Защита на длъжника срещу принудително изпълнение

74. Защита на длъжника срещу принудително изпълнение

1.1. Материална незаконосъобразност на принудителното изпълнение:

1) Може да се дължи на това, че по реда на изпълнителния процес се реализира несъществуващо гражданско притезание. В тази хипотеза са предвидени редица способи за защита, които са предимно искови, тъй като в този случай се твърди липсата на притезание, т.е. налице е правен спор относно гражданско притезание.

2) Може да се прояви при изпълнението на парични притезания, когато изпълнението се насочи към право, което не принадлежи на длъжника, а на 3то лице.

1.2. Процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение е налице:

1) Ако изпълнителния лист е издаден, без да са на лице необходимите за това предпоставки.

2) Ако съдия-изпълнителя действа извън изпълнителния лист или в противоречие със съответния изпълнителен способ. В тази връзка могат да се атакуват както действия така и откази, да се извършат предвидени в закона действия. Способът за атакуването е жалба.

1.3. Защитата срещу порочния изпълнителен процес може да е превантивна, т.е. тя може да се развива паралелно с производството по принудително изпълнение:

1) Когато имаме несъдебно изпълнително основание пример за такава защита е отрицателния установителен иск,с които длъжникът може да твърди несъществуването на притезание по това основание.

2) Когато изпълнението се основа на влязло в сила съдебно решение длъжника има право на защита, което се реализира с отмяната по чл. 231 или 233, ал. 2. 3) Когато съдебното основание е съдебна спогодба тя се атакува по исков път.

4) Ако изпълнително основание е арбитражно решение, то се атакува с иск за отмяна, който се разглежда пред ВКС.

Всички тези примери са за защита, която съпътства изпълнителното производство. Законът обаче предвижда и последваща защита на лицата от осъществяването на неоснователно принудително изпълнение.

1.4. Защитата срещу порочното принудително изпълнение се диференцира и с оглед лицата, които подлежат на защита – това са:

1) длъжника;

2) присъединилия се взискател;

3) трети лица, които имат права върху вещта предмет на изпълнение.

2. Защита на длъжника срещу незаконосъобразно принудително изпълнение. Законът диференцира защитата в зависимост от това дали тя се основава на съдебно или несъдебно изпълнително основание:

2.1. Спиране на принудителното изпълнение (чл. 250-253):

1) Спиране на изпълнението може да се поиска от длъжника, спрямо който изпълнението се провежда въз основа на несъдебно изпълнително основание.

2) Спирането следва да се поиска в 7дневен срок прeклузивен срок, който тече от получаването на призовката за доброволно изпълнение;

3) В този 7дневен срок трябва да се предяви молба с убедителни писмени доказателства срещу съществуването или изискуемостта на притезателното право, което се изпълнява. В тази молба длъжникът може да изложи всякакви възражения срещу притезанието на взискателя – правоизключващи, правоунищожаващи и правопогасяващи. Законът изисква към молбата да се приложат убедителни писмени доказателства, които да правят вероятно съществуването на фактите, на които се основават възраженията.

4) Ако длъжникът няма възможност да представи писмени доказателства той има алтернативната възможност, за да предизвика спиране на изпълнението, да предостави надлежно обезпечение по чл. 180-181 ЗЗД. Надлежно е това обезпечение, което е в размер на вземането и разноските, които евентуално ще претърпи взискателя от спирането.

5) Ако посочените обстоятелства са налице, съдът спира производството по принудително изпълнение с определение, което подлежи на обжалване в 7дневен срок.

`6) При спиране на изпълнението за кредитора възниква задължение в месечен срок да предяви положителен установителен иск с предмет изпълняемото право. Ако кредиторът предяви този иск производството по евентуална жалба от длъжника срещу издадения изпълнителен лист се прекратява служебно. Ако кредиторът не предяви иск в посочения срок изпълнителният лист се обезсилва и изпълнителното производство се прекратява. В този случай кредиторът не губи притезанието си, а ще трябва да предяви нов осъдителен иск, осъдителното решение по който да му послужи за изпълнително основание за нов изпълнителен лист.

2.2. Ако длъжникът по някаква причина не може да се възползва от възможността по чл. 250, той има право да предяви отрицателен установителен иск, с който отрича съществуването на изпълняемото право – чл. 254. С този иск той ще може да релевира същите възражения, както по чл. 250, съответно кредиторът ще трябва да докаже съществуването на притезанието си. Законът обаче не свързва този способ за защита със спиране на изпълнението, то обаче може да се поиска от длъжника като обезпечение на отрицателния му установителен иск.

2.3. Ако изпълнението се основана на съдебно изпълнително основание, което установява изпълняемото право със сила на пресъдено нещо, защитата на длъжника ще е по реда на чл. 255 с предявяване на отрицателен установителен иск. В тази хипотеза длъжникът следва да оспорва притезанието въз основа на факти непреклудирани от СПН, т.е. настъпили след постановяване на съдебното изпълнително основание. В противен случай възраженията му ще бъдат отхвърлени с отвод за СПН. Ако длъжникът счита, че съдебното изпълнително основание е порочно той разбира се може да го атакува и по реда на отмяната – чл. 231/233. Искът по чл. 255 също не спира изпълнението, но това спиране може да се иска по реда за обезпечаване на иска.

При предварително изпълнение на невлезли в сила първоинстанционни решения (чл. 238), защита срещу изпълнението се постига с обжалване на решението във висящото производство. В този случай според чл. 241, ал. 1 при представяне от длъжника на обезпечение за взискателя съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД изпълнението се спира. Според ал. 2: Изпълнението се спира и когато обжалваното решение бъде отменено, а според ал. 3: Ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява.

Защита има и длъжника, срещу който изпълнителното производство се води въз основа на невлязло в сила въззивно решение – вж. въпрос № 54.

2.4. Материалната незаконосъобразност на изпълнението не може да се атакува пред съдия-изпълнителя. Единственото изключение от това правило е чл. 330, ал. 1, б. “а”.

2.5. До тук способите за защита са във висящо изпълнително производство. В хипотезата, когато изпълнителното производство е приключило и е изпълнено едно несъществуващо притезателно право, защитата на длъжника се състои в това да получи обратно недължимо полученото от взискателя с т.нар обратен изпълнителен лист – чл. 241, ал. 3: . . .В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение. Към същата възможност препраща и чл. 236, ал. 2 – отмяна на влязло в сила решение и постановяване на решение с обратно съдържание.