1. Същност на търговията. Насоки за усъвършенстване на търговията в прехода към пазарна икономика

-към персонала на предприятието

-.към доставчици на суровини и материали

-свързани със съучастия в други фирми.

- други задължения.

3. Финансиранията - могат да имат за свой източник държавният бюджет й конкретно неговите целеви фондове, др. стопански фирми или организации. Те се извършват в две основни направления: за инвестиции и за др. финансирания.

Предимства: Запазва се правото на фирмата лихвите за ползваните кредити от облагаемите доходи на фирмите, използването на чужди средства, е продиктуван от обстоятелството, че съществуват редица трудности, свързани с мобилизирането на СК, фирмата може по -бързо да се приспособи към колебанията на потребностите си от капитал: Недостатъци: . погасяването на лихвите по главницата на точно определена дата и в точно определени размери оказва влияние върху ликвидността на фирмата, представянето на гаранции при ползването на заема може да бъде свързано с разходи и с ограничаване на правата по ползването на заложеното имущество, когато длъжникът не изпълни в срок задължението си изплащане кредиторите могат да пристъпят към удовлетворяване на техните права. От стойността на гаранциите, когато фирмата тегли големи кредити и стигне до несъстоятелност, за своевременното плащане може да попадне под влияние на кредитора а последните могат да получат определени права в управлението на фирмата.

Кредитът е форма на движение на капитала, като заемен и стоков капитал, което предполага, връщане на предоставения капитал след определен срок и в нараснал размер. Кредитите могат да се класифицирам по следните признаци:

А/ в зависимост от срокът - краткосрочен, дългосрочен и средносрочен

Б/ според вида на обезпечението - обезпечени и необезпечени

В/ в зависимост от вида на кредита - банков, държавен,. търговски, кредити от застрахователни компании, кредити от частни лица консорциален кредит.

Г/ в зависимост от вида на кредитополучателя -селскостопански, промишлен, комунален, персонален

Д/ в зависимост от използването му -потребителски, промишлен, за формиране на средства на компанията, инвестиционен, при установени временни финансови трудности, промеждутъчен.

Най - разпространени са банковите кредити които биват:

1.Конголорентен кредит - отпуска се на първокласни клиенти по определен лимит, който им дава право да ползват парични средства над наличният банков авоар. От своя страна се разделя на: диспозиционен, за средства на производството, за оборотни средства на фирмата и на сезонен кредит.

2. 
   Сконтов кредит - краткосрочен кредит, който банката отпуска чрез покупка на менителници преди падежа на предявителя на тази менителница.
   
3. 
   Акцептен кредит - в основата са полиците. Банката извършва плащането по полицата в деня на предявяването и, като клиента и привежда сумата предварително.
   
4. 
   Ломбарден кредит - заемателят трябва да заложи лесно реализируеми недвижими имоти и права, които притежава Неговите видови биват; варантен кредит - за обезпечаването му служат материални ценности, викулационен кредит -срещу стоки на път,, обезпечени с дубликат на товарителница, кредит срещу залог на ЦК, реломбарден кредит - кредит от ЦБ отпуснат на ТБ срещу залог на движимо имущество от нейна страна.
   
5. 
   Кредит погасяван с еднакви годишни вноски -той бива кредит с разсрочен платеж, дребен кредит за закупуването на различни стоки.
   
6. 
   Авален кредит - банката поема отговорността по задълженията на клиента чрез гаранции и поръчителство.
   
7. 
   Инвестиционен кредит - има средносрочен и дългосрочен характер. При него се изисква да се направи задължителен анализ на кредитоспособността на клиента.
   
8. 
   Консорциален кредит - отпуска се, от няколко банки, които образуват консорциум.
   
9. 
   Ипотечен кредит - целеви кредит свързан с залог на недвижимо имущество.
   

