14 август 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Петър Диков е роден е през 1953 г. в София. Завършва някогашния Висш институт за строителство и архитектура. Работи в Националния център по териториално и селищно устройство. Март 2006 г. e назначен за главен архитект на София.

- Арх. Диков, името ви се спряга за евентуален кандидат на ГЕРБ за кмет на София. Предлагано ли ви е да се борите за креслото на "Московска" 33?

- Не. Нито ми е предлагано, нито имам желание. Работата, която върша в момента, ме удовлетворява. Освен това смятам, че има доста неща, които трябва да се свършат в моята област.

- Първата задача, която Бойко Борисов ви постави като премиер, е да разработите варианти за бъдещето на "Кремиковци". Кой е по-добрият проект: скъп квартал или технологичен парк вместо комбината?

- Аз не съм си сменил мнението от преди две години. За мен, от позицията на гражданин, най-добрият вариант продължава да бъде преструктурирането на "Кремиковци" по възможно най-бързия начин: но да остане една малка работеща част, защото към момента ще бъде груба грешка, ако целият комбинат се ликвидира, тъй като проблемът с работните места е много тежък. Това го обявих през ноември миналата година и даже някои ме обвиниха, че съм отстъпил от първоначалните си идеи. За мен е актуална тезата, която Бойко Борисов лансира няколко пъти, докато беше кмет: "Кремиковци" трябва да се преструктурира така, че в разстояние от три-четири години да се самоизяде, т.е. да се свършат две полезни неща - да се очисти всичкият ръждясал метал, който се е натрупал на площадката и да се осигури работа за 2500-3000 души.

- А след тези три-четири години?

- Тогава се надявам икономическата ситуация да е различна, а от остатъка на "Кремиковци" да имаме едно сравнително добре работещо предприятие, една изчистена площадка… Така много по-спокойно и по-разумно може да се вземе решението за съдбата на комбината. Най-грешно е, когато важните решения се вземат при екстремни условия и ситуации, защото е малка вероятността те да са правилни. Яд ме е, че преди две години, когато се лансира идеята за преструктурирането на "Кремиковци", не се пристъпи към нейната реализация. Защото икономическата обстановка беше друга. Друга беше обстановката на пазара на труда, на пазара на металите, в държавата и дори в света. И тогава без болезнени промени и при изгода за всички щеше да се реализира. За съжаление възможността се пропиля: или от недооценяване на обстановката, или за да могат някои хора да продължават да източват комбината.

- Старото ръководство на Министерството на околната среда и водите прие общия устройствен план на София. Какво следва оттук нататък?

- Миналата седмица официално съм внесъл плана в Столичния общински съвет и след ваканцията съветниците ще започнат да го разглеждат и гласуват. След това по Закона за устройство и застрояване на Столичната община планът трябва да бъде приет от Министерския съвет и да влезе в действие.

- Какво променя новият устройствен план?

- Като обща концепция няма особени разлики: актуализацията изпълнява изискванията на самия закон. Новият план защитава зелените площи: с активното участие на гражданските сдружения бяха издирени и отразени всички налични зелени площи, което им дава максималната степен на устройствена защита. Освен това са отстранени редица грешки, които ги имаше в стария план; подобрен е балансът между териториите за обществени нужди и тези за жилищно строителство - всички налични и предвидени детски градини и училища са отразени като терени за развитие на такъв вид дейности, а преди бяха в жилищните зони и това даваше възможност да продължават да се унищожават. Промените дават възможност и за нови терени за производствени зони и логистика - това е предпоставка планът да бъде актуален в следващите 10-15 години. Според мен този план ще стабилизира устройствената обстановка в София и ще даде гаранция на инвеститори и граждани, че това е нормата, по която ще се работи в един дълъг период от време.

- Често казвате, че застрояването на София трябва да е "в рамките на нормите и морала". Законовите граници са ясни, но докъде се простират тези на морала?

- Тези граници са доста обтекаеми, тъй като моралът е условно понятие, особено в днешно време. Аз мисля, че всеки професионалист, който се занимава с градоустройство, знае къде са границите на морала. За мен те са, когато всеки частен инвеститор върши своята работа и постига основната цел на бизнеса си - печели, но тази печалба е реализирана така, че не пречи и не уврежда интересите на останалите. Още в началото на прехода казвах: "Ние сме народ, който поставя махалото в крайни положения". Преди 1989 г. махалото в устройството на територията беше поставено в крайно ляво - държавата можеше да прави всичко, частникът беше никой. След 90-та година ние умишлено го поставихме в крайно дясно - т.е. държавата и общината изчезнаха и всеки частник можеше да прави това, което си поискаше. Така стигнахме до положението не да пазим частника от държавата или общината, а да пазим слабият частник от силния. Силният мачкаше и слабия частник, и редовия гражданин както си поиска в името на прекомерните му печалби, а властта седеше настрана. Сега мисля, че отиваме към положение в което и държавата, и общината започват да си изпълняват социалните функции: да защитават слабите, да подпомагат силните в рамките на законите и морала, защото икономиката се крепи на бизнеса, а обществото - на редовия гражданин.

- Кой е проектът, който Столичната община спешно трябва да завърши?

- Метрото. Няма по-приоритетен проект от метрото и свързаното с него развитие на трамвайната мрежа. Няма град в света, който да си е решил транспортните проблеми с разширяване на уличната мрежа. Автомобилният транспорт е като водата - движи се по посока на общото съпротивление. Когато правиш подобрения по улиците, те засмукват допълнително движение. И бързо се оказва, че тези подобрения са изчерпани и трябва да се правят нови. В София имаме добро наследство - идеално развита трамвайна мрежа. Преди 15 години един холандец, който беше консултант в Министерството на регионалното развитие, казваше: "В София ми харесват най-много две неща: жените и трамваите". Трябва да доразвием трамвайната мрежа - подземната железница е бързият транспорт на дълги разстояния, а мотрисите - връзката до него.

- А кой е проектът, който си мечтаете да реализирате в града?

- Мечтая да реализирам това, което е заложено в устройствения план. Амбицията ми обаче е да направя подземната улица под Ларгото. С това София ще скочи в XXI век с визия си от I век. За мен ще бъде уникално градско решение не само за нашата столица, но и за света. Да можеш да разкриеш на хората два пласта на един град с разлика от 2000 години - това е много ценно, уникално. Започваме другия месец, докато центърът е строителна площадка заради метрото.


14-20.08.2009 г., с.12
Балканите

Гърция активира енергийната си политика
Засилва се натискът над България за изграждането на “Бургас-Александрополис”
Евгений Еков

В натиска за изграждането на петролопровода "Бургас-Александрополис", който Атина осезаемо упражнява над София напоследък, се включи и гръцкият министър на развитието Костис Хадзидакис. В негова статия посветена на изграждането на тръбопроводи през Гърция във в. "Вима" той открито призовава България да продължи участието си в проекта, което било и в неин интерес. Хадзидакис изразява и своята убеденост, че позитивната позиция на страната ни ще проличи в близко време.

В дипломацията за тръбопроводите, твърди министър Хадзидакис, не важи опростенческото схващане "добри" и "лоши", т.е. тези, които ни обичат и ни подкрепят, и тези, които ни мразят и помагат на "противниците". Освен това не са нужни само геостратегически стремежи, категоричен е той. Според него в стратегията на различните страни за нефто- и газопроводите сигурно има елементи на класическата дипломация. Има обаче и друго измерение, което често се подценява в Гърция - търговското. Тоест, печалбите на държавите, продаващи нефта или природния газ, ползите за страните от транспортните такси, окрупняването на компаниите, изграждащи важните и печеливши тръбопроводи, и, разбира се, задоволяването на енергийните нужди на страните, потребяващи суровини. От тази гледна точка, според министърът на развитието, в последните договорености между Русия и Турция трябва да бъдат откроени и чисто деловите измерения на различните енергийни проекти.

Хадзидакис припомня, че срещата на върха в Анкара бе планирана и за нея се знаеше от доста време насам. В този смисъл познато и напълно естествено е сътрудничеството между тези две страни в областта на енергетиката. Русия е производителка на петрол и природен газ, а Турция е страна, през която минават тръбопроводи. Така че има очевидни основания за контакти между двете страни в тази сфера. Гърция също има очевидни основания за активно участие в дипломацията на тръбопроводите, смята Хадзидакис. Това е сектор, в който има много и различни възможности за сътрудничество и за участие в различни схеми на държавите от региона, подчертава още регионалният министър.

Като страна от тези проекти, Гърция не може да си позволи да диктува политиката на никоя друга държава в енергийната сфера. Тя обаче би могла при съответни договорености да се възползва от шансовете и да извлече за себе си облаги, очертава стратегическият подход на гръцката политика Хадзидакис. Точно това прави и Гърция в последните години, според него, водейки мащабна международна политика в сферата на енергетиката, която е продиктувана от националния й интерес и е в съзвучие с европейската енергийна стратегия.

Министърът на развитието на Гърция припомня, че най-мащабните проекти за изграждането на тръбопроводи през страната са:

- газопроводът Южен поток от Русия, който ще бъде приключен до 2015 г. и за който бе подписано споразумението в Сочи през май;

- газопроводът ITGI (през Турция, Гърция и Италия), по който да се пренася синьо гориво от Азербайджан, който трябва да бъде доизграден до 2014 г. За тази тръба се проучва и възможността за реверсивно подаване на гориво от Италия до Гърция;

- новият тръбопровод през Гърция, България, Румъния и Унгария, който ще свързва ITGI и за който бяха направени съобщения преди месец;

- свързване на този газопровод с терминала за втечнен газ в Северна Гърция;

- насърчаване на строителството в рамките на графиците, т.е. до 2013 г., на нефтопровода "Бургас-Александрополис", за който в гръцкия парламент бе внесен законопроект.

Гърция има доста основания да вярва, че този тръбопровод ще бъде изграден в срок, независимо от декларациите преди дни на президента на руската компания Транснефт, смята гръцкият министър. И припомня неотдавнашният доклад на Европейската комисия, в който Гърция е посочена сред четирите страни на Европейския съюз с най-добра енергийна сигурност. Това е политиката ни. Ние активно участваме в дипломацията на тръбопроводите, заявява Хадзидакис.

Гърция си сътрудничи с почти всички държави от региона, работи за укрепване на енергийната си сигурност и се стреми да извлече възможно най-големи облаги за икономиката и своите граждани, заключава регионалният министър. Резултатите от тази политика, убеден е той, ще проличат в скоро време.
Две снимки на по две колони - Според гръцкия министър на развитието Костис Хадзидакис (вляво) изграждането на петролопровода "Бургас-Александрополис" е и от български интерес.
Снимка на три колони - До 2015 г. през Гърция трябва да преминават пет нови нефто- и газопроводи с европейско значение.


14-20.08.2009 г., с.15
МО не е агенция за недвижими имоти
Казусът с шефа на Военна полиция показва, че системата не работи
Николай Младенов, министър на отбраната

Заплахите за сигурността на България в момента, за разлика отпреди няколко десетилетия, са малко по-изнесени от българската граница. Това, което се случва в Афганистан и в Пакистан, е заплаха за българската национална сигурност. Именно затова там е нашият контингент. Не можем да си позволим радикалният ислямизъм, тероризмът и движения като на талибаните и "Ал Кайда" да стигнат до вратата ни и тогава да ги идентифицираме като заплаха.

Затова в момента преглеждаме изключително внимателно договор по договор всички проекти за модернизация на армията. Те всички са с различни условия. Там, където е възможно, ще търсим разсрочване на плащанията, на други места това ще бъде по-трудно. Подходът там ще бъде индивидуален, но със сигурност възможността ни за придобиване на нови способности на въоръжените сили в момента е силно ограничена.

За съжаление, не са платени дължимите вноски по доставките на самолетите "Спартан" и на хеликоптерите от "Юрокоптер". Предстои ни да разговаряме с доставчиците и да търсим възможност за отсрочка. Факт е, че от началото на годината в бюджета има заложени по-малко пари, отколкото реално се нуждаем за годишните вноски по тези договори в момента. Това за мен е нелогично, много меко казано.

В същото време имаме изричния ангажимент както на министър-председателя, така и на министъра на финансите, че средствата, които не можем и не трябва да съкращаваме, са средствата, които са заделени за българското участие в мисиите зад граница.

Друг тежък проблем пред който сме изправени е, че над 70% от бюджета за 2009 г. е изхарчен. Има части, които са изхарчени 90%, други - по-малко. До края на годината ще направим съкращенията, от които се нуждаем, и вярвам, че те няма да се отразят пряко върху заплатите и върху директните функции на МО. Надявам се, че от следващата година с новия процес на правене на бюджета, който сега ще заложим, ще има възможност разходите да бъдат направени много по-оптимално. Съответно и когато бъде постигната реалната интеграция в Министерство на отбраната, това също ще доведе до по-оптимални процедури и по-оптимални разходи.

Що се отнася до програмата за закупуване на апартаменти, не би било реалистично да я продължим до края на годината, просто защото това е бюджетната ситуация, в която се намираме. Искам да уверя всички, които имат правото да живеят във ведомствени жилища на Министерство на отбраната, че никой няма да бъде изгонен от апартамента си. Но моля всички да проявим разбиране, че при положение че в държавата липсват 2,5 млрд. лева, за нас също е невъзможно да продължим с тази програма на този етап.

Преди няколко дни аз спрях и процедурата за продажбата на комплекса на бул. "Скобелев". Имахме възможност с част от екипа да посетим обекта, да се запознаем физически с него какво представлява. Тепърва трябва да се изчисти идеята по какъв начин той да бъде управляван от МО. Той все още не е и довършен. Разбира се, МО не трябва да бъде и агенция за недвижими имоти. Ние трябва да оптимизираме ясно както сградите, които ползваме, така и тези, които са излезли извън употреба.

По отношение на излишните имоти съм помолил да се спрат и да се гледат много внимателно всички процедури, които текат за тяхната продажба, ако има такива в момента. Те представляват особен интерес за местната власт в България. Според мен ние трябва да отидем на вариант, в който този тип имущество да се управлява централизирано в цялата държава. Едно министерство на отбраната трябва да се занимава с отбрана, а не с управление, охрана и каквото там има нужда един имот, чиято необходимост е отпаднала. Такива имоти има и на други места. Разбира се, при нас те са в особено големи размери. Тяхното цялостно управление би било добре в перспектива да се съсредоточи в една държавна агенция, която да може квалифицирано и компетентно да ги управлява.

Колкото до дейността на агенцията "Социални дейности", в нея работят 800 души, в МО - 1400. Тепърва предстои да избистрим нашата визия за това какъв тип социална политика ще се извършва по отношение на военнослужещите от МО. Това, което ми прави неприятно впечатление, е, че според закона една агенция се създава, когато тя може да предизвиква приходи за самото ведомство, а не когато предизвиква разходи за него. Въпреки това в агенцията има достатъчно квалифицирани хора, има постигнато много през последните години, което не трябва да бъде отричано, но трябва да имаме ясна визия и концепция какво правим оттук нататък. Със сигурност не е правилно да изхарчиш 90% от строителната си програма до средата на годината. Това не ми се струва логично.

В Министерството на отбраната няма уволнения и оставки на този етап, освен на политическия кабинет на моя предшественик. Оставки и уволнения ще има, когато политическото ръководство на министерството стигне до мотивирания извод, че хората не си вършат работата. Но казусът с шефа на Военната полиция, който няма сертификат за достъп до класифицирана информация е един изключително грозен и опасен за България казус. Грозен и опасен, защото показва как системата може да не работи и как процедурите не са достатъчно ясни и категорични, за да предпазят и правителството, и президента в крайна сметка, от ситуацията, в която сме поставени в момента.

Все пак кампанията свърши, изборите минаха, оттук нататък работата ни е да управляваме държавата не за 1 месец, не за 4 месеца, а за 4 години. Затова трябва да бъдем много внимателни в създаването на нашите собствени способности да управляваме системата.

Mечтата на хиляди изобретатели от векове е устройството "перпетуум мобиле", или "вечен двигател". Засега усилията им не са особено успешни и причината е във фундаменталния физичен закон за запазване на енергията. Като повечето такива закони, и този е експериментален - след като в безбройни опити се оказало, че енергия не може да се създава от нищо, тази невъзможност била формулирана като закон. Законът, разбира се, не отказва изобретателите и те продължават да творят най-различни вечни двигатели. Някои от които са толкова остроумни, че е живо предизвикателство да се открие защо именно този двигател няма да работи въпреки твърдото убеждение на неговия създател в противното. За някои от описаните в историята "вечни двигатели" даже и днес липсва обяснение извън общия принцип, че вечният двигател е невъзможен.

Вечният двигател, като се премахнат хитроумните приспособления, се свежда до следното. Две шайби са свързани с ремък. Завъртаме първата шайба, тя започва да върти втората, после втората - първата, и така до пълна победа на прогресивните сили над здравия разум. Защо този двигател не е вечен? Ами първоначално вкараната в системата енергия чрез триене се превръща в топлина и шайбите накрая спират. Макар че, ако са лагерувани добре, могат бая дълго да се въртят. Което и се наблюдава при някои конструкции.

Ако целта на тази статия беше само една закачка с изобретателите на вечни двигатели, то главният редактор едва ли щеше да я пусне (макар че ми е приятел) и вие сега нямаше да я четете в любимия си вестник. Затова по-нататък ще обясня как могат да се правят пари от ... нищо! Но сега ще ни трябва още малко търпение.

Възможен ли е все пак вечен двигател? Предвид на казаното по-горе, въпросът изглежда безсмислен. Но не е. Дори в прекия физически смисъл казусът с вечния двигател остава нерешен. Големият английски астроном и автор на научна фантастика Фред Хойл (1915-2001) не вярвал в теорията за "големия взрив", а именно, че Вселената изведнъж се появила преди 15-20 милиарда години ей-така, от нищото. Допълнителна пикантерия е, че терминът "Големият взрив" бил предложен от самия Хойл, но в определено саркастичен контекст. Терминът обаче се наложил. А на Хойл му се наложило да сменя различни университети, защото повечето от колегите му вярвали именно в големия взрив и професорът по астрономия и математика трудно намирал подходяща творческа среда. Макар че останал като едно от големите имена в науката на ХХ век.

За да отрече Големия взрив, Хойл предложил своя теория за стационарната Вселена, която няма начало и край. Но това изисквало да се направи едно екзотично предположение, а именно, че материята се самосъздава! Звучи някак ненаучно, но нека видим какво предположил Хойл. Според неговата теория, за да съществува стационарната Вселена е необходимо в един кубичен километър от пространството в продължение на една година да се самосъздава ... една елементарна частица! Това не противоречи на законите за запазване във физиката, тъй като тези закони са изведени от експерименти, в които такива нищожни ефекти няма как да се наблюдават. Така професор Хойл предположил, че Вселената е един гигантски вечен двигател, в който материята и съответно енергията се самосъздават. Но в толкова минимални количества, че това не може да бъде забелязано и регистрирано от експеримента.

Но да оставим физичните вечни двигатели на физиците и на възторжените изобретатели, които не се интересуват от подробности като запазването на енергията. И да разгледаме вечния финансов двигател, който от няколко месеца е възможен в България. И не само е възможен, но вероятно се използва интензивно. Разбира се, това не е истински вечен двигател, а прост начин едни хора да приберат парите на едни други хора. За какво иде реч?

В момента лихвите по едногодишните левови депозити в банките у нас достигат 10-12%, а по депозитите в евро - до 8-10%. Нека за удобство приемем едногодишна лихва от 10%, каквато именно се очертава да бъде тя още една година. Същевременно лихвите по кредитите, отпускани от същите тези банки, но в другите държави членки на Европейския съюз, са между 2 и 5%. Така едногодишното обслужване на такъв кредит е около 5%. Сега вече нещата са ясни.

Всеки българин е европейски гражданин. Така, макар и не съвсем безпроблемно, един български гражданин с доказан добър доход и/или недвижима собственост може да получи потребителски кредит от клон на банка Х примерно в Австрия. Следващите действия изглеждат опасни, но са възможни и законни. Изтегля гражданинът отпуснатия кредит, да кажем 10 000 евро, качва се на колата и носи парите в България, като на всички граници надлежно ги декларира, тъй като има тапия от банката. В България сумата се превръща в левове (левовите депозити са малко по-доходни) и се внася в клон на същата банка Х у нас. След една година гражданинът тегли лихвата в размер на 1000 евро и плаща 500 евро на австрийския клон на банка Х. След което остава с чиста печалба от 500 евро, а банката - с чиста загуба на същата сума. Приятна особеност тук е, че всичко е съвсем законно, а гражданинът нищо не рискува, тъй като банковите влогове до известен размер са гарантирани.

Тук има някои възражения, например, че разходката до Австрия струва време и пари. Но някои хора и без това ходят насам-натам и спокойно могат да си докарат допълнителен доход чрез описания финансов вечен двигател. А и кредитът може да не е 10 000, а 100 000 евро и тогава чистата печалба ще бъде 5000 евро. Следва върхът на сладоледа. Нека примерно кредитът е 1 000 000 евро. Тогава печалбата ще е 50 000 евро, т. е. един приличен автомобил.

А ако банка Х изпадне в неплатежоспособност? Тогава изглежда, че гражданинът гори с 950 000 евро, защото българската държава му връща само 50 000 евро, колкото е по закон, а дългът към австрийския банков клон си остава 1 000 000 евро. Но това е ... същата банка! Така гражданинът дължи на банката 1 000 000, но пък и тя му дължи 950 000, а 50 000 му е дала държавата. Така гражданинът пак не губи. Виждате ли някакъв пробив в тези разсъждения? Аз не виждам. Има, разбира се, куп дребни възражения по предложената схема, но за всяко от тях има контра аргумент. И така, възможен е финансов вечен двигател, който е сигурен, с нулев риск и с нулеви инвестиции - мечта на всеки, който иска да си играе на финанси.

Но ако всеки може така да печели от банковата система, това не я ли обезсмисля? И откъде в крайна сметка ще дойдат парите, ако изключим последните мерки срещу кризата, когато в САЩ напечатаха 1 трилион долара, а в Европа - 1 трилион евро? Които впрочем ще задушат кризата точно толкова, колкото пожар се гаси с бензин.

Отговорът на последните два въпроса е очевиден. Първо, далеч не на всеки ще бъде позволено да печели по този начин. Ще печелят (и в момента печелят) само тези, които трябва. Е, може покрай едрите риби да се навърти и някоя цаца, но така става и в морето - когато акулите пируват, остава и за дребосъка да хапне по нещо. А иначе парите за вечния финансов двигател се взимат от тези българи, които вече са теглили кредити. И на които бавно и полека им вдигнаха лихвите до непосилните 15% заедно с разходите по обслужването на кредита. При това съвсем законно, защото така е написано в съответните договори с много малки буквички - че лихвите могат да се променят. И в частност да се вдигат.

Всеки гледа да спечели и няма лошо, ако това става по законен начин, както е при вечния финансов двигател. Макар да е неморално, но в политиката и бизнеса морал няма. Лошото е друго. При цена на кредита от 15%, както е днес в България, той ще се ползва само от бизнес, който планира печалба поне 30% годишно. А не са много дейностите, при които това е възможно. Е, случи се при дотком фирмите и при спекулантите с имоти, но това са вече спукани балони. Които ускориха кризата, а тя пък затвори социалистическия пушливец "Кремиковци" и поограничи бетонирането на малкото останала българска природа. И в световен мащаб може би ще ни накара да забавим доизплюскването на природните богатства. Така че файда от всичко все пак имаше, а и народът е казал: "Всяко зло - за добро".

А европейските банки в България трябва да свалят лихвите. И като начало да обяснят защо у нас те са три пъти по-високи, отколкото в другите държави от ЕС.
Снимка на три колони - Всеки гледа да спечели и няма лошо, ако това става по законен начин.