15 септември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Ще бъде ускорено създаването на гаранционен фонд за подкрепа на земеделските производители, обслужващ малките и средните предприятия. Това каза вчера президентът Георги Първанов след заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС). Идеята за създаване на подобен фонд бе залегнала още в предизборната програма на ГЕРБ. Съгласно нея този фонд трябва да бъде финансиран основно от държавата с миноритарно участие на европейска или международна финансова институция. Така се очаква да има по-голяма прозрачност и контрол при разпределението на гаранциите пред банките. След заседанието на Консултативния съвет към президента не стана ясно кога точно може да се очаква създаването на фонда.

Програмата за развитие на селските райони ще се децентрализира по региони, стана ясно вчера. Целта е да се използват всички възможни подходи за осигуряване на прозрачно и навременно изпълнение на проектите, финансирани по програмата.

Президентът Първанов обясни, че заседанието на КСНС е имало конструктивни резултати и е било ползотворно. „То бе израз на ясна политическа воля на всички институции и на всички парламентарно представени партии да се изпълнят препоръките на ЕК от последния доклад“, добави държавният глава.

Подкрепа за графика на правителството

Съветът подкрепи графика на правителството с неотложните мерки за реформа на съдебната система. Те бяха подготвени от екипа на правосъдния министър Маргарита Попова и представени на партньорите ни в Брюксел. Целта на набелязаните 57 мерки е да се изпълнят препоръките на Европейската комисия (ЕК) от последния мониторингов доклад за напредъка на страната ни по глава „Правосъдие и вътрешен ред“ от 22 юни. Участниците в заседанието се обединиха около разбирането за приоритетния характер на законодателните промени, които трябва да се направят в Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, законите за МВР и за Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС), Закона за съдебната власт, Закона за предотвратяване и разкриване конфликта на интереси и Закона за установяване и отнемане на незаконното имущество.

Съветът се обедини около идеята да се направи анализ на антикорупционното законодателство и на база на изводите да се подготвят съответните промени и стратегия за противодействие на организираната престъпност и корупцията. Участниците определиха като важно развитието на съпътстващите и организационни мерки, гарантиращи ефективното прилагане на закона и справедливо наказание на правонарушителите. Прието беше също ускоряването на реформата в съдебната власт да се реализира и чрез подобряване реда за назначаване на магистрати с оглед повишаване нейната кадрова осигуреност и авторитет.

Националните интереси над партийните

Заседанието беше израз на ясна категорична политическа воля на всички институции, на всички парламентарно представени партии да се изпълнят препоръките на Европейската комисия (ЕК), залегнали в последния доклад за напредъка на България, посочи след заседанието президентът Георги Първанов. На свой ред премиерът Бойко Борисов оцени приетото становище като много добър документ. Според него той дава възможност на всички български граждани да знаят, че лидерите на партиите, президентската институция, Министерският съвет и Народното събрание могат да поставят националните интереси над партийните и над личните.

„Срещата започна с много резки изказвания, но накрая мисля, че помогнах на президента да намерим добрия тон“, заяви на излизане от заседанието премиерът Бойко Борисов. Двамата се срещат за първи път, след като миналата седмица в своя статия президентът Първанов открито отправи някои критики към работата на правителството.

Междувременно бившият министър-председател Сергей Станишев, заяви, че оттук нататък е изключително важно с какъв темп ще се работи по одобряване на проектите за средства по еврофондовете. „Ако направите сравнение – от 15 юли до 15 септември няма нито един нов подписан договор, което е тревожно, ако се запази като тенденция. Разбирам, че има нови институции, нови ръководители на управляващите органи, но трябва този период на изчакване или структуриране да приключи максимално бързо. Тъй като тези проекти, които бъдат подписани до 31 декември тази година, ще могат да се изпълняват следващите три години”, коментира още той. Всички договори, подписани след 1 януари 2010 г., ще имат срок за изпълнение две години, което сериозно ще затрудни както фирмите, така и администрацията и общините, смята Станишев.

Приемам, че това е по-скоро шега. Наложихме мораториум върху заменките, върнахме парите от САПАРД, пуснах му метрото, за да може да ходи на работа до парламента. Така премиерът Бойко Борисов коментира изказването на лидера на БСП Сергей Станишев, че новото мнозинство не е свършило нищо от идването си на власт.

Съветът не е закъснял поради простата причина, че все още е твърде висок емоционалният градус, свързан с промяната на властта. Президентът е избрал подходящия момент за свикване на Консултативния съвет по национална сигурност. Това каза преди началото на заседанието на КСНС председателят на парламентарната група на ДПС Лютви Местан. Уважавам усилията на президента да постигнем консолидирана позиция по въпроси, които са изключително в полза на националния интерес. По думите му, за да се стигне до консолидиране и обща позиция, е необходимо да има конструктивен диалог на днешното заседание.

На противоположното мнение беше съпредседателят на Синята коалиция Мартин Димитров. „Кризата започна преди година и половина и тогава нямаше такъв съвет. Реакцията на президента идва късно", коментира Димитров преди заседанието на съвета. По думите му трябва максимално да се ускори работата по седемте оперативни програми.
Какво още прие КСНС
* Осигуряване на ефективно функционираща интегрирана система за управление и контрол, базирана на ясни и работещи процедури, гарантиращи добро и прозрачно финансово управление на средствата от ЕС.
* Гарантиране като непрекъснатост на управлението на оперативните програми, финансирани със средства на ЕС.
* Доизграждане и осигуряване на пълна функционалност на системата за управление и наблюдение на средствата от Европейския съюз.
* Повишаване на ефективността на Централния одитен орган и по-добра защита на финансовите интереси.
* Укрепване на административния капацитет на служителите в администрация с приоритетно внимание върху квалификацията и развитието на служителите в системата за управление и контрол на средствата на ЕС.
* Ускорено усвояване на средствата от еврофондовете и доразвиване на механизмите за ефективен мениджмънт на проектите, за да се гарантира успешна реализация на големите инфраструктурни проекти като магистралите „Тракия“, „Марица“ и „Струма“.
Снимка на три колони - Участниците в заседанието се обединиха около разбирането за приоритетния характер на законодателните промени, които трябва да се направят в НПК, НК и законите за МВР и ДАНС.


15.09.2009 г., с. 6
Проектираме инфраструктурни обекти за 1,3 млрд. евро
Ще изграждаме магистрали от София до Гюешево и Калотина
Моника Стоянова

Важни инфраструктурни обекти за 1,3 млрд. евро ще проектира правителството през следващите няколко години. Целта е до началото на следващия финансов период 2014 г.- 2020 г. страната ни да има готови проекти, с които да кандидатства за финансиране по оперативните програми. Това съобщи вчера министърът на регионалното развитие и благоустройството Росен Плевнелиев при представянето на графика за реализация и проектиране на големи инфраструктурни обекти за периода 2010 г.-2013 г. В програмата за проектиране е включен лот 6 на автомагистрала "Тракия" (Черно море). Целта е с готовия проект да се кандидатства за финансиране по ОП "Транспорт“. Другите обекти, по които ще се работи, са автомагистралите София – Калотина (70 км), София - Гюешево (85 км), тунелът под Шипка (3,2 км). Лот 3 от магистрала "Струма", който беше оставен за изграждане след 2014 г., също е в този списък, а срокът за проектирането му е 2010 г.-2011 г.

"Ако проектите са готови по-рано и се намери необходимото финансиране за изграждането им, може и да не се наложи да кандидатстваме за европейско финансиране и да чакаме 2014 г., за да започнем със строителството", категоричен беше министър-председателят Бойко Борисов. Той допълни, че правителството, освен че смята да завърши включените в оперативните програми магистрали, ще влага ресурс и за проектирането и подготовката на други важни инфраструктурни обекти.

Проекти за около 990 млн. евро по линия на ОП "Транспорт" трябва да завърши България до края на 2013 г. по ОП "Регионално развитие". Сумата, която ЕК ни дава за пътища II и III клас, пък е около 255 млн. евро.

До есента на 2012 г. трябва да е готова автомагистрала "Тракия", потвърди регионалният министър Плевнелиев. Тогава ще приключи изграждането на последния лот 4, който свързва Ямбол с Карнобат.

Около 67 км остава да се построят от автомагистрала "Марица". Тя е разделена на четири лота. Предвидено е търговете за тях да се обявят през есента на 2010 г., изпълнителите да са избрани през зимата на същата година, а цялата магистрала ще е готова през 2013 г.

През есента на следващата година ще бъде обявен конкурсът за лот 1 от магистрала "Струма", а строителството му трябва да приключи през пролетта на 2013 г. За лот 2 и 4 конкурсите ще стартират през пролетта на 2011 г., а участъците трябва да се завършат до есента на 2013 г.


15.09.2009 г., с. 10
РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ, МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО:
Кметовете не бива да гледат на проектите само като на количество пари
San Dan, форумът на "Класа"

Росен Плевнелиев е прав, че кметовете трябва да разберат, че оттук нататък ще има контрол дали проектите са смислени й дали са с пазарно ориентирани цени и условия. Ето защо трябва да се дават качествени проекти, да се правят обществени поръчки според закона и да има ефективен контрол върху конфликтите на интереси. А това, че някой кмет няма да си напълни джобовете, не е грижа на държавата.

Стоян Сталев е завършил право в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Бил е старши научен сътрудник в Института по правни науки към БАН и съветник по правните въпроси на президента Ж. Желев в периода 1990 г./1991 г. Сталев е посланик на Република България във Федерална република Германия през 1991 г.-1998 г., а след това, до 2006 г., е български посланик в Турция. От 2006 г. е изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ).

- Г-н Сталев, въпреки срива в чуждите инвестиции към България кои държави са първенците по капиталовложения за първите 8 месеца?

- За жалост нямаме още последните цифри за потока чужди капитали у нас за първите осем месеца, включително и този за юли. Картината за полугодието обаче не е толкова песимистична. Но според данните, които очаквам, и след индексацията в края на годината от страна на БНБ съм умерен оптимист и ще имаме около 2 млрд. евро чужди преки инвестиции. Засега те са 1,6 млрд. Както обикновено класацията се води от Холандия, Австрия, Германия, но интересното е, че четвърта е Франция. Това е добър показател за инвеститорския интерес.

- Към кои сектори на икономиката все още има интерес?

- По отрасли картината не е много по-различна отпреди. Разбира се, услугите водят – предимно финансови, търговски и след тях са недвижимите имоти. При недвижимостите и при туризма все още съществува потенциал.

- Можем ли да разчитаме на инвестиции от нетрадиционни държави като Япония или Китай?

- Интересни проекти идват от Корея и от САЩ в областта на туризма. Мисля, че трябва да сме достатъчно гъвкави и бързи да уловим момента. Иначе нашето бъдеще е в услугите, не само във високотехнологичните браншове и, разбира се, в някои сфери на производството, където имаме добре развит частен сектор. Не трябва да подценяваме и ключовите сектори като туризма, недвижимите имоти, логистиката.

- Наскоро Индонезия изяви желание да премести бизнеса си през пристанища Варна и Бургас...

- България трябва да бъде вход на Европейския съюз от изток заедно с Гърция. Но за разлика от южната ни съседка, където има изградена подобна функция, ние сме нов член, с нови възможности. Същевременно Черноморският басейн и Близкият изток са много важен фактор в съвременната политика. Надяваме се, че ситуацията в Ирак ще се успокоява. В близко бъдеще очаквам бум на инвестиции там. Същевременно Олимпийските игри в Сочи също ще привлекат инвеститори. В момента ние сме врата към този регион.

- В тази връзка кои са основните предимства на България за привличане на капиталовложения въпреки кризата?

- На първо място, локацията. Ние сме югоизточната граница на ЕС. От това положение можем да извлечем сериозни ползи, да сме център за производство както с оглед източни пазари, така и магнит за източни инвеститори за европейския пазар. На второ място – предимство е данъчното бреме у нас. В момента не е хубаво да даваме сигнали за промени в данъчната политика. Особено що се отнася до корпоративния и плоския данък. По отношение на инвеститорите той има положителен резултат, друг е въпросът за социалните измерения. Не на последно място, е важен имиджът, който си изграждат новите управляващи. Това е първото правителство от дълги години без коалиция. Като цяло еднопартийните кабинети имат по-висок имидж навън, отколкото коалиционните. Сигурен съм, че тепърва ще се подобрява координацията между отделните ведомства, защото има по-силна политическа воля.

- Решението за ревизия на енергийните проекти не дава ли негативни сигнали на инвеститорите за нестабилност на системата?

- Във всяка държава в периоди след избори се случват подобни неща. Мисля, че е задължително да има яснота какви ще бъдат ползите и цената на всички проекти. Защото тук става въпрос за огромни финансови ангажименти. Трябва да се намери баланс между нашия интерес, цената, бъдещата печалба и, разбира се, доверието на България в чужбина. Защото дълги години водим преговори с други държави и имидж, който създадохме сред партньорите си. Сега е моментът да кажем окончателно какво е нашето мнение, каква е нашата представа за цена и да се вземе решение с обществен консенсус.

- Каква е прогнозата ви за потока капитали до края на годината? Можем ли да се надяваме на леко съживяване с оглед плахия оптимизъм на инвеститорите в Америка и Европа?

- Мисля, че предпазливата реалистична оценка е за около 4 млрд. евро чужди инвестиции през 2009 г. Ако за полугодието имаме около 2 млрд., можем да очакваме 4 млрд. в края на годината. Но всичко това зависи от икономическото развитие в последните четири месеца. Индикаторите от чужбина са добри. Съживяването на западните пазари е много важно за нас. Все пак нашата конкурентоспособност е добра по отношение на цени на производство и ниво на образование. Връщането на българите също е добър показател за инвеститорите. Смятам, че можем да бъдем умерени оптимисти.

- Чуха се тези, че двигателите на икономиката в предишни години – имотите и строителството и финансовият сектор, няма да се възстановят до темпове на растеж преди кризата. Кои отрасли тогава имат потенциал да ги заместят и да поведат икономиката към ръст?

- Тук е важно съчетанието между публичните и частните инвестиции. Оттук нататък е ключово да задвижим мощно публичните и европейските средства в инфраструктурата. Там най-много куцаме като държава и като инвестиционна локация. Липсата на пътища, на индустриални зони е основен фактор за имиджа на страната. Трябва да разберем, че е унизително за България да отчита 11 км магистрално строителство на година, като в съседни на нас държави като Турция се отчитат 800-900 км на година четирилентово строителство. Неизбежно това ще повлече и частни инвеститори, защото магистралата е като артерия – покрай нея „растат“ всякакви други услуги. Не става дума само за бензиностанции и хотели, но и за бизнес и индустриални зони. В тази държава трябва да има движение, а то зависи от инфраструктурата.

- Според средносрочната фискална рамка, изготвена от Министерството на финансите, преките чуждестранни инвестиции през 2009 г. ще достигнат 3 млрд. евро (9,2 от БВП) през 2009 г.. През 2010 г. ще бъдат 3,3 млрд. (10,2% от БВП), през 2011 г. - 3,333 млрд. (9,6% от БВП), през 2012 г. - 3,399 млрд. (9,1% от БВП), и 3,467 млрд. (8,7% от БВП) през 2013 г. Според вас подобни цифри реалистични ли са и от какво зависят?

- Тази прогноза е по-консервативна. Мисля, че имаме потенциал и за по-добри цифри.

- Oбсъждали ли сте с новите управляващи вашата идея за подпомагане на бизнеса при големите инвестиционни проекти от страна на държавата?

- Предстои да бъде изработен правилник или да бъде променен сега действащият към Закона за насърчаване на инвестициите. Той бе съществено променен в последно време и съответно правилникът също трябва да бъде адаптиран. Това трябва да стане до края на годината.

Мисля да предложа в скоро време идеята във функциите на поне един от новите заместник-министри да се включи и насърчаването на преките чуждестранни инвеститори. Това трябва да стане основно в министерството на регионалното развитие, на земеделието, на околната среда и водите.

- В момента в България е редовна мисия на МВФ. Какво е мнението ви за евентуално подписване на споразумение с фонда? Как ще се изтълкува то от инвеститорите?

- Имиджът на България като стабилна финансова локация с, общо взето, позитивни излишъци през последните години е много хубав. Доколкото е възможно, трябва да се поддържа. За самите инвеститори споразумението с МВФ не е от определящо значение. От гледна точка на финансовата стабилност те се интересуват до кога ще бъде запазен валутният борд. Важен фактор е той да остане до влизането в еврозоната. Значение имат кредитните нива и възможността да се изнася печалба неограничено и бързо и, разбира се, общият баланс на държавата между активи и пасиви.

- Доколко фактът, че не сме членове на еврозоната, не ни вреди?

- Засега това не е определящ фактор за инвеститорите. Валутният борд дава сигурност и предвидимост на капиталовложението. Сега е моментът да бъде изградена ясна пътека за влизане във валутния съюз.

- Споменахте от какво се интересуват инвеститорите, а от какво се оплакват?

- На първо място, инфраструктурата, включително индустриални зони и готови терени за купуване или наемане. Там трябва да имаме по-гъвкава общинска администрация, която да предлага тези имоти дори и на по-ниски от пазарните цени. Това не трябва да ни учудва, защото, ако инвестиционният проект е сериозен, сме длъжни да даваме подкрепата си, както съседните страни. Второто нещо е работната ръка. Трябва да сме наясно, че България загуби 1,5 млн. в емиграция – което е огромен удар върху интелектуалния капацитет на държавата. Ще се върнат много работници заради кризата, но продължаваме да не знаем как да привлечем обратно нашите студенти. Имаме над 70 хиляди студенти по света. Всъщност изнасяме в чужбина интелектуален потенциал. Третият фактор, по който трябва да помислим, е административното обслужване. Производителността ни също е ниска. Честно казваме, че по този параметър сме като Източното крайбрежие на Китай – и там заплатите не са много по-ниски от България, образованието е горе-долу същото, но не си даваме сметка за производителността на труда.



15.09.2009 г., с. 7
ПРЕМИЕРЪТ БОЙКО БОРИСОВ: Строим 65 км магистрали на година
Строим 65 км магистрали на година
Гоним върха на EC, Холандия строи no 55 годишно
ДЕЯН ДЯНКОВ

65 км магистрали ще строим на година, за да влезем в график и да на­ваксаме изоставането си. Това каза премиерът Бойко Борисов вчера при посещението на зам.-председателя на Европейската комисия и комисар по транспорта Антонио Таяни в София.

"Средно от 70-те години досега България е строи­ла по 11 км магистрала го­дишно", добави премие­рът, като наблегна на амбициозността на заложе­ната програма: "Холандия строи по 55 км годишно, ние даваме заявка за по­вече!" Според Борисов за­дачата е особено трудна заради лошото наследст­во, оставено от правител­ството на тройната коали­ция, и повечето инфраструктурни проекти са в много лошо състояние. Премиерът обяви и нов подход на България за бъ­дещите проекти по опера­тивните програми на ЕС за периода 2014-2020 г. "Ние ще заложим пари за проектиране през нашия мандат, за да е готова

България още на 1 януари 2014 г. да започне строи­телството по тях", обяви Борисов. Думите му бяха потвърдени от министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев, спо­ред когото "следващите управляващи, които и да са те, ще имат в ръцете си напълно готови за изг­раждане проекти".

Трасета

Автомагистрала "Тра­кия" е първата, за която правителството дава за­явка за изграждане през лятото на 2012 г. Остатъ­кът от нея ще бъде разде­лен на три лота между Стара Загора, Нова Заго­ра, Ямбол и Карнобат. Участъкът от 115 км има програмна стойност от 350 млн. евро и ще бъде финансирана от опера­тивна програма "Транс­порт". Строителството трябва за започне напро­лет догодина. За пролет­та на 2013 г. е определен крайният срок на изграж­дане на магистрала "Ма­рица". Тя се разделя на четири лота между Ори­зово, Димитровград, Узунджово, Поляново и Харманли. 67-километрово- и то трасе по първоначал­ни разчети ще струва 209 млн. евро, а първи копки се очакват през зимата на 2010 г. Също за пролетта на 2013 г. са планирани за пускане и три лота от ма­гистрала "Струма" с дъл­жина 71 км - Долна Дика­ня-Дупница-Благоевград и Сандански-Марикостиново с индикативна стой­ност от 250 млн. евро. Участъкът Благоевград-Сандански (61 км) ще ос­тане за строителство през следващия програмен пе­риод. През пролетта на

Бъдни

да проектира за готовност за строителст­во в периода 2014-2020 г. Сред тях са автомагист­рала "Черно море", която ще се проектира като про­дължение на "Тракия" с означение "Лот 6", магис­тралите "София-Калотина" и "София-Гюешево", както и тунелът под Шипка. За последния има ка­тегорични гаранции от ЕС, че ще бъде финанси­ран от програма "Транс­порт". Извън програмите на ЕС правителството планира чрез концесии, бюджетни средства и заеми да започва разширяване на северната дъга на софийския околовръстен път, изгражда­нето на участъци от магистрала "Хемус", как­то и разши­рение на шо­сетата Русе-Велико Търно­во и Русе-Шумен.

Напредък

"Напредъкът на Бълга­рия в отношенията й с ЕС е забележителен и у ново­то правителство личи един напълно нов подход за укрепване на доверие­то между нас", обяви Таяни вчера, след като заед­но с Борисов се повози на столичното Meтро.