1. Краткосрочно - краткосрочните кредити участват основно във финансирането на текущата дейност на фирмата. За такива се считат заемите отпуснати за срок от 1 година. Те служат за формиране оборотния капитал на фирмата. Краткосрочните кредите се разделят на две основни групи:

а/ заеми получени под формата на парични средства

б/ кредиторът не предоставя пари, а въз основа на своята висока кредитонадеждност се явява като длъжник или гарант на клиента си. Видове краткосрочно кредитиране:

-краткосрочни еднократни кредити - отпускат се от банките;

-кредити на доставчика;

-кредити по текущи сметки;

-стоков кредит -отпуска се от банката срещу предявена менитилница ломбарден кредит - оформя се при залог на ЦК и стоки ;

-кредит от клиента /финансиране с предплата/, -специални форми на кредитиране - въз основа на висока кредитонадеждност /акцептен, рамбурсен, авалов креди/;

-търговски кредит- стокова форма на привличане на чужд капитал

2. Дългосрочно кредитиране - предоставят се със срок до 10 - 15 години, обикновено за финансиране на покупката или строежа на сгради, земя, машини, съоръжения и др. Тези кредити се предоставят от кредитни институции, инвестиционни .каси и др. Към дългосрочните кредити спадат:

а/ ипотека - залог на недвижимо имущество, като една ипотека е залог само на един кредит;

б/ инвеститорски кредит - прилага се главно за строителство, като срока му е срока на завършване на строежа; в проектно финансиране - банките купуват акции и стават съсобственици на компанията -Гаранции за обезпечаване на кредита - те трябва да осигуряват връщане на кредита при непредвидено намаляване на дохода и капитала на кредитополучателя, като погрешна сделка или погрешна инвестиция. Кредитодателя трябва да предявява следните изисквания:

-ценност на гаранцията - възможно най - добро остойностяване на гаранцията;

-правна самостоятелност на гаранцията - договорите трябва да са точно формулирани и правно издържани;

-стойност на гаранцията - с течение на времето тя може да претърпи някои промени. За целта са определени отбиви на експериментални оценки. Гаранциите биват: лични - поръчителство, авал, застраховка; реални - ипотека, полици, движими вещи; други видове гаранции; гаранции получени чрез прилагане на замени.

В зависимост от начина на изчисляване се различава проста и сложна лихва

а/ проста лихва - не се прибавя към капитала след лихвения период. Изчислява се само върху заетата парична сума.

б/ сложна лихва - прибавя се след всеки лихвен период към капитала, т,е. капитализира се. Тя се прибавя към сумата в началото или края на

периода, така че през следващите години се олихвява заедно със сумата.

Според това в какъв момент лихвата се изчислява или изплаща бива:

а/ декурзивна - изплаща се или се изчислява в края на лихвения период;

б/ антиациативна - изплаща се или се начислява в края на лихвения период Фактора сложна лихва = /1 +лихвеи % : 100/ Нормата на лихвеният % е възнаграждение за лишаване на пари и ликвидност за определен период от време. Факторите конто влияят върху формирането на лихвения процент са: съотношението между търсене и предлагане, на заемни средства времето за което парите са дадени в заем, рискът който се поема при отпускането на кредита, инфлацията Лихвените % биват:-според срока - краткосрочни, средносрочни, дългосрочни;-в зависимост от институцията - основен лихвен % /определян от ЦБ/ и лихвен % определен от ТБ.

Капиталовата структура изразява относителните дялове на отделните видове капитал в общия размер на капитала Основните променливи величини които трябва да се вземат под внимание при изследване влиянието на капиталовата структура върху финансовото състояние и по специално при изследване на връзката капиталов механизъм - финансов резултат, са капиталовите разходи, равнището на данъците, печалбата на една акция и риска. Капиталовата структура трябва да бъде установена, защото тя има отношение към цената на капиталовите разходи. По-точно казано цената на капитала е средно претеглена цена, защото :търговските фирми осигуряват потребността от капитал чрез различни източници;

-Относителните дялове на отделните източници на капитал в общия размер на -капитала, т.е.

техните "тегла". Затова средната цена е притеглена. Капиталовата структура може да бъде представена чрез следната формула:

СПЦК= £di*r_i

i-I

Аkо дадена търговска фирма има а - източника на капитал и с rj - означаваме цената на i-тия източник на капитал, a с dj -относителния дял на i-тия източник в общия размер на капитала, средно претеглената цена на капитала /СПЦК/ е сумата от произведенията па съответните цени и относителните дялове, т.е.

СПЦК= £di*r_i

СПЦК има значение не само във връзка с определяне на размера на капиталовите разходи в %, но и затова, че тя се използва в процеса на дисконтиране. СПЦК е долна граница на нормата на дисконтиране. Капиталовата структура оказва ограничение върху финансовите резултати. Влиянието се поражда от това, различните източници на капитал имат обикновено различна цена, които при = други условия влиянието на относителни дялове на видовете капитал върху общия размер на капитала. Колкото повече се увеличава относителния дял на видовете капитал с по-ниски цени, толкова е по-ниска СПЦК. Средно претеглената цена е важна за капиталовата структура. Тя определя минималната възвръщаемост на инвестициите и е граница на дисконтова норма при изчисления, които се основават на. процеса на дисконтиране. Съотношението между собствения и заемният капитал в капиталовата структура рефлектира, от една страна върху степента на финансовия риск и от друга върху промяната на нормата на цената на финансирането. Финансов лост- Eфектът на финансовия лост изразява в процентното нарастване на възвръщаемостта на СК при увеличение на относителния дял на заемния капитал в капиталовата структура. С увеличението на относителния дял на кредита в капиталовата структура при лихвен %, по-нисък от дивидента по акциите, възвръщаемостта на собствения капитал се увеличава с нарастващите темпове, а от там и ефекта на финансовия лост. Равнището на финансовия лост е. показател, които конкретизира влиянието на кал. Структура върху финансовото състояние на фирмата като измерва от една страна на изменението на брутната печалба под влияние на лихвите като капиталови разходи, а от друга на нетната печалба на една акция под влияние на степента на финансова задлъжнялост.

Равнището на фин. лост се изчислява по отношениена: - изменението на брутната печалба под влиянието на лихвите

РФЛ = БПЛ - бр. печалба лихви

РФЛ показва като коефициент или процент колко брутна печалба с лихви се пада на единица или на 100 единици брутна печалба без лихви. Изменението на брутната печалба е за сметка на разходи; - изменението на нетната печалба на една акция под влияние на степента на финансовата задлъжнялост - в този случай. РФЛ показва с колко процента расте нетната печалба на една акция при нарастване на БП със лихви с 1%. Критична точка в' кал. структура се проявява, когато влиянието на ЗК върху финансовото състояние от положително започва да става Критична точка се изчислява по отношение на: -размера на ЗК, при който предприятието не реализира печалба ЗК = ОК * Вик

L - лихвен %

Вик < 1 =има критична точка

L

-размера на БП с лихви, при което НП на една обикновена акция е една и съща независимо дали се извършва допълнително финансиране с обикновени. акции или облигации (ЗК).

Усъвършенстването на организацията на дейността и на отделните процеси влияе и върху икономическите и социални резултати /ефект/ на дейността. Във връзка с това може да се изчисли ефектът и ефективността от внедрено отделно усъвършенстване или изцяло усъвършенстване на търговската дейност.

Ефективността /Еф/ на търговията изразява производствени отношения във връзка с резултата от осъществяваната търговска дейност или на отделен процес в търговията, във връзка със степента на полезност на разходите или на използваните ресурси и количествено, се определя като отношение между получени очаквания или планирани резултати /ефект/ и ресурсите или разходите за неговото осигуряване.- Ефекта може да се изразява чрез иконом, и не икономически. показатели, а повишението на Ефекта е прираст на тези показатели. Трябва да се различават понятията ефект и ефективност. Ефектът е резултатът от дейността от отделен процес и се изразява с различни показатели като: брутен приход, чиста продукция, печалба, показатели за качествено обслужване, условия на труд и др.

