10 септември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница4/11
Дата01.05.2017
Размер1.59 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

10.09.2009 г., с. 7
Румяна Михайлова, изпълнителен директор на Главната инспекция по труда: Ще намалим глобите при първо и по-леко нарушение на работодателя
Най-важното е да се свържат информационните системи а контролните функции”
От Мишел Гутсузян
През 23-годишния си стаж в инспекцията по труда Румяна Михайлова е преминала през всички длъжности. От 2001 до 2007 г. е инспектор, главен инспектор и директор на областната инспекция в Сливен. След това е назначена за главен секретар от сегашния министър на труда Тотю Младенов. Завършила е Висшият машинно-електротехнически институт във Варна. Има следдипломна квалификация по трудово право в Софийския университет "Климент Охридски" и магистратура по публична администрация.
Г-жо Михайлова, от години сте в инспекцията по труда. Необходими ли са още нормативни промени, за да се подобри контролът, или става въпрос само за по-добро прилагане на законите?

- За да се повиши ефективността на контролната дейност са необходими някои законодателни промени независимо от направените през миналата година, с които правомощията на инспекторите по труда бяха разширени. С промените от началото на 2009 г. се даде възможност да се скъси времето за извършване на проверки, а доказателствата за нарушенията да могат да се събират по-лесно и безпрепятствано. Оказа се обаче, че има още какво да се направи. Едно от предложенията ни е работодателят да се задължи да има упълномощени длъжностни лица, които при проверка да ни предоставят изискваните документи. Това се налага, защото често пъти работодателите се крият или възпрепятстват дълго време дейността ни с обяснения от типа на "аз пътувам, в чужбина съм, документите ще ви бъдат представени след няколко седмици".

Какви други промени предлагате?

- Най-съществената е за размера на глобите. Увеличеният размер на глобите (бел. ред. - влязъл в сила от 2009 г.) беше определен в период, в който отраженията на икономическата криза върху финансовото състояние на предприятията бяха по-малки. В Закона за административните нарушения и наказания има норма, на която трябва да е подчинен и административно-наказателният режим в Кодекса на труда. Този текст казва, че при определянето на наказанието се взема предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и утежняващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Извършвайки проверката, инспекторът неминуемо се запознава с финансовото състояние на предприятието и на работодателя. Неминуемо се създава представа какво би коствало на работодателя изплащането на една глоба от 15 000 лв. например или от няколко пъти по толкова. Тези глоби са съизмерими с възнагражденията на служителите, които изплащат минимум 90% от фирмите на месец или най-малко се равняват на осигурителните вноски, които те правят. В такава ситуация инспекторът е изправен пред дилемата дали да изпълни задълженията си като държавен служител, или да не отрази нарушението.

Нали инспекторите могат да дадат срок за отстраняване на нарушенията? Освен това глобите могат да се разсрочат, а ако затрудняват плащането на заплати, работодателите могат да покрият само 60% от глобата. Не е ли по-подходящо проблемите да се решат така, отколкото да не се налага глоба, пък било то и поради морални съображения?

-Инспекторите нямат никакви колебания да предпишат отстраняване на нарушенията в определени срокове. От установените през последните 3 седмици 600 случая на забавено изплащане на заплати при първото посещение на инспекторите в предприятията са глобени само 63-ма. При всички останали случаи сме дали задължително предписание в определен срок. Даваме шанс на работодателите и в никакъв случай не сме тръгнали срещу тях точно в този период, в който сме убедени, че те търпят сериозни финансови проблеми. Всички имаме интерес бизнесът да работи. Ако предписанията не бъдат изпълнени, естествено, че ще санкционираме нарушителите. Ако повторно констатираме същото нарушение, глобяваме в два пъти по-висок размер - от 10 000 се отива на 20 000 лв.

Каква промяна в глобите конкретно предлагате?

- В момента те са от 10 000 до 15 000 лв. за нарушения на трудовото законодателство. 15 000 лв. е глобата за работодател, наел служител без трудов договор. Нашето предложение цели горната граница да остане и да се въведе по-нисък размер на долната, например 1500 лв. Целта на по-ниския размер на глобата е да може да се съпостави тежестта на нарушението, смекчаващите вината обстоятелства и имотното състояние на нарушителя с размера на наказанието. Ще запазим обаче големите глоби, когато се възпрепятства дейността на контролен орган и когато нарушението е повторно.

Говорите за моралната преценка на инспекторите. Няма ли опасност това да породи различна практика и за едно и също нарушение един работодател да бъде глобен, а на друг да му бъде простено...

- В трудовото законодателство има задължителни норми и инспекторът няма свобода да решава какво точно да предприеме. Законът за административните нарушения и наказания казва, че когато едно нарушение може да бъде отстранено своевременно без от него да възникнат сериозни вредни последици, инспекторът може да направи предписание. Когато обаче нарушението е тежко и е непосредствено свързано с вредни за работника последствия, то трябва да се санкционира.

Промените с временно действие ли ще бъдат заради кризата?

-Според мен винаги има необходимост нарушението да бъде определено в минимален и максимален размер.

Как бихте коментирали тезата, че десетократно завишените глоби ще доведат до корупционни практики?

- Инспекторите, които съставят акта за нарушението, попадат под висок корупционен риск. Няма защо да премълчаваме това. Разработили сме антикорупционна програма, която предвижда проверка на всички сигнали за корупция. В тази връзка е и нашето предложение за промени в размера на глобите, за които стана дума.

Едни от най-честите нарушения са свързани с неспазването на регламентираното работно време. Ще направите ли предложения за промени в тази сфера?

- Доказването на продължителността на работното време е един от най-сериозните ни проблеми. За да кажем, че един работен ден е продължил 10 часа, ние трябва да бъдем в предприятието в началото му, по средата и в края. Това не може да става всеки ден. Затова сме подготвили предложение работодателите да са длъжни да съхраняват в предприятията писмени графици за работа на смени, заповед за началния и крайния час на работния ден, с които се отчита работното време.

Другото наше предложение цели да предотврати случаите, в които се прикриват реалните възнаграждения. Досега беше възможно работодателите да отстранят нарушението, след като начислят и изплатят реално договорените трудови възнаграждения, а от там и дължимите по-високи осигуровки. Сега предлагаме контролните органи да могат да издават постановление, с което да задължат работодателя да предложи на служителите си споразумение за по-големия размер на възнаграждението. Ако например работодателят казва, че заплатата е 400 лв., но работникът декларира 600 лв., с постановление да обявяваме, че работодателят трябва да предложи допълнително споразумение за по-високия размер. Ако това не се случи, постановлението на инспекцията ще има сила на допълнително споразумение. То разбира се, ще може да се обжалва пред съда, а страните могат да се договорят и за друг размер на заплатата. Целта на предлаганата промяна е реалните доходи да излязат на бял свят, а не това да става само в момента на проверката .

Има отрасли, като шивашкия например, където фирмите имат епизодични поръчки и шефовете на предприятията казват: "Като има работа, работим, докато я свършим." Как ще процедирате в такива случаи?

- Този сектор винаги е бил един от най-проблемните. Предлагаме размерите за заплащането на извънредния труд да се завишат с 25% спрямо сегашните размери, които са въведени през 1986 г. Така работникът ще се възмезди за това, че му е била отнета възможността да почива нормално. Освен в този бранш нарушения, свързани със заплащането и извънредния труд, все по-често се срещат и в други икономически дейности, например в машиностроенето и в дървопреработването. Това говори, че предприятията имат работа епизодично, което нарушава нормалния ритъм.

Съобщихте, че "Мапа-Дженгиз" е извършила над 80 сериозни нарушения за около година и половина. Как може да се справите срещу подобни системни нарушители?

- Със засилен контрол. За решаване на проблемите би следвало освен Главната инспекция по труда би следвало и други органи да предприемат мерки. За този период сме направили 12 проверки на тази компания от две областни инспекции.

Кога очаквате предложенията ви да се разгледат в тристранния съвет и в правителството?

- Мисля, че това ще стане в най-кратки срокове. Има работна група, която работи по прецизирането на тези предложения. Вече представихме предложенията си на съвещанието, което министъра на труда Тотю Младенов организира за всички структури към министерството на 3 септември.

Министър Младенов каза, че в някои областни инспекции има сигнали, че инспекторите не си вършат работата, както трябва. Какви мерки ще вземете в тази връзка?

- От началото на годината броят на жалбите срещу действие или бездействие на инспекторите се е увеличил. Министър Младенов разпореди да бъде извършен вътрешен одит на дейността на инспекторите. Това ще бъде една от основните ни задачи през следващите месеци.

Инспекцията има ли ресурс да направи такъв мониторинг?

- Ще бъде с наши сили и средства, ще проверим дейността на всички, срещу които има постъпили сигнали.

С достатъчно кадри ли разполага инспекцията по труда?

- В инспекциите в София, Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора категорично не ни достигат хора. Освен това през 2008 г. беше направено 12% съкращение на инспекторския състав. Сегашните икономически проблеми в страната доведоха до значително увеличаване на нарушенията на трудовите права на работниците и служителите. Същевременно жалбите и сигналите от началото на годината и исканията за проверки от работници и синдикати са се удвоили. За да може Инспекцията по труда да реагира своевременно, е необходимо да разполага с повече инспектори.
Портретна снимка на три колони


10.09.2009 г., с. 11
Свилен Нейков поиска всички спортни бази
Елеонора Тарандова | norag@dnenvik.bg

Министърът на спорта Свилен Нейков обяви на среща с федерациите, че „ще настоява" базите и спортните съоръжения като Зимния дворец, за­лите „Христо Ботев" и „Фестивална", стадион „Ака­демик" и други да минат за управление към Ми­нистерството на физиче­ското възпитание и спор­та. В момента те са под шапката на различни ми­нистерства. „Целта е да ги стопанисваме по предназ­начение", коментира той. Най-големите и печеливши съоръжения са разпределени в Министерството на образованието, младе­жта и науката (МОМН), Министерството на отбра­ната (МО) и Министер­ството на вътрешните ра­боти (МВР). Според стратегията на новия ми­нистър „с насърчаване на публично-частното парт­ньорство в бъдеще и с по­мощта на федерациите тези обекти трябва да бъ­дат реновирани, за да про­веждаме там състезания". „Готови сме да ги отда­дем на съответните феде­рации за контрол и упра­вление. Ако сключим

договор за 10 години, даваме срок от з години, в който нещо трябва да бъде направено по тях. Ако това не стане, връща­ме базата обратно към нас и търсим друг начин за нейното стопанисване", обясни Нейков. Подобна идея за събиране на базите имаше и бив­шият министър на спорта Васил Иванов-Лучано през 2005 Г. Идеята беше съоръженията да се упра­вляват от държавното търговско дружество НСБ. Лучано беше атакуван от депутати, които се опася­ват от скрита приватиза­ция на спортните обекти.

На практика той искаше да осъществи една стара идея от 2OO1 г. за центра­лизирано управление на големите спортни обекти, която срещна сериозна съпротива от другите ве­домства. Водещите моти­ви тогава бяха, че държа­вата не предвижда финансиране за под­дръжка на скъпострува­щи съоръжения и е необ­ходимо създаване на по-либерални условия за управление на базата с цел привличане на свежи пари.

