10 септември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Приходите от държавни компании да отиват за финансиране на държавната пенсионна система, предлага Иво Прокопиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и издател на "Дневник" и "Капитал". В интервю за столичния вестник "24 часа" Прокопиев посочва, че единственото решение за фундаментално стабилизиране на първия стълб на пенсионната система е прехвърлянето към него на част от държавните активи.

Според него, ако се подобри управлението в държавните предприятия, приходите от тях могат да се капитализират към първия стълб на пенсионната система, с което ще се разширят функциите на Сребърния фонд. Председателят на КРИБ смята, че за да има фондът стабилизираща функция, той трябва да е поне 10 по-голям от сегашния си размер и единственият начин това да се постигне е включването на ключови държавни активи като НЕК, АЕЦ "Козлодуй", летища, пристанища, приходи от държавни имоти като АДИС и др.

Към края на август средствата в Сребърния фонд са общо 1.59 млрд. лв., основната част от които са по депозитни сметки в БНБ, показват данни на Министерство на финансите.

Христина Митрева, заместник-министър на труда и социалната политика, обаче заяви, че идеята на Сребърния фонд не е в това и в цяла Европа това са схеми за покриване на недостига, който възниква заради застаряването на населението. Според нея затова натрупаният резерв не трябва да се ползва за настоящите пенсии, а да влезе в употреба, когато демографската криза окаже още по-голям натиск върху публичните разходи.

Председателят на социалната комисия в парламента Емилия Масларова каза, че идеята е добра, но не е запозната с нея и трябва да се помисли как може да се реализира. До редакционното приключване на броя от Министерство на финансите не успяха да ни отговорят каква е позицията им по това предложение.

Експерти от бранша коментираха, че като цяло подкрепят идеята на Прокопиев за насочването на приходи от държавни предприятия към обществената пенсионна система. "Предлагала съм подобно нещо дори и законодателно, така че не мога да не подкрепя идеята", заяви Лидия Шулева, бивш социален министър и депутат. Тя припомни, че във внесения от нея законопроект за Сребърния фонд се е предвиждало акциите от енергоразпределителните дружества и други активи да бъдат прехвърлени към фонда и по този начин в него ще постъпват редовно дивиденти. Според нея обаче използването на приходи от държавни структури по подобен начин може да изисква те да станат публични компании, тъй като тогава и отчетността им ще е по-добра.

Публичните компании у нас са задължени да публикуват всяка важна за дейността им информация, а на всеки три месеца трябва да оповестяват финансови отчети.

Изпълнителният директор на пенсионносигурителна компания "Доверие" Даниела Петкова коментира, че предложението приходи от държавни активи да се използват за пенсионната система безспорно е стъпка, която може да осигури покритие на дефицита, но тя самата не се наема да даде мнение дали изцяло ще го покрие. Според нея демографският проблем е много голям и докато не се направи стратегия за справянето с него, дефицитът ще расте и може да се облекчава само частично. "Това е въпрос, който трудно може да се реши с пари или ако може, то ще са непосилно много за България", каза Петкова.

Тя посочи, че са нужни непопулярни мерки, с които нито едно правителство досега не иска да се ангажира, а намаляването на населението, ниската раждаемост и емиграцията не са проблем само на първия стълб в пенсионната система, а и на цялата икономика.

Според разчетите на НОИ през 2020 - 2030 г. сто работещи ще издържат 115 пенсионери, докато в момента съотношението е 110 към 75, посочи Христина Митрева.


10.09.2009 г., с. ХІІ
Мартин Димитров предложи символичен данък върху дивидентите
Според председателя на бюджетната комисия редуцирането му от 5% на 1% ще стимулира икономиката
От Чавдар Първанов

Данъкът върху доходите от дивиденти да падне от 5% на 1%. Това предложи като стимулираща капиталовия пазар мярка съпредседателят на "Синята коалиция" и председател на бюджетната комисия Мартин Димитров. За целта е необходимо да бъдат променени Законът за корпоративното подоходно облагане и Законът за данъците върху доходите на физическите лица.