Ефективността е резултатността в използването на ресурсите и на разходите и количествено се измерва чрез съпоставяне на ефекта изразен в различни показатели със заангажираните ресурси от жив и обществен труд или с направените разходи. Или ефектът се изразява в абсолютни показатели, а ефективността винаги в относителни показатели, като съотношение. Тя свързва резултатите с цената, чрез която се осигуряват. Ако ефектът нараства по-бавно от ресурсите, то ефективността ще намалява. Понятието ефективност е по-широко от понятието икономическа ефективност,. защото включва и социална ефективност. По- високите социални резултати са цел, а по-високите иконом, резултати са средство за това Ефективността е тясно свързана с интензификацията, а тя е комплекс от мероприятията за усъвършенстване ' и рационално използване на елементите от стопанската дейност, а ефективността осигурява резултатност от тяхното използване. Под ефективност на търговията следва да се разбира достигане най-големи икономически и социални резултати от нея с най-малко разходи на труд. Основна задача в развитието на търговията и търговското обслужване е все по-пълното .задоволяване на потребностите на населението със стоки и услуги в съответствие с изискванията на потребителите, при високо качество на обслужването и при най-малка загуба' на време. Преценяването на Еф на търговията и формиране на показатели за нейното измерване се осъществява на базата на критерия на Еф, който изразява нейната същност, нейния принос за възможно максимално задоволяване на потребностите на населението. Този критерии е качествен. Показатели за измерване на ефекта /резултата/ от търговската дейност:

Размер на печалбата - основен обобщаващ показател. В нея се отразяват обемът и структурата на стоковия оборот /СО/, размерът на общата и чиста продукция, производителността на труда, технологични обновления и др.

Размер на СО на дребно - СО е най-важният фактор за нарастване на печалбата. Прираста и обема на СО се обуславят от развитието на цялото нац. стопанство /стоков и покупателен фонд, цени/

Чиста продукция

Обща продукция /Брутния приход/ - включва сумата на търг. отстъпки, надбавки, надценки и сумата получена от оказани платени услуги на населението. Основно зависи от обема и структурата на СО

Снижение в разходите за стоково обръщение и резултат на вложените в него нова технология и техника.

Показатели за соц. Ефект или качество на търг. обслужване

Методика за определяне на ЕФ на търговията: Включва системи от показатели за оценка на ЕФ и методология за тяхното изчисляване. Основните показатели за определяне на ЕФ на търговията са групирани така: Обобщаващи показатели за ефективност - това е ЕФ на целия капитал

Частни показатели за отделните видове ресурси - ЕФ на отделните ресурси За определяне равнището на иконом. Еф на търговията се използва следната система от обобщаващи показатели:

-отношението на размера на печалбата към за ангажираните ресурси и отделно към разходите

-отношението на обема СО на дребно към за ангажираните ресурси и отделно към разходите

-отношението на размера на общата продукция към заангажираните ресурси и отделно към разходите. Тези показатели следна да се изчисляват на 100 лв. ресурси или разходи.

Показатели за Ефективност - те се делят още на две групи:

А. Показатели за задоволяване на потребителското търсене и потребностите на населението със стоки и услуги. Размер на СО на 1 лице от населението към заангажираните ресурси в търговията, които се падат на 1 лице от населението Отношение на СО към паричните доходи и към покупателния фонд на населението. Отношение на размера и темпа на нарастване на стоковия фонд към размера и темпа на нарастване на покупателният фонд. Размер па оказаните търговски услуги на 1 лице от населението и отделно на I лице заангажирано с търговски ресурси или разходи.

Б. Показатели отразяващи разходите на време на населението за покупка на стоки

Време разходвано от 1 лице за покупка на стоки

Време разходвано от 1 лице за приготвяне на храна и миене и подреждане на съдове.

Отношение на времето разходвано от населението за покупка на стоки към заангажираните в търговията средства.

Отношение на времето изразходвано от населението за приготвяне на храна към заангажираните средства в търговията с хранителни стоки и в общественото хранене. Допълнителни показатели свързани главно с развитието и усъвършенстване на мат. техническа база на търговията на дребно, организацията на. продажбите и т.н. Степен на задоволеност на населението с търговски обекти, търговски площи и търговски работници - общо и по структура Равнище на специализация и концентрация на търговската мрежа на дребно и развитие на рационални типове заведения Степен на внедряване на прогресивни форми на продажба на стоки и обслужване на клиентите. Обхват на населението от общественото хранене Относителен дял на общественото хранене в СО на дребно на хранителните стоки в храненето -общо и по стокови групи. Или най-общо казало показателите за ЕФ са количествени характеристики на съотношенията на приходите и разходите. На тази база съществуват два главни показателя: Коефициент на ЕФ на разходите = приходи: разходи;

Коефициент на ЕФ на приходите = разходи: приходи
40. Финансови съотношения и коефициенти характеризиращи ликвидността, платежоспособността и обръщаемостта.

Анализът на финансовите съотношения и коефициенти помага да се разкрие финансовото съотношение на фирмата. Целта е да се установи дали фирмения финансов и оперативен статус се подобрява с течение на времето и дали нейните съотношения като цяло са по-добри или по- лоши от тези на конкурентите и. Чрез изчисляването на съотношенията и коефициентите става възможно да се извърши своевременна диагностика на финансовото състоянието на фирмата да се вземат необходимите решения, Степента на ликвидност на активите зависи ат това, колко бързо ще бъде превърнат в пари без

1.Коефициенти измерващи ликвидността Степента на ликвидност на активите завися от това, колко бързо даден актив ще бъде превърнат в пари без да възникнат допълнителни загуби. Чрез коефициента . за ликвидност се определя степента на платежоспособност- на фирмата. Коефициентите са следните: -Коефициента на текуща ликвидност(КТЛ)-отразява отношението между краткотрайните активи в краткосрочните задължения. КТЛ=КА / КЗ Този коефициента представлява нивото на обезпеченост със средства за покриване на текущите задължения.

-Коефициента на бърза ликвидност(КБЛ)-нестабилна стойност на материалните запаси. Чрез КБЛ се определя дали фирмата би могла да покрие задълженията към кредиторите, ако обемът на продажбите рязко падне.

КБЛ- КА - Материални запаси

Текущи задължения

2. Коефициенти за платежоспособността- платежоспособността на фирмата е изражение на нейната способност да изплаща своите дългове и по-специално средносрочните и дългосрочните. -Коефициента на стабилно финансиране на оборотния актив с чисти оборотни капитали, е равен на : Коефициента =Чисти оборотни капитали

Оборотен актив

-Коефициента сравняващ чистите оборотни капитали със запасите, е равен на :

Коефициента - Чисти оборотни капитали

Запаси

-Коефициента отбелязващ степента на обездвижване на постоянните капитали е равен на:

Коефициента = Постоянен капитал

Фиксиран актив

-Коефициента на брутните оборотни капитали, е равен : Коефициента - Собствен капитал

Обща сума на дълговете

Равновесието между собствените капитали и дълговете е показател за платежоспособност. 3.Коефициенти на обръщаемостт- те са особено важни за търг. фирми.

-Коефициента. на обръщаемост на запасите

Коеф - Годишни продажби / Запаси

- Скорост на обръщаемост (СО) на запасите

Со.з= оборот

Текущи активи Или;

Со.з= Оборот / Запаси

Анализът и ликвидността и платежоспособността дава възможност да се види дали фирмата има стабилно финансово състояние.

Годишен счетоводен отчет на предприятието- елементи, структура, изисквания при изготвяне. Счетоводен баланс. ОПР. Отчет за СК. Отчет за паричните потоци и приложение Счетоводната информация се създава въз основата на извършени стопански операции, намерили отражение в първичните счетоводни. документи. Счетоводна. обработка на първичните документи е началният етап на обобщаване на счетоводна информация за активите и пасивите. Потребността- от обобщаване на счетоводна информация се определя от необходимостта за представянето й в синтезиран вид на ръководните органи на фирмата,.Може да се приеме, че завършващ етап в обобщаването и представянето на счетоводна информация е счетоводният отчет .Счетоводен .отчет е подредена система от взаимосвързани отчетни показатели, които характеризират дейността на фирмата за определен период. Той служи на предприятието и на всички лица, които имат отношение към неговата дейност. Тези лица са известни като потребители на счетоводната. информация и могат да бъдат: държавни органи, банки, доставчици, купувачи, персонал и други. Годишният счетоводен отчет като форма и съдържание е регламентиран със ЗС. Той се съставя задължително за календарната година, която е приета за цялостен отчетен период за дейността на фирмата. В състава му се включват:

1.счетоводен баланс;

2. ОПР;

4.отчет за СК;

5.приложение Счетоводен отчет се съставя след като се обобщи информацията по всяка счетоводна. сметка, като се установят дебитните, кредитните обороти и крайните салда . Оборотите характеризират измененията на даден отчетен обект, а салдото е израз на състоянието на същият обект в края на отчетния период.

Счетоводни. отчети трябва да представят вярно и честно финансовото състояние на фирмата. Всеки елемент на финансовите отчети трябва да съдържа полезна и подробна информация. Годишният счетоводен отчет се представя на статистическите органи и се публикува в периодичния печат, което дава възможност на различни потребители да ползват информация за дейността на фирмата. Годишния счетоводен. отчети на АД, банките и не банковите финансови институции и застрахователните предприятия подлежат на задължителна проверка и заверка от дипломиран експерт- счетоводител.

Счетоводен баланс- заема особено място в системата на счетоводството Той представя в най- обобщен вид имущественото и финансовото състояние на фирмата. Структурата на счетоводния баланс от принципна гледна точка включва неговите елементи. Съгласно изисквания та на международните счетоводни стандарти те са: активи, пасиви и чиста стойност на капитала. Активите представляват придобити ресурси на фирмата, от които се очаква стопанска изгода и преди всичко финансова изгода. Пасивите се определят като задължени на предприятието, които предстои да бъдат уредени чрез намаляване на неговите ресурси. Чистата стойност на капитала се получава като разлика между активите и пасивите на предприятието.

Съгласно ЗС счетоводния баланс има следната структура: Активи(Невнесен капитал, ДА, КА, Зад балансови активи); Пасиви(СК, Дългосрочни пасиви, Краткосрочни пасиви, Финансирания, Зад балансови пасиви).От счетоводен. баланс се осигурява информация за активите за текущата година чрез

Отчет за приходите и разходите- съдържа синтезирана финансова информация. Тази информация се отнася от една страна за извършените приходи, и от друга- за получените приходи. Те формират основните два елемента на ОПР. Елементът разходи се определя най- общо като намаляване на активи или увеличаване на пасиви, а елементът приходи представлява увеличаваме на активи или намаляване на пасиви. Третият елемент на ОПР е резултат от съпоставянето на първите два елемента. Това е финансовият резултат, който може да бъде печалба или загуба. ОПР има 4 раздела за разходите и 3 за приходите. Първият раздел се отнася до разходите и до приходите от дейността. Вторият- финансовите разходи и до фин. приходи, а третият до извънредните приходи и разходи. В частта на разходите има и четвърти раздел, в който се записват данните за начислените данъци за сметка на печалбата. Отчет за паричния поток -третият елемент на годишния счетоводен отчет е отчета за паричният поток. Освен данни за наличността на парични средства в началото и в края на годината информацията за паричните потоци е групирана в три основни групи:

1.Парични потоци от оперативната дейност;

2.Парични потоци от инвестиционната дейност;

3.Парични потоци от финансовата дейност. Във всяка група са посочени основните видове постъпления и плащания на парични средства. Основната характеристика на паричните потоци е посочена в НСС 7 Отчитане на паричните потоци.

Отчет за собствения капитал (СК)-негово основно предназначение е да представи промените във всички части на собствения капитал, а именно :-ОК,-ДК, Премиен резерв, -Преоценъчен резерв, -Общи резерви,-

-прилаганите правила за текущата и периодичната оценка на активи н пасиви

-приложен метод за оценка на активи и пасиви

-промяна в прилаганите методи за оценка на активи и пасиви в сравнение, с преходния отчетен период

-приложен метод за амортизация на ДМА и ДНА

-промяна в прилагания метод за амортизация в сравнение с преходния отчетен период

-показатели за характеризиране на финансово състояние на фирмата.