12 декември 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница5/9
Дата21.04.2017
Размер1.19 Mb.
#19696
1   2   3   4   5   6   7   8   9

11.12.2011 г., с. 2
Първанов поряза пенсионната реформа
Цветелина Катанска

Липса на предсказуемост, която отблъсква хората от пенсионната система - това са мотивите на президента да наложи вето върху Закона за държавното обществено осигуряване. Според документа възрастта за пенсиониране ще започне да се вдига от началото на 2012 г. с по 4 месеца на година. През пролетта на 2010 г. правителството и синдикатите договориха, че това ще започне от 2021 г. “Преди една година всички ние приехме, кой с какви чувства - това е друг въпрос, едно решение, постигнато с висока степен на съгласие, за етапите, характера на пенсионната реформа. Сега този модел се променя. Питам - какво доверие може да имат гражданите в държава, която променя непрекъснато правилата?”, каза Георги Първанов в събота. Той допълни, че е разочарован от липсата на чуваемост от страна на институциите. Часове по-рано пред БНТ вицепремиерът Симеон Дянков призна, че преди правителството е отстъпило под натиска на синдикатите и е омекотило пенсионните реформи. “Това, което сега се прие, е абсолютно идентично с онова, което предлагахме през март 2010 г. Тогава пак се огънахме на синдикатите, не станаха нещата, и вече, когато положението в Европа наистина е много тежко, се върнахме към същото предложение. Но загубихме година и половина”, каза Дянков. Той не коментира защо кабинетът е отстъпил на синдикатите в предизборната 2010-а.


Снимка на четири колони - Президентът Георги Първанов поздравява председателя на КНСБ Пламен Димитров (вляво), придружен от председателя на Икономически и социален съвет Лалко Дулевски (вдясно).
Президентът защити “Бургас - Александруполис”
С думите “бездействието не е политика” президентът Георги Първанов разкритикува днес развитието на руските енергийни проекти в България. Според него липсва “сериозен експертен дебат” за нефтопровода “Бургас-Александруполис” и за втората ядрена централа край Белене. “Не знам какво печелим и какво губим, всъщност аз знам, но за съжаление това не стана предмет на сериозен експертен дебат, а по-скоро на емоционално решение”, каза Първанов по повод решението на правителството да се откаже от петролопровода. Обезпокоително според президента е и че по “Белене” не се прави нищо, както и че няма обществено обсъждане за добива на шистов газ. Проектите “Бургас-Александруполис”, “Белене” и газовия коридор “Южен поток” бяха определени от Първанов преди 4 години като голям енергиен шлем за България.


11.12.2011 г., с. 5
Политически борби под тепетата и за детски ясли
Николай Спасов

Политическата война между бившият кмет на Пловдив Славчо Атанасов (ВМРО-НИЕ) и настоящия градоначалник от ГЕРБ Иван Тотев не пожали и детските ясли в града. Партията на бившия кмет организира в неделя по обед протест на майки срещу решението на Тотев да сложи такса от 50 лв. на месец за дете в ясла, а детските градини да прибират също толкова от всеки малчуган вместо досегашните 35 лв. Таксите в яслите бяха премахнати предизборно от Славчо Атанасов от 1 март т.г. под натиска на коалиционните му партньори от БСП. Социалистите поиска това, след като кметът обяви, че ще купи 300 000 билета за футболни мачове, за да ги раздава без пари на пенсионери и ученици. Безплатните ясли по преценки отпреди няколко месеца струваха на бюджета на Пловдив 500 000 лв. Новите изисквания на правителството за качествена храна в забавачките обаче направи издръжката им съвсем непосилна за общината. Затова и новият кмет Иван Тотев (ГЕРБ) върна таксата от 50 лв. за яслите и детските градини. В столицата например тя е 60 лв. Тотев добави, че малко над 7 млн. лв. ще бъдат заделени в бюджета на общината за 2012 г. за ремонти и строителство на детски ясли и градини. “От предишното управление на града наследихме сключени договори за 2 млн. лв. за капиталови ремонти”, допълни градоначалникът. Тотев си e поставил за цел до 8 месеца таксите за детски градини да се плащат с банкови карти. В момента родителите в цялата страна се редят на пето число от месеца на опашки, за да платят таксите си.




