Сектор на широколентовите мрежи

2.Въведение

Предвид факта, че стратегията „Европа 2020“ е стартирала едва през 2010 г. и че най-новите налични данни за разходите за държавна помощ се отнасят за 2009 г., на този етап, разбира се, е твърде рано да се правят заключения относно конкретния принос на политиката за контрол върху държавната помощ към целите на „Европа 2020“. При все това, намерението е настоящият доклад да бъде първото издание, което разглежда държавната помощ в контекста на стратегията „Европа 2020“ и което би могло да служи като отправна точка за по-нататъшен анализ през следващите години, който да бъде допълнен, когато е възможно, с по-качествен анализ на ефективността на мерките за помощ.

Когато в края на март 2010 г. Европейският съвет одобри предложението на Комисията, той стигна до заключението, че иновациите и конкурентоспособността са от фундаментално значение за стратегията „Европа 2020“, успоредно с опазването на околната среда и социалното приобщаване. В действителност политиката на ЕС за конкуренцията, и по-конкретно политиката за контрол върху държавната помощ, са ключови елементи в стратегията „Европа 2020“. Конкуренцията не е цел сама по себе си, а по-скоро средство за увеличаване на конкурентоспособността на европейските пазари, която облагодетелства фирмите и потребителите и създава по-големи възможности за избор, по-добри продукти на по-добри цени. Конкуренцията насърчава продуктивността, растежа и създаването на работни места.

Целите на контрола върху държавната помощ са: i) ограничаване на общите нива на държавната помощ („по-малко помощ“); ii) гарантиране, че там, където е отпусната помощ, тя не ограничава конкуренцията, а коригира пазарната неефективност, за да облагодетелства обществото като цяло („по-добра помощ“); iii) ефективно предотвратяване или възстановяване на несъвместима помощ и iv) гарантиране на равнопоставеност на вътрешния пазар (без нарушаване на търговията между държавите-членки). Контролът върху държавната помощ е особено важен в контекста на кризата и бюджетните ограничения в държавите-членки. По време на кризата Комисията демонстрира адаптивността на своите инструменти за осигуряване на държавна помощ именно чрез приемане на различни методи за комуникация, насочени към запазването на финансовата стабилност и гарантирането на равнопоставеност, осигурявайки същевременно правна сигурност както по отношение на финансовите институции, така и за реалната икономика⁶.

„Европа 2020“ идентифицира три основни теми:

• 
  Интелигентен растеж: развиване на икономика, основана на знанието и иновациите.
  
• 
  Устойчив растеж: насърчаване на икономика с по-ефективно използване на ресурсите, по-зелена и по-конкурентоспособна икономика.
  
• 
  Приобщаващ растеж: насърчаване на икономика с по-висока степен на трудова заетост, която осигурява икономическо, социално и териториално сближаване.
  

1) Съюз за иновации;

2) Програма в областта на цифровите технологии за Европа;

3) Европа за ефективно използване на ресурсите;

4) Индустриална политика за действие в условията на глобализация⁷ и

5) Нови умения и работни места.

Целта на контрола върху държавната помощ е да помогне държавите-членки да насочват по-добре помощта, като я фокусират по-добре върху подобряване на конкурентоспособността и/или намаляване на регионалните и социалните различия. С други думи, неговата цел е да гарантира, че помощта коригира пазарната неефективност и не нарушава конкуренцията без подходяща компенсираща полза. Обикновено такава помощ е свързана с хоризонтални цели, които се вземат предвид чрез специални регулаторни рамки и насоки, включително за НИРД, иновации и рисков капитал, МСП, опазване на околната среда и обучение. Специалните рамки и насоки в този контекст помагат да се гарантира по-голяма вероятност публичните средства ефективно да коригират идентифицираните пазарни недостатъци при намесата на държавите-членки на пазара.

Настоящата архитектура на контрола върху държавната помощ се базира на „система от три потока“: групово освобождаване, стандартна оценка и подробна оценка. Мерките за групово освобождаване включват онези, които са освободени от задължение за предварително уведомяване на Комисията и които следователно могат да се прилагат без предварително разрешение от страна на Комисията. По-принцип, нотифицираните мерки подлежат на стандартна оценка. Подробна оценка се извършва единствено в случаите, при които не могат да бъдат отстранени съмненията. Този двустепенен подход дава възможност на Комисията да фокусира своя анализ върху мерките за помощ, които водят до най-големи нарушения.

Настоящото издание на доклада за държавните помощи за пролетта прави преглед на помощта, докладвана от държавите-членки за всяка от съответните категории държавна помощ, като ги поставя в техния правен контекст и в контекста на политиката. Това включва помощ за НИРДИ (раздел 3), помощ за опазване на околната среда и за енергоспестяване (раздел 4), помощ за регионално подпомагане и развитие (раздел 5), помощ за МСП (раздел 6), помощ за широколентови мрежи (раздел 7) и помощ за трудова заетост и обучение (раздел 8).

Стойностите на държавната помощ в настоящия доклад се базират на годишните доклади относно съществуващите схеми, представени от държавите-членки съгласно член 5 от Регламент (ЕО) № 794/2004⁸ на Комисията и приложение III А към него, който определя обхвата и съдържанието на данните, които държавите-членки трябва да предоставят на Комисията⁹. Данните се базират на информацията, представена от държавите-членки в техните уведомления съгласно член 2 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета¹⁰.

Стойностите на разходите, свързани с държавната помощ, не включват приноса от Структурните фондове и Кохезионния фонд. През периода от 2007—2013 г. тези средства ще представляват приблизитено 36 % от бюджета на ЕС. Това означава изразходване на близо 347 млрд. EUR през съответния период за три цели: 1) Сближаване, 2) Регионална конкурентоспособност и трудова заетост и 3) Териториално сътрудничество.

Само част от финансирането на политиката на сближаване е обхванато от правилата за държавната помощ, тъй като по-голямата част от разходите е свързана с общата инфраструктура или с неикономически дейности¹¹. Във всеки случай, спазването на правилата за държавната помощ е изрично изискване за получаване на ползи от Структурните фондове.