14 януари 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Законово да бъде въведена забрана за използването на земеделски земи и тези от горския фонд за изграждане на възобновяеми енергийни мощности. Това е записано в становището на Българската стопанска камара (БСК) за развитието на ВЕИ сектора у нас. От камарата предлагат ограничението да бъде въведено основно за строителството на вятърни и слънчеви паркове. Становището на бизнеса е заради идеята на правителството да бъде въведен мораториум върху строителството на нови екомощности до приемането на ясни условия и карта за възможните места за строителство на ВЕИ. Предложението на БСК е за изграждане на екомощности да се използват предимно урбанизирани територии и покривите на индустриални, административни и жилищни сгради.

За да има повече яснота във ВЕИ сектора, трябва да бъде ускорена подготовката и приемането на енергийната стратегия на страната до 2020 г., смятат от БСК. В нея трябва да бъдат включени прогнозите за икономическо развитие и енергийното потребление през следващите години. В проекта за стратегия трябва да се включат мерките и политиките на държавата за нисковъглеродно развитие на всички основни сектори от икономиката. Правителството да предложи и визия за развитието на енергийния микс и какви мощности ще бъдат включени в него за в бъдеще, искат от БСК. На тази основа трябва да бъде разработена концепция за развитието на ВЕИ сектора. В нея трябва да се определи потенциалът за енергийния микс от екомощности, какви нормативни промени ще се направят за това и какви ще бъдат преференциите за инвеститорите.
Навлиза спекулативен капитал, тъй като цените не са пазарни

Бизнесът е на мнение, че не трябва да се допуска навлизане във ВЕИ сектора на огромни маси спекулативен капитал на основата на непазарни цени на тока, както се случи със строителния сектор през последните години.

Наличието на непазарни договори за реализация на тока, произведен от ВЕИ, и административното определяне на цените водят до нарастване на крайните цени за вътрешно потребление и влошаване на конкурентоспособността на българската икономика, смятат от БСК. Оттам добавят, че е необходима решителна преоценка на опитите за лобиране в полза на обособени корпоративни интереси и нахлуващия спекулативен капитал в сектора, защото това пречи на устойчивото развитие и високоефективната енергетика.

При строежа на ВЕИ съоръжения се изисква да се изграждат и резервни мощности, работещи с конвенционалните енергийни източници. Те са необходими за осигуряване на доставките при временно спиране на производството на ток от вятърни и слънчеви генератори. Такива могат да бъдат газовите централи, но за тях засега има единствено планове за строителство, без нищо конкретно. Предлага се производителите на енергия от конвенционални източници с мощност на 50 мвт. да бъдат задължени да произвеждат определен дял енергия от екомощности, за да се намалят вредните емисии. Другият вариант е да им се вменят задължения да изкупуват съответните количества екоенергия или квоти от други участници на пазара.

От камарата смятат, че трябва да има регламентиране на задълженията за инвестиционните разходи и те да се поемат както от инвеститорите, така и от държавата. В становището си БСК подчертава, че постигането на целите на пакета „Климат и енергетика” на ЕС за България би трябвало да стане при използване на най-ефективни пазарно достъпни технологии при ниски цени на произвежданата електроенергия.
Снимка на две колони - Отговорностите за инвестиране в екоенергийни проекти трябва да се поемат както от държавата, така и от бизнеса, смятат от БСК.


14.01.2010 г., с. 16
Трайчо Трайков: До август приемат плана за развитие на екоцентрали
Най-късно до август ще бъде приет националният план за развитие на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) до 2020 г., каза вчера министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Според него досега те са се развивали неустойчиво. Бумът на ВЕИ в страната се дължи и на кризата с имоти, тъй като голяма част от нереализираните имоти на пазара стават обект на инвестиции в зелена енергия, обясни Трайков. Има огромен спекулативен елемент, който подлага на натиск системата и затова трябва нещо да се промени, каза министърът. Искане за 112 проекта за строителство на ветрогенератори с обща мощност 8950 мвт. е подадено до момента. Освен тях има заявени и 33 проекта за строителство на фотоволтаични централи с мощност 1877 мвт., допълни Костадинка Тодорова от МИЕТ. Свързани с енергопреносната мрежа досега са само два обекта с мощност 191 мвт. Според Тодорова пред реализирането на ВЕИ проектите има три критични точки - даването на ОВОС на проектите, смяната на статута на земеделските земи, на които после може и да не се построи нищо, и процедурите за свързване с енергопреносната мрежа.

Операторите на преносната и разпределителната мрежа не са мотивирани да присъединяват производителите на екоенергия, каза председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев. Необходимо е въвеждането и на гаранционен депозит, който да осигури изпълнението на инвестиционните намерения, смята Семерджиев. Председателят на регулатора определи регистрационния режим у нас като либерален.

На територията на САЩ и Европа дружеството разполага с ВЕИ обекти с мощности за 2303 мвт. Към края на 2008 г. фирмата притежава обекти, които са в процес на изграждане, за 14 хил. мвт. вятърни паркове и още 2000 мвт. за фотоволтаици. У нас EDF Energies Nouvelles е собственик на ВЕЦ-ове с обща мощност 112 мвт.

Експерти на екоминистерството и общините най-сетне се договориха как да бъде отпушено бързото и безпроблемно създаване на регионални депа за отпадъци, заради чието забавяне ни заплашва наказателна процедура от ЕК.

В промените на закона за управление на отпадъците ще бъдат дадени три възможности за собственост на новите регионални депа. Те могат да бъдат на общината, където се намират, да бъдат съсобственост на всички общини, които участват в регионалното сдружение, или при публично-частно партньорство собствеността да се разпредели. Досега се предвиждаше само първият вариант и това създаде сериозни проблеми между общините, защото една от тях получаваше публични средства, които влизат в капитала й, за сметка на останалите.

Цената за третиране на тон отпадъци ще бъде еднаква за всички членове на регионалното сдружение, решиха още вчера общинарите и експертите от МОСВ. Тази цена ще отчита експлоатационните разходи, включително и разходите за транспортиране в системата. Очаква се скоро проектозаконът да мине през МС и да влезе за обсъждане в парламента.

график за завършване на магистрала "Люлин", поиска вчера Бойко Борисов от управителя на фирмата Тургут Аксакал. На среща в кабинета на премиера Аксакал е обяснил забавянето с проблеми, които е създал кабинетът "Станишев". Щетите от бездействието на държавата по отношение на магистралата тепърва ще се изчисляват, съобщи правителствената информационна служба.

Големият проблем пред тази зелена енергия е, че държавното безхаберие

отвори нова порочна схема,

която в бъдеще ще обогатява само брокерите спекуланти. "Само 7 - 8 проекта за изграждане на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) реално са осигурени с инвестиции. Останалите "инвеститори" само преобразуват земята със спекулативна цел, за да я препродадат след време на реален инвеститор", отсече в края на м.г. екоминистър Нона Караджова. Тогава бе наложен временен мораториум върху тези инвестиции. Излезе, че от залитанията в зелено умело са се възползвали брокерите, които са изкупували плодородна земеделска земя и лесно са променяли статута й, мотивирайки се с политиката на ЕС за зелена енергия. Целта им е била да получат право на строеж и сега чакат инвеститор, за да му я препродадат в пъти по-скъпо, защото вече не предлагат ниви, а строителни площадки. Проверка на "Сега" показа, че през 2009 г. Българската агенция за инвестиции е издала само 10 сертификата за привилегии при създаване на енергия от слънцето и вятъра, а в Министерството на земеделието в момента се иска промяна на предназначението на земята с цел строеж на такива централи за над 700 преписки. Други около 400 преписки за над 1000 дка вече са обработени и статутът на земята е сменен.

Лошото е, че това не е първото залитане на държавата в безконтролно стимулиране - от 2005 г. до края на 2007 г. тя ударно помпаше имотния балон, давайки привилегии на инвестиции в молове, хотели и голф игрища. 60% от рекордните за 2007 г. 5.2 млрд. евро чужди инвестиции отидоха именно в недвижимости. През 2005 и 2006 г. тези вложения държаха около 35% от всички инвестиции. В дъното на това стимулиране също прозираха спорни сделки със земя, осъществявани предимно със заменки. Брюксел едва успя да вразуми предишната власт, която преустанови порочните сделки чак през март миналата година, и то след огромен обществен натиск.

Благодарение на държавните сертификати за "първокласни" инвеститори

десетки предприемачи се сдобиха почти на безценица

с хиляди декари гори.

Очеваден пример е проектът "Супер Перелик", движен от бизнесмена Кирил Асенов. Едни от най-големите замени в България, подписани от Нихат Кабил и Стефан Юруков, отидоха за този проект. Държавата първо се раздели с 2401 дка, а преди година и с още 7000 дка в Смолян и Пампорово и получи срещу тях разпокъсани терени в различни краища на страната - Троян, Габрово, Плачковци, "Русалка". Друг пример за харизване на земи на такива "инвеститори" произтича от заложената в Закона за насърчаване на инвеститорите възможност - класни инвеститори да получават земя без търг и конкурс. Например гръцката компания "Данаос" поиска от Столичната община да купи 14 дка земя на южната дъга на Околовръстното шосе по 26 евро за квадрат през 2007 г. Общината уж отказа първоначално, но след като компанията получи титлата "инвеститор първи клас" за строеж на търговски център в "Малинова долина", отстъпи и поиска "само" по 45 евро за квадрат. Гърците преди това бяха закупили близо 300 дка земя от частници по пазарни цени около 200 - 250 евро на квадрат, а въпросните 14 дка просто се намираха между тях.

Най-наглото размахване на сертификат за държавни привилегии се случи в засега безуспешния опит грандхотел "България" да стане бизнес център. Инвеститорът "Грандхотел България" АД, който е част от разпадналата се империя на "Мултигруп", първо се снабди със сертификат за преустройството на сградата, а едва след това под натиска на медиите реши да търси одобрението на Националния институт за паметниците на културата. Засега не го получи, но е логично да се попита къде спа тогава Българската агенция за инвестиции, за да допусне такъв гаф, издавайки сертификат за държавни привилегии, преди да е възможно сградата да се преустройва.

През кризисната 2009 г.

дадените сертификати за инвестиции

в производствени дейности са едва четири.

В момент, когато кризата в Европа удари най-силно автомобилната индустрия и концерни започнаха да се сливат, България реши да поощри именно производството на коли. На 4 февруари м.г. "Литекс Моторс" получи сертификат за привилегии за това, че ще изгражда завод за производство на автомобили в ловешкото с. Баховица заедно с китайския инвеститор Great Wall . Общото вложение в следващите 3 г. е 113.4 млн. лв., а обещанието е за разкриване на нови 1220 работни места. В "Литекс Моторс" Гриша Ганчев държи 92%, а останалите акции са на Корпоративна търговска банка.

"Агрополихим" в Девня пък взе сертификат за привилегии за изграждането на нов цех за производство на амониев нитрат само срещу вложението си от 18 млн. лв., защото БАИ определи инвестицията като високотехнологична. Заводът занапред ще може да ползва съкратено административно обслужване или да получи земя без търг и дори само по данъчна оценка. Възможността за даване на земя по данъчна оценка бе вкарана от кабинета "Станишев" преди изборите, независимо че на места данъчните оценки са в пъти по-ниски от пазарните цени на имотите.

Австрийци пък се зарекоха в следващите 3 г. да изградят завод за производство на пластмасови тръби в Благоевград "Пайплайф", като ще вложат 63.4 млн. лв.

2010 г. обаче изглежда ще възроди традицията и със сигурност към инвестиране в България ще проявят интерес далеч повече фирми. Защото преди изборите се възроди отново практиката привилегии да се дават за проекти във всички сфери на икономиката, вкл. недвижимостите и туризма, стига инвестицията да е над 48 млн. евро. Със сигурност издаваните занапред сертификати ще послужат, ако не за друго, то поне за сдобиване с евтина земя, независимо че екипът на ГЕРБ близо половин година стои безидеен по отношение на насърчаването на инвестициите. Но пък тепърва предстои да отворят врати молове в София, Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Габрово и Гоце Делчев, които бяха започнати още преди кризата.
Снимка на три колони - Грандхотел "България" бе на път да стане бизнес център, макар и сградата да е паметник на културата.
Снимка на три колони - Върху стотици декари плодородни земи вече изникнаха ветрогенератори. Други вече са със статут на строителни площадки и брокери умело изчакват, за да ги продадат на инвеститори на двойно и тройно по-високи цени.


14.01.2010 г., с.7
Наемите на търговски площи вървят надолу
Еуфорията от строи­телство на молове отстъпи място на неувереността на инвеститорите
Наемите на търговските площи ще продължат да спадат и през тази година, прогнозираха от консул­тантската компания MBL, която е асоцииран парт­ньор на СВ Richard Ellis за България. Причината е повишеното предлагане на площи, които се поя­вяват с новите проекти и с освободените места заради кризата. От друга страна, спада и интересът на наемателите.

Нива

MBL. Собствениците ве­че се виждат принудени да дават отстъпки, за да задържат наемателите си, казва той. Търговците из­вън столицата имат по-го­леми проблеми с бизнеса си, тъй като населението в провинцията има по-ниска покупателна способност, т.е. и оборотите на търгов­ците са по-малки. Това от своя страна рефлектира и върху нивата на наемите. В другите градове в страната наемите са паднали под 20 EUR.

Спад в наемите има и по централните търговски улици. В столицата те са в интервала от 40 до 80 EUR на квадратен метър. В другите големи градове на­емите са паднали до 10-50 EUR на квадратен метър, като рядко се достигат ни­вата от над 50 EUR.

Неувереност

Еуфорията по строител­ството на търговски центрове отстъпи място през изминалата година на неу­вереността на инвестито­рите заради ограниченото финансиране и нежела­нието на наемателите да разширяват дейността си извън столицата, казват от MBL.

Пазар

В момента свободните площи в търговските цен­трове в София са под 1%,

казват от MBL. Очаква се тази година с излизането на пазара на Сердика Център и Карфур Цариградско мол,

които са с площи Съответ­но от 55 хил. и 66 хил. кв. м, това да се промени. В страната незаетите площи

в момента са около 7%, като тенденцията пак е да се увеличават.

Дарина Черкезова
Снимка на три колони- ► В момента свободните площи в търговските центрове в София са под 196


14.01.2010 г., с.7
Премиерът поиска график за Люлин
От Мапа Дженгиз се оплакаха, че предиш­ното правителство спъвало работата им

До 20 януари турският кон­сорциум Мапа Дженгиз трябва да предостави точен график за изграждането и пусковия срок на автомагистрала Люлин. Това поиска премиерът Бойко Борисов по време на лична среща с управителя на компанията Тургут Аксакал. В разговора участваха и вицепремиерът и министър на финансите . Симеон Дянков и минис­търът на регионалното раз­витие и благоустройството Росен Плевнелиев.

Оплаквания

Представителите на Ма­па Дженгиз са споделили, че административни про­блеми са спъвали работа­та им. Те са посочили, че разрешителното за строеж е издадено месеци след стартирането на строителството. Освен това в само­то начало държавата не е имала и пълна собственост върху терените. Друг се­риозен проблем е и това, че държавата тогава не е изпълнила ангажимента си да помогне с преместване­то на инфраструктурата, попадаща в трасето на ма­гистралата. Предходното правителство е позволило мащабно препроектиране на всички мостове и тунели и е забавило одобрението им с една година, казват от турската компания.

Коментар

Бездействието на правител­ството на Сергей Станишев е дало възможност на из­пълнителя на проекта да удължава сроковете и да иска допълнителни средства за довършването на автома­гистрала Люлин, коментира Борисов. От това щетите за държавата са много сериоз­ни и тепърва ще се уточня­ват, допълва той.

Строителните фирми, на които държавата дължи па­ри за извършени вече по­ръчки, може да не получат скоро обещаните средства, научи в. Пари. Финансо­вото министерство нямало готовност до края на януари да изплати обещаните 40 млн. лв. Тези пари бяха ос­танали в бюджета на Аген­ция Пътна инфраструктура за миналата година и бяха определени да отидат за изплащане на дълговете към компаниите.

График

Според графика, договорен между държавата и строи­телите, фирмите трябваше да получат първия транш от парите (40 млн. лв.) до края на януари. До края на февруари ведомството на Дянков обеща още 80 млн. лв., а до края на март последните 80 млн. лв. от дължимите от МРРБ сред­ства. Всеки ден проверя­вам каква е ситуацията с дължимите средства и кога ще може да бъдат преведе­ни, коментира за в. Пари регионалният министър Росен Плевнелиев. Ведом­ството, което оглавявам, прави всичко възможно, за да ускори процеса по изплащане на парите, каза министърът.

В края на миналата година Министерството на регионалното развитие и благоу­стройството, Министерство­то на финансите и Камарата на строителите в България подписаха споразумение, в което се уточняваха какви средства и в какъв срок ще бъдат изплащани на строи­телните фирми. Държавата дължи между 1 и 1.5 млрд. лв. на строителните ком­пании по информация на Камарата на строителите. Признати бяха обаче само около 400 млн. лв. Един­ствено регионалното ми­нистерство обаче представи във финансовото ведомство разчет, че дължи около 200 млн. лв. на компаниите. Ни­то едно друго министерство не направи това.

Илиана Тончева
Варианти Парите ще са от фискалния резерв

►Държавата избра да се разплати със строител­ните фирми, като извади средствата от фискал­ния резерв. Имаше някол­ко варианта откъде да дойдат парите - държа­вата да тегли кредит от Европейската инвес­тиционна банка, да пусне емисия държавни ценни книжа, които банките да изкупят или да отдели средствата от излишъ­ка от бюджета. Послед­но правителството избра парите да бъдат изтеглени от фискалния резерв.