1. Същност на търговията. Насоки за усъвършенстване на търговията в прехода към пазарна икономика

Рентабилността като основен качествен показател за характеризиране ефективността на търговската дейност и по специално на продажбите на търговските фирми Рентабилността е пазарна категория, пряко свързана с продажбите. Тя изразява продажбите измерва степента на тяхната ефективност /доходност/. Рентабилността непосредствено произтича от маркетинга Реализацията има значение за всички субекти на стопанската дейност, тя не е тяхна цел, а средство за постигане на целта. Следователно водиш е принципът на R - нейното равнище е императив за стопанска дейност на съответните субекти. Установяването на R по принцип трябва да бъде дело на специализираните тьрговските фирми. Рентабилността изразява печалбата на един лев продажби или па 100 лв. продажби, представена в % .Измерва се:

R = Печалба. 100

О /продажби/

Рентабилност е разликата между равнищата съответно на търговската отстъпка /ТО/ и разходите за обръщение /РО/ R = %ТО-%РО Показателите възвращаемост на к-ла /Вк/ и брой на оборотите на к-ла Кбр.об./. Рент. е отношение на двата показателя: R= Вк . Кбр.об.

Рентаб. изразена чрез показатели за печалба /П/ и капитал /К/ в абсолютно изражение и в брой обороти /Кбр.об./.

R = П

К* Кбр.об.

Рентабилността измерва реализираната нетна печалба с ресурсите които са вложени за постигането и. Редица са пътищата за повишаване R от търговската дейност на фирмата:

1.Ускоряване оборота на капитала /инвестирания к-л/ в т.ч. ускоряване оборота на КМА.

2.Повишаване ефективността на ДМА и новите инвестиции за новото изграждане и разширяване

• 
  икономическо обосноваване и доказване на новите инвестиции;
  
• 
  постигане максимален капацитет по време и мощност;
  

4.Да се търси използването на резерви и пътища за снижаване на разходите.

5.Ускоряване на ликвидността на фирмата- как и по какви пътища.

Методи за планиране на R са:

1.Нормативен метод - всяка R трябва да се приема за норматив. Нормите на R на отделните стоки по същество представляват тяхната дисперсия от средния размер на R на продажбите. Без норма за R се губи връзката между размера и обращаемостта на к-ла, основата за определяне на съществените коефициенти, изразяващи съотношението между получени ползи и направени разходи.

2. Субективни методи - служат за определяне на R, когато липсват статистически данни, като предварително се знаят техните положителни и отрицателни страни. Това става чрез:

-експертна оценка- правят се от специалисти по пазарните процеси, като различните оценки се осредняват;

-метод "Делфи" - оценките се извършват от група, експерти, които работят самостоятелно. След това се събират, анализират и обобщават в доклад;

- оценка на продажбите в действие - оценките се правят от специалисти по време на извършване на продажбите. Прави се обобщение, за да се коригират съществуващите норми за R или да се съставят, ако няма такива

Едни от най-важните аспекти на анализа на R са:

1. 
   В зависимост от факторите, чрез които тя се измерва- R се изменя права пропорционална на печалбата и обратно пропорционална на продажбите. Въпреки, че формално е така, но от това не следва, че търг. Фирма трябва да проявяват стремеж за намаляване на продажбите, за да получават по-висока R. Продажбите трябва да растат, т.к те носят печалбата трябва да расте с по-бърз темп от нарастването на продажбите. Така на 1-ца продажби се получава по-голяма печалба (по-висока R). Зависимостта се анализира чрез метода на верижното заместване.
   
2. 
   Като разлика между равнищата съответно на търг. отстъпки и разходи за обръщение -използва се методът на верижното заместване. Той се извършва в следната последователност: -установява се абсолютното изменение на R през отчетния и базовия период. - установява се абсолютно изменение на печалбата общо и за сметка на всеки посочените фактори, влиянието на всеки от посочените в/у изменението на К се измерва, като изменението на печалбата за сметка на съответния фактор се умножи по изменението на R и полученото, произведение се раздели на изменението на печалбата.
   
3. 
   R като отношение на възвращаемостта на капитала и броя на оборотите на капитала - изследването се извършва чрез метода на верижното заместване. Из следва се R на продажбите за сметка на възвращаемостта на капитала, опосредствана от броя на оборотите на капитала.
   

Финансирането на фирмата може да се характеризира най- общо като приложение на съвкупност от икономически принципи за постигане на максималния размер богатство за собствениците и. От това следва, че.

-финансите на предприятието се свързват и представляват паричните средства;

-изразяват движението на паричните средства към предприятието т.е .входящите парични потоци.

-изразяват паричните разходи на предприятието в следните направления: към държавата; към др. предприятия; към банки, амортизация за ДА; разходи към трудовия колектив; разходи към др. физически лица.

Инвестиционни са разходите за покупка на машини, съоръжения, продукти на интелектуалния труд, научно-технически прогрес и др. Експлоатационни са разходите за покупка на суровини, материали, горива, електрическа енергия, работни заплати, наеми, амортизации и др.

За всяка фирма е от съществено значение управлението на- финансите. Трябва да се получат колкото се може по-високи финансови резултати, а от друга чрез финансови механизми да се спомогне за ефективното функциониране на предприятието като цяло. Финансите, на предприятието имат две основни направления: инвестиране и финансиране. Финансирането обхваща въпросите на осигуряване на необходимите финансови средства за осъществяването на инвестиционната дейност на предприятието. Източниците на капитал се групират по следния начин:

-1гр. Според мястото на създаването -Вътрешните източници се явяват под формата на неразпределена печалба и под формата на амортизационни отчисления. -Външни източници са главно капиталите, които се получават на капиталовите пазари.

-2гр. Според собствеността; собствени- под формата на основен капитал, допълнителен капитал, резерви и неразпределена печалба. -привлечени източници- под формата на банкови заеми и краткосрочни задължения, -дълготрайни- за повече от 1 година- акционерен капитал, облигации, дългосрочни банкови заеми, -краткотрайни- до 1 година- едно годишни банкови заеми и краткотрайни задължения. Като източник на финансиране своя цена има и не разпределената печалба. Тя е равна на цената на една акция като се имат предвид разходите по емисията. На вторичните пазари, не се има в предвид разходите по емисията След изплащане на дивидентите, останалата част от нетния доход се реинвестира във фирмата. Финансирането от неразпределена печалба също си има своята цена и това е цената на финансиране с обикновени акции, без да се отчитат разходите по емисията. Привилегированите акции се отнасят към собствения капитал на фирмата и имат твърд дивидент. Цената на финансиране с привилегированите акции е равна на годишния дивидент, който носи една акция, като се има в предвид разходите по емисията. Финансирането с Облигации е типичен инструмент за дългосрочно финансиране в страните с развити капиталови пазари. Цената на финансиране с облигации е равна на годишната лихва по всяка една облигация, разделена на нетните постъпления от продажбата на една облигация. Кредитът е източник на капитала, който се използва за да допълва потребността от капитала, когато собствения не е достатъчен. Той притежава следните предимства и недостатъци:

Предимства:

-той е мощен икономически лост за развитие на пазарното стопанство;

-не раздробява собствеността за разлика от акциите;

-сравнително бързо осигуряване, гъвкаво използване и своевременно възстановяване; -лихвата на кредита, по принцип е по-ниска от дивидента на активите;

-с масата на лихвата се намалява облагаемата печалба на предприятието и това води до по­- добри резултати.

Недостатъци:

-повишаване финансовото напрежение във фирмата;

-рискът за ползването на парите се прехвърля от кредитодателя върху кредита получателя. . -предполага строг режим за възстановяване както на размера му, така и за лихвата, -подобряването на финансовите резултати от увеличаване на относителния дял на кредит в капиталовата структура не е безгранично. . Тъй като се използват едновременно различни форми и източници на финансиране, добре е за финансовия мениджър да знае .каква е средната претеглена цена на капитала(СПЦК). СПЦК се определя от относителните тегла на отделните видове капитал и от съответната им възвращаемост. СПЦК определя средния размер на капиталовите разходи.
37. Финансиране със собствен и привлечен капитал. Самофинансиране. Принципи на кредитиране. Гаранции за обезпечаване възвръщаемостта на капитала.

