13 септември 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

- Мисля, да. Макар че всеки кмет все пак нещо е оставил след себе си. Аз не искам съвсем да зачерквам и искам да надграждаме над това, което са оставили. Но е факт, че за тези 20 години София можеше да изглежда много по-добре, да е много по-различна и много по-променена. Всъщност един от другите варианти на това мото, за което споменахте, беше: „София ще бъде различна". Защото независимо какво ще се случи на изборите, тя вече ще е различна. БСП вече ще излезе по-силна от тази кампания. Надявам се да имаме доста повече общински съветници. Надявам се, разбира се, и да спечелим. При това сме си поставили доста високата цел - на първи тур да покажем много добър резултат, по възможност най-добрия. И по възможност, да вкараме 50% повече общински съветници, което за мен лично, би било голям успех. Защото в момента в нашата листа от първите 18 човека, което е целта да вкараме, 9 са под 35 години. Средната възраст на тези 18 човека е 40 години и 6 месеца. Тоест, ние вече променяме София, променяйки БСП в София. И като имате предвид все пак, че БСП е партия на 120 години и независимо какво мисли човек за нея, тя има сериозно влияние в обществения процес. Променяйки БСП, ти вече променяш един град и една държава.

- Във връзка с това, което казахте на 9 септември, не би ли трябвало един социалист от 21. век да преосмисли датата 9 септември? Да я погледне от малко по-различна перспектива, а не тази на венцеславието?

- Аз съм я гледал от всички възможни перспективи. И това е дата, която за различни хора има различно историческо значение, изказал съм моята гледна точка. За мен това е дата, независимо какво се е случило след нея, това е дата, която все пак има някакъв морален стимул за мен. Тя е показала как едни хора могат да жертват живота си в името на една идея, в името на един идеал. И този идеал е: свобода, равенство, братство. Вече конкретното изпълнение, след това, е различно в различни хора и в различни сфери на обществото. Но те са тръгнали с един идеал, който ако ние успеем да запазим и да пренесем, той е общочовешки, не е комунистически.

- Свобода, равенство, братство, солидарност?

- Да, солидарност. Това са дори... Те са в основата на лявото учение, но не са дори и чисто леви, те са и християнски, и ислямски, те са накъдето се обърнете, накъдето погледнете те са там.

- Смятате, че са далеч по-общи, универсални?

- Ако моите деца запомнят тези четири думи, независимо какви ще са техните политически убеждения или политическо развитие, или къде ще бъдат по света,

или какво ще работят, за мен това е абсолютно достатъчно.

- Да, критикувате много този модел, който според вас се е налагал в последните 20 години. По-скоро лично в момента ли критикувате кмета Фандъкова или целия стил на управление на общината?

- Не, аз лично никога не съм си позволявал да я критикувам. През 2009 година, когато бях кандидат за кмет, споменах, че тя няма да бъде истински кмет, а само ще пърха с мигли. За което се извиних след това, защото не беше особено...

- Видяхте, че не стоят така нещата?

- Не, напротив, точно така стоят. Може би, малко си изтървах езика, защото за една жена не може да се говори така. но нещата се оказаха по-зле и от това. Факт е, че в момента София и да няма кмет, никой няма да забележи. Нещата се случват от само себе си.

- Е, чак дотам. Не виждате ли, има и хубави неща?

- Не, не, има и хубави неща, •не съм отрекъл нищо. Но има страшно много неща, които хората не ги забелязват, ние ги забелязваме в Общинския съвет.

- Добре, назовете най-болезнените според вас?

- Ето, последният скандал, в който Цветан Цветанов натопи, буквално...

- Изпреварихте ме, щях...

- Росен Плевнелиев да се обяснява защо не е казал кои са тримата общински съветници, защо не е уведомил прокуратурата. Тук става въпрос за подкуп от 1 млн. лева, не е лев, не са два. Представете си за какви подкупи става въпрос. Аз искам да се извиня на зрителите, които вчера са гледали пресконференцията. Ние казахме, че един от онези трима, искали подкуп, общински съветници, в момента е общински съветник от ГЕРБ. Не е един, двама са.

- Двама?

- Изкушавате ме да ви попитам за имената?

- Питайте Росен Плевнелиев. Искам той да излезе, ето така, да ме погледне в очите и да каже: „Георги Кадиев лъже." Ето това искам да направи.

- Господин Плевнелиев не се поддаде, не е взел подкупа.

-Той е присъствал там, на него са го предложили. Всъщност става въпрос за един парцел на Lidl, която е немска компания, познаваща Плевнелиев, той не е работил за тях. Тя е поискала от него известно посредничество, той го е потърсил в общината, поискали са му подкуп през 2007 година, а през 2008 година се развива същото нещо. Пак част от действащите лица са едни и същи. Къде е бил Росен Плевнелиев през тези години и не е казал нито дума? Не искал да влиза в компроматна война. Извинявайте, аз писах доклади...

- И да участва в този механизъм, така и във вестник „Дума" е цитиран.

- Хубаво. Аз писах доклади срещу Мургина през 2006-2007 година, щото имаше според мен, корупционни действия. Значи и аз можех да си затворя очите и да кажа - не искам да участвам в такъв сценарий. Не става така работата, корупцията не се бори по този начин. Къде е Цветан Цветанов? Още през 2007 година той е знаел кои са тези двама човека и въпреки всичко те са вкарани в листите на ГЕРБ за общински съветници. Това са хора от така наречената „група на брокерите" в стария Общински съвет до 2007 година, имало е такава група.

- Тази група на брокерите, съвпада ли с групата с така наречените от „Дума", котараци?

- Не, това е съвсем друго нещо. Котараците са едни хора, които играят карти с Бойко Борисов и които са завладели сериозна част от бизнеса. И още през 2009 година ги назовахме, но те са символ. Оставете конкретната група, там са няколко човека, които играят карти с Бойко Борисов, печелят обществени поръчки. Апетитите им нараснаха чувствително, тръгнаха от ремонти на училища, в момента се опитват, едва ли не, да строят атомни централи. Важното е символът. И символът е този, че за да правиш бизнес в София и в България, трябва да си близък до Бойко Борисов. Аз, ако искам нещо да направя след тези избори, това е Столична община да стане онова сигурно място, където всички бизнесмени, всички хора, които са рекетирани по един или друг начин, могат да отидат и да потърсят защита и закрила.

- Господин Кадиев, трябва да ви попитам - откъде е информацията, с която разполага БСП? И всъщност, откога разполагате с тази информация?

- За кое?

- За тези общински съветници.

- За тези общински съветници, аз лично от момента...

- Двама ли бяха или трима?

- Трима са участниците, двама са в момента от ГЕРБ. Третият не е общински съветник. Към онзи момент, към 2007 година, те са били представители на десни политически партии, коалиционни партньори...

-Та, откога разполагате с информацията?

- Аз лично, от два дни. От момента, в който Цветан Цветанов излезе и го каза. Този случай е много показателен в няколко посоки. Той показва, според мен, абсолютно умишленото накисване на Росен Плевнелиев да се обяснява, от страна на Цветан Цветанов. Показва подлостта на. Цветанов. Той показва и страхливостта на Плевнелиев. Той показва това, че те са готови да вкарват хора в листите си, независимо, че знаят че са корумпирани. Той е показателен, това е един вид български Уотьргейт. Той е показателен за цялото лице на една политическа партия, която в момента управлява България и която се стреми да завземе всички, възможни ръководни постове. Нека хората си правят изводите.

- Добре. Доста наостро влизате в борбата.

- Госпожа Фандъкова, между другото, също е знаела за това нещо от 2008 година. Къде е нейната роля? Вчера я слушах как обясняваше, че общинските съветници нищо не правели, а пък тя работела. Извинявайте, как така нищо не правят общинските съветници? Ето, оказа се, че те искат подкупи. Само, че са от нейните общински съветници. Ами, наостро влизам, да. Това не е балет, нали? Не е танцов спектакъл.

- Да, така е. Хубаво, само че понеже имаме малко време, искам да ви попитам как си представяте тези 12 000 нови места в детските градини?

- Това са по 3000 нови места на година...

- Въпросът е как ще стане?

- Строителство, как да стане? Много просто. Те и в момента, горе-долу, по 1500-2000 места се строят и в момента. Имате 10 000 липсващи места - голямата част от тях за ясли, по-малка част за детски градини. Предполага се, че следващите години заради демографския ръст ще продължава да расте необходимостта от места.

- Да, много по-добре от мен знаете, че бяха вложени много средства да се ремонтират, санират...

- Не, в това отношение бяха направени неща. Ето, това е една от сферите, в които бяха направени неща.

- Признавате?

- Да. Но очевидно темповете не са достатъчни. Аз искам да засилим темповете. За последните примерно 4 години са направени около 4000 места. Очевидно не е достатъчно, след като липсващите бройки бяха 10 000. В България 500 000 пенсионери са на минимална пенсия -136.08 лева. Не е мръднала с една стотинка пенсията за две години и половина. Какво обясняваш как излиза кризата? Всеки знае какво се случва с цените. Влизате в магазина и виждате как са нараснали с 20% за 2 месеца определени стоки. Пенсионерите седят на същата пенсия. Имате 300 000 загубени работни места за 2 години. Къде е антикризисната политика на ГЕРБ, в случая? Никъде, назначават си техните хора и това е. В момента столичните общински дружества са се превърнали в резервоар за пенсионирани полицаи, пожарникари, приятели, някакви, на този, на онзи, само и само да им намерят работа там. Задълженията на общинските дружества в София са над 700 млн. лева. Ако утре техните доставчици на горива, на газ, на ремонтни услуги, си поискат парите, общината е фалирала в рамките на 2 часа.

- Добре, вие би трябвало, ако станете кмет, да наследите този дълг?

- Това е бомбата, която госпожа Фандъкова оставя на следващия кмет.

- 20 000 нови места в детските градини, 30 000 работни места. Това обещавате?

- Да, 20% намаление на вредните газове във въздуха, 30% намаление на Общинска администрация.

- И нови коли за автобусния парк и тролейбусния.

- Знаете ли, че заплатите, понеже видях едно заглавие във вестниците за това, че културният туризъм щял да е приоритет. Знаете ли колко дава общината за туризъм? 100 000 лева. А за заплати на служители - 42 млн. лева. Ето ви пример. Кое е приоритет? Заплати на служителите или туризма?
Снимка на четири колони – без текст


13.09.2011 г., с. 5
Връща се интересът към имоти без Акт 16
Липсата на документа не е пречка за финансиращите институции
Имотите в строящи се жилищни кооперации, които все още не са получили Акт 16, отново стават търсени за купувачите на пазара, показва анализ на кредитна консултантска компания. За такива имоти са 8 % от жилищните кредити през август, като в предходните месеци този процент рядко е надхвърлял 4 на сто.

„Банките финансират клиенти с добра кредитна история, които търсят да купят жилище. Липсата на Акт 16 не е пречка за финансиращите институции, ако потребителите са изрядни платци, а същевременно и строителната компания, която изгражда жилището, е проверена и надеждна. Задължително условие обаче е сградата да е получила Акт 14", коментира изпълнителният директор на компанията Тихомир Тошев.

Купувачи на жилища без Акт 16 са предимно млади семейства с деца и хора във възрастовата граница до 40 години.

Средният размер на изтеглените ипотечни кредити в страната за август е 37 960 евро, сочат данните на компанията. Това е с около 2500 евро по-малко, отколкото отчетения пик през месец юли, което консултантите обясняват с отпускар-ския период и с все повече активизиращите се пазари в по-малките градове на България, където и цените на имотите са по-ниски.

Най-често потребителите вземат ипотечен заем, който е между 10 000 и 30 000 евро, показва още статистиката.

През август се наблюдава увеличение на дела на ипотечните кредити, които са изтеглени за лично ползване - 7,4 на сто спрямо 3,6 на сто през предишния месец. С цел покупка на жилище са взети 90,9 на сто от ипотечните заеми, а за строително-монтажни работи - 1,7 на сто. Най-предпочитан от клиентите срок за погасяване на ипотечни заеми остава между 16 и 20 години. 85,4 на сто от домакинствата, теглили ипотечен кредит през август, са с доход от 1500 до 2500 лв., сочат още данните на кредитните консултанти.

Имаше ли премиерът по-добър избор? Имаше, разбира се!

Самото отлагане на обявяването на президенската кандидатура на ГЕРБ създаде многобройни хипотези, че Б.Б. действително е затруднен да намери подходяща личност. Защото беше изправен пред дилема - или сам да се кандидатира, което щеше вероятно да бъде най-сполучливото решение, защото щеше да придаде реална власт и на президента, и защото щеше да ни лиши от възможността зад всяко решение или инициатива на евентуално избрания за президент Росен Плевнелиев да виждаме внушенията на премиера Бойко Борисов.

Вторият вариант бе да се спре на кандидатурата на силно влиятелен представител на българската интелигенция, който с професионализма и достойнствата си няма да създава подозрение, че е сляп послушник на премиерската воля. Като познават характера на Бойко Борисов, слугинските му почти в цялото си мнозинство медии дори не посмяха да лансират такива имена, защото знаеха, че той никога няма да позволи избирането на личност, която да има самостоятелно мислене. Той изрично признава, че е несравним с Тодор Живков, но не признава, че е несравним не само с построеното от бившия първи партиен и държавен ръководител на социалистическа България, но е несравним и с неговата способност да си избира съветници със самостоятелно и аргументирано мислене, които да му дават алтернативни мнения и го оставят той да бъде арбитър кое решение да вземе. А Бойко вече си го знаем. Той първо решава сам, а чак после търси потвърждаващи решението му съвети.

Така, че с посочването на Росен Плевнелиев за кандидат за президент, ако той действително бъде избран, което вече е доста несигурно, Бойко Борисов знае, че на практика е избрал самия себе си. Защото не Плевнелиев, а той ще е фактическият обитател и на „Дондуков" 1, и на „Дондуков" 2. В такъв случай президентът ще бъде точно това, което поне държавният ни глава Георги Първанов постоянно отрича - да е церемониалмайстор. Или сватбен генерал, както казват руснаците. Ще присъства на церемонии, ще връчва ордени и медали. За политика и президентска политическа платформа не следва и да си губи времето. Те ще му бъдат поднасяни наготово от централата на ГЕРБ или директно от кабинета на министър-председателя. И на него ще се оставя само да ги изпълнява. Росен Плевнелие е симпатичен млад човек, но още отсега трябва да свиква с командата „Слушай!"

Колкото до член първи от социалистическата конституция, по-известна като конституцията на Тодор Живков, и без Народното събрание да го е одобрило официално като допълнителен текст към сегашната конституция, е повече от ясно, че-още с евентуалното избиране на Плевнелиев, той вече ще е влязъл в сила.

За обикновените хора остава неотговорено само на един неизбежен техен въпрос: „Защо бе, джанъм, като така лесно възстановихте член първи на предишната конституция, не ни върнете и старите цени, безплатното здравеопазване и образование, старите летни и зимни почивки по профсъюзни станции и курорти, старите жилищни заеми, с които покрихме България с нови къщи и панелни блокове? И защо и до днес, макар че сме с най-ниски доходи в Европа, както показва статистиката на ЕС, там не ни признават за най-бедни, само защото повече от 90 на сто от българското възрастно население притежава собствени жилища. Такъв процент не може да посочи нито една друга държава - членка на ЕС. Нали твърдите, че именно по времето на Тодор Живков, сме били най-бедни. Бедни, но с нови къщи, с вили, с леки съветски, чешки, източногермански или полски коли.

Но да се върнем на прословутия член първи, тоест, че управлението на България е еднопартийно и тази партия този път се нарича ГЕРБ. Сега някои екстремистки комунистически формации претендират, че БСП няма право да се смята за продължител на БКП, тоест на столетницата. И донякъде са прави, защото както вече писах, ръководните дейци на тази партия се пазят като от огън да дават оценки за времето, през което на власт бе Тодор Живков (или Георги Димитров и Вълко Червенков). Ами че ако действително отричате това минало, вие, господа или другари, наистина нямате никакво право да наричате БСП продължител на БКП, БРП/к/ и БРСДП. Но щом има такъв спор, нормално е да възникне и друг. След като ще възстановяваме член първи на социалистическата конституция, след като ще имаме една държава, една партия и един вожд, защо да не обявим ГЕРБ за реалния продължител на столетницата? Както виждате, колкото прави са комунистите, толкова ще са прави и герберите, ако си поискат и миналото, и паметника на Бузлуджа.

Нищо, че не са били там.

Като имам предвид,че след като Цв. Цв. сам проигра шансовете си да стане президент, както силно желаеше и не го криеше Бойко Борисов, лично премиерът вече цяла година лансира Плевнелиев за президент. Мърморим, че късно бил обявил името му, че оставало крайно малко време за президентска предизборна кампания. Та нали лично премиерът води кампанията на Росен Плевнелиев още от първата копка на първата магистрала. Оттогава ние непрекъснато ги виждаме все двамата зад лентите за рязане. Непрекъснато! Това не е ли пропаганда? Та има ли предаване по телевизията, в което премиерът да не се е оплаквал защо не го питат за магистралите? Лично аз написах цяла статия, за да подкрепя тази негова дейност и дори си позволих да я сравня с тази на барон Осман, който построи парижките булеварди. Но искрено признавам, че тогава дори не подозирах, че тя била част от предизборната кампания на ГЕРБ, което потвърждава далновидността на премиера и собствената ми слепота. Но аз поне признавам публично грешките си.

И тъй, ако от Росен Плевнелиев дори не си струва да очакваме каква ще му е президентската платформа, другите кандидати са длъжни ден и нощ да обясняват на избирателите, какво да очакваме от тях. В нормалните държави борбата винаги се съсредоточава около двама съперници. За другите всички знаят, че са неизбираеми и участват, ръководени единствено от олимпийския принцип за популярност. Та тези двама кандидати, които е редно да се появят и на телевизионни дебати, са длъжни да разяснят позициите си.

Каквито и ограничени прерогативи да предвижда конституцията за президента, гласоподавателите са в правото си да очакват от тях ясна и категорична позиция по най-важните в живота им проблеми. А у нас те се свеждат главно до няколко: липса на работа и скъпо платени здравеопазване и образование.

По най-важния - липсата на работа, не ми е ясно какви позиции може и трябва да се заеме, след като повече от двайсет години ни залъгват с лъжлива статистика. Пълни глупости са, че безработицата е 8,9 или 10 процента. На практика цели градове и села са без работа. Това, че се отчитат само регистрираните безработни, с нищо не променя проблема. Защо например циганите крадат? Ами защото по онова отречено от управляващите ни време бяха задължени и те действително работеха. Тоест можеха сами да се издържат. Сега така ли е? Ами хората на село? След като бяха премахнати кооперативите, с какви машини да отглеждат земеделски култури? С голи ръце или впрегнати до собственото си магаре?

Ами да вземем абсурда със здравеопазването. Как е възможно здравните заведения да са търговски дружества? Че това дори е в разрез с Хипократовата клетва. Луди ли са били тези, които са ги обявили за печелбарски предприятия. А ако наистина искаме те да са печеливши, значи трябва да издигнем лозунга за повече болни в България. Колкото повече болни, толкова повече пари! Такава ли трябва да бъде мисията на обявеното от конституцията и за безплатно българско здравеопазване?

Ами образованието? Какви са тези университети, вече и по села и паланки. Та това е гавра с университетското образование! И какви са тези хвърковати професори - днес в Перник, а утре в Плевен или в Благоевград. Това наука ли е? Да, но при тези ниски заплати, те ще ми отговорят, че ако се налага и с ракети ще летят да преподават до съседни планети, стига и това да стане възможно.

Изобщо бъдещият кандидат за президент поне е длъжен да обещае, че ще посвети силите си и целия си президентски мандат, за да отстрани тези абсурди от живота ни. В противен случай не са ни нужни нито избори, нито нов президент. Не ни е нужна дори държавата, която имаме само по име.

През 1882 г. тогавашният кмет на София Иван Хаджиенов възлага създаването на парк на швейцареца Даниел Неф. Разположението е в покрайнините на града на мястото на стари турски казарми.

През 1883-1884 г. Неф изготвя проектите и засажда първите цветя и овощни дървета. В края на XIX в. Разсадникът (както са го наричали тогава) започва да носи приходи за общината. По-късно го наричат „Пипиниера", популярен и като Цариградската градина.

По-късно княз Фердинанд издава заповед овошките да бъдат заменени с декоративни храсти и широколистни дървета, както и с някои иглолистни видове.

В чест на раждането на престолонаследника Борис Търновски паркът и именуван „Княз Борисова градина". След 9 септември 1944 г. градината е наречена Парк на свободата.

По това време е издигнат и монументът на Братската могила. През 1990 г. се връща името Борисова градина.

По-късно работата на Даниел Неф се поема от Карл Неф и Емил Аман. Фонтанът и балюстрадите около Рибното езеро (Езерото с лилиите) са направени по идея на Иозеф Фрай.

В началото на XX век е създадено езерото Ариана с първите в София лодки. В едноименната бирария се събира градският елит, свири военна музика. През зимата езерото се превръща в зимна пързалка за кънки.

През' годините границите на градината се разширявали, добавяли се нови видове растения. В цветните алеи се наблягало специално на розите.

В Борисовата градина са изградени детски кътове, летни естради и театър, читалня, тенис кортове, паметници на български възрожденци и писатели.

В рамките на парка се намират стадионите „Васил Левски" и „Българска армия", както и летният плаж „Мария Луиза".
Седемнадесет снимки на дванадесет колони- без текст