16 май 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Не зная кой е виновен - общината или хазяинът. Ако балконът е бил опасен и наемодателят е знаел, би трябвало да ги предупреди да не излизат на него. На съседните балкони има саксии с цветя - значи те се ползват, някой излиза на тях. Трябва да се вземе предвид, че когато са строени тези сгради, не е имало изискване за противоземетръсни мерки, а оттогава е имало толкова трусове. Сигурно са повлияли и детонациите от засиления трафик през последните години, движението на метрото, увеличената концентрация вредни газове.

Отидох в "Пирогов" няколко часа след инцидента. Първите думи, които ми каза Радослава, бяха: "Професоре, сега кога ще си взема изпита?!" Казах на състудентите им: "Тъкмо сега не бива да се предавате, да се обезсърчавате, трябва да действате, за да не се сринете!" Затова им зададох драматургична задача, върху която да мислят. Всички много се боим за Милена, още е в безсъзнание. Най-важното, от което се нуждаят сега с Радослава, е кураж, за да оздравеят.


16.05.2011 г., с. I
Нови книжа за 500 хил. лв.
Новите издадени компенсаторни инструменти от началото на годината - компенсаторни записи, жилищни компенсаторни записи и поименни компенсационни бонове, са с номинал 500 хил. лв. Те може да се използват в плащания по приватизационни договори. При плащания в търгове за държавна земя може да се използват само поименни компенсационни бонове. В момента в обращение от трите вида инструменти са книжа с номинал 527,7 млн. лв. В последните 3 месеца основно са намалели поименните компенсационни бонове с 2,5 млн. лв. С 400 хил. лв. номинал намаляват компенсаторните записи, а с 212 хил. лв. номинал компенсаторните записи от лихвоточки.


16.05.2011 г., с. 1-6
АТАКА спира строежите върху зелените площи
Депутатът Николай Пехливанов внася промени срещу масовите градежи между блоковете
Ще спра със закон масовото строителство в зелените площи между блоковете. Това се закани вчера депутатът от АТАКА Николай Пехливанов, който разкри пред журналистите как една зелена градинка в квартал “Младост” след месеци ще стане нова кооперация.

Като зам.-.председател на Комисията по регионална политика ще внеса промени в законите, за да спре презастрояването не само на столицата, но и на другите големи градове”, обясни Пехливанов.

Първата промяна ще забрани да се сменя предназначението на земята в междублоковите пространства, ако това не е предвидено в Устройствения план на града. Ако има такава промяна, тя ще бъде спирана, ако в квартала не е необходимо изграждането на нови жилищни сгради, предвиждат промените, които депутатът от АТАКА ще внесе. Друга законова поправка е да не може с нов Устройствен план да се строи в квартали, които вече са застроени според предвиденото в предишния. Пехливанов ще настоява и да има реално обществено обсъждане на проблема с презастрояването на градовете, а не както досега това да се прави проформа. “В момента нито една институция не е длъжна да отговаря на гражданите и това трябва да се промени”, настоя депутатът. В момента в Закона за устройство на територията има огромни врати, които позволяват например на хора, които са си върнали земя в града, да строят необезпокоявано върху нея.

Разпоредбите на ЗУТ, в момента позволяват частични изменения на действащите устройствени планове след реституция на земя в междублокови пространства. Термини като "планирани и нереализирани дейности" дават възможност на всеки, който преследва частни икономически интереси, да превърне горичката пред блока ви в 5, на места дори 8-етажен блок.

"Този проблем е трябвало да бъде решен още през 2007 година, когато в Закона за общия устройствен план на София е записано, че в 6-месечен срок всички реституционни практики трябва да бъдат ревизирани от кмета и областния управител. За съжаление и до момента не съм видял документ, който свидетелства, че дейността е извършена".

"Жилищната политика и качеството на живот са сред моите основни приоритети като депутат и бях шокиран, когато се разрових в темата и установих, че законодателно нещата изглеждат почти перфектни - закони има. От 2008 година действа мораториум върху строителството в междублокови пространства

Има и два големи закона - Закон за устройство на територията и Закон за общия устройствен план на София, които моите колеги депутати са гласували, за да защитят интересите на хората. Такъв е бил планът, но действителността е друга. Защото забраненото в единия закон е позволено в другия. И решението на кой от двата да се позовава остава в ръцете и съвестта на общинската власт. И така заради отворени вратички - за някои са се оказали порти - всичко уж е уредено, но на практика гражданите и техните интереси не са защитени от закона", описва ситуацията Николай Пехливанов.

"Българите не искат да виждат дори на картинка възможността дърветата, на чиято зеленина са се радвали с години, да се превърнат в бетон. Аз знам, че е трудно нещо да стане "невъзможно", но имам амбицията с внесените промени да направя процеса по застрояване на междублокови пространства толкова труден, че никой да няма мотив да се захваща с тази работа", сподели Пехливанов.

Депутатът обясни на хората, че вече почти нищо не може да се направи, защото има влязъл в сила устройствен план и издадено разрешително за строеж. Няма да се откажем, ако трябва ще сезираме Европейската комисия и съда, защото положението е нетърпимо, закани се живеещ в съседната кооперация. Живущите в квартала обявиха, че ще искат и среща с кмета Йорданка Фандъкова.

Това презастрояване може да се спре единствено с генерални промени в закона, обясни им Пехливанов.

Интересът към междублоковите пространства в момента е много голям, обясни депутатът от АТАКА. Причината, по думите му, е кризата и отказът на строителните фирми да изграждат цели комплекси. “Сега се търсят малки кооперации в кварталите, които лесно се продават”, допълни националистът. Презастрояването на кварталите обаче води и до проблема с детските градини. Затова няма места за децата, защото се строи хаотично и масово”, обясни Пехливанов.

При поредната си среща у нас двамата политици изразиха надежда за бъдещо партньорство чрез подписването на меморандум. По време на срещата депутатът от АТАКА сподели пред госта, че предстои концесия на Пристанищния терминал във Варна и за задълбочаване на полезните връзки между двата града би било добре ирландски партньори също да участват в концесията. Карбов като член на комисията по транспорт към Народното събрание заяви своята твърда позиция, че ще направи необходимите предложения и ще съдейства подобна директна авиолиния Корк - Варна.

Сидеров посочи, че координаторите на АТАКА трябва да поставят ясна граница между идеите на националистите и принципната подкрепа за управляващите от ГЕРБ на национално ниво, да посочват грешките им там, където ги има, и да представят алтернативни решения, ако представители на патриотите участват в изпълнителната и местната власт.

Сидеров се запозна с отчетите на всеки един от областните координатори на националистите и изрази оптимизъм за възможността патриотите да излъчат печеливши кандидати за общински кметове. Лидерът на АТАКА посочи за пример община Приморско, където резултатите на националистите по време на последните избори за парламент и евродепутати се доближават и дори надминават тези на ГЕРБ. Координаторът в града Митко Дойнов пък сподели, че хората вече напълно са се отърсили от пропагандните нападки на телевизия СКАТ в черноморските градове и доверието към идеите на националистите е по-силно от всякога.

Според него положителен ефект в това отношение оказва най-вече в. "Атака", който се разпространява свободно в читалищата и пенсионерските клубове в общината, позволявайки на хората да се запознаят с истинския облик на политическите събития в страната.

Представителите на АТАКА разказаха и за тежкото състояние, в което се намират някои общини, където присъствието на ДПС е осезаемо. Координаторът на националистите в Минерални бани разказа как кметът на общината Орхан Мюмюн вече няколко месеца отказва да даде на патриотите помещение за партиен клуб, на каквото те имат право по закон. Целта на тази провокация била затвърждаване на влиянието на турската партия, която вече има мнозинство в региона. В отговор на това Волен Сидеров обяви, че АТАКА ще осигури мобилно помещение, което ще се ползва като клуб за момента.

Сериозни проблеми срещат националистите и с корпоративния вот в област Хасково. Координаторът на АТАКА в Симеоновград алармира за засилващото се влияние на партия ЛИДЕР, създадена от Христо Ковачки. Според него маститият бизнесмен оказвал икономически натиск над местното население, повечето от което изкарва препитанието си в ТЕЦ "Марица-изток", собственост на олигарха.

Въпреки сериозният финансов ресурс, осигурен на местната власт, зад официалната табела на европейския проект крайречният район е превърнат в бунище, а от обещаната поддръжка няма и следа. Освен битовите отпадъци в района на речното крайбрежие се изхвърлят и строителни такива, а цели самосвали стоварват изкопаната пръст. "Тези действия са не само възмутителни, но и опасни, тъй като районът е рисков и при наводнение може да се стигне до сериозни инциденти", споделят националисти. След проверката координаторът на АТАКА се обърнал към кмета на общината Христо Христов, избран от листата на БСП. Той обаче се държал нагло, попитал го какъв е, че ще го разпитва и дори иронично му подхвърлил: "Ти 20 хил. лв. на живо виждал ли си?"

Най-малко 2984 са имотите, притежавани от българската православна общност в Турция, за които нашата страна има всички основания да претендира. По данни на Външно министерство Българската Екзархията е ръководила в Тракия, Македония и Мала Азия общо 1625 църкви, 7 митрополии, 1352 училища, читалища и други. Истанбул обаче се опитва с всички позволени и забранени средства да ни открадне дори онези 53 от тях, за които цял свят знае, че са наши и за които има документи - желязната църква "Св. Стефан", сградата на Метоха, Екзархийския дом в кв. "Шишли", българското гробище в кв. "Ферикьой" и българската болница "Евлоги Георгиев" в Истанбул. А така също църквите "Св. Св. Константин и Елена" и "Св. Георги", бившата мъжка гимназия "Д-р Петър Берон" в Одрин и други. Това са културни, исторически и религиозни паметници, за които са отпускани средства от всички български правителства от Освобождението насам. Независимо, че недвижимостите са собственост на българите-християни край Босфора, от десетилетия наследниците на азиатската сган методично се разграбили над 2900 ниви, парцели, сгради и дори религиозни постройки и дворовете им.

Без каквото и да било основание преди години Турция сложи ръка на българската болница "Евлоги Георгиев", която е построена с наши държавни и дарителски пари. За да придаде законосъобразен вид на откровената кражба, Истанбул дори промени законите си. Причината за башибозушкия грабеж е, че клиниката се намира в центъра на 25-милионния град и притежава градина от 100 декара. Тъй като цената на земята там е много висока, властите очевидно са си направили сметка да се облажат от състоянието, каквото представлява нашата болница.

От близо 100 години Турция се опитва да прилапа всички български имоти, но членството ни в ЕС и неоснователните мераци на азиатската държава да влезе в съюза с едва 2% земя на Стария континент пречат на Истанбул да направи това. Под външен натиск югоизточната ни съседка прие закони, които гарантират възстановяването на правата ни върху недвижимата собственост там. Нашата страна надлежно декларира всички имоти. Срокът за реалното връщане на земите и сградите на Българската Екзархия и на християнската ни общност изтече преди близо две години - през октомври 2009 г. Истанбул обаче продължава да отлага и да използва всякакви юридически и дипломатически хватки, за да не изпълни задълженията си. Затова българските власти са категорични: страната ни ще потърси правата си пред Европейския съд в Страсбург.

Според бивши служители на Министерството на външните работи ведомството не разполага с кадри да продължи и да доведе до успешен край преговорите с Турция по този случай. "От година и половина във Външно цари такъв хаос, че министерството не е в състояние да продължи преговорите с Турция за екзархийските имоти, тъй като няма капацитет да направи каквото и да било. Открит остава въпросът защо все още няма решение на проблема с българските имоти. