Подведомственост. Понятие за гражданско дело

11. Подведомственост. Понятие за гражданско дело

1.1. Терминът “подведомственост” е остарял - в международните документи се говори за международна подсъдност, а не подведомственост. В другите европейски езици се говори за подсъдност, равнозначно на подведомственост - идентични термини. Терминът идва от руски език: ведомство - знаещ  подзнаене - компетентност.

1.2. Понятие. Подведомствеността може да бъде разгледана по два начина според гледната точка:

1) От гледна точка на органа - това е неговата компетентност да се произнесе по поставения пред него въпрос с краен акт.

2) От гледна точка на въпроса - подчинеността му на компетентността и на властта на определен орган.

Ж.Ст.: Подведомствеността е правото и задължението да се издаде съответния държавен акт (не само овластяване, но и задължение за упражняване на възложената компетентност). Правилата за подведомственост очертават пределите на компетентността и разпределят между различните органи различните категории дела.

1.3. Подведомствеността може да се разглежда в 3 различни плана (нива):

1) Международна подведомственост (подсъдност) - разпределя делата между българската юрисдикция и чуждестранната юрисдикция (държавни органи и съдилища).

2) Вътре в държавата - разпределението на делата между съдебни и несъдебни органи (третата и втората власт - съдебна и изпълнителна власт).

3) Разпределяне на делата между държавния съд и недържавния съд (частен арбитраж).

2. Нива на подведомственост.

2.1. Международна подведомственост. Първият план е в чл. 7 и 8 ГПК - всяка държава е заинтересована максимално да разшири своята правораздавателна власт.

2.1.1. Почти във всеки случай Р България може да се произнесе, ако ищец е български гражданин, също ако ответник е български гражданин, ако и двамата са чужди граждани, но единият има постоянно местожителство в България.

2.1.2. Единственото изключение е за лицата, които се ползват с право на екстериториалност. Те също обаче могат да станат ответници пред български съд (чл. 8), когато:

1) искът има за предмет право на собственост и други вещни права върху недвижими вещи;

2) при предприятие на такова лице в България;

3) ако такова лице предяви иск пред български съд, делото става подсъдно на български съд.

2.1.3. Дерогиране на българската подведомственост. Съгласно чл. 9, ако една от страните по гражданскоправен спор има седалище или местожителство в чужбина, може да сключи договор с другата страна, по силата на който един правен спор, съществуващ между тях, или потенциален спор да се разгледа не от български, а от чуждестранен съд. Договорът е процесуален.

1) Условие за дерогиране на компетентност е една от страните да е с местож. или местоседал. в чужбина.

2) Спорът да може да се отнесе към чуждестранен съд. Трябва да е имуществен (чл. 9, ал. 1 - за неимуществен спор е невалиден договорът). Не всеки имуществен спор обаче може да е предмет на такъв договор - във връзка с чл. 9, ал. 1 спорът не трябва да се отнася до право на издръжка, трудови правоотношения и вещни права и право на собственост върху недвижим имот, намиращ се в България.

2.1.4. Правно значение.

1) Ако има висящо дело пред чужд съд,няма пречка да се гледа и от наш съд(висящите дела не си влияят).

2) Но ако чуждо съдебно решение влезе в сила преди българския съд, може да се иска признаване на чуждестранното съдебно решение пред СГС (молба за екзекватура) и прекратяване на делото в България. Ако обаче има българско решение, след това чуждестранното не важи за Р България.

2.2. Вторият план е уреден в чл. 6 ГПК: На съдилищата са подведомствени всички граждански дела с изключение на онези, които по силата на спец.закони са предоставени за разрешаване от други органи.

2.2.1. За да се разбере какво е подведомственост, трябва да се разбере какво е “дело” - в българския език в това понятие се влагат три различни съдържания:

1) Обикновена папка с документи - канцеларско досие от последователно подреждане на съдебните книжа, документиращи процесуалните действия.

2) Производство по конкретен спор.

3) Правен спор/въпрос (който може да бъде решен) - това е и смисълът на чл. 6.

2.2.2. “Граждански спор (въпрос)”. Ж.Ст.: понятието има значение за: 1) компетентността и 2) процедурата за разглеждане на делото: гражданските, наказателните и административните дела не са подсъдни на едни и същи съдилища (?) и не се разглеждат по един ред (ГПК, НПК или ЗАП).

1) Разлика между наказателно и гражданско дело - имат различен предмет. Предметът на наказателното производство е разглеждане на искания за извършени престъпления: тяхното установяване (дали е извършено престъпление), какво престъпление, кой го е извършил, какво наказание да се наложи.

2) Административно дело и гражданско дело - разграничението е по-трудно. Няма да се ръководим от елементите на спора (има смесване на елементите - може да има едни и същи субекти, обекти, юридически факти, елементите могат да служат само като индиция, доколкото обикновено различават гражданските и административните правоотношения), а според същността на правоотношението - методът, с който се урежда. Често в гражданскоправния ФС се включва административен елемент и обратното - критерият за разграничение е методът на регулиране: власт и подчинение при административното дело, гражданските правоотношения се регулират чрез метода на равнопоставеност.

Ж.Ст.: Няма значение към кой отрасъл спада правоотношението, методът трябва да е на равнопоставеност (граждански, търговски и т.н. правоотношения), за да бъде делото гражданско - напр. правото на вземане за обезщетение за отчуждаване е гражданско (може да се предяви иск), макар да е регулирано от административното право. Правоотношението може да е административно, макар и да е от областта на осигурителното право (правоотношения по задължителното обществено осигуряване).

а. Ж.Ст.: Административни са делата по повод искане да се отмени, измени, издаде адм. акт - решаваща е тази цел на искането; напр. да се върне данък поради незаконосъобразност на облагането, но ако данъкът е обявен за незаконосъобразен, може да се иска връщане на платеното. Когато административният акт е издаден, породеното гражданско право може може да бъде защитено по исков ред.

б. Ж.Ст.: Делото не става административно, защото решаването му зависи от преюдициални административни въпроси или от възражения, черпени от административни актове - решаващо е естеството на правото, относно което се търси решение. Ако възражението, черпено от административен акт, е основателно, искът ще бъде отхвърлен като неоснователен, а не като недопустим. Гражданско е делото за връщане на сума, претендирана като недължимо платена срещу несъществуващо данъчно задължение, искът за разваляне на наемно правоотношение, макар и учредено с акт на държавен орган. Споровете относно валидността на смесени ФС, са граждански даже когато са опорочени административни елементи, стига гражданският елемент да преобладава и последиците на състава да са граждански.

Ж.Ст.: Пр.квалификация на спорното право (гражданско или адм.) се извежда от основанието или петитума - ищецът определя правото, чиято защита търси; при неясна искова молба от значение е смисълът.

Съдът правораздава по граждански и наказателни дела, по административни - по изключение.

2.2.3. Дали всички гражданскоправни спорове са подведомствени на съдилищата? Съдилищата се ползват с компетентност (подведомственост) по исковите дела - искови и охранителни производства (виж 2) (те са два типа: производства за спорна съдебна администрация на граждански правоотношения и за безпорна съдебна администрация на граждански правоотношения - тези производства по изключение са подведомствени на съдилищата).

1) На съдилищата са подведомствени граждански дела, но компетентността на съда не е ограничена, а само по два типа дела: 1) относно притезателно право; 2) относно съществуването или несъществуването на правоотношение. От исковите производства производството за установяване на факти е допустимо като исково производство само в предвидените изрично случаи (чл. 97, ал. 3). Според Ж.Ст. съдът има компетентност при спорове, свързани с потестативни права по изключение - това е така, защото при тях едностранно може да се предизвика промяна на чужда правна сфера. Подведомствени на съда са само потестативни права, които се реализират по съдебен ред (развод, делба, обявяване на предварителен договор за окончателен); прихващането е пример за обратното.

2) Охранителни производства. (според Ж.Ст. охранителни са само производствата по безспорна съдебна администрация, при спорна съдебна администрация няма охранителни производства - определя ги и двете като неискови дела).

а. По изключение на съдилищата са подведомствени не само правни спорове, но и някои случаи на нормално реализиране на материални права - съдът спомага за нормалното реализиране на материални права (производство по съдействие - чл. 2). Производствата за съдействие са охранителни производства - те също по изключение са подведомствени на съдилищата. Това е едностранно производство - безспорна съдебна администрация на граждански правоотношения. Съдът не правораздава, а администрира. Безспорна съдебна администрация има тогава, когато по смисъла на чл. 2 ГПК съдът оказва съдействие при нормалното упражняване на материални права (напр. регистърно производство - регистрация на фирми, партии). Има само една страна.

б. Спорна съдебна администрация има тогава, когато съдът не правораздава, а администрира - съдът преценява по целесъобразност, а няма права (родителски права). При правораздаването има предварително съществуващи права (съдът трябва да ги констатира и в съответствие с тях да постанови решение), при съдебната администрация съдът решава по целесъобразност, а не по право - упражняване на родителските права в брачния процес, семейно жилище.

По силата на общата подведомственост на съдилищата са подведомствени исковите производства, по изключение охранителните в предвидените случаи. На съдилищата са подведомствени установителните и осъдителн. искове,а конститутивните искове-не по правило, а в изр.предвидени случаи.

2.3. Третият план е в чл. 9, ал. 1 - арбитражно споразумение, което води до създаване на компетентност за арбитража и дерогиране на компетентността на държавните съдилища. Необходима е писмена форма (ЗМТА) и спорът да бъде арбитрируем - такива са само имуществените спорове без исковете за право на издръжка, трудови правоотношения, право на собственост и владение.

3. Препирня за подведомственост. Съгласно чл. 6, ал. 2 всеки съд има властта сам да реши дали заведеното пред него дело му е подведомствено или не. Съдебният ред се ползва с предимство спрямо административния: ако един въпрос се разглежда от административен орган, а се повдигне и пред съда, съдът може да го приеме за разглеждане (сам преценява); ако въпросът е приет за разглеждане от съда, а се повдигне и пред административен орган, административният орган не може да го приеме за разглеждане, дори да счита, че делото му е подведомствено. Може да възникне препирня (спор) за подведомственост. Препирнята за подведомственост е несъвпадане на становищата на съда и на несъдебния орган по въпроса на кого делото е подведомствено.

3.1. Споровете за подведомственост могат да са два вида:

1) Положителен спор за подведомственост - в относително едно и също време (около 1 м.) съд и несъдебен орган считат, че делото им е подведомствено. Според Ж.Ст. положителната препирня заплашва правораздавателната власт на несъдебния орган.

2) Отрицателен спор за подведомственост - в относително едно и също време съд и несъдебен орган от втората власт считат, че делото не им е подведомствено. Това е по-големият проблем, защото се отказва защита за лицето, което я търси (отрицателната препирня заплашва правото на защита).

3.2. Преодоляване на препирни за подведомственост - чл. 11 ГПК.

1) При положителна препирня учреждението, което смята, че делото му е подведомствено, може да повдигне спор пред ВКС. Учреждението по чл. 6 няма право да разгледа делото. Ищецът или ответникът по делото не могат да повдигнат положителна препирня-за тях няма интерес(спорът им ще бъде решен).

а. Според Ж.Ст. съд не може да повдигне положителна препирня за подведомственост, само административният орган може.

б. Според О.Ст. това не е точно - според чл. 11 не може, но в чл. 10, ал. 1 изрично пише, че може. Според Ж.Ст. по чл. 10 (както и в чл. 6, ал. 2) по всяко време, докато делото е висящо пред съда, той може да се върне на въпроса дали делото му е подведомствено или не - ако първоначално е допуснал грешка и е приел дело, което не му е подведомствено, не е обвързан от становището си и може да отмени определението за допускане и да издаде друго, с което да прекрати делото. О.Ст. в същата хипотеза (“може да бъде повдигнат”) може да повдигне препирня, но въпросът е пред кого, пред него самия или не. Щом е повдигане, означава, че не се връща пак към въпроса, а проблемът се отнася към по-висшестояща инстанция (ВКС). Следователно, легитимирани да повдигнат положителен спор за подведомственост са съдът и учреждението. Но съдът едва ли сам би повдигнал такъв спор - той няма интерес, защото съществува чл. 6, ал. 3 - самото учреждение ще повдигне препирня за подведомственост пред ВКС. В някои случаи съдът има интерес.

