Подсъдност - понятие и видове. Родова и функционална подсъдност

10.Подсъдност - понятие и видове. Родова и функционална подсъдност.

1) От гледна точка на съда е неговата компетентност да реши определен правен спор.

2) От гледна точка на пр.спор е подчинеността на спора на правораздавателната власт на компетентния съд.

1.2. Подсъдността разпределя делата вътре в рамките на съдебната система. Подсъдността предполага подведомственост - съдът преценява първо дали едно дело му е подведомствено и след това дали му е подсъдно. За да има подсъдност изобщо, трябва да има подведомственост. Има различни по степен, по териториален обхват съдилища - при толкова много съдилища се налага да има подсъдност. Подсъдността е различна от вътрешното разпределение на делата, подсъдни на определен съд, между различните решаващи състави (Ж.Ст.).

1.3. Подсъдността е различни видове.

1) Родова (предметна) подсъдност - разпределя делата между различни по степен и еднакви по съдебен район съдилища - РС и ОС като първоинстонционни съдилища (разпределение по вертикал). Критерий е родът (предметът) на делото.

2) Функционална подсъдност - разпределя правораздавателните функции при разглеждане на едно и също дело между различни по степен съдилища (при разглеждане на едно дело има различни функции - функция първа инстанция, функция втора инстанция, функция касационна инстанция). Предопределена е основно от родовата подсъдност - като се определи кой съд ще разгледа делото на първа инстанция, е ясна и втора инстанция. Функционалната подсъдност разпределя кой съд решава едно дело на всяка инстанция (при разглеждане на едно и също гражданско дело по смисъла на чл. 6 може да има няколко номера, защото номерът е номер на папка в деловодството на съответния съд).

3) Местна подсъдност - разпределя делата между еднакви по степен и различни по съдебен район съдилища. Критерий е връзката на делата с конкретен съдебен район, териториална обвързаност (разпределение по хоризонтал). Местната подсъдност предпоставя родовата - разпределя между съдилищата от същата степен дела, родово подсъдни на всички тях (Ж.Ст.).

Ж.Ст. определя родовата, местната и функционалната подсъдност като законна (според О.Ст. законова!) - произтича от разпоредба на закона. Освен тези видове подсъдност Ж.Ст. обособява и други:

4) Договорна подсъдност.

5) Подсъдност по разпореждане на съда: 1) ОС изземва дело, подсъдно на РС; 2) компетентният съд разполага с един решаващ състав, а той не може да се образува поради отстраняване на образуващите го лица (чл. 14, ал. 2) или няма право да разгледа върнатото дело, което вече е решил (чл. 218ж, ал. 1) - Ж.Ст.

1.4. Подсъдността като видове може да се групира и по друг критерий: 1) законова; 2) договорна и 3) по разпореждане на съда. Но не са други видове подсъдност. Критерият е откъде произтича подсъдността - ако е директно от закона, е законова, може да бъде по волята на страните или по разпореждане на съда.

Ж.Ст.: В някои случаи (призоваване на лица от района на друг съд - чл. 41, ал. 2; събиране на доказателства от района на друг съд - чл. 112) се налага да се прибегне до сътрудничеството на съда, в чийто район се извършват процесуалните действия - отправя се искане, което овластява замоления съд да извърши действията и им придава същата сила, както ако бяха извършени от замолващия съд (събиране на доказателства по делегация).

2. Родова подсъдност. Родовата подсъдност е два вида: 1) законова родова подсъдност (не законна - чл. 80, защото иначе ще е незаконна) и 2) по разпореждане на съда. Уредбата е в чл. 79-80 ГПК.

2.1. Законова родова подсъдност.

2.1.1. Съгласно чл. 79 всички дела, които са подведомствени на съдилищата, са родово подсъдни на РС по принцип (израз на демократичността на българския ГП - тези съдилища са по-близки до спорещите страни).

2.1.2. Но делата с по-значим обществен интерес (по-голяма юридическа или житейска сложност) по чл. 80 са подсъдни като първа инстанция на ОС (съдии с по-голям опит). До 1983 г. брачните искове са подсъдни на ОС, след това на РС, но за тях е нужен по-голям опит. Изключения:

1) Спор за произход, прекратяване на осиновяване, поставяне под запрещение или отменяването му (чл. 80, б. “а”). Причината е заради жизнения опит на съдиите от ОС.

2) Искове с цена на иска над 10000 лв - формален критерий. По-високата цена на иска е с по-висока юридическа сложност. Изключение са исковете за издръжка и за защита на вещни права. За определяне на родовата подсъдност меродавна е цената на един иск, защото по чл. 103 може да се подадат няколко съединени иска. Без оглед на цената на иска на РС са подсъдни владелческите искове (чл. 294), исковете за делба (чл. 278, ал. 1) и по финансови начети (но чл. 299 говори вече да съответен, а не РС) - Ж.Ст.

3) Чл. 80, б. “г” - искове за нищожност или недопустимост на вписано обстоятелство в търговския регистър (искове по чл. 498). Обстоятелства, които подлежат на вписване, устав, управително тяло и промените в тях: недопустимост и нищожност има, когато е направено по искане на нелегитимно лице или е вписано несъществуващо обстоятелство. Подсъдни са на ОС, защото е по-лесно да се извърши от съда, който е извършил самото вписване.

4) Чл. 80, б. “в” - искове, които по други закони са подсъдни на Ок.Съд:

а. Чл. 71 ТЗ - искове за защита на членствени права на съдружници или акционери в ТД.

б. Искове за нищожност на решения на ОС на АД или ООД - чл. 74 ТЗ.

в. Ж.Ст.: Искове за прекратяване на търговски дружества (чл. 94, 154, 252) и по аналогия - искове за обявяване за недействително на търговско дружество (чл. 70 ТЗ).

г. Искове в произв. по несъстоятелност (универсално принудит. изпълнение - нищожност, относителна недействителност; предпазен конкордат - унищожаемост в оздрав.период)-чл. 613, 649, ал. 2, 679, 694, 750 ТЗ.

д. Изваждане на съсобственик по решение на етажната съсобственост.

е. Искове за екзекватура (признаване на чуждестранно съдебно решение и неговото изпълнение) - чл. 304.

ж. Искове по чл. 47 ЗМТА (частният арбитраж е едноинстанционен, решението на доброволния арбитраж не подлежи на обжалване и на контрол за правилност - това е недостатък; решенията на арбитража се атакуват по исков път, ако са нищожни или недопустими - разглеждат се от СГС).

з. Ж.Ст.: Искове за установяване на незаконността на стачка (чл. 17, ал. 2 ЗУКТС).

Ж.Ст.: До подсъдност на ОС се стига и при връзка на делата, когато главният иск е подсъден на ОС (напр. иск за издръжка, свързан с иск за бащинство).

2.2. Чл. 80, ал. 2 - подсъдност по разпореждане на съда. ОС има право да изземе дело, което е подсъдно на РС, и да го реши. Идеята е дело с по-голяма юридическа сложност или представляващо по-голям обществен интерес да се разглежда от компетентен съд

1) За да бъде иззето делото, исковата молба трябва да е подадена пред РС и делото да е подсъдно на РС, той да го приеме, а после с определение на ОС делото да бъде иззето, ако представлява по-голям обществен интерес. ОС трябва да мотивира причините - иначе се създава практика за злоупотреба с процесуални права. Не се процедира така: практика е ОС да е сезиран и направо да започне да разглежда делото на основание чл. 80, ал. 2 - ОС има право да разгледа иска, а решение на ОС по дело от компетентността на РС не е недопустимо.

2) Променя се и функционалната подсъдност, когато ОС е първа инстанция - АС става втора инстанция. АС не са над РС и не могат да контролират работата му, ВКС е над ОС и РС (?).

2.3. Правно значение на родовата подсъдност:

1) Предопределя функционалната подсъдност.

2) Абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.

2.4.За род. подсъдност съдът следи служебно-чл.90,ал.1.Ако РС реши дело на ОС,решението е неправилно.

3. Функционална подсъдност - предопределя се от родовата. Родовата подсъдност определя кой ще действа като първоинстанционен съд: обща (чл. 79) и особена (законова - чл. 80, ал. 1, по разпореждане на съда - чл. 80, ал. 2) родова подсъдност. Функционалната подсъдност разпределя функциите на съда по разглеждане на едно и също дело по смисъла на чл. 6, ал. 1.

3.1. Предопределя се от родовата подсъдност:

1) Първа инстанция РС - втора инстанция ОС - касационна инстанция ВКС.

2) Първа инстанция ОС - втора инстанция АС - касационна инстанция ВКС.

3.2. Няма симетрия, има парадокс: АС са над ОС, дали са и над РС - изглежда, че е така, но не е: решенията на РС не могат да попаднат под контрола на АС.Няма стълба-АС са над ОС,но РС не са в подчинение на АС.

3.3.Функциите са 3:първоинстанционна,въззивна,контролно-отменителна(осъществ. се по пътя на касацията).

11. Местна и договорна подсъдност

1. Местната подсъдност е различни видове:

1.1. Обща и особена местна подсъдност.

1) Обща (чл. 81, ал. 1). Законът използва различни териториални връзки на делото, една от тях е обща (чл. 81, 89) - обща местна подсъдност, спрямо нея другите видове са особени (Ж.Ст.). Делото трябва да се води пред най-удобния за ответника съд, тъй като не се знае дали искът е основателен.

а. Срещу физически лица - по местожителството на ответника. Местожителството съвпада с постоянния адрес в населеното място в РБ, където лицето е вписано в регистрите на населението - чл. 93 ЗГР (Ж.Ст.). Искове срещу малолетни и напълно запретени - по законното им местожителство (местожителството на законния представител) - чл. 82 (Ж.Ст.)

б. Местоседалището на юридическото лице - Ж.Ст.: там, където е управлението (чл. 89).

в. Когато отетник е държавата не се следва същият начин на мислене - общата местна подсъдност е по местовъзникването на материалното правоотношение (чл. 89, ал. 2). Не е целесъобразно всички искове да се съсредоточават в София, където е министърът на финансите (чл. 18, ал. 3) - Ж.Ст.

Искове срещу ответници с местожителство в различни съдебни райони - местната подсъдност е по избор (чл. 87). Може да се стигне до злоупотреба: иск срещу ответник, избран само за стабилизиране на тази местна подсъдност, после ищецът може да оттегли иска срещу този ответник.

2) Особена - други видове:

а. Местонахождение на имота (чл. 83): 1) искове относно вещни права върху недвижими имоти; 2) искове за делба на недвижим имот, за определяне на граници; 3) нарушено владение върху недвижим имот; 3) искове за сключване на окончателен договор за вещни права върху недвижим имот; 5) искове за унищожаване, обявяване на нищожност, разваляне на договор за вещни права върху недвижим имот. По своя интензитет тази подсъдност се доближава до родовата (чл. 91 и 92, ал. 3) и преодолява даже съдебния имунитет (чл. 8, б. “в”), защото важи без оглед на качеството на ответника (арг. чл. 89, ал. 2) - Ж.Ст.

б. Местооткриване на наследството (чл. 84), т.е. последното местожителство на наследодателя (чл. 1 ЗН). Важи за искове за: 1) наследство; 2) установяване на действителност, истинност, неистинност, унищожаване и намаляване на завещание; 3) делба и унищожаване на доброволна делба на наследствен имот. По тази подсъдност трябва да се предявят искове на трети лица и наследници относно отношения с наследствената маса при ответник изпълнител на завещание или управител на незаето наследство (Ж.Ст.). При местожителство на наследодателя в чужбина, исковете са по последното местожителство в РБ или по местонахождение на имотите му (чл. 84, ал. 2).

Има колизия между чл. 83 и 84: къде да се гледа делото за делба на наследство, в което има недвижим имот - по местооткриване на наследството или по местонахождението на недвижимия имот (по-често с осн. значение в наследството са недвижимите имоти, съдебната практика не е константна). Аргументи за преценка могат да се намерят в чл. 92, ал. 3-законодателят дава приоритет на подсъдността по местонахождение на недвижимия имот,затова трябва да бъде предпочетена тази местна подсъдност.Според Ж.Ст.трябва да се предпочете чл.83.

в. Искове на деликтно основание - по местожителството на ответника или по местоизвършването на деликта (чл. 85). Важи за всички искове, произтичащи от непозволено увреждане. За местоизвършване на деликта се счита всяко място, където се е осъществил елемент от фактическия състав, но не и мястото на настъпване на вредоносните последици, ако е различно от мястото на деянието (Ж.Ст.).

г. Искове за издръжка - местожителството на ищеца или ответника (чл. 81, ал. 2). Тази подсъдност важи за иска с който се търси издръжка, а не и за иска, с който се търси намаляването й.

д. Ж.Ст.:Искове срещу юридически лица по на спорове, възникнали от преки отношения на ищеца с техни поделения и клонове - по местонахождението на поделението или клона(чл.89, ал.2 ГПК,чл.20 ТЗ-важи и за ЕТ).

е. Ж.Ст.: Искове за парични вземания - мястото, където ответникът продължително пребивава (чл. 86); предполага се, че на това място ответникът ще влезе в облигационни отношения, по които другата страна трябва да е облекчена при своята защита.

3) Ж.Ст.: При искове срещу ответник с неизвестно местожителство или местожителство в чужбина се предвижда местна подсъдност, която замества общата и важи във всички случаи, когато не е предвидена особена - по местожителство на пълномощника или представителя, ако няма - по местожителството на ищеца, а ако няма такова - пред родово компетентния съд в София (редът трябва да се спази).

1.2. Местната подсъдност може да бъде:

1) Законова местна подсъдност - произтича директно от закона.

2) Договорна местна подсъдност - според Ж.Ст. самостоятелен вид подсъдност. Според О.Ст. договорната подсъдност е вид местна подсъдност. Според чл. 91 с договор, сключен в писмена форма, може да бъде променена само местната подсъдност - следователно, договорната подсъдност е вид местна подсъдност, а местната подсъдност е законова (произтича от закона) и договорна (по волята на страните).

а. Ж.Ст.: Договорът е процесуален. Действието му се състои в учредяване на подсъдност на уговорения съд и изключване на подсъдността на предвидения от закона съд. Действителността на договора не се влияе от действителността на гражданскоправния договор - може да се използва уговорената подсъдност, за да се разреши спорът относно действителността на материалния договор.

б. За да бъде налице договорна местна подсъдност, договорът трябва да бъде сключен в писмена форма и в него да е описан спорът или материалното право, от което ще възникне този спор. Може да се подменя подсъдността само по имуществени спорове. Условията са: 1) имуществен спор и 2) писмена форма; Ж.Ст. включва още условия: 3) спорът да е определен конкретно; 4) уговорената подсъдност да е местна; 5) уговореният съд да е посочен конкретно. При неспазване на изискванията договорът е недействителен (Ж.Ст.).

- Не може да се променя подсъдността на вече заведено дело (Ж.Ст.).

- Нямат процесуално значение предварителният отказ на ищеца да се ползва от законовата подсъдност, нито предварителното задължение на ответника да не повдига отвод за неспазване на законова подсъдност (Ж.Ст).

в. Договорът между страните е пророгационен договор - процесуален договор (не е дерогационен). По чл. 9 страните сключват договор, по силата на който чуждестранен съд става компетентен, също и при арбитражно споразумение - договор и арбитражно споразумение - дерогира съдебната компетентност и създава друга. При пророгационната компетентност съдът е компетентен да реши спора, а договорът допълва неговата компетентност и затова договорът не е дерогационен, а пророгационен.

3) По разпореждане на висшестоящия съд (рядко срещана) - ако в един РС има само един съдия и той не може да разгледа делото по причини по чл. 12 или 13, по разпореждане на висшестоящия съд делото може да се гледа от друг РС в близък съдебен район.

1.3. Местната подсъдност е също изборна (алтернативна) и безалтернативна.

1) Алтернативна - има редица случаи, когато ищецът може да избира между две и повече подсъдности, първоинстанционни съдилища (напр. чл. 82). Ищецът има правото на избор.

а. Докога може да бъде упражнено правото на избор - отговорът е в чл. 98, б. “а”: първото нещо в една искова молба е до кой съд се предявява.Правото на избор се упражнява до предявяването на иска.

б. Какво става с правото на избор на ищеца, ако неправилно е посочил един трети съд - правото на избор се преклудира (посочва един трети съд). След подаването на исковата молба ответникът може да направи възражение или отвод до края на първото заседание (чл. 92, ал. 4). При правенето на отвод ответникът може да направи избор между една от двете възможности. Неправилното упражняване на правото на ищеца го преклудира, но това води до възникване на право на ответника.

2) Безалтернативна(императивна-по-точно според О.Ст).“Императивна” е като противоположност на “императивна”,а не защото нормата е такава(не в смисъл на задължително като императивни и диспозитивни правни норми),защото в ГПК всички норми са императивни.Няма право на избор на ищеца(чл.81, ал.1).

2. Промяна на местната подсъдност.

2.1. С договора по чл. 91 се променя подсъдността само по имуществени спорове.

2.2. Може ли да се стигне до промяна, ако няма писмена форма, или да се промени повече от разрешеното в чл. 91. До променяне на местната подсъдност може да се стигне и по друг начин чрез поредица от действия: ако ищецът предяви иск пред друг съд, а не пред този, на който делото е подсъдно. Съдът не следи служебно за местната подсъдност (чл. 92, ал. 4) - ако ответникът до края на първото съдебно заседание не направи възражение или отвод за подсъдност, правото на възражение се преклудира и се заздравява местната подсъдност. Това може да стане не само по имуществени спорове, а по всички спорове. Според Ж.Ст. до същия ефект води и неявяването на ответника в първо заседание, без да оспори писмено подсъдността.

Исковата молба може да се предяви пред всеки съд, друг е въпросът къде трябва да се предяви.

3. Местната подсъдност е относителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск - относителна, защото съдът не следи за нея служебно.

4. Ж.Ст.: Изключения от местната подсъдност при връзка между делата - пред съда, сезиран с първоначалния иск, се предявяват насрещен иск (чл. 104), обратен иск (чл. 175) и иск на главно встъпилото лице (чл. 181).