Аргуметът на Димитров е, че с премахването на данъка върху дивидентите държавата ще изземва по-малко от доходите на инвеститорите, с което капиталовият пазар ще стане по-атрактивен. "В акции на български публични дружества активно инвестират десетки хиляди граждани на Република България, като голяма част от тези акции са именно на дружества, разпределящи дивиденти", аргументира предложенията си Димитров. Допълнително, посочи той, стотици хиляди българи имат акции от масовата приватизация, като голяма част и от тези компании раздават дивидент.

При корпоративното облагане намаляването на този данък би имало "решаваща роля за привличане на чуждестранни инвестиции". В мотивите си Димитров сочи още, че основен проблем при този данък е, че с неговото прилагане се стига до двойно облагане" - веднъж с дружествата плащат 10% корпоративен данък от 10%, а после, разпределяйки нетната си печалба - удържат при източника още 5%. "В случая липсва и елементарна справедливост. Веднъж обложени, компаниите плащат на държавата и втори път", аргументира се Димитров.

Според икономиста редуцирането на данъка би увеличило привлекателността на капиталовия пазар, първо, заради засилващата се тенденция все повече компании на борсата да поддържат устойчива дивидентна политика и, второ, заради високия интерес на чуждестранните институционални инвеститори към вложения в акции на дружества, опериращи в държави с ниска данъчна ставка.

В сряда инвестиционните мениджъри на пазара приеха позитивно предложението на Димитров, но отбелязаха, че не това е актуалната тема на фондовия пазар в момента (виж мнението на Надя Неделчева). Ако проектът за редуцирането на данъка бъде прокаран, това ще е поредната стъпка в тази посока. За последните няколко години ставката на облагане в това отношение беше намалена няколко пъти - от 15%, през 7% до 5%.

За намаляване или премахване на данъка се говори още от есента на миналата година, като компромис по въпроса, макар и не официален, имаше от всички партии в предишното правителство. Самият Димитров още есента се изказа за намаляване или изцяло премахване на данъка с цел привличане на инвестиции.

Сред предложенията на съпредседателя на "Синята коалиция" е да се намали и облагането на едноличните търговци от 15% на 10%.

"Нефтените и енергийните дружества остават водещи в класацията за Топ 500 компании, там е и най-голямата концентрация на капитала със силно присъствие и на държавна собственост", каза Василев. По думите му, докато в промишления сектор кризата се е усетила още в края на миналата година, енергийният отчете общ ръст от близо 20% тогава, като най-голяма динамика регистрират литовската "Мажейки Нафта", украинската "Нафтогаз", унгарската МОЛ и полската "ПКН Орлен".

Василев обаче уточни, че все пак енергийните компании са силно зависими от променливия характер на енергийните и нефтените пазари, а цените на бъдещи доставки на енергия вече се свиха с 30% на годишна база. Подобна е и тенденцията в сектора нефт и газ.

Затова кризата застигна и енергийния сектор през 2009 г., като на фона на спада в промишлеността и недвижимостите, съответно с 33% и 22%, браншът бележи понижение от около 17%, уточни Василев.

Според класацията най-засегнати от глобалната криза са автомобилостроенето, банковата и застрахователната индустрия и строителството, каза още Василев. Банките в региона пострадаха от спирането на финансирането за тях от западните банки майки, а застраховането страда и от състоянието на останалия корпоративен сектор. Все пак според него моментът е подходящ за сливания и придобивания в по-скоро "локалния" застрахователен пазар. "По наша оценка следващите 6 до 18 месеца могат да се окажат решаващи при преформатирането на застрахователния пазар за следващото десетилетие", каза той.

Класацията показва още, че най-слабо засегнатата страна е Полша заради по-ранните реакции на правителството, по-високата степен на използване на средства от еврофондовете и по-големия пазар, който позволи на полските фирми да почувстват по-слабо свиването на износа за европейските такива.

Очаквайте пълната класация и анализи на 12 септември в "Капитал"


10.09.2009 г., с. 1-2
България наравно с Хонконг и САЩ по достъп до фирмени кредити
В общата класация страната ни слиза с 2 места до 44-та позиция измежду 183 държави
България дели престижното 4-то място с Нова Зеландия, Сингапур, Хонконг и САЩ по достъп до фирмени кредити в тазгодишната класация на Световната банка за страните, в които най-лесно се прави бизнес. В общото подреждане измежду 183 държави обаче страната ни слиза с 2 места надолу – от 42-ра на 44-та позиция, и попада между Армения (43-та) и Ботсвана (45-а).