11.12.2011 г., с. 8
А може и без чужди очи в спалнята
Валентина ПЕТКОВА

Още по-гъсто застрояване на градовете предвиждат промени в Закона за устройство на територията - ЗУТ. Основателният въпрос е - накъде повече? И сега много кухни надничат в спалните на съседите. Най-често поради неспазване на законните отстояния от сграда до сграда. В резултат на което да живееш в баровските квартали “Лозенец” и “Белите брези” вече не е лукс, а наказание. Явно има нещо сбъркано в новото строителство в столицата и големите градове въпреки утвърдените градоустройствени планове. Разбираемо най-голям е напливът към централните и хубавите квартали. Но работа на властта е да стимулира строителството и в по-непривлекателните части на градовете. Като предоставя общинска земя на предприемачи при изгодни условия, като намалява таксите за разрешителни и т. н. Не стане ли, районите, които и без това се пукат по шевовете, ще се пръснат. Има резон в идеята за увеличаването на правомощията на кмета и общинските съвети, залегнала в новия ЗУТ. Защото пазарът наистина диктува застрояването. Но за това как изглежда един град и какви са условията за живот в него, отговорността е на властта.




12.12.2011 г., с. 2-3
Инвестициите от чужбина продължават да се топят
Чуждите инвестиции в България прогресивно намаляват през последните години. 2011-а засега не прави изключение. Последните данни за вложенията в страната през деветте месеца на годината показват спад от около 50% в сравнение със същия период на м.г. От януари до края на септември чужди компании са инвестирали в България 534,5 млн. евро, а за деветмесечието на 2010 г. са постъпили 1,03 млрд. евро преки инвестиции. Кризата промени и профила на вложенията. За тази година, поне според статистиката, липсват инвестиции във финансите, недвижимите имоти и търговията, въпреки че преди 2009 г. те бяха основни. По-голямата част от компаниите, които влагат в страната, са от ЕС. Инвестициите от държави като Китай, Русия, Япония, чиито икономики продължиха да растат и по време на кризата, са едва 0,1 на сто.
България е привлекателна за инвеститорите с ниските си данъци, с икономическата и политическата стабилност, малкия държавен дълг и незначителния бюджетен дефицит. Страната е част от Европейския съюз, а колкото и неприятно да е това за работниците, разходите за труд са ниски. Въпреки всички тези предимства чуждите инвестиции намаляват прогресивно от 2009 г. насам, а прогнозите са, че рекордните нива на вложения от 2008 г. няма да бъдат достигнати. Зад числата “Намаляването на чуждите инвестиции не означава, че България е станала непривлекателна за компаниите. Просто в момента те са предпазливи и по-скоро проучват, отколкото вземат решение къде да вложат парите си”, смята управителят на българския офис на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Даниел Берг. Като аргумент в полза на твърдението си добавя, че самият той постоянно се среща с представители на чужди фирми, които търсят информация за условията за бизнес у нас. “В момента, в който икономическото положение в света се подобри, те ще решат да инвестират и може да изберат България”, твърди Берг. На същото мнение е Евгени Ангелов, зам.-министърът на икономиката и бъдещ съветник на президента Росен Плевнелиев. Според него в момента интересът към инвестиции е нулев и затова вложенията у нас намаляват. Председателят на Българската агенция за инвестиции Борислав Стефанов има допълнително обяснение за негативната статистика. Свиването на инвестициите се дължи и на това, че много клонове на чужди компании инвестират в страната със заеми от централите си, които сега връщат. Той открива в това положителен сигнал - българските дружества са достатъчно стабилни, за да възстановят кредитите. Стефанов вижда и положителна тенденция в променената от кризата структура на инвестициите. Данните на агенцията показват, че преди 2009 г. вложенията бяха насочени главно в три сектора - финанси, търговия и недвижимости. През 2010 г. те вече са основно в промишлеността и енергетиката, които създават по-голяма добавена стойност и са по-устойчиви. Дали намаляват или не чуждите инвестиции, трябва да се търсят начини за тяхното стимулиране. Според анализ на компанията “Ей Ти Кърни” (A.T. Kearney), поръчан от агенцията за инвестиции, основните пречки пред компаниите, които влагат или искат да вложат средствата си в България, са бюрокрацията, липсата на качествена работна ръка, политическите влияния, законовите бариери и трудният достъп до финансиране. В същото време това са основните фактори при вземането на решение дали да се инвестира или не. Проучването “Ей Ти Кърни” показва, че компаниите се интересуват най-вече колко е подготвена работната ръка и след това гледат данъчния режим и макроикономическата и политическата стабилност в страната. Решението на основните проблеми за инвеститорите не може да бъде съсредоточено в едно или две министерства, а зависи от всички ведомства, агенции, общини, от съдебната власт. Какво да се направи От “Ей Ти Кърни” предлагат да бъдат въведени допълнителни стимули за инвеститорите като директно финансиране или кредити за компании, които развиват научноизследователска дейност в страната. Консултантите смятат, че трябва да се влага повече в индустриални зони, в които инфраструктурата за инвеститорите да е осигурена от държавата. Предлагат и бюджетът да поема обучението на кадрите на фирмите, за да се компенсира липсата на подготвени служители. Подобна мярка вече съществува в Закона за насърчаване на инвестициите, но от нея досега се е възползвала само една компания - “Луфтханза техник”. Затова от министерството на икономиката вече предложиха допълнителни бонуси - например държавата да поеме част от осигуровките на служителите на компании, които откриват много и високоплатени работни места. Този стимул е насочен основно към фирми, които изнасят у нас част от дейностите си - като финанси или обслужване на клиенти. Представителите на българските бизнес организации определиха мярката като добра, но недостатъчна за стимулиране на вложенията.

Зорница ЛАТЕВА
Снимка на четири колони – Първият магазин от веригата за мебели “Икеа” отвори през септември в София. Инвестицията над 50 млн. евро е на гръцката компания “Фурлис”, която държи правата върху шведската марка за региона.
Снимка на четири колони – Топлоцентралата на американската компания AES край Гълъбово беше открита тази година след голямо закъснение и проблеми с Националната електрическа компания и общината.
Снимка на четири колони – Сред големите инвеститори в Турция е автомобилната компания “Форд”. Гигантът има два завода в южната ни съседка, като в единия от тях се произвеждат вановете “Форд Транзит”.
Снимка на две колони - Фабриката за облекло “Пирин текс” на германеца Бертрам Ролман в Гоце Делчев е сред големите инвестиции в сектора.
От евтина работна ръка към иновации
Ниската цена на труда е сред основните предимства на България при привличането на чужди инвеститори. И според правителството, и според експертите обаче това преимущество няма да съществува вечно. Затова преди повече от година правителството начерта стратегия за промяна на структурата на икономиката от сектори с ниска добавена стойност и ниски заплати към иновативни производства, в които работят квалифицирани служители с големи заплати. Целта е да се постигне по-висок растеж, а основният начин за това са чуждите инвестиции. Според анализ на компанията “Ей Ти Кърни” промяната в структурата на икономиката ще стане трудно заради липсата на обучен персонал. Освен това трансформацията към високотехнологични сектори ще засегне около 1 млн. работни места в по-нискотехнологичните сфери като текстил, търговия на едро, строителство и транспорт, пише в анализа. Те трябва да преминат към секторите с висока добавена стойност, в които в момента работят по-малко от 20% от българите. Проблем пред преориентирането на икономиката е съществуващото от години несъответствие между търсенето на бизнеса и разпределението на студентите по специалности. Младежите предпочитат да учат финанси и мениджмънт например пред техническите дисциплини, което води до недостиг на инженери и други такива специалисти. А това, в съчетание с ниското качество на образованието, е основен проблем за инвеститорите. За да се преодолее несъответствието се предлага създаването на програма за връщане у нас на българите, завършили образованието си в чужбина. Сред мерките за привличането им е създаване на база данни, в която да бъдат включени всички тези младежи, както и разпространяване на информация сред тях за бизнес възможностите в България.
Швейцарци и италианци правят нови фабрики
Швейцарска и италианска компания обявиха, че ще инвестират в свои фабрики в България, в които се очаква да бъдат открити нови 230 работни места. Италианският производител на индустриални газове SOL Group ще инвестира 16 млн. евро в два завода на територията на “Агрополихим” в Девня. Договорът между двете компании е подписан на 30 ноември. Единият цех ще произвежда атмосферни газове (кислород, азот и аргон), а във втория ще се извлича въглероден диоксид от отпадъчните газове на “Агрополихим”. Планира се в тях да работят 50 души, а обектите да са готови през втората половина на 2013 г. Очакванията на компанията са годишната продукция на мощностите в България да е за 7 млн. евро, като част от произведеното ще се изнася за Румъния и Турция. Наскоро швейцарската компания Reiche&De- Massari (R&M) обяви, че ще премести част от производството си в София. Тя ще прави тук оптични компоненти. Причината за решението е прекалено скъпият франк, който свива печалбите и оскъпява продукцията й. Очаква се новият завод в София да е готов до средата на следващата година. По информация на в. “Капитал” той ще е в преустроена офис сграда на Сточна гара в столицата. В него се очаква да бъдат инвестирани 15 млн. лв., а работните места ще са 180. В края на февруари 2012 г. се очаква да бъде открит и заводът за автомобили край Ловеч. Инвестицията е на “Литекс моторс” и беше обявена като българо-китайско вложение. Капацитетът на завода ще е 70 000 коли годишно.
Щедри бонуси за фирмите в съседните държави
За привличането на инвестиции България се състезава с останалите държави от региона. В някои от тях се предлагат щедри стимули за компаниите - директно финансиране от държавния бюджет, намаляване на корпоративния данък или поемане на част от осигуровките и дори заплатата на служителите. В Турция например корпоративният данък може да бъде намален от 20% на 2 на сто, ако компаниите инвестират в по-изостаналите региони или пък правят големи вложения - над 50 млн. лири (около 50 млн. лв.), като сумата зависи от сектора, в който се инвестира. Освен това държавата поема между 2 и 7% от осигуровките на служителите на големите инвеститори за период до 5 години. Ако вложението е в по-изостанал регион на страната, държавната подкрепа може да стигне 14 на сто и да продължи 7 години. Може да бъдат поети и половината от осигуровките на служителите, заети в научноизследователска дейност. Сръбското правителство пък поема 15% от началната инвестиция на чуждите компании, решили да правят бизнес в страната. Проблем пред привличането на вложения обаче е лошият имидж на държавата, както и безработицата, която е над 20%. Сърбия не е част от ЕС и стоките за износ подлежат на митническа проверка. Страната обаче има безмитен режим с Русия, Беларус и Казахстан. Дълговите проблеми на Гърция напоследък отблъскват инвеститорите. Правителството разчита на мащабна приватизационна програма за нови вложения. В нея са включени 40 летища, сред които това в Атина, 12 пристанища, включително най-големите в Солун и Пирея. Приватизиран ще бъде доминираният от държавата хазартен сектор, в който влизат лотарията и държавната компания за залагане на конни надбягвания.
Световно турне рекламира България
Световно турне представя възможностите за инвестиции в България. Срещите с чужди компании, които биха имали интерес да вложат средства у нас, започнаха в началото на декември. Първата беше в Лондон. Резултатът - чуждестранни компании видяха перспектива да изнесат част от дейностите си в България, а потенциален район за това е този между Варна и Бургас. В следващата година и половина предстоят още девет форума в Германия, Белгия, Франция, Австрия, Русия, САЩ, Китай, Япония, а за последната дестинация ще се избира между Обединените арабски емирства и Катар. Всеки форум ще бъде фокусиран върху две-три индустрии, в които съответната страна е водеща. Секторите са посочените от министерството на икономиката като приоритетни - информационни технологии, електроника и електротехника, химическа индустрия, храни, земеделие, логистика, фармация, транспортно оборудване и машиностроене, аутсорсинг, спа и уелнес туризъм. Турнето струва 815 хил. лв. и се финансира по проект на Българската агенция за инвестиции, защитен по оперативната програма “Конкурентоспособност”. Общата му стойност е 21,4 млн. лв., но до момента от тях са усвоени едва около 4 млн. лв. Причината е, че изпълнението се забави с повече от година заради промяна в дейностите, които ще се финансират. Основната част от парите ще отидат за реклама на България като добро място за инвестиции в световни медии като “Икономист” и “Файненшъл таймс”. За това ще бъдат похарчени около 19 млн. лева.


12.12.2011 г., с. 4
Пропадна улица след ремонт
Двете платна на столичната улица „Костенски водопад" пропаднаха с около половин метър, видя репортер на „Труд". На мястото се изгражда канализационен колектор с възложител Министерството на околната среда и водите. Причината за пропадането на пътното платно ще се установява в понеделник, коментира зам.-кметът Любомир Христов, който е посетил района на инцидента. А зам.-кметицата Ирина Савина заяви, че обектът не е приет и няма акт 16. Преди няколко дни са приключили строителните работи, улицата е пусната в експлоатация. Недалеч от района обаче имало спукан водопровод и е възможно водата да е причина за пропадането.
Снимка на четири колони - Двете платна на ул. „Костен-ски водопад" в София пропаднаха и затрудниха движението. Недалеч от района от „Софийска вода" ремонтират спукан водопровод и е възможно това да е причинило аварията.


12.12.2011 г., с. 4
Комисията „Коларов" отнела и за 9 млн. лв.
Имущество за около 9 милиона лева е отнела окончателно комисията за установяване на престъпно имане от началото на тази година. От създаването на комисията през 2005 г. до 2010 г. конфискуваните незаконни богатства са били за 6 милиона лева. Това съобщи вчера шефът на комисията Тодор Коларов пред БНР. Той разказа, че е провел среща с министърката на правосъдието Диана Ковачева и е представил своята концепция за бъдещ Закон за противодействие на необяснимото богатство. „Не мога да се съглася, че основополагащият принцип, който беше залегнал при законопроекта на бившата правосъдна министърка Маргарита Попова, а именно започване на гражданско производство без влязла в сила присъда, нарушава правата на гражданите и не се прилага в' Европа и в света. Това не е вярно", подчерта Коларов. Според него с новия закон трябва да се доразвива статутът на комисията, а независимостта й трябва да се засили. „Всякакви идеи за налагане на текущ контрол от Народното събрание ще имат негативни последици", категоричен бе Коларов.


12.12.2011 г., с. 6
Поликлиника иска заем от община
Мария КЕХАЙОВА

Бургаският Медицински център 1 иска заем от общинския бюджет, с който да погаси 50 000 лева дългове. Сумата е натрупана от неплатени местни данъци и такси за няколко години, както и за лекарства и консумативи. Управителят на общинското здравно заведение доктор Борис Борисов е написал писмо до съвета. В него той обяснява, че поел поликлиниката в края на 2009 г., но все още „положението е зле" въпреки усилията на екипа му. Всички свободни помещения в сградата са отдадени под наем, а персоналът работи и в почивни дни -това са част от антикризисните мерки, които са предприети, но без голям ефект.




12.12.2011 г., с. 6
Болницата в Преслав оцеля с парите от данъци
Цветелина ГЕОРГИЕВА

Община Велики Преслав отпусна още 40 000 лв. на местната болница, която е затънала в дългове. Парите за здравеопазване дойдоха от задължителния данък, който гражданите плащат при продажбата на имот или при дарение. Кметството е прехвърлило на болницата и икономиса-ни средства от благоустройство на града и селата. Вместо нови градинки и тротоари по-важно е здравното заведение да работи, обясни кметът Александър Горчев (БСП). С поредната финансова инжекция болницата ще плати ток, вода и медикаменти. Клиниката обаче има още близо 400 000 лв. дългове. Половината от тях са за заплати на лекари и медицински специалисти. Във Велики Преслав обмислят вариант болницата да изтегли банков заем, а общината да й стане гарант. На извънредна сесия през януари ще се обсъжда бъдещето на здравното заведение. В болницата вече няма хирургично и родилно отделение. Заради липсата на специалисти, затруднения има и в съществуващото детско отделение.




12.12.2011 г., с. 8
Българи: Децата избягаха, живеем само от вересии
Северозападна България е най-бедният регион в ЕС
Оголените полета, пустите пътища, порутените къщи и затворените училища казват всичко. Добре дошли в Северозападна България, която ЕС обяви за най-бедния си регион, отбелязва АфП в репортаж. „Няма социално-икономически индикатор, по който регионът да не е на последно място. Картината не е розова", заяви наскоро зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. През 70-те и 80-те г. районът бе силно индустриализирай и произвеждаше стоки за комунистическия пазар. С вдигането на желязната завеса преди 20 г. обаче заводите хлопнаха врати. Хората изчезнаха, започна масово обезлюдяване и застаряване особено в малките градове и села. Някогашните оживени училища, красиви църкви и големи кооперативи опустяха. „В това село имаше 9000 души, но сега всичко отиде по дяволите", разказва 77-годишният Никола Георгиев за Якимово - селце в сърцето на Северозападна България, на има-няма 100 км северно от София. Сега в него са останали 2000 души. Безработицата там и в околността, в която живеят 4300 души, достигна 54,6 на сто през септември. „Боли ме за селото, боли ме за България и за внучката ми, която замина за Италия да търси работа. Надявам се един ден децата ни да се приберат", нарежда Георгиев. „Деца? Какви деца? Тук има само пенсионери и безработни, които си купуват храна на вересия", разказва и местна собственичка на магазин. Работа няма не само на село, а и в по-големите градове Монтана, Враца и Видин, в които единствено запустелите комини на отдавна затворените фабрики напомнят за някогашното индустриално минало. На тяхно място днес димят комините на къщите, носи се миризма на въглища - най-евтиното гориво през зимата. Основният поминък в тази част от плодородната долина на Дунав е земеделието. Заради остарялата техника обаче печалбите са ниски. Колкото по на запад вървим, толкова е по-мрачна картината. „Няма магазин в селото. Децата идват да ни донесат храна и да видят дали още сме живи. Автобусът спира само във вторник и четвъртък. С него отиваме на лекар", разказва Надежда Пешева (70) от с. Чичил. Ами, ако се разболеят в друг ден, различен от вторник и четвъртък? „Отиваме при Господ", отвръща жената и сочи селското гробище. Имали изход? За зам.-министъра това са повечето европомощи и отпуснати пари на правителството за инфраструктура - подобно на паневропейския транспортен коридор №4, и Дунав мост 2 край Видин, който е готов 70 на сто.
Снимка на три колони - Безработният Детелин Андреев (61) - бивш шофьор на автобус, се прибира вкъщи с хляб и лимонада от магазина на село Войница в Северозападна България - най-бедния регион в ЕС.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница