16 август 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти
Изтегляне 1.68 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 16.08.2011 г., с.9
- 16.08.2011 г., с.10 Транспортният сектор е новият евроотличник
- 16.08.2011 г., с. 13 Нелегален лихвар осъден да върне 41 000 лв. на държавата Боряна Димитрова
- 16.08.2011 г., с. 14-15 За 5 години рентата на земята се вдигна 5 пъти
- 16.08.2011 г., с. 17 Кърджали е рекордьор по европроекти и БГ проверки Вилдан БАЙРЯМОВА
16.08.2011 г., с.8 София ремонтира релси, за па си купи трамваи Релсовият път в София първо трябва да бъде основно ремонтиран, преди да бъдат купени и пуснати по него нови трамваи. Това съобщи за агенция „фокус" зам.-кметът по транспорта Любомир Христов. „В столицата има малко над 200 км релсов път и малка част от него е в модерно експлоатационно състояние", заяви Христов. По негови думи закупуването на употребявани трамваи от Германия излиза no-евтино от модернизацията на мотрисите у нас. Машините от чужбина били с разрешение за ек- сплоатация и безопасни. За последните 2 г. столицата е купила 70 мотриси втора ръка за 5,6 млн. лв. сума, за която може да бъде взет един нов модерен нископодов трамвай, обясни Иво Василев, зам.-директор по експлоатацията в„Столичен електротранспорт". До 1,5 години ще бъде подменен изцяло целият тролейбусен парк на града, обеща още зам.- кметът Христов. 
16.08.2011 г., с.9 Снимка на три колони- Ремонтът на българската част от Дунав мост е преподобен и едното платно от шосето е готово. За рехабилитацията, която трябва да приключи до 28 август, са отпуснати 1,7 млн. лв.
16.08.2011 г., с.10 Транспортният сектор е новият евроотличник Усвояването на средства от структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС намаля през първите 7 месеца на 2011 г. с около 65,753 млн. евро в сравнение със същия период на 2010 г. Това стана ясно от отчетите на Министерството на финансите в понеделник. По-слабите резултати обаче се дължат на трансфера от 199 млн. евро през миналата година по програма JEREMIE за кредитиране на малкия и среден бизнес - средства, които ще започнат да се усвояват едва тази есен. От януари до края на юли 2010 г. страната ни е получила от еврофондовете около 320,116 млн. евро, докато за седемте месеца на т.г. сумата е 254,363 млн. евро. Като се добавят и парите от националното съфинансиране, общо разплатените средства падат от 378,476 млн. евро на 308,108 млн. евро през т.г. Най-голямо е изоставането по оперативната програма „Конкурентоспособност". За седемте месеца на 2010 г. са усвоени 181,733 млн. евро, докато за същия период на 2011 г. – едва 23,105 млн. евро. Транспортният сектор е новият отличник. От януари до края на юли 2010 г. отрасълът е усвоил едва 34,381 млн. евро. През същия период на тази година сумата е три пъти по-голяма - 118,833 млн. евро. Скокът се обяснява с ангажирането на европари за строежа на метрото в София и на автомагистрала „Тракия".
16.08.2011 г., с. 13 Нелегален лихвар осъден да върне 41 000 лв. на държавата Боряна Димитрова “Съсипаха дъщеря ми - от стрес получи диабет, не може да спи, все е неспокойна. Като върви по улиците, се оглежда, защото се страхува. С дни не иска да излиза от квартирата. Изживяваме целия този ужас заради взети пари с лихва, които ни преобърнаха живота.” Така през сълзи разказва 62-годишната Елена Циркова от Асеновград. Тя е майка на безработната Костадинка Ангелова, която попаднала в капана на лихвар, като взела пари, но не успяла да ги върне и изгубила заложен имот. 42-годишната дъщеря и още трима души свидетелстваха срещу лихваря Стоян Михов (65 г.), който някога работил като старшина във военно поделение, а след това завъртял търговия с железария на пазара в Асеновград. Там се запознал с Костадинка, която държала барче, купено от баща й с пари, изкарани от гурбет в Либия. Договор за 7% на месец “Исках да правя ремонт, взех 3000 лева от Стоян със 7% лихва на месец и трябваше да връщам по 210 лв. месечно. Заложих със заверка пред нотариус кафенето на името на сина му. Изплащах две години, но когато спрях, ми поиска 10 000 лева заедно с наказателни лихви и така се разделих с имота”, ядосва се 42-годишната Костадинка. Михов отрича да й е давал заем срещу лихва. “Синът ми купи барчето от нея”, твърди бившият военен. Опитва се да опровергае и твърденията на други трима души, дали показания, че са получили от него кожодерски заеми. Въпреки защитната си теза Михов се призна за виновен и по споразумение с прокуратурата, одобрено от съда, получи 2-годишна условна присъда с 3 г. изпитателен срок. Срещу него бе повдигнато обвинение, че давал назаем пари срещу лихва без разрешение за банкова дейност. В полза на държавата Окръжният съд постанови да бъдат върнати 41 000 лева, които бившият военен придобил от лихвите от 2000 г. до 2008 г. За осем години той раздал като доказани заеми общо 21 550 лева. “Нямам нито имоти, нито дори една стотинка, за да връщам на държавата, защото не съм получавал незаконно пари”, продължава да обяснява бившият военен. Уговорките - устни, срок – постоянен Според разследването старшината предоставял кредити срещу лихва от 7 до 10% на месец, които не са вписвани в договорите за прехвърляне на имоти, защото уговорките ставали устно. Михов не поставял ограничение в срока на погасяване на заемите, но всеки получател се задължавал да изплаща уговорената сума на месец. Според обвинителния акт при просрочие длъжниците плащали по-високи лихви върху неизплатената месечна сума, но не получавали за вноските каквито и да е документи. “Михов е един от първите осъдени за даване на пари срещу лихва в страната. Допреди година имаше противоречива съдебна практика, а сега се приема, че е нарушение на закона, когато трима души са взели пари срещу лихва, а кредиторът така е получил незаконни доходи”, обясняват магистратите. В Окръжната прокуратура в Пловдив разследват още десетина сигнала срещу лихвари в региона. Делата се наблюдават от специален екип. Триковете на заемодателите “Тези хора използват няколко подхода - дават заеми срещу обезпечение, запис на заповед, а когато хората не разполагат с движимо или недвижимо имущество, искат да им бъде оставена дебитна карта с пин код, където най-често постъпват средствата от социалните помощи”, обяснява наблюдаващият подобни дела прокурор Георги Димитров. Някои от свидетелите, които първоначално са давали показания, ги оттеглят, като твърдят, че са погасили заемите, без да плащат друго освен главницата, и не са имали уговорки за връщане на по-високи суми. Твърдата ръка на Пърчо Последната акция срещу лихвари в Пловдив бе преди 20-ина дни, когато антимафиоти блокираха квартал “Столипиново” в Пловдив и арестуваха шестима души, сред които и 55-годишния Шабан Карахюсеин, по прякор Пърчо, съпругата му Айше и синът им. При обиските от къщите полицаите иззеха тефтера с имената на длъжниците, 20 000 лева, близо 2 кг злато и 10 заложени автомобила, които лихварят държал на паркинг на улица “Ландос”. “Пърчо действа с твърда ръка - не върнеш ли лихвата навреме, разделяш се с колата или с ключа от заложеното жилище”, казват пострадали, предимно роми. По подобна схема работили баща и син Румен и Светослав Демерджиеви от Асеновград. Двамата бяха задържани през април и срещу тях свидетелстваха над 10 души, получавали от 5000 до 50 000 лв. с месечна лихва от 5 до 10%. На 17 юни обаче бащата бе пуснат под парична гаранция от 20 000 лева, защото в ареста получил инфаркт. По-късно бе освободен и синът му, но срещу 60 000 лева гаранция. “Никога не вземайте пари от нелегални лихвари!”, съветва Елена, майката на разболялата се Костадинка. Жената е написала писмо до вътрешния министър Цветан Цветанов, който според нея единствен е обърнал вниманието на полицията върху този проблем, от който страдат стотици хора в България. Снимка на две колони – Бившият военен Стоян Михов получи условна присъда след споразумението с прокурора. Снимка на две колони – Майката на Костадинка Снимка на една колона – “Нямаме пари за гражданско дело срещу лихваря. Но нека хората знаят, че може да си изгубят имотите при такива нелегални заеми”, казва Елена Циркова.
16.08.2011 г., с. 14-15 За 5 години рентата на земята се вдигна 5 пъти С Борислав ПЕТКОВ, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи, разговаря Христо Николов: Христо Николов - Г-н Петков, официалните данни на Агенцията по вписванията показват драстичен скок на сделките с имоти в земеделските райони. В 61 от общо 113 служби по вписванията има ръст с над 50% през второто тримесечие. Какво е вашето обяснение? - Числата говорят за много динамичен пазар. Дори и в не дотам развити земеделски райони има сериозен ръст на сделките. В края на 2010 г. в асоциацията предвидихме това развитие предвид края на финансовата криза и връщането на определени ресурси към сектора на недвижимата собственост. Сбъдва се прогнозата, че капиталите няма да се насочат към градските имоти - жилища, офиси, а към земеделските земи, които при умело управление носят добра доходност. Получи се и стечение на обстоятелствата - добрите стопански години дадоха сили на арендаторите да пристъпят по-смело към покупка на ниви. А и парламентът не прие прословутата промяна в чл. 4А от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. С нея се предлагаше, щом собственик реши да продаде земята си, първо да я предложи на арендатора. Ако текстът бе приет, този пазар нямаше да го има. - В 30 района на страната имотната криза е забравена и сделките с имоти превишиха върховите нива от 2007-08 г. Ще ви изброя три селища. Първомай? - Регион с традиции в земеделието, най-вече в зеленчукопроизводството. От 1-2 години активно се купува земеделска земя, отглеждат се и зърнено-житни култури. Интересно място за инвестиции, със запазена инфраструктура, близо до голям областен център. - Кнежа?
- Традиционно земеделски район. Ожесточена конкуренция за покупка на земя само между арендатори. - Раднево? - Привлече много инвестиционни дружества. Активни са и арендаторите от Старозагорския регион. Доскоро рентите около Раднево бяха много ниски и това принуждаваше хората да продават. Имот, който не носи доходност, не е атрактивен за собственика му. - Подредете типовете купувачи по активност? - Арендаторите са на първо място категорично. След това са българските инвестиционни дружества. И на трето място са чуждестранните инвеститори. Те все още опипват пазара и трудно осъзнават, че земята у нас е изключително пръсната и раздробена. - Започнаха ли да купуват чуждите държавни фондове, които проявяваха интерес към България - главно от Близкия изток и Европа? - Интересът е жив. Водят се разговори, проучва се нормативната уредба. Този тип инвеститори са изключително предпазливи и трябва да получат гаранции за инвестицията си. През юли премиерът Бойко Борисов изрази желание да бъдат привлечени израелски инвестиции в язовири и напоителни системи. Разбра се и че България може да се превърне в основен доставчик на зърнени култури за Йордания. Това е предпоставка йорданците да направят инвестиция в нашето земеделие. Оптимист съм за Катар и Кувейт - и двете страни желаят да инвестират в страната. Те ще допринесат у нас да влезе нова техника и особено хидромелиоративни съоръжения, от които имаме крещяща нужда. - Защо арендаторите и големите собственици на земя не инвестират в поливни системи? - Това са сериозни инвестиции. Арендаторите няма как да вложат големи средства, тъй като обработват предимно чужда земя. Вярно е, че фондовете разполагат с десетки хиляди декари, но проблемът е в разпокъсаността на парцелите. Затова е нужен закон за комасацията. Инвестиционни фондове вече стартираха съвместни проекти за комасация. Когато първите пет приключат до две години, ще има всички предпоставки за инвестиции в хидромелиоративни съоръжения. Като цяло инфраструктурата в селскостопанските блокове е под всякаква критика, въпреки че са предвидени мерки по европейските фондове. Затова доходността у нас не може да се сравнява с тази на френския и германския фермер. - В края на миналата година прогнозирахте, че през 2011 г. цената на земята ще отбележи ръст от 15%. В някои райони на страната това покачване бе постигнато само за 6 месеца. Каква е актуализираната ви прогноза? - Поскъпването може само да радва собствениците. Да, на места вече е достигнат ръстът, на други дори е над 15%. Това е благодарение на големия брой купувачи, които участват на пазара. Второто полугодие броят на сделките ще се повиши още. Но ако има ръст на цените, той ще бъде до 3% спрямо сегашните нива. Има критична точка на промените за една година. Не може един терен от 5 дка да струва в началото на годината 250 лв./дка, а в края - 400 лв./дка. - От данните на асоциацията става ясно, че най-скъпата земя е в област Добрич. Защо цените там са близо три по-високи от Видинския край, където също има плодородни ниви? - В Добричко открай време цената е по-висока. Там са най-големите арендатори, с най-модерната техника. Средната площ на възстановените парцели в областта е 35 декара, за разлика от останалата част на страната, където е 6-10 дка. Големите пари за техника по предприсъединителната програма САПАРД се вляха основно в Добричко. Всичко това е предпоставка рентите там да са по-високи. А цената зависи от рентите. Видин допреди 2-3 години не бе атрактивен заради проблема с инфраструктурата и отдалечеността от основните пунктове за износ - пристанища Варна и Бургас. Демографската криза също мори Северозапада. Няма млади хора, които да се ангажират със земеделие. Затова е нужна държавна политика. - За колко време се продава една нива, ако е оценена добре? - За около 20 минути. - Как собственик на малък парцел от 10 дка може да вземе повече пари за имота си? - Ако парцелът му е далече от селото, не е атрактивен. Но при комасация човекът може да предложи на съседа си - вземи моите 10 декара и си окрупни парцела, а на мен ми дай 10 дка близо до населеното място. И цената на имота му моментално ще скочи. Вместо евтина нива той ще има скъпа бахча (градина), където може да развие зеленчукопроизводство или овощарство. Има собственици, които имат по 5 дка на 10 места. Ако съберат земята в общ масив от 50 декара, цената й ще скочи примерно от 250 лв./дка на 350 лв./дка. Но в никакъв случай 5 декара не могат да имат същата стойност като терен от 500 дка, който е с доказана доходност. Окрупняването умножава цената. Държавата трябва да направи информационна кампания за плюсовете от комасацията. Да плати лепта за грешката, която направи през 90-те години - връщането на земята в реални граници и разбиването на българското земеделие. Да се обясни на хората, че комасацията не е лошо нещо, а добавя стойност. - Големите фондове започнаха да продават част от натрупаната през годините земя. Значи ли това, че цената на този актив наближава върха си? - Фондовете продават малка част от портфейла си, и то само ако получат добра цена. Никой не мисли, че пазарът достига връхна точка. Показателен е фактът, че някои инвестиционни дружества (АДСИЦ) премахнаха срока за своето съществуване, други го увеличиха. Има нагласи за увеличение на капитала в повечето дружества, за нови инвестиции. Голяма част от инвеститорите в АДСИЦ са пенсионни дружества и когато земеделието е във възход и носи добра доходност, това ще е добре за пенсиите. - Как си обяснявате факта, че към селското стопанство се пренасочват капитали от други сектори на икономиката - от дистрибуцията на автомобили, от финансовите среди? Ситуацията не ви ли напомня годините между 2005-а и 2008-а, когато голяма част от свободните пари в икономиката се влагаха в имоти, вместо да се реинвестират в нови производства? - Не бих направил подобен паралел. Земеделската земя е вид производство - на хранителни продукти за изхранване на населението. Участието на повече инвеститори и пренасочването на свеж ресурс са предпоставка за стабилен пазар. Рискът е въпросните инвеститори да са неопитни и да заложат на неподходящ мениджмънт в първите години. - Вече се сключват рентите за новата стопанска година 2011/12 г.? Какво е увеличението спрямо миналата година? - През 2006 г., когато започнаха активните покупки на земя, рентите масово бяха по 5-6 лв. на декар. До края на август ще приключи тазгодишната кампания за отдаване на земята. Рентите са с 20-23% по-високи от миналогодишните. Новите договори за аренда или наем се сключват при средни нива между 25 и 35 лв. за декар. В Добруджа са по-високи - от 50 до 80 лв./дка. - 450 млн. декара земеделска земя бяха купени в света през 2009 г. Продължава ли гладът за ниви? - Наблюдава се прегрупиране на инвестиционни портфейли и част от средствата се пренасочват към земята. Тя е ограничен ресурс. Не се произвежда. Мисля, че е по-сигурен актив от златото. Все пак от земята идва основният елемент за съществуването на хората - храната. ВИЗИТКА Роден през 1974 г. в Свищов. Завършил специалност аграрна икономика в Аграрния университет в Пловдив. Има второ висше образование - право от Великотърновския университет. Изпълнителен директор на “Омега агро инвест” ЕООД.
16.08.2011 г., с. 17 Кърджали е рекордьор по европроекти и БГ проверки Вилдан БАЙРЯМОВА Когато преди 12 години Хасан Азис се завърна в Кърджали и стана зам. областен управител, той стъписа дори своите от ДПС. Нарекоха го Хасан Проекта и се удивляваха на.компютърните му умения. Загърбил частния бизнес в София, още в първите си дни на администратор той заговори усилено за европейските перспективи на района, а думата „проект" не слизаше, от устата му. Сега той скромно подчертава собствения си принос в изграждането на българския път към Гърция през прохода Маказа, както и на промишлената зона. На финала на втория мандат от кметуването си 42-годишният строителен инженер твърди, че следващият общински екип би могъл да си позволи изобщо да не готви нови проекти, тъй като |ще реализира наследството от напълно готови технически проекти на обща стойност над 150 милиона лева. Имаме проектна готовност за следващия планов период 2013-2020 г., твърди кметът. Министър Томислав Дончев беше обявил, че Кърджали е рекордьор за 2010 г. в страната по брой реализирани проекти със средства от ЕС. Пак м.г. общината е на трето място по обекти, за които договорите са вече подписани. „Преди нас са само Габрово и Варна, а след нас е дори София. Което е добър показател за екипа, с който работя", казва Азис. „Кърджали - европейското лице на България", с това послание той дойде на върха в местната власт през 2003 г. Още тогава промени административната структура на кметството, а първата му задача бе създаването на спецотдел №5 за работа по европроектите. После всяка бюджетна година се отделяха по 1 милион лева за проектиране. „Ние сме една от общините, разполагащи с най-много технически проекти. Това ни дава предимство в кандидатстването пред евро-фондовете", не крие задоволството си кметът. Във втория си мандат Азис влезепак под знака на Европа и нейните фондове. Посланието му беше „Европейското бъдеще на Кърджали". Чужда ни е мисълта, че всичко сме направили, казва роденият в.село Мост и израсъл сирак градоначалник. И изброява купищата несвършена работа - над 50 села в общината са без водоснабдяване, други нямат пътища. А опозицията в общинския съвет негодува, когато кметът предлага за одобрение финансиране по селата. Състоянието на пътища- та и улиците, на междублоковите пространства, нуждата от поне по една спортна площадка в кварталите, още няколко детски градини - всичко това му виси като камък на шията. Закритият плувен басейн, който се руши от години и е недостъпен за отбора по водна топка, както и за гражданите, също е с нерешена съдба. През следващите години Кърджали трябва да изгради промишлената зона върху 250 декара площ, за която проектът е готов, но още се търси стратегически инвеститор. На Азис се падна и участта да укротява бурните страсти и скандали около екологичната обстановка. През последните години нашумя проблемът с тежките замърсявания на въздуха от оловното производство, както и този с цианидния златодобив в инсталация в центъра на града. Кметът още не може да се примири с факта, че в общината няма нито една екологична организация, и впрегна съветниците от всички групи в защита на каузата. Не може да преглътне и констатацията на Института за пазарна икономика (ИПИ), според чието изследване Кърджали се оказа най-корумпираният град и с най-лоши условия за бизнес. Класацията беше огласена на 14 април, а градоначалникът избухна и предизвика авторите й в двуседмичен срок да докажат твърденията си. Защото напук на проектното рекордьорство, с което Азис омагьосва гражданите, ИПИ нарисува печална картина на икономическата активност - ниска заетост, мизерни заплати, малко работещи висшисти, нищожни чуждестранни инвестиции и т.н. Не хвърляйте кал по Кърджали, сами ще се изцапате, с този призив се обърна тогава кметът към института и към управляващите. В класацията той заподозря нечисто поръчково обслужване на определени партийни интереси. Месеци по-рано и скандалът с прословутото Водно огледало на река Арда вече беше гръмнал. А Хасан Азис се оказа единственият обвиняем по част от казуса, макар проектът да е на МРРБ, а не на общината. „Огледалото не е красивият и необходим на Кърджали проект, а е политическа играчка в ръцете на управляващите за сметка на всички градски жители. В него са налице всички елементи на политическото заиграване и от страна на управляващите", коментира ситуацията той. Кърджали е рекордьор не само по брой проекти. Неговият кмет е рекордьор по проверките, на които е подложен - до момента са над 160. Число, от което Азис развива един от политическите си доводи: „Ние бихме приели този факт като нормален, ако това се прилагаше към всички 264 общини. Но когато само нас ни проверяват, това би трябвало да повдига тревожни въпроси за демократичния дух и принципите на управлението, както и за поведението на управляващите. В последните 40-50 години не бихте намерили подобен пример за тотален натиск на държавата върху местната власт - административен, полицейски и политически." Сред проектите, с които Хасан Азис се гордее, е този за пазара на производителите по програма САПАРД. Духовете на съветниците обаче се възпламениха покрай кредита от 10 милионалевазатози първи инвестиционен проект на общината, финансирането с 50% от стойността му и без друго критично се забави, а обектът трябваше да стартира. Това наложи и тегленето на заема. Общината обаче зацикли в плащанията - от общо 10 милиона лева около 5 милиона все пак бяха възстановени от САПАРД. Но от останалите средства на банката до момента са върнати само един милион лева. Този кредит е повод за продължаващи критики към Азис от страна на местните политици. Иначе амбициозните му идеи срещат все повече подкрепа и от опозицията в лицето на БСП и СДС. Но мащабният проект за Перперикон се препъна в министерствата, които заподозряха в него умишлено оскъпяване и беше върнат за редуциране. Азис обаче не се отказа и екипът му направи два нови за ценния исторически комплекс на 15-ина километра от града - за 1 милион лева и за около 5 милиона лева. Ако и те не се реализират, туристите още дълго ще се оглеждат за информационен център, маршрутни пътеки и друга социална инфраструктура. „Всеки проект и всяко добро начинание през последните години в Кърджали добива много голям политически заряд и натоварване - казва кметът. - Такъв е случаят с проекта за парк „Арпезос-Север", това ще бъде най-големият парк в България и на Балканите. В него са предвидени водопади, изкуствено езеро, мостове, амфитеатри... И всичко е с достъп и за хора с увреждания, включително детски площадки за такива деца." Не само Водното огледало обаче потопи грандиозния проект, а и строителят. Но паркът зависи от всички проблеми около Огледалото - той попада в терена му, за който няма акт 16. Заради липсата на узаконяващия документ Азис замрази за година изграждането на атракциона. „Огледалото сега е безстопанствено.И е един лош пример за политическо отношение към един голям проект, който е за хората", уточнява той. Регионалното депо за отпадъци също замръзна - проектът е спечелен по програма ИСПА, но МОСВ първо го спря и наложи редуцирането му и по стойност, и по дейности. Хасан Азис ще се бори и за трети мандат и пояснява: „Аз и екипът ми имаме амбиции и визия за Кърджали през следващите 4 г, имаме и капацитет за това. Градът се развива. Тази година предстои стартът на газификацията. Един от чуждестранните инвеститори скоро ще отвори още два завода." В момента кметският екип му готви проект за паркова зона от 650 декара по цялото протежение на Водното огледало, където ще бъде разположена експозиция „Мини-България" а може би и „Мини-Европа". Там ще бъдат подредени макети на най-големите културно-исторически и архитектурни забележителности. „Мини-Юръп" в Брюксел и „Мини-Тюрк" в Истанбул са подсказали на кмета строител тази идея. „Дойдох на власт с част от наследствена къща в село Мост, стара бричка „Мерцедес", сега минахме на „Волво" - също втора ръка. Живея със семейството си в апартамента на племенника ми, който е в Турция,а в първия мандат обитавахме общинско жилище под наем. Имам и малко спестявания от времето, когато правех бизнес в София", споделя кметът. Той допълва, че посреща с насмешка митовете за негови хотели в различни курорти: „Това е интернет фолклор, 50 мандата не биха ми стигнали да построя хотел. Ако някой ми посочи кой е хотелът ми в Анталия или другаде, давам му веднага половината." Кметската работа не е подходящ повод за завиждане,казва Хасан Азис на базата на 8-годишен опит в нея. Но признава, че държи да бъде кандидат и в изборите през октомври т.г. Снимка на две колони - „Проект" е думата, към която кметът на Кърджали инж. Хасан Азис проявява най-силно пристрастие. Снимка на три колони - Водното огледало 8 Кърджали събра много кърджалийци при откриването му. Но около големия проект на регионалното министерство се разразиха скандали с многобройни административни, технически, политически и дори съдебни последици.
Каталог: monitoring monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол Изтегляне 1.68 Mb. Сподели с приятели:
|