16 май 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Веднага ще уточня, че в легендите Батой не е винаги княз, че понякога е болярин или само управник на областта около горното течение на Росица. Ще призная също, че в севлиевския музей разбрахме кога е строена крепостта над сегашното село Батошево (което, казват, било на неговото име). Живее само легендата, че развалините върху изхвръкналото като клин възвишение на „Градът" са останки от Батоевото кале, строено някога да охранява прохода.

Здраво пазело то от висинето, закриляно и от обмиващата полите на хълма река, докато не го стиснала отвсякъде безпощадната шепа на османлиите. Много дни издържал Градът, още дълго се канел да устои, но нашествениците не били рицари. Довели те една бабичка от съседните махали и я мъчили, докато научили как да завземат твърдината. „Дръжте един кон жаден три дни - отстъпила накрая сломената старица - и после го пуснете под поляната пред крепостта. Където започне да рие с крак, там копайте и ще намерите тръбите на водата".

Защитниците скоро загубили сили от жажда, а по руините може да се разбере какво е станало сетне.

С фотограф-художника Петър Божков бяхме изпратени по това време през 1977 г. да напишем за поречието на Росица и към висинето над десния бряг ни отби странното ехо от далечен напев. Поехме нагоре и... пристигнахме неканени на приема, който княз Батой дава всяка година на потомците си.

Щом чичо Петър вдигна по рефлекс фотоапарата към хората, които бяха наобиколили попа, мнозина трепнаха и се притулиха -помислили (признаха после), че сме били от полицейското предаване „Лъч" на телевизията. Бяха главно стари хора, но се бояха за децата си по градовете -да не ги заклеймят в службите им, че са от семейства на вярващи...

Но като чуха, че сме от „Отечество", се отпуснаха - всички знаеха, че нашето списание пишеше с добро за старите обреди и служби. Дори станахме по-тачени и от свещеника -всички ни канеха да споделим техния дял от

трапезата. Бялото пролетно слънце допичаше жълтите слънца в погачите по месалите, топеше в мараня парата от казана с курбана, а достолепния балканджия, когото всички почтително наричаха „бай Илия", вдигаше наздравица:

- Кой дава - пак да дава, а кой не дава - да се сети!

Гостите се смееха -една шепа хора от останалото до пет шепи Батошево - и вадеха от чантите своите почерпки, та хорото на закръжилите шишета започваше.

- Това е, разбирате ли,

ПОЧИТ КЪМ загиналите тук някога

- опитваше се да извини курбана Марин Димитров. Той беше замес-тник-секретарят на общинския комитет на Комунистическата партия в Батошево, та се смущаваше, че и след 30 години настъпателна атеистична пропаганда обредът вървеше още „по стара линия": - Така е останало от едно време - онези, които са се

спасили от клането, да правят помен на загиналите. Те предали обичая на децата си и тъй върви досега...

Досега... прозвуча страшничко. А догодина? Ами след пет години? От моето поколение нямаше нито един. Нямаше и от поколените на баща ми. Ако пък някой дойдеше случайно, щеше да го гризе съвестта - бе аз нямам ли си друга работа, ами по курбани съм тръгнал? Защото курбанът не е никакво мероприятие. Той върви така, на самотек, от столетия; все по този древен начин, преглътнат дори от църквата уж като обред за берекет - както навярно балканджиите са лъжели турците, за да не се набивало пък на очи, че отдавали почит на дедите си, загинали за православна България... Толкова фино, естествено, вещо извисили помена в тайнство, че дори историците след Освобождението не си дали сметка за какво всъщност става дума.

Когато звънчетата на паниците задрънчаха под прилежните лъжици, дядо Минчо Патров от махала Кастел подаде на свещеника гайдата си да му я надуе, че не му стигаха дъх и сили. Няколко бабички бяха станали да си тръгват - пуй-четата им щели да слънчасат по пътищата. Но бай Илия ги спря: „Всяко бързане води към гробищата". И тогава гайдата застъпи ръченицата. Тънките светкавици на свирнята захвърчаха над поляната, но нямаше кой да скача напреде им и сам дядо Минчо заситни с врекливото си кухо яре под мищницата

Бабичката му също се скърши до него, неостарялата й женска усмивка облъчи поляната, а дядо Начо Тотев тупна по масата:

- Браво на попа, че наду гайдата - него ще слушате!

- Тогаз изпий туй вино! - подаде му отчето едното от шишетата върху месала.

-Ами аз... - сепна се дядото - ... имам високо кръвно...

- Пий, пий! - махна весело попът: - Аз ще го оправя!

Ала нито някой се канеше да пие, нито някой запяваше. Празникът бързо свиваше на заник и - протегнали глави като костенурки - бабите поемаха, задянати, надолу. Малко по-назад и със сърца, неоставили трапезата, ги сподириха старците, сякаш излезли от самите развалини на Батоевото кале, а горе остана да шушне трупулакът на гущерите, които отново се връщаха по разхлабените камъни на измитите стени.

До догодина или... кой знае докога...

До догодина!

А колко ли други оброчни места крият такива тайни проходи към отминалите векове? И колко пък са били затрити от скудоумни атеисти защото никой не се е сетил да ги прочете както трябва...

Този репортаж написах и публикувах в брой 17 на сп. „Отечество" от същата 1977-а за подкрепа на българите, които имаха такива тайни.

За годините оттогава не успях да науча повече за крепостта на княз Батой над днешното Батошево. Но очевидно не става дума за случайно място и дребен царски ратник, щом над селото имало много специална света обител. Тя била основана при царуването на цар Михаил II Асен (1246-1256) като ставропигиален манастир -

на пряко подчинение на българския патриарх

и освободен от данъци. При нахлуването си турците го опустошили.

През 1809 г. сред руините му се заселил монахът Исай от Троян. Турците обаче не разрешили да бъде въздигната обителта, а монахът бил прогонен от развалините.

През голямата чумна епидемия в 1831 г. много граждани на Севлиево напуснали домовете си и избягали в планината. В окаяностга и нуждата си те дали обет: ако се завърнат живи и здрави, да построят нова обител на мястото на стария Батошевски манастир. Удържали на думата си и през 1836 г. с помощта на щедри дарители от Севлиево и Габрово зидарите на майстор Константин от Пещера започнали строежа на красива каменна църква. Завършили я за по-малко от половин година! При градежа намерили ктиторски надпис, посочващ ктитора на манастира - „Михаил Асен, внук на Асен", който сега се съхранява в Националния археологически музей в София, а копие на каменната плоча е изложено в Батошево.

Първи игумен на манастира бил Хаджи Макарий от град Троян, а там монасите получили първи знания отец Матей Преображенски-Миткалото и Бачо Киро Петров. Монасите участвали в подготовката на Априлското въстание и при потушаването му бил запален от главорезите друговерци. Но веднага след Освобождението пострадалото било възстановено. Сега манастирът Успение Богородично" е постоянно действащ и е обявен е за паметник на културата.

Манастирската черква е каменна с три кораба и три купола. Освен вътрешен, има и открит, богато зографисан притвор (нартекс). Големият му дърворезбен иконостас и запазените икони са дело на Цаню Захариев (Стария, 1790-1886) от Тревненската живописна школа. Самобитни живописни стенописи има в западната част на открития притвор, по централния купол и сводовете.

Света обител има и в самото село. Не е известно точно кога е била основана, но през 1674 г. и този манастир бил опожарен. Възобновен бил през есента на 1871 г. от Миню Попкоев като първа монахиня в него станала една от дъщерите му - Мария. Замонашена под името Магдалина, от късната есен на 1872 г. тя станала първата игуменка на Батошев-ския девически манастир „Въведение Богородично".

„Държавен вестник" бе публикувана промяна в правителственото постановление за финансиране на проекти, свързани с присъединяването ни към Шенген. Това е петото изменение на това постановление, като всяко едно от тях е свързано с харчене на пари.

От последната публикация става ясно, че няма да се харчат 11, а 30 млн. лв. Веднага след това се изреждат 57 неща, за които ще отидат тези

19 млн. лв. повече. Много от тях звучат твърде общо, други показват, че не сме още готови дори технически, а трети са направо забавни и изобщо не може да се разбере каква е връзката им с Шенген. Не става ясно и кои от тези мерки вече са изпълнени и сега ще бъдат покрити само финансово и кои тепърва ще се изпълняват.

Много пари ще бъдат излети в специализиран отряд за въздушно наблюдение със седалище в София. За ремонт и обзавеждане на централата му са заделени 150 000 лв. Още 3 млн. лв. отиват за обучение на 16 пилоти и 25 човека от инженерно-техническия състав. Още 1 млн. лв. е записан за доставка на резервни части, инструменти и пр. оборудване. 430 000 лв. пък ще отидат за ремонт на сграден фонд в авиобаза Безмер край Ямбол, като и тук правителството има грижата за обзавеждане. За командировъчни на хората от отряда, които ще ходят да се обучават на летище Безмер, до края на 2011 г. ще се изхарчат 300 000 лв., а други 35 хил. лв. ще им осигурят специално облекло за защита от хипотермия. Допълнителни 170 000 лв. се дават за обслужване на 8 гранично полицейски кораби, включително и за доставка на специални бои.

7 млн. лв. ще отидат за информационни системи и софтуер. 2 млн. от тях се отпускат за повишаване сигурността в резервния компютърно-комуникационен център и надеждността на информационните технологии. 2.6 млн. лв. пък се дават за осигуряване на допълнителен хардуер и софтуер за главния компютърно-комуникационен център. Обработката „на потоци от данни и документи, свързани с обекти на Шенгенската информационна система", ще глътне 2.3 млн.лв.

Разписани по този най-общ начин, тези мерки определено ще породят много въпроси за това кои точно са фирмите, които ще получат парите за изпълнението им. Прави впечатление, че много средства са отпуснати за пътища и маркировки, за знамена, за ремонт на стари или закупуване на нови бариери, за изграждане на тоалетни на различни гранични пунктове. Предимно те са за Гюешево, Връшка чука, Калотина и Малко Търново. Дадени са пари и за навеси, дори и за асфалтиране на 35 кв.м пред ГКПП - Гюешево. Неотложна мярка, без която няма влизане в Шенген, е и "премахване на съществуваща скална маса и оформяне на скат под свлачището на товарното трасе "Влизащи в Република България товарни автомобили", изработване на проект и изграждане на подпорна стена на ГКПП - Калотина. За целта са дадени 240 000 лв.

Още не сме влезли, но вече правителството е отпуснало и 400 000 лв. като солидарна годишна вноска за функционирането на Националната шенгенска информационна система. Изпълнението на тези мерки и тяхното финансиране е възложено на министъра на финансите, на министъра на вътрешните работи и на главния секретар на Министерския съвет. Това означава, че именно те ще разпределят парите. Точката е приета на 4 май в правителството без никакви коментари.

Правителството и бизнесът влязоха в сблъсък заради проектодиректива на ЕК за въвеждането на радикално нов модел за данък печалба в ЕС. Българското правителство е против проекта, защото смята, че той въвежда ощетяващ за България механизъм, чрез който значителни данъчни постъпления ще влизат в хазната на други страни членки вместо в българската. Според бизнеса обаче директивата е добра, защото тя ще признава повече разходи за данъчни цели и така ще стесни облагаемата основа. До директна дискусия досега не се е стигнало, защото кабинетът реши да изработи позицията си "на тъмно", без консултации с организациите на фирмите, които пряко ще бъдат засегнати от директивата. Директивата вече се обсъжда и по комисиите в парламента.

Идеята на новата директива е да се въведе единна данъчна основа по данък печалба в рамките на ЕС. Държавите членки ще си запазят правото да определят ставката на налога, която у нас в момента е 10% и е най-ниската в съюза.

В момента данъчната основа по корпоративния налог у нас е сред най-широките в ЕС и чрез единните правила тя със сигурност ще се стесни, твърдят от Българската стопанска камара. Затова оттам подкрепят единната основа, но не и евентуални опити да се унифицират ставките в съюза. "Разходите за горива и развойни дейности например в момента не се признават. Ако документът бъде приет, бизнесът ще спре да плаща данъци за това, че е инвестирал в бъдещото си развитие. Когато данъчната база е консолидирана, има много повече възможности за сравнение на показателите на конкретните компании в различните страни", коментира изпълнителният председател на камарата Божидар Данев. Освен това разходите за провизии - например за отпуски на персонала, ще се вадят от печалбата веднага, а не след време, както е сега у нас.

"Теоретично бизнесът у нас ще плаща по-ниски налози заради променена данъчна основа. Отрицателният ефект за страната ни ще бъде породен от консолидирането на печалбите на компаниите. От друга страна пък, ако ние запазим 10-процентния налог върху печалбата, можем да привлечем в България компаниите майки", обясни председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Неговото притеснение е, че приемането на документа може да се окаже стъпка към хармонизирането на ставките за корпоративните данъци в ЕС.

Правителството не е съгласно с главната идея на директивата - да се формира консолидирана печалба на мултинационалните компании, чиято централа е в една държава от ЕС, а дъщерните й компании - в други. Такъв е случаят с 80-90% от големия бизнес в България, който реално внася в хазната основната част от данък печалба. Тези компании вече ще подават декларации, ще плащат данъка си и ще бъдат ревизирани от данъчните власти на държавата, където е централата им, например Германия. Ако дъщерното дружество е в България, родната хазна ще получава част от платения налог, но тя ще бъде значително по-малка в сравнение със сегашното положение. Причината е, че ще се въведе сложен механизъм за разпределение на събрания данък между страните членки, така че държавите, където са компаниите майки, ще получават по-големите суми. Така холдингът като цяло няма да плати по-нисък данък, дори може той да е по-висок, защото ставките в ЕС масово са по-високи от българската, но пък родната хазна ще загуби постъпления. "Загубата за бюджета за година ще е от такъв мащаб, че ако иска да я компенсира, парламентът ще трябва да качи налога с 3-4%, т. е. до 13-14%", пише в доклада по директивата на бюджетната комисия в НС. В противен случай хазната е пред реалната опасност да загуби над 500 млн. лв. от данъка годишно.

"Едно е да има общи правила за определяне на данъчната основа, които да важат за всички страни членки и които почиват на международните счетоводни стандарти, съвсем друго е тя да бъде консолидирана", смята и шефът на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова, която също е против новия режим.

От кабинета твърдят още, че с директивата ще отпаднат редица данъчни облекчения, които България в момента прилага за районите с ниска безработица. "По-ниски налози на практика ще плащат само някои фирми, които работят само в рамките на националните граници и имат големи разходи, които не са свързани пряко с бизнес дейността им", твърдят правителствени експерти.

Икономистът Георги Ангелов също изрази негативна позиция по спорната директива. "Това засяга чуждестранните инвеститори от Западна Европа. Данъчната база ще изчезне от България и ще отиде в Европа. Големите страни, където разходите са по-високи, ще спечелят. България ще стане по-малко привлекателна, защото печалбата няма да остава тук, а ще се изтегля към Германия например. Това би било пагубно за нас не само защото ще коства стотици милиони на бюджета. По този начин ние няма как постигнем растеж, да стимулираме заетостта и да привличаме инвестиции", смята Ангелов.
ПРОЦЕДУРА
Предложената от ЕК директива предстои да се обсъди в Съвета на министрите и в Европарламента. До този момент срещу новите данъчни правила освен България са се обявили още Великобритания, Холандия, Малта, Швеция и Словакия. Срокът за изпращане на националните становища в Брюксел е 18 май. Ако поне 1/3 от парламентите в ЕС изразят подобна на България позиция, документът ще получи жълт картон. Тогава вариантите пред ЕС са да я оттегли, да я преработи или да продължи да я подкрепя, но с нови, допълнителни мотиви.
Снимка на четири колони – Предстои предложената евродиректива да се обсъжда и в Европейския парламент


16.05.2011 г., с. 3
Борисов: И да не ми чупите мантинелите на "Люлин"
Таня Петрова

"На естакадата на попадията сме направили противошумните парапети, предполагам сега е добре - виждам, баница има. До 28 май съм дал указание на Плевнелиев да решат проблемите на хората от близките населени места и както на две седмици идвах да проверявам тази магистрала, така ще я проверявам, докато не си оправят инфраструктурата. Обръщам се към всички, които ще карат по тая скоростна магистрала, да не ми чупят мантинелите, не остана в София здрава мантинела. От днес тировете няма да минават през града." С тази реч премиерът Бойко Борисов обобщи предимствата на първата изцяло готова българска магистрала с получено официално разрешение за ползване. 19-километровата "Люлин" бе открита след сериозно забавяне и поскъпване на проекта в присъствието на генералния директор на дирекция "Регионално развитие" Дирк Анер.

"Когато започваше този проект (б.р. 2006-а г.), имаше толкова много проблеми, трудности, забавяне, че на моменти се опасявах, че никога няма да стигнем до днес. Един символ на проблеми и провал се превърна в символ на упорство. Това ме прави оптимист за бъдещите проекти, за да стане България такава, каквато заслужава да бъде - богата страна", заяви при откриването Анер. Оптимистично приповдигнат бе и регионалният министър Росен Плевнелиев, който се зарадва на гледката на двете планини край магистралата. "На всички, които говорят, че асфалтът не се яде" Плевнелиев обеща готови магистрали по график - "Тракия" през 2012 г., "Марица" през 2013 г., София-Калотина през 2014 г., "Струма" през 2015 г. Транспортният министър Александър Цветков, за когото отново има информации, че ще бъде сменен, не се включи в коментарите. Водещата не успя да представи и голяма част от останалите гости. "Нема половин час да им четеш имената", прекрати увертюрата премиерът.

17 000 автомобила се очаква да пътуват в двете посоки по новата магистрала "Люлин". По нея ще бъде пренасочен целият транзитен трафик, който само преминава през София. Това ще облекчи сериозно Княжевско шосе и пътя през Панчарево, Самоков, Дупница към Кулата. Минаването на тежкотоварни коли през Княжевско шосе ще бъде забранено. Заради транспортната тапа в края на магистралата при "Люлин" ще бъде ускорен и проектът за разширение на западната дъга на Околовръстното. В момента този участък е само с 2 платна, ще се разшири с по още едно. Часове след откриването станаха факт първата катастрофа и първите задръствания.

Откъснала се решетка на балкон в центъра на София отне живота на един човек и породи вълна от проверки. При нелепия инцидент в ранните часове в събота загина 25-годишен българин с чешко гражданство. Тежко пострадаха и две жени, едната е с опасност за живота. Вчера Столичната община обяви, че започва проверки, въпреки че сградата не е категоризирана като опасна и според институциите става въпрос за нещастен случай.

Сградата на столичната ул. "Неофит Рилски" е строена в края на 30-те години на миналия век, но според районното кметство тя изглежда в добро състояние и не е имало причини за опасения от инциденти. "Имаме картотека на опасните сгради и за тази кооперация въобще не е имало някакви съмнения. Няма никакви видими данни, че това е могло да се случи. Аз оглеждах и останалите балкони", обяви кметът на район "Средец" Маргарита Гутева. Тя допусна, че на парапета едновременно са се облегнали много хора, и той се е отскубнал. Металната решетка е закрепена за стената с къси метални щифтове от 2 см. "Това е все едно една декоративна решетка. Тези балкони не са предвидени по тях да се правят едва ли не купони. Навремето са правени колкото да изтупаш една черга или да си заредиш някоя туршия на терасата и толкова", допълни Гутева. Младежите са били в жилището, за да отпразнуват връщането на приятеля си от Чехия.

Очаква се още днес служители на районното кметство да проверят всички останали балкони на сградата, макар специалистите да допускат, че проблемът не е с конструкцията на сградата. Превантивна проверка на общинските комисии, които следят за опасни и стари сгради, ще разпореди и кметът Йорданка Фандъкова. Фандъкова вече обяви, че Столичната община не смята да притиска гражданите да извадят технически паспорти на сградите в ускорени срокове, защото процедурата е скъпа. За по-малките сгради срокът е до 2016 г.