Форма и време на процесуалните действия. Процесуално бездействие

26. Форма и време на процесуалните действия. Процесуално бездействие

1.1. Писмена и устна форма.

1) При извършване на процесуални действия вън от съдебното заседание те трябва да са в писмена форма под страх от недействителност: 1) искова молба и искания вън от съдебно заседание (чл. 98); 2) постановления на съда вън от съдебно заседание, определения и разпореждания в закрито заседание; 3) съдебно решение (чл. 189).

2) Устна форма - всички процесуални действия на съда и страните през време на съдебното заседание. Законът говори за устни състезания (чл. 174, 181, ал. 2, 182, ал. 2, 186) - изискването за устност е най-общо в чл. 105 (принцип на устността).

Писмената форма има предимството, че създава документ като улеснява доказването на действието най-вече при контрола при атакуването му (писмено се удостоверяват и устните действия - протокол). Устната форма прави възможни непосредствеността и публичността, единствено целесъобразна при събиране на устни доказателствени средства.

1.2. Непосредственост и публичност.

1) Принцип на непосредственост. Процесуалните действия трябва да се възприемат лично от съда, за да може да има собствена представа за съдържанието им - обезпечава правилното формиране на убеждението относно фактите. Изключения: събиране на доказателства от делегиран член на съда или съд (чл. 112, 137, 163), освидетелстване от вещи лица (чл. 164). Задължението на съда сам да събере доказателствата не отпада и при съгласие на страните решението да се основе на събрани по други дела доказателства.

2) Принцип на публичност - процесуалните действия трябва да се извършат публично (разглеждането на делата става в открито заседание - чл. 105, ал. 1 ГПК и 101, ал. 1 ЗСВ). Съдът трябва да допусне в залата чужди на делото лица, които искат да присъстват - гаранция за безпристрастност и законосъобразност на действията на съда, за истинност на фактическите твърдения на страните. Изключението е в чл. 105, ал. 3.

При нарушаване на тези две изисквания процесуалните действия подлежат на отмяна чрез обжалване или извънредните средства.

1.3. Всички процесуални действия в съдебно заседание се удостоверяват в съдебен протокол (чл. 126).

1) Той е официален документ, който ги доказва (чл. 143), но с особеността, че неудостоверените в него процесуални действия се смятат за неизвършени (в това е т.нар. отрицателна доказателствена сила на съдебния протокол).

2) Протоколът се съставя на български език (чл. 106 ЗСВ) от секретаря на съда под диктовката на председателя на състава, съдържа данни относно мястото и времето на заседанието, състава на съда, явилите се страни, процесуалните действия, показания на свидетели и заключения на вещите лица. Съставя се по време на заседанието или до 3 дни след това. За валидността му са необходими подписите на председателя и секретаря (ако откажат - липсва протокол и заседанието трябва да се повтори; може да се подпише по-късно - незавършен протокол).

3) Когато не са удостоверени или са удостоверени погрешно извършени процесуални действия, протоколът подлежи на поправка - служебно до обявяването му, след това по искане на някое от участващите лица (страна, свидетел) в 7-дневен срок при призоваване на страните и молителя (чл. 126, ал. 2).

2. Време на процесуалните действия. Процесуалните действия трябва да бъдат извършени в определено време (необходимост от бързина; някои действия трябва да се предприемат едновременно), за което страните трябва да бъдат уведомени.Периодите, в които трябва да се извършат, са заседанията и сроковете.

2.1. Заседания - периоди от време, през които се предприемат съчетаните процесуални действия на съда и страните, насочени към разглеждане на делото. Чрез заседанието може да се определи и срок, до който страната трябва да извърши процесуални действия, ненасочени към разглеждане на делото (отвод за местна подсъдност, насрещен иск).

1) Насрочване - от районния съдия или от председателя на ОС чрез определяне на време и място; става служебно (чл. 102). Страните трябва да са призовани, иначе заседанието не може да се състои (може и да не се явят - чл. 107, ал. 1). Открива се с обявяване на делото, закрива се с обявяване, че разглеждането на делото се приключва - обявяването е от съда.

2)Заседанието може да бъде отсрочено(преди да се състои)и отложено(след като е открито-нередовно призована и неявила се страна,чл. 107,ал.2,неявяване на свидетел,вещо лице;определя се следващо заседание).

2.2. Срокове - периоди от време, през които трябва да бъде извършено процесуалното действие от страните под страх, че правото да се извърши ще бъде погасено, ако не се упражни в срока. Правилата за сроковете (чл. 32-40) се отнасят до процесуалните действия на страните. Неспазването на сроковете за съда (чл. 126, 190) не пречи процесуалните действия да се извършат по-късно - дължими са.

1) Законни и съдебни срокове:

а. Законни - продължителността им е предвидена в закона, също и началният момент при нужда (чл. 13, ал. 1, 92, ал. 4, 104, ал. 1, 119).

б. Съдебни - определени от съда за предприемане на посочени от него процесуални действия (чл. 25, ал. 2, 3, чл. 59, 111, ал. 2).

2) Според това дали могат да бъдат продължавани от съда или това е изключено (дори при съгласие на другата страна) сроковете са решителни (обжалване, отмяна на влязло в сила решение - чл. 36, ал. 2) и нерешителни (всички други).

3) Начален момент (не за сроковете, определени чрез първото съдебно заседание) - определен от закона (чл. 100, 197, 214) или съда.

4) Продължителност - по дни, седмици, месеци (чл. 32, ал. 2). Броенето на сроковете е според чл. 33. За да не се пропусне срокът, са правилата на чл. 34: до кога изтича срокът (ал. 1), възможност за извършване на действие, което трябва да се извърши в съда, по пощата (ал. 2) - от значение е пощенското клеймо; разписката на пощата, че е изпратено писмо до съда, е достоверно доказателство, освен ако се докаже, че писмото не е съдържало жалбата.

5) Спиране на срока - при спиране на делото по чл. 182 (чл. 35 - срокът да е започнал да тече, но да не е изтекъл), възобновява се с възобновяване на делото (не започва нов срок).

6) Продължаване на срока - само за нерешителните срокове, не трябва да са изтекли. Молбата се подава устно или писмено (в зависимост дали е извън или в съдебно заседание), препис не се връчва на противната страна. Основание е уважителна причина, която пречи действието да се извърши в срока, уважителността се преценява от съда. Съдът не може да продължава служебно (нито да се продължава по съгласие на страните). Определението на съда не подлежи на обжалване.

3. Процесуални бездействия - неупражняване на процесуално право или неизпълнение на процесуално задължение (само неизвършването на правнорелевантно действие може да доведе до правнорелевантно бездействие). Процесуалното бездействие може да е на съда или на страните, но въпреки него трябва да се обезпечи развитието на процеса.

3.1. Процесуални бездействия на съда. Действията му са винаги дължими, затова и неговото процесуално бездействие е неизпълнение на служебни и процесуални задължения. Действието е абсолютно необходимо за развитието на производството, затова предприемането му трябва да се наложи.

1) Средството е обжалване на неправомерния отказ и жалбата за бавност (не само дисциплинарна отговорност). С жалба страната трябва да може да се брани не само срещу изричен отказ, но и срещу фактическо неизвършване на действията.

2) Когато решението е постановено при неизпълнение на задължения на съда (несъбиране на доказателства), то ще бъде опорочено и чрез отмяната му ще се наложи извършването на дължимите действия.

3.2. Процесуални бездействия на страните.

1) Неупражняване на процесуални права (процесуални пропускания) - пропускане на срока за предприемане на действието.

а. Правомощието да се извърши действието се погасява (ако действието се извърши след срока, то е недопустимо, третира се като неизвършено - чл. 40).

б. Не се пораждат изгодните за страната последици от пропуснатото действие (необжалването пречи делото да се пренесе пред втора инстанция).

в. Третата група последици обезвреждат пречката, която процесуалното пропускане би представлявало за процеса - подчиняват страната на неизгодно за нея процесуално положение: неявяването не пречи за разглеждане на делото (чл. 107), съдът връща непоправената искова молба (чл. 100, ал. 2), прекратява делото (чл. 25, ал. 2), необжалването води до влизане на решението в сила (чл. 219, б. “б”).

2) Неизпълнение на процесуални задължения. Характерна е третата група последици - обезвреждат последиците от неизпълнението: при непосочване на съдебен адрес (чл. 44, ал. 1; чл. 51, ал.1) страната се счита за призована (фикция за призоваване); съдът приема за доказани фактите, за чието събиране или доказване страната е създала пречки (не се е явила да отговори - чл. 114, не е предала намиращ се у нея документ - чл. 152; не е представила вещта за оглед); страната е обвързана от неправилното решение вследствие на непосочване на всички известни й факти и непредставяне на доказателства (не може да иска отмяна, ако е влязло в сила - чл. 231, б. “а”).

Всички процесуални бездействия са неизгодни за страната - наричат се процесуални тежести; целят предприемането на процесуалните действия.

3.3. Последиците от процесуалните бездействия на страните са отстраними.

1) При неизпълнение на процесуално задължение, докато делото е висящо, страната може да предприеме дължимото действие и да отстрани занапред последиците от бездействието (да посочи съдебен адрес, да се яви и да отговори, да представи пропуснатите доказателства).

2) При неупражняване на процесуално право в срок, последиците могат да се отстранят чрез възстановяване на срока (възстановява се погасеното правомощие).

а. Може да стане само когато процесуалното бездействие е извинително - чл. 37, ал. 1: дължи се на особени непредвидени обстоятелства: природни стихии, внезапно заболяване, непредаване от лицата по чл. 46, ал. 2 на съобщение, че трябва да се извърши действието (но ако е предадено на нелегитимирано лице, срокът изобщо не е започнал да тече).

б. Молбата за възстановяване на срока се подава в 7-дневен срок от съобщението за пропускане, разглежда се от същия съд с призоваване на страните. С молбата се подават и книжата, чието подаване е пропуснато, иначе е нередовна и се оставя без движение (арг. чл. 100).

в. Определението на съда за допускане на възстановяването или отказ се обжалва с частна жалба (чл. 39).

г. Процесуалното действие се извършва преди допускане на възстановяването (чл. 37, ал. 2, 39, ал. 2) и придобива с обратна сила процесуална релевантност с възстановяване на срока (отпадат последиците от бездействието: заличава прекратяването и възобновява делото; възстановява висящността и обжалваемостта на решението).

Пропускането поради погрешно посочване на по-дълъг срок от законния от съда в съобщението до страната или в решението е винаги извинително и ако страната предприеме действието в посочени от съда срок, то не се смята за просрочено и не е нужно възстановяване (чл. 38).