Ако се повдигне положителна препирня, делото пред съда се спира, докато се реши въпросът; съдът може обаче да постанови обезпечение (чл. 11, ал. 1).

2) Отрицателна препирня за подведомственост. Има молба до съда, по която той се е счел за некомпетентен, препраща делото до компетентния според него орган и ако учреждението също счита, че делото му е неподведомствено, може да повдигне отрицателна препирня за подведомственост. Отрицателна препирня може да се и от заинтересованата страна - ищец по делото (за да реализира правото си на защита). Според Ж.Ст. може да се повдигне само от ищеца.

3.3. И при положителната, и при отрицателната препирня ВКС се произнася с определение, което е задължително и за съдилищата, и за органите на изпълнителната власт (според Ж.Ст. е задължително за органа, на който е изпратен за разрешаване спорът).

3.4. Законодателното реш. на чл. 11 ГПК е оригинално, не се среща в Европа. Там има две други решения:

1) Франция, Полша и др.: положителната и отрицателната препирня за подведомственост могат да бъдат повдигнати пред орган, в който на паритетни начала са представени и двете власти (по 3 във Франция). В българската съдебна система спорът се решава от орган в системата на съдебната власт и се нарушава равновесието.

2) Германия: ако съдът е приел за разглеждане дело, никой друг орган не може да го приеме и не може да повдигне препирня за подведомственост (преодолява се опасността от положителната препирня). Ако съдът смята, че дадено дело не му е подведомствено, с определение прекратява делото пред себе си и го изпраща на орган от изпълнителната власт - определението за него е задължително и той не може да повдигне препирня за подведомственост. Следователно, изобщо не може да възникне препирня за подведомственост.

Според О.Ст. германският вариант е по-удачен - не се хаби време, de lege ferenda да се махне чл. 11 ГПК: 1) препирните бавят допълнително процеса (6 м.-1 г.); 2) има дублиране на средствата за защита - определението на съда за подведомственост е обжалваемо с частна жалба (същото като препирнята).

3.5. Споровете за подведомственост по чл. 11 не са предвидени да се прилагат за първия и третия вид подведомственост.

3.5.1. Първият възм. спор за подведомственост е по първия план-тогава всеки съд работи самостоятелно.

3.5.2. На трети план проблемът е дали споровете за подведомственост могат да бъдат решавани по чл. 11 ГПК - решаване по различен начин.

1) Пред АС към БТПП е повдигнат спор, АС не е решил делото,защото страна е било държавно учреждение - имало е валидно арбитражно споразумение, но по закон страна пред АС не може да бъде държавата или държавно учреждение. Държавният съд също е отказал разглеждането на делото, защото се е позовал на арбитражната клауза. ВКС след повдигната отрицателна препирня за подведомственост от ищеца решава, че делото е подведомствено на АС.

2) Според О.Ст. споровете за подведомственост не могат да се разглеждат по чл. 11 (учреждение), също по чл. 6 - арбитражът не е учреждение (формално). Чл. 11 и 6 визират, формално погледнато, орган от изпълнителната власт, а арбитражът не е орган - той черпи своята компетентност от волята на страните. Арбитражът като решава спора всъщност действа по един договор за поръчка - извършва правно действие, правна услуга (решава спор).Затова определението на ВКС не може да задължи частен арбитраж(институционален или ad hoc)да приеме дело.Чл.11 урежда спор м/у държ.съд и втората власт.

4. Въпросът за подведомствеността може да бъде повдиган и докато делото е висящо. Съдът за първи път се занимава с този въпрос при приемане на делото, а за последен - в тайното съвещание, когато се взема съдебното решение. Чл. 10 - съдът се произнася по спор за подведомственост с определение. То може да е положително - приема делото за разглеждане, или отрицателно - не приема, тогава посочва и на кой орган е подведомствено. Определението е задължително за органа, той може обаче да повдигне препирня за подведомственост. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба - чл. 10, ал. 2. Според О.Ст. това прави чл. 11 излишен - има дублиране на две възможности за защита.