Иванов поддържаше теза­та, че вкарването на големите обекти в капитала на НСБ ще даде възмож­ност на бъдещи инвести­тори да участват в стопа­нисването, изграждането и мениджмънта на база­та. За правното обезпеча­ване на този проект Васил Иванов дори предложи с поправка в закона за спорта да се премахне статутът на спортни бази с национално значение (чл. 48) и да се замени с термина държавна соб­ственост. В действащия Закон за физическото въз­питание и спорта (ЗФВС) спортните обекти с наци­онално значение не могат да бъдат предмет на раз­поредителни сделки. Основният проблем на тези обекти е голямата им амортизация и нуждата от тотално реновиране, кои­то са обвързани със сери­озно финансиране. По гру­би сметки само за големите обекти - зала „Фестивална", Зимния дво­рец, зала „Христо Ботев" и др., са необходими поне 50 милиона лева, и то в рам­ките на 12-18 месеца, за да заработят нормално. Не е ясно откъде ще дойдат тези пари във време на драстично съкращаване на бюджетните разходи.


10.09.2009 г., с. І
Световната банка: Конкурентоспособността на България намалява
Страната пада от 42 на 44 място в класацията „Да правиш бизнес”
От Христо Петров

Нивото на бизнес климата в България се понижава, въпреки че страната бележи сериозен напредък в улесняването на предприемачите, които сега започват да развиват своя бизнес. Това показват данните на Световната банка, публикувани в последния доклад "Да правиш бизнес" (Doing Business).България е на 44-о място в класацията на страните с най-благоприятни условия за развиване на бизнес. Спрямо миналата година позицията ни отслабва с 2 места (тогава България е била на 42-ро място). В класацията са включени общо 183 страни от цял свят. За целите на проучването Световната банка се е допитала до 8000 експерти от страните, които са оценени. Общата оценка за всяка страна се базира на отделни критерии. Сред тях са данъчна тежест, достъп до финансов ресурс или защита на инвеститорите.

"От гледна точка на институционалната рамка и бюрокрацията има накъде да се правят подобрения. Администрацията и на национално, и на регионално равнище не е на ниво. Има определени изисквания, но те не се контролират или се контролират избирателно. Законите не са толкова лоши, но приложението им куца и създава среда за корупция", коментира проучването Христо Вълев, инвестиционен мениджър на "Адванс екуити холдинг". Във вторник икономическият форум в Давос публикува доклад, според който ограниченият достъп до финансов ресурс е изместил корупцията като най-голям проблем за българските компании. Въпреки това в доклада на Световната банка най-висока оценка България получава именно за отпускането на фирмени заеми. В тази класация страната дели четвърто място с редица други държави, сред които са САЩ, Сърбия и Латвия. Основните критерии тук са законовата рамка и достъпът до информация - доколко законите защитават правата на кредиторите, за да имат те интерес да отпускат заеми; или пък доколко е улеснено намирането на информация за кредитната история на дадено дружество. Самите условия на кредитиране обаче (като лихви на банките) не са взети предвид в подреждането.

Значително са се подобрили условията за започване на бизнес, показват данните на Световната банка. По този критерий България се изкачва с 31 позиции до 50-о място. Условията, на базата на които се формира тази класация, са продължителността и броят на процедурите по регистрирането на бизнеса, както и необходимият капитал. "Подобряването на Търговския регистър е основната промяна, която е повишила оценката. От началото на годината регистрацията става по-бързо и докладът го показва - миналата година срокът за регистрация беше 30-40 дни, а сега е 18 дни. Ако промените продължат и с намаление на минималния капитал, оценката ще се повиши още повече", каза пред "Дневник" Георги Ангелов, икономист на "Отворено общество. В края на август правителството предложи промени в Търговския закон, с които минималният капитал за учредяване на ООД ще падне от 5000 лв. на 2 лв. И тази година ахилесовата пета на България са разрешителните за строителство - по този показател страната е едва на 119 място. Според Световната банка средният срок в България до получаването на разрешително за строеж е 136 дни, или повече от 4 месеца. Това е проблем, характерен за цяла Източна Европа, показва изследването. България е извън топ 100 и по отношение на износа и вноса на стоки и разходите и процедурите, с които те са свързани.

Сингапур отново е на върха

Дания и Норвегия са единствените страни от континентална Европа, които влизат в челната десетка на класацията на Световната банка. Компания им правят още Великобритания и Ирландия. На върха отново е Сингапур, следвана от Нова Зеландия и Хонконг.

България има сравнително добро позициониране в класирането спрямо останалите страни от Централна и Източна Европа. След нас остават държави като Унгария, Румъния, Полша и Чехия. По-добър бизнес климат от България има в Македония, става ясно от доклада. Западната ни съседка е на 32 място, като прави мощен скок спрямо позицията си в предходното проучване, когато беше на незавидното 69-о място. Основната причина за тази голяма корекция са реформите, които Македония е направила. Те я нареждат в челната тройка на най-големите страни реформатори. Там фигурира още Руанда, която за пръв път попада сред топ реформаторите и директно окупира първото място. На второ място е Киргизстан.

Според Световната банка за периода между юни 2008 г. и май тази година по света са осъществени почти 300 реформи, които имат за цел да улеснят предприемачите, като това е рекордна цифра. Източна Европа е бил един от най-активните райони в това отношение заедно с други региони като Близкия изток. Общо 96% от страните в Източна Европа и Централна Азия са осъществили за този период реформи, които са подобрили бизнес климата.



Лидерите през 2009 г.

Страна Позиция за предходната година

Сингапур 1

Нова Зеландия 2

Хонгконг 3

САЩ 4


Великобритания 6

Дания 5


Ирландия 7

Канада 8


Австралия 9

Норвегия 10





10.09.2009 г., с. ІI
"Трейс груп холд" спечели търг за водния цикъл на София
От Цветелина Катанска

"Трейс груп холд" е спечелила търга за изграждане на етап 2 от водния цикъл на София, съобщиха от Министерството на околната среда и водите. Екоминистърът Нора Караджова е издала решение за възлагане на поръчката, но то се обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията от изгубилия участник "Обединение Аква София - 2". Реконструкцията и разширяването на водния цикъл на София е на обща стойност 58.5 млн. евро. В него е включена реконструкция на пречиствателната станция за отпадни води в Кубратово, доизграждане на помпена станция "Нови Искър", изграждане на пречиствателните станции за питейни води "Мала Църква" и "Пасарел", както и реконструкция на водопровода и канализацията в столицата.

Справка в регистъра за обществените поръчки показва, че досега ековедомството е обявило поръчки за около 18 млн. евро, свързани с водния цикъл на София. От тях са възложени едва 2.06 млн. евро. Досега са избрани консултанти за етап 1, включващ изграждане а колектор по бул. "Черни връх" и продължение на десен слатински, перловски и владайски колектор. В момента изборната комисия към Министерството на околната среда и водите избира строител на етап 1. Подадените оферти във ведомството са осем. Първата поръчка е прекратена на 2 юни с решение на бившия вече министър Джевдет Чакъров. Причина за провала на процедурата е, че подадените оферти надхвърлят многократно заложения бюджет по поръчката. Най-ниската подадена оферта в конкурса е била за 19 млн. евро. Според изискваната гаранция минималната цена на колекторите е едва 4 млн. евро.

Етап 2 включва продължение на ляв владайски колектор, колектор свързващ Банкя - Какач и рехабилитация на рилския водопровод. Поръчката е с минимална стойност от 9 млн. евро. Обединението "Аква София - 2" е поискало да бъде наложена от комисията временна мярка за спиране на процедурата. Жалбата е заведена в антимонополното ведомство на 26 август, очаква се в четвъртък комисията да отхвърли или да постанови временно спиране на процедурата. В случай че КЗК отхвърли искането, екоминистерството ще може да сключи договора с "Трейс груп холд". До момента не е възложена и поръчката за строителен надзор на етап 2. Тя е на стойност 700 хил. лв. и срокът за подаване на документи по нея е изтекъл на 2 юни




