120 литературни разработки
Изтегляне 2.95 Mb.
|
Свързани:
Алеко Константинов - Бай Ганьо, Алеко Константинов - Депутат с побъркани местоимения, Алеко Константинов - Дребни работи, Алеко Константинов - Един белгийски министър, Алеко Константинов - Ех че гуляй му дръпнахме, Алеко Константинов - И сега бият брате мой, Алеко Константинов - Избирателен закон, Алеко Константинов - Кандисахме, Алеко Константинов - Що значи народът ликува
- Навигация на страницата:
- Логически преход
- III. Аргументативна част
| I. Увод
Цикълът „Епопея на забравените” е създаден в началото на 80-те години на XIX век. 1. Определете спецификата на този период от време. Пред какви трудни задачи е изправена българската култура? 2. Каква е заслугата на Вазов по отношение на подхода към историческото минало? Каква е ролята на одаичния жанр за постигане на изключителното чувство на благоговение пред подвига на героите. 3. Какво споява творбите в цикъла? А) Образност; Б) Стилистика; В) Жанрова определеност. Логически преход: „Опълченците на Шипка” е последната, дванадесета, ода от цикъла „Епопея на забравените”, създаден, за да прослави великите личности и събития от епохата на Българското възраждане. Творбата е посветена на колективния подвиг на народа и става апотеоз на великото в историята ни, дава ни повод за национална гордост и самочувствие. II. Теза Всеотдайната, безпримерна защита на Шипченския проход е плод на свободолюбивия и патриотичен порив на българските опълченци. Подвигът им става символ на един народ, достоен да се нарече свободен, защитил независимостта си, показвайки нечуван героизъм и чувство за чест. Не формалната победа над врага е белег за подвиг, а победата над себе си, способността да поставиш всенародния интерес над личния, да се разделиш с живота, но да откриеш пътя на свободата. България е целта, смисъла и великото вдъхновение за този митичен подвиг. И докато съществува българското, ще е жива и легендата за чутовната сила на патриотичното себеотрицание. III. Аргументативна част 1. Изследване функцията на заглавието: А) Как то може да се тълкува, как чрез него се заявява централният лирически образ? Б) Каква е разликата и приликата при озаглавяването на одите от цикъла. Върху какво акцентира Вазов, извеждайки чрез заглавията фигурите на великите личности? 2. Разглеждане на основните художествени образи в одата и тяхната роля за постигане на идейно-естетическото внушение. А) Образът на лирическия говорител, разкрит в лирическия увод. Изяснете каква е гледната му точка за българската история. Б) Какво е душевното му състояние, какви противоположни чувства го вълнуват и от какви обективни обстоятелства са породени те? В) Тълкувайте почти равноделното, но контрастно по образност и чувства построение на лирическото встъпление и обяснете как то подчертава тезата на лирическия говорител, че свободата ни не е дар. Г) Открийте ключовите думи и изградената от тях тематична мрежа и определете двата основни мотива, които се сблъскват в лирическия увод – за срама и дарената свобода и за славата и достойно извоюваната свобода. Д) В какъв контекст са използвани думите: „спомен”, „история”, „име”, „срамът”? Кои са определенията към тях в двете подчасти на увода и как чрез контраста им се постига противополагането по смисъл? Е) Какво внушение носят образите на „мрака”, „хомота стар”, „синила от бича”? Каква е тяхната метафорична натовареност? Ж) Кои образи от втората подчаст противостоят на предходните и каква е ролята им, за да се постигне възвисяването, въздигането на българската саможертва и да се утвърди идеята за заслужено придобитата свобода? 3) На какви други нива се разгръща идейното противопоставяне? • пространствено – чрез глаголи като „висне” и „издига се”; • времево – „миналото наше” и „в нашто недавно свети нещо ново”; • чрез различното синтактично изграждане на изреченията в двете подчасти. И) Каква е функцията на образа на Балкана? В символ на какво се превръща той? Как чрез него се спояват в едно минало, настояще и бъдеще? До какъв общочовешки символ се нарежда той и какво се постига чрез това? Й) Как е внушена идеята за моралната сила, устойчивостта и бодрото държание на младите дружини? • определете мотивите, които пораждат гордото и смело поведение на защитниците; • тълкувайте контрастното изграждане на образите на турците и опълченците. К) Определете на какъв принцип почива композицията на лиро-епическия разказ за тридневните боеве. Как той подкрепя основния замисъл да се издигнат и прославят духовната сила и моралната устойчивост на опълченците, които противостоят на жестокостта на многобройната, но сляпа насилническа маса. Л) Докажете, че поведението на опълченците в най-напрегнатия момент от боя е знак за високото им чувство за дълг пред родината. • каква е ролята на съдържателната промяна, свързана с изключителния превес на описанието на опълченците; • какво е емоционалното въздействие на думите на Столетов; • каква е реакцията на „шъпата спартанци” и от какво е провокирана тя; • как е внушена решимостта им за саможертва; • как лирическият говорител изразява тезата си, че това е знак за духовната свобода на българите, че страхът е проява на робска психика, а бягството означава срам. М) Третата и най-драматична картина на боя - каква е ролята на баладичното, как то се вписва като елемент в стремежа на лирическия говорител да открои подвига в името на България като чудо? Н) Какво е чувството на лирическия говорител и как е изразено то? О) Тълкувайте героичния и трагичен миг на неизбежната гибел. Докажете, че Вазов е използвал целенасочено напрегнатото сгъстяване на изображението, за да може във финала на лиро-епическия разказ да утвърди идеята си, че историята запечатва победите, но е важно не само дали ще победиш, а дали ще посрещнеш с достойнство поражението и дали ще се бориш с пълна всеотдайност. П) Неочакваното пристигане на генерал Радецки увенчава моралната победа и с физическа. Р) Обяснете защо разказът неочаквано прекъсва и не разгръща мотива за военното надмощие на опълченците. С) Анализирайте епилога на одата. Как той утвърждава идеята за безсмъртието на подвига? Каква е функцията на одухотворения образ на Балкана? Т) Кои други образи в поемата имат характер на устойчиви символи и каква е тяхната функция за осъществяването на идейните внушения? 3. Изследване на поетическите средства и похвати, типични за одаичния стил, благодарение на които се постига чувството на възторг, преклонение и благоговение пред подвига на националните ни герои. А) Многословност (плеоназъм), която най-често се поддържа в структурно отношение от съчинителната връзка. Така героите биват осветени от всички страни чрез прибавянето на нови и нови черти, на нови и нови нюанси в чувството на възторг. Б) Контрастът – основно изобразително средство. Той е основополагащ при разгръщането на сюжета и идеите на одата. Широко се използва при съпоставката на противоположни символи. В) Паралелизмите като своеобразна форма на контрастите. Традиционно това са тъждествени синтактични конструкции, при които има променлив член. Въздействащият смислов и емоционален ефект се дължи на яркия контраст между повтарящите се ритмични цялости и на акцента върху променливия член, който обикновено е в краестишие. Г) Ролята на градациите, хиперболите и метафорите. Д) Своеобразното повторение на една и съща фраза с малки изменения – намалява епическото звучене и засилва неопределеността, така типична за лириката. Е) Мястото и значението на емоционално-експресивните средства. Изтегляне 2.95 Mb. Сподели с приятели:
|