Капитал - същност. Думата капитал е от латински произход и означава заеманата под лихва парична сума - Адам Смит е първият, който дава производствена роля на капитала, като го определя като част от благата, която трябва да е в състояние да ни донесе нови блага. Капиталът на отделната фирма представлява съвкупност от неговите вещи и друго имущество и е източник на това имущество. Изразявайки пасива на предприятието капиталът отразява като източниците на собствени средства, така и на привлечените отвън средства. Всички промени във величината на активите във фирмата - ДА и КА, както и на разходите на бъдещи периоди водят до промени в състава и обема на капитала. Най - общо капиталът на една фирма се разделя на две части: собствен и привлечен. СК изразява каква част от имуществото е притежание на собственика и съдружниците, внесена първоначално като дялови вноски и допълнително разширявана с помощта на реализираната през .определен период печалба, а също изпълнението на други стопански, финансови и валутни операции. Колкото по - голям е относителния дял на СК на дадена фирма, толкова по - добро е отношението за нея в обществото. В СК на фирмата се включват нейната печалба за определен период от време и резервите които се създават от нея за различни цели.

Състав на капитала /видове СК/ - СК се подразделя на два основни вида: основен и допълнителен.

1.Основният капитал има относително постоянна величина Той е този, който се регистрира и служи като гаранция на предприятието пред неговите кредитори. Неговата промяна може да се извърши само с решение на ръководството на предприятието, на неговия колективен орган на управление. Всяка една промяна в размера на ОК изисква вписване в търговския регистър на фирмите. Първоначалният размер се образува от стойността на направените дялови вноски на съдружниците или от стойността на емитираните акции и облигации на предприятието. ОК не може да се увеличава, докато не е внесен в пълен размер. Увеличаването, на ОК може да се извърши чрез изплащането на нови дялове и акции, чрез увеличаване на дяловете .без да се правят допълнителни вноски, ликвидиране на неизгодни задължения по решение на собствениците, при сливане на предприятия. Намаляването на ОК се извършва – чрез освобождаване на съдружниците от дължимите вноски, при невъзможност на съдружник да внесе дължимите вноски, мри напускане на съдружник, при покриване на загуба, ако

2 Допълнителен капитал - ДК /ЗК/ се формира съгласно устава на предприятието или по решение на неговия колективен орган на управление. Неговото основно предназначение е да отразява промените в състоянието на капитала през текущия или близко отчетния период. В него се отразяват направените вноски на имущество над първоначално определеният им размер. Той може да се връща на съдружниците или да бъде източник на средства за други цели - за спонсориране на фирми и граждани, за покриване на загуби и утежнени данъци, за допълнителни- дивиденти и др. Начините за увеличаване са: чрез допълнителни вноски на собствениците, чрез отделяне на част от печалбата, при покриване на загуби след решение на ръководството.

Източник , на резервите е печалбата преди разпределението и за дивиденти и след покриване на евентуални загуби. Резервите биват: законови и допълнителни /свободни/.

1.Законови резерви - създават се при разпределение на печалбата за определени цели на базата на нормативни актове или решения на държавни органи. Най - често това са инвестиционни и социални фондове.

2. Допълнителни /свободни/ резерви - създават се по инициатива на ръководството и колектива на фирмата за определени цели или удовлетворяване на определени разходи.

1. Финансиране, посредством емисия на обикновени акции.

Обикновената акция представлява право на собственост върху съответна част от имущество на акционерното дружество. Тя дава право на дивидент чиито размер е променлив и зависи от нетната печалба на фирмата, конюнктурата на пазара и от други фактори. Притежателите на обикновени акции са собствениците на АД. Обикновени те акционери притежават цялостния контрол върху компанията чрез правото си на глас в Общото събрание на акционерите. Като собственици на фирмата акционерите носят ограничена отговорност до размера на тяхното дялово участие.

Всеки получен капитал независимо под каква форма има своя цена и това е нормата на дохода, която той осигурява на своите собственици. При обикновени те акции, акционерите разчитат на бъдещите печалби на фирмата. Тя именно представлява цената на финансирането с обикновени акции и зависи пряко от три фактора:

1. Цена на обикновена акция.

2. Очакваните дивиденти.

3. Темп на нарастване на дивидентите. Цената на об. А с постоянно Нарастващ дивидент се определя по следната формула: Цоа = Дл/г-д където Ц оа - е сегашната цена на една акция, Д1 - дивидент след една година, а г - очаквана норма на възвращаемост, д - годишен темп на нарастване, на дивидента. При определянето на тази цена се допуска, че дивидентите ще нарастват с един и същ темп в продължение на неопределено дълъг период на време. Следователно бъдещите дивидент и след една година трябва да са Д1 = ДО х (1+д), където ДО е сегашния дивидент. Следователно цената след една година ще бъде Цоа = ДОх/1+-д/;г-д

За да се определи цената на финансирането с обикновени акции трябва да се имат в предвид разходите по емисията, които се падат на f ново емитирана акция: Roa < ДО х (1+д)/ Цо х (1+р-ди по емисията)>+д; Цо - офертна цена

I - разходи по емисията - относителен дял на чистите постъпления от емисията. Когато става въпрос за продадените преди това обикновена акция не се вземат под внимание разходите по емисията и формулата е Roa < ДО х (1+д)/ЦоМ-д Покачването на сегашната цена на on А веднага води до падане на цената на капитала и обратно.

2.Финансирана за сметка на неразпределената печалба - след изплащане на дивидентите, останалата част от нейният доход се реинвестира във фирмата. Тази част не се получава от акционерите, но също е тяхна собственост. Тя е част от СК във фирмата и от нея се очаква същото нарастване, същата възвращаемост, както и от останалите части на този капитал. Алтернативата на вътрешното финансиране е част от нейната печалба с емисията на нови обикновена акция. Тя може да се изплати на акционерите под формата на дивидент и срещу получените от акционерите пари да им се предложат нови обикновена акция. Следователно цената на финансирането от неразпределената печалба е цена на финансиране с обикновени акции без да се отчитат разходите по емисията.

Цената на финансирането за сметка на неразпределената печалба е обикновени по ниска отколкото финансирането на нова емисия на обикновени акции /поради спестяването на емисионните разходи.

3. Финансиране посредством привилегировани акции - те са специфичен метод на финансиране у който има по - слабо значение отколкото финансирането чрез обикновени акции и облигации. Най - често този метод се използва при финансиране на сливания и изкупуване на различни компании. По закон привилегировани акции се отнасят към СК на фирмата. Те представляват твърд, фиксиран дивидент, което повече ги приближава до облигациите. Този дивидент се изплаща от нетната печалба и само след решение на Съвета на директорите. Изплащането става задължително преди изплащането на дивидент и по обикновени акции. Привилегированите акционери не са фактически собственици на фирмата и нямат право на глас в Общото събрание. Техните права по отношение управлението на фирмата се

-изплащане на твърдия дивидент;

-гарантиране на ликвидационният дял при евентуални неблагополучия

4.Финансиране с дългосрочни заеми -типичните инструменти за дългосрочно финансиране се явяват облигационните заеми. Емитираните облигации носят лихва изплащана най - често един или два пъти в годината. Облигациите са документ за дълг, издават се за определен срок с определена номинална стойност и купонен процент, разделен на 100. С настъпване на дата, на която изтича срока на облигациите, те подлежат на погасяване и притежателите им получават обратно тяхната номинална стойност. Цената на финансирането чрез облигационни заеми зависи от рискът който ги съпътствува. Той се оценява на основата на предвижданията за бъдеща стабилност на фирмата, за вероятността от изпадане в неплатежоспособност към нейните кредитори. Цената на финансирането чрез облигации и

Доста често облигациите се емитират по наминал Rобл=Л/<ном. с/ст х (I -р - ди по ем). Когато се касае за емитирани по рано облигации, цената на финансирането се определя без да се включват емисионни разходи. По същият начин постъпват и инвеститорите, когато определят цената, която получават при предоставяне на заеми: Roбл=гoд лихва/ цена на 1 облигация Тъй като лихвите по кредитите се приемат за разход и се приспадат от печалбата преди облагане, води до промяна в реалната цена на финансирането чрез облигационни и други заеми. Тъй като приспадането на лихвите води до намаляване на облагаемата печалба, а от там и до намаляване на данъка върху печалбата, то действителната цена на финансирането чрез облигационни и други заеми е: R реална= Rобл X (1-Т), където Т е размера на данъка върху печалбата

Относителния дял на всеки от източниците за финансиране показва в каква степен той до принася за формиране на капиталовата структура на фирмата.

СПЦК (Ro)=Roa х <ОА/ОА+ПА+Обл>+Rпа х <ПА/ОА +ПА+Обл>+.<Обл/ОА+ПА+Обл>

Където:

- ПА е стойност на привилегировани акции;

- Облигацията е стойност на емитираните облигации;

- Roa - цената на финансиране с обикновени. акции;

- Rna - цената на финансиране с привлечени акции;

- Ro6л -цената на финансиране с облигации;

-Т-размера на данъка върху печалбата;

СПЦК зависи от: 1.промените в относителният дял на различните начини за финансиране и 2,от тяхната цена СПЦК е важен ориентир за управлението на фирмата. Тя показва каква трябва да- бъде мин. Възвращаемост на. осъществяваните от фирмата инвестиции. При приемането и реализирането на проекти с по -ниска норма на възвращаемост на дохода, по -ниската СПЦК означава, че фирмата няма да бъде в състояние да покрие разходите -за полученият от нея капитал. Собствен капитал на акционерните дружества -АД е дружество, чиито капитал е разделен на акции, които имат еднаква номинална стойност. Тази номинална стойност най - малко трябва да бъде 100 или кратна на 100. За да бъде регистрирано едно акционерно дружество трябва да бъдат внесени 25 % от вноските.

Акцията е документ, който удостоверява членовете в АД и материализира в себе си права. Акциите биват поименни и на приносител и привилегировани. Акцията има няколко стойности:

1,Номинална

2.Емисионна

3.Реална.

АД освен акции може да издава и облигации -издават се когато има недостиг на средства. Облигацията е ЦК и може да участвува в оборота, има само имуществени права, но не и управленчески и притежателите им не носят стопански риск. Този документ се издава във връзка за събран заем за инвестиции и други цели. АД може да емитира облигации равни на не повече от капитала. Могат да се пускат чрез публична подписка. Притежателите на облигации образуват общо събрание, което излъчва свои представители' в дружеството. Облигациите биват поименни и на. приносител, обикновени и конвертируеми. Конвертирането на акции срещу облигации се извършва при увеличаване капи гала на дружеството.

Привлечен капитал /заемен/ - това са чужди средства необходими и привлечени отвън за ползване от фирмата за определен период от време. В неговия състав влизат три основни групи: заеми, задължения и финансиране.

1.Получените заеми имат временен характер за фирмата. Те могат да бъдат получени от банката, като кредитен институт, от други фирми или организации в това число. обществени, както и от държавния бюджет. Фирмата може да получи кредити по два начина:

-Пряк - под формата на стоков кредит. В този случай доставчика кредитор, кредитира фирмата като отсрочва плащането, а лихвата се включва в продажната цена на стоката.

-Косвен - той се предоставя под формата на заемен паричен кредит, чрез посредничеството на банки или други кредитори или чрез облигационен заем. Заемите се класифицират в три основни групи: краткосрочни, дългосрочни и облигационни. Даден заем се отпуска при спазването на следните основни принципи на кредитиране:-целево предназначение - ясно да обосновава целта и предназначението; -срочност - срокът за който се отпуска е задължителен и предварително определен; -възвращаемост на кредита - заема се връща в паричните единици в които е получен, в определен е договора за заем срок на части или изцяло; -лихвеност на заема - лихвата е цена на кредита и се определя в абсолютна сума или в % от заема; - обезпеченост на заема - на кредитора задължително трябва да се предоставят материални гаранции. Краткосрочните заеми се отпускат обикновено за доставка на КА и са със срок на - възвращаемост до 1 година. Дългосрочните заеми се отпускат с инвестиционно предназначение като срока е от i до 10 години. Облигационните заеми са получени от фирмата срещу продадени от него облигации. Най честа се отпускат с цел разширяване и обновяване на отделни активи на предприятието.