10.09.2009 г., с. ІII
Агенцията за следприватизационен контрол предлага: Длъжниците на държавата да не изпълняват обществени поръчки
От ведомството настояват да се обезпечават всички задължения на купувачите
От Цветелина Катанска

Компаниите, които са нарушили приватизационните си договори и са длъжници на държавата, да не изпълняват обществени поръчки. Това е едно от предложенията, които направи ръководството на Агенцията за следприватизационен контрол (АСК) в икономическата комисия в парламента. Ведомството беше поканено от депутати, за да отчете извършената от него дейност през 2008 г. и за да направи предложения за законодателни промени.

"Смятам, че направеното предложение от агенцията е много крайно, защото по този начин ще довършим вече затъналите компании", коментира предложението депутатът от ДПС Рамадан Аталай. По думите му е необходимо първо да бъде обмислена по-внимателно тази стъпка и после да се въведе. "Логично е компания, която вече е била некоректна към държавата, да не разполага отново с държавни пари", защити предложението Руси Статков, член на надзорния съвет на АСК.

От началото на годината АСК е събрала 15 млн. лв. от неустойки, други 300 млн. са присъдени вземания, а 800 млн. лв. са блокирани във висящи производства. По данни на агенцията около 180 млн. лв. от присъдените вземания са несъбираеми, защото срещу тях няма имущество. Според ръководството "обезкръвяването на дружествата" може да бъде избегнато, ако новите собственици на приватизираните компании искат разрешение от агенцията при разпоредителни сделки с имоти на компаниите. То ще се дава, когато дружеството не е длъжник на държавата и е изпълнило приватизационните си задължения. В момента подобно разрешение се иска само при прехвърляне на акции и дялове от предприятията.

Ръководството на АСК иска правото да бъдат обезпечавани с имущество всички задължения по приватизационните договори, а не само тези, които са свързани с инвестиции и работни места. Освен това от ведомството предлагат обезпеченията да се налагат на всички приватизирани дружества, а не само на тези, които са продадени преди 2002 г..


10.09.2009 г., с. ІII
Ръководството на пристанище Бургас ще бъде дадено на прокуратурата
От Светлана Ненова

Ръководството на пристанище Бургас ще бъде дадено на прокуратурата. Одит на транспортното министерство установи заобикаляне на Закона за обществените поръчки при избора на изпълнители и бездействие, което е довело до загуба от 17 млн. лв. от началото на годината до момента, съобщи пресдирекцията на транспортно министерство. Проверяващите твърдят, че поръчките са разделяни, за да се заобиколи законът.

Проверката е установила, че 38% от ремонтите в дружеството са възложени на две компании, регистрирани в гр. Левски - "Мантекс" и "Росиимпекс". "Мантекс" е стопроцентова собственост на Станка Колева Маринова. "Росиимпекс" е собственост на Росица Златанова Климентова. В съобщението се посочва, че фактурите за извършените ремонти са издавани на името на едно и също лице - Върбан Маринов. Фактурите са написани с един и същ почерк, което дава основание на одиторите да смятат, че става дума за две свързани лица, обясниха от транспортното министерство. Справка в ДАКСИ сочи, че Маринов е управител на строителната компания "Сарастрой".

Ремонтите, извършени през 2007 г., са за 1.1 млн. лв., но не са одобрени от специализирана комисия на ДП "Пристанищна инфраструктура". Предприятието събира пристанищните такси и одобрява проектите за развитие на инфраструктурата. Проверката е установила още, че предприятието не е издало фактура за плащането, както и има разминаване между изпълнителя и получателя на средствата.

Резултатите от проверката дадоха основание на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да освободи ръководството на пристанището. Новият изпълнителен директор е Руслан Петков, който заменя досегашния Аргир Бояджиев. Нови членове на съвета на директорите са Веселин Краев и бившият изпълнителен директор на порта Кръстан Золумов.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница