120 литературни разработки
Трагичната непостижимост на познанието
Изтегляне 2.95 Mb.
|
Свързани:
Алеко Константинов - Бай Ганьо, Алеко Константинов - Депутат с побъркани местоимения, Алеко Константинов - Дребни работи, Алеко Константинов - Един белгийски министър, Алеко Константинов - Ех че гуляй му дръпнахме, Алеко Константинов - И сега бият брате мой, Алеко Константинов - Избирателен закон, Алеко Константинов - Кандисахме, Алеко Константинов - Що значи народът ликува
| Трагичната непостижимост на познанието
(Анализ на Дебеляновота стихотворение „Миг”) Работни въпроси: 1. Каква философия за познанието предлага стихотворението „Миг”? Съпоставете с интерпретацията на този проблем в творчеството на П. К. Яворов („Към върха”, „Маска”, „Нирвана”). Направете изводи за модернистичната концепция за познанието в паралел с просветителската. 2. Какъв образ на града разкрива поезията на Димчо Дебелянов („Спи градът”, „Пловдив”, „Миг”)? 3. Коментирайте символистичната лирическа ситуация в творбата. Каква е художествената функция на неопределеността? 4. Характеризирайте душевното състояние на лирическия Аз. От какво е предопределено? Направете изводи за Дебеляновата интерпретация на опозицията „личност – тълпа” в съпоставка с предходната литературна традиция и актуалния културен контекст (най-вече Пенчо Славейков и поетите символисти). 5. Анализирайте художественото пространство и неговото раздвояване по хоризонталната и вертикална ос. Помислете как хронотопът гради смисловото противо поставяне „сакралност – профанност”. 6. Каква концепция за времето изгражда творбата (анализирайте значенията на триадата „безвремие – миг – вечност”) ? 7. С какви смислови внушения се откроява очакването на Мига? Коментирайте раздвоението на лирическия Аз между страха и молитвата. 8. Характеризирайте символната образност, която гради визията на очакваното Откровение. 9. Анализирайте проблема за неслучилото се чудо, за пропуснатия „миг”. 10. Как текстът интерпретира опозицията „опиянение от очакването на мига – пробуждане и отрезвяване”? 11. Как изглежда светът след несъстоялото се чудо? Направете паралел с началото на творбата и коментирайте композиционната рамка. 12. Направете съпоставка между Дебеляновите стихотворения „Миг” и „Гора” като две различни представи за „диалога” на човека с трансцендентното. Битието на Дебеляновия лирически човек се обвързва с представата за неосъщественост и празнота („заключеник в мрачен затвор”, „недосънуван сън”, „живот неживян”, „пустиня”). Скръбта и разочарованието бележат пътя му с мрачния си знак, страданието и самотата са неизменните му спътници, съкрушените идеали и безплодните блянове дооформят тъжната равносметка на неговия сломен полет. В часа на „черните итоги” се ражда мъчителното усещане за безследно преминалите дни и зазвучават въпросите: къде съм – диря и не зная, къде съм – гасна и мълча. („Под сурдинка”, ІІ) Вечните екзистенциални питания трябва да осмислят идентичността на човека, да му дадат стойностни ориентири. Защото градът като основен топос на съществуването му предлага само разочарование и непрогледен екзистенциален мрак. Градът в Дебеляновата поезия се интерпретира като пространство на хаоса, отчуждението и самотата („бродя аз бездомен и самин” – „Спи градът”). В него умират светлите пориви и копнежи („Тук първи път чух възглас: - Престани/да вярваш и да дириш...” – „Пловдив”). Той е вечно примамливата възможност за грехопадение и опозоряване („някакъв град огрешен и позорен” – „Миг”). Но Душата може да се просветли и самопостигне в един друг свят – метафизичния свят на отвъдното, на идеалното, на абсолютното. Там тя може да възстанови целостта и изначалната си същност, да си възвърне чистотата, погубена в съприкосновението с греховното, да получи утехата на Словото Божие. Възможността за докосване до „отвъдната реалност” и за мистичен контакт с Бога се интерпретира поетически в „Миг”. Това е едно от най-философските и подчертано символистични Дебелянови стихотворения, съотносимо с търсенията и прозренията си с Яворовата „Нирвана”. И двете творби се опитват да разгадаят „загадките... здрачни”, да проникнат посредством многозначността, мелодиката и интуитивната първична мощ на словото отвъд видимата, емпиричната същност на битието и да се докоснат както до метафизичното и мистичното, така и до тайните и бляновете на Душата. Уморен от земните страсти, човешкият дух жадува за успокоение и блаженство. Иска да постигне абсолютната хармония. Очаква Откровението Божие, за да познае себе си. Демиургът обаче отказва да разкрие битийните тайни на своите слаби и греховни създания. Човекът пропуска „мига” на просветлението и болезнено осъзнава трагичната непостижимост на познанието. Съществуването му отново се връща към безвремието, към умората и самотата, към ежедневното Разпятие на Душата. Началото на стихотворението „Миг” въвежда в една значеща картина на неопределеност и неведение: Изтегляне 2.95 Mb. Сподели с приятели:
|