Класацията се прави по 10 критерия - стартиране на бизнес, строителни разрешения, наемане на работна сила, регистриране на собственост, достъп до кредити, защита на инвеститорите, данъци, международна търговия, сключване на контракти, закриване на бизнеса. В доклада Doing Business 2010 са включени 183 страни, като при 131 икономики са отчетени промени в бизнес регулациите за периода 2008/09.

Прави впечатление, че България е извън първите 100 места по издаване на строителни разрешителни – едва 119-а позиция и по отношение на процедурите за износ и внос на стоки (106-а). Оказва се, че у нас са необходими цели 24 разрешителни за започване на строителство, докато в „най-лесната" в това отношение държава - Дания, се изискват само 6.

Освен това в България получаването на всички документи трае 139 дни. В „най-добрите" държави това отнема около 25 дни. В Грузия например процедурите са 10 за 56 дни. Най-трудно се започва строеж в Русия.

Там са нужни 54 разрешителни и 704 дни за тяхното получаване.

Що се отнася до процедурите за регистрация на собствеността, у нас тя отнема 8 стъпки, докато в най-лесните държави (Грузия и Литва) се налагат само по две регистрации. Но пък самият процес в България отнема 15 дни, което е много добро постижение в сравнение със средния брой за региона на Източна Европа - 59 дни. Цената на регистрацията е 2.3 на сто от цената на имота.

Много време отнема за инвеститора у нас и плащането на данъци. От СБ са изчислили, че бизнесите в България трябва да плащат 17 пъти на година, което е по-малко от средното за региона. В Румъния например плащат 113 пъти. Средно у нас обаче висенето по опашки и разходките до различни институции отнемат 616 часа годишно, а в северната съседка - 202 часа. За сравнение, в Македония са необходими само 75 часа за 40 плащания.

В общата класация от страните в региона на Източна Европа сме на десета позиция, като Македония е с 12 места пред нас. Страната успя да се нареди и сред трите най-големи реформаторки за 2008-2009 г. От другите ни съседи Румъния е 55-а, Турция - 73-та, Сърбия - 88-а, Гърция – 109-а. Според Пенелопи Брук, вицепрезидент за развитие на финансите и частния сектор, Източна Европа е най-активно реформиращият се регион тази година - с реформи в 26 от 27-те държави. Но най-много реформи не означава най-добри бизнес условия. По три от общо десетте критерия за оценка регионът е последен в света, общата му оценка е средна.

Лидер по реформи на бизнес регулациите е Руанда (67-а в цялостното подреждане), която е улеснила стартирането на бизнес, регистрирането на имущество, защитата на инвеститорите, търговията през граница и достъпа до кредитиране.

На първо място в общата класация е Сингапур, която държи палмата на световен лидер и през последните четири години, следвана от Нова Зеландия. В челната десетка в общата класация са още Хонконг, САЩ, Великобритания, Дания, Ирландия, Канада, Австралия и Норвегия. Лидер по шансовете за получаване на бърз и лесен заем от банка е Малайзия.

Изследването се публикува от 2004 г. насам и в неговото създаване принос има и финансовият министър Симеон Дянков.



10.09.2009 г., с. 3
Министър Трайчо Трайков: ЕК е склонна да ни отпусне още 300 млн. евро за АЕЦ "Козлодуй"
В първия ден от визитата си в Брюксел Бойко Борисов се срещна с шефа на ОЛАФ Франц-Херман Брюнер
„Класа”

Еврокомисията е склонна да отпусне на България 300 млн. евро допълнителни компенсации за АЕЦ „Козлодуй”, съобщи министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, цитиран от БНР. Той участва в българската правителствена делегация в Брюксел, която е водена от премиера Бойко Борисов.

По думите на Трайчо Трайков засега не е ясно откъде ще бъдат намерени тези средства, но най-вероятно те ще бъдат отпуснати от Европейския фонд за възстановяване на икономиката. Министърът посочи, че между 2005 и 2009 г. не е правено нищо по въпроса, а ситуацията вече е доста сложна заради финансовата криза. До момента общият размер на компенсациите за спрените реактори на АЕЦ е в размер на 550 млн. евро.

Министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев е изразил оптимизъм, че България ще получи година или две допълнително време за реализация на проектите по програма ИСПА. Плевнелиев е казал това в Брюксел, след като заедно с министрите на околната среда и на икономиката Нона Караджова и Трайчо Трайков обсъдиха по-нататъшното управление на еврофондовете с еврокомисаря за регионалната политика Павел Самецки. По думите му в Еврокомисията е имало известни опасения, свързани с усещането за „революция“ в системата. ЕК обаче е получила уверение, че правителството ще надгражда към това, което е било постигнато до момента, и ще запази кадрите, които работят добре. Кабинетът е получил подкрепа за намеренията и действията си до момента, съобщи още министърът.

В първия ден от визитата българският премиер Бойко Борисов разговаря с Франц-Херман Брюнер, шеф на Европейската служба за борба с измамите. По предварителна информация от пресслужбата на правителството той трябваше да му връчи орден „Мадарски конник“. До редакционното приключване на броя в 19.15 ч. вчера не бе разпространена официална информация за разговорите на българския премиер както с Брюнер, така и с председателя на Европейската народна партия Вилфрид Мартенс.
Снимка на три колони - Първата среща в рамките на визитата на Бойко Борисов в Брюксел бе с генералния директор на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Франц-Херман Брюнер.


10.09.2009 г., с. 4
Арестуваха шефа на "Терем" Жечко Петров
Изпълнителният директор на военния холдинг „Терем" Жечко Петров беше арестуван вчера, след като бе призован да се яви в Столичната следствена служба. Срещу него върви разследване за липсата на дивидент от над 19 млн. лв.

Жечко Петров беше назначен за директор на „Терем“, в който влизат 8 военноремонтни завода, точно преди една година със заповед на тогавашния военен министър Николай Цонев. В края на август в държавното дружество беше извършена данъчна ревизия, която установи, че липсват над 19 млн. лв.

От финансовото министерство тогава обвиниха бившото ръководство на военното министерство, защото холдингът е трябвало да внесе тези пари в хазната като дивидент. Те обаче останали в „Терем" за увеличение на капитала му.

Увеличението на капитала на „Терем" с дължимата за бюджета печалба е обект на прокурорска проверка от началото на август. Разследването трябва да установи дали това е било съгласувано с Министерския съвет.

Прокуратурата е изпратила вече данни за извършени нарушения на част от 98-те проекта, които бяха вписани в книгата на длъжниците преди около месец. Броят на проектите е между 5 и 10 и за тях започва процедура за връщане на субсидиите. Това съобщи вчера Калина Илиева, изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“. По нейна информация в книгата на длъжниците има около 200 проекта с различни нарушения.

По принцип се връща част от субсидията, за която са установени нередности, но когато са открити документи с невярно съдържание, помощта се възстановява в пълен размер.

Процедурата е следната: ДФ “Земеделие“ праща покана за доброволно изпълнение и в 7-дневен срок бенефициентът трябва да върне субсидията. Ако не го направи, фондът се снабдява с изпълнителен лист, който отива в Агенцията за държавните вземания. Фонд „Земеделие“ трябва да внесе съответната държавна такса, която е процент от субсидията, а това за съжаление са големи разходи, обясни Калина Илиева. Тя съобщи още, че в края на месеца експерти на ГД “Земеделие“ на ЕК пристигат, за да извършат първия одит на Програмата за развитие на селските райони. През двете години от началото на програма досега са постъпили 10 хиляди проекта, но договори има само за 2500. До края на декември няма да се приемат проекти по четири мерки, защото служителите не са в състояние да обработят вече приетите документи. 63 са експертите, които са ангажирани с това, и физически не смогват да се справят с потока. Затова ръководството на фонд "Земеделие" ще поиска от МС разрешение да бъдат назначени 170 нещатни служители.

От 1 декември земеделските производители ще получават средства по Схемата за единно плащане на площ. Подадени за 95 000 заявления за 3,4 млн. ха, а за тях България има право на 287 млн. лв., което прави по 162 лв. на ха. Още 150 млн. лв. са националните доплащания или на един декар българските фермери ще получават средно около 25 лв.
Горите отиват в аграрното министерство
Държавната агенция по горите към МС да бъде преобразувана в изпълнителна агенция към Министерството на земеделието и храните, предвижда промяна в Закона за горите, приета вчера от земеделската комисия на парламента. Ще бъде закрит фонд „Българска гора“, а земеделският министър ще решава за закриването, сливането, придобиването на държавните ловни стопанства, предвиждат още промените.



10.09.2009 г., с. 7
Момчил Андреев: Лихвите по кредити и депозити ще намалеят тази година
През четвъртото тримесечие на тази година ще има намаление на лихвите по кредитите и депозитите от страна на на българските банки. Това прогнозира по време на семинар във Виена Момчил Андреев, изпълнителен директор на Райфайзенбанк България, предаде Investor.bg.

По думите му обаче лихвените нива все още няма да стигнат тези отпреди фалита на Lehman Brothers. Според Андреев в момента също се наблюдават известни движения на лихвените проценти в посока надолу. Като причина за това той посочи намаляването на премията за странови риск на България, измерена чрез т.нар. кредитни суапове за защита от фалит (CDS) върху българския държавен дълг. Припомняме, че и изпълнителният директор на УниКредит Булбанк Левон Хампарцумян също прогнозира плавно намаляване на лихвите, но предупреди, че те едва ли ще се върнат на рекордно ниските си нива отпреди кризата.

От Raiffeisen International посочиха, че очакват възстановяване на българската икономика през следващата година, като прогнозираният от финансовата институция ръст е от 1% за 2010 г.

Междувременно от кредитния консултант КредитЦентър посочват в анализ, че активността на кредитния пазар у нас през август се е запазила близка до тази в предходния юли, като част от клиентите са предпочели да доплатят избрания от тях имот с потребителски, а не ипотечен заем.

Мотивите на клиентите за този избор са много, но най-вече заради значително по-високите лихви. От компанията допълват, че средният размер на отпуснатите потребителски заеми се покачва значително до 11 369 лв. при среден размер за първото полугодие от 8462 лв.


10.09.2009 г., с. 8
Проблемите се задълбочават
Не може по браншове да се съкращават 20-30% от служителите, а да отчитаме само 10% безработица
Георги Чернев, председател на Софийската търговско-промишлена камара

Ситуацията на пазара на труда определено не е много добра, след като се отчитат близо 300 хил. безработни и 11 хил. свободни места. Това означава, че за едно място се борят 30 души. Цифрата на хората без работа според мен е много по-голяма, защото има скрита безработица. Някои въобще не се регистрират в бюрата по труда, тъй като процедурите са тежки.

Трябва да се погледне и един друг аспект – работното време и как то се уплътнява в условията на криза. Тук положението е трагично, защото между работодателя и работника има едно надлъгване за работното време. Ние не сме нито Япония, нито скандинавска страна, където хората срещу определено заплащане съвестно и без контрол си изпълняват задълженията.

Много бизнес организации казаха в края на миналата година, че безработицата през 2009 г. ще премине 10%. Няма как и това да се избегне, защото има много предприятия, в които не е произведено нищо през последните 4 месеца. Те вече са изчерпали ресурсите си и няма как да задържат повече служителите.

Не може по браншове да се съкращават между 20-30% от хората, а ние да отчитаме само 10% безработица. В същото време държавата няма ресурс и не може до безкрайност да подпомага чрез различни програми.

Проблемът е, че икономиката не върви. С ограничителни мерки обаче трудно ще насърчим нейното развитие.

Като цяло допуснахме фундаменталната грешка в началото на кризата да твърдим, че тя няма да ни засегне, и да си крием главата в пясъка.

Започваме да спираме и притока на чужди работници. Това показва, че проблемите се задълбочават. Много страни - членки на ЕС, въведоха такива мерки преди доста време. В края на 2007 г. тенденцията беше съвсем различна – тогава целта беше да се улесни достъпът на чужда работна ръка основно заради строителството. В условията на криза обаче е нормално тази врата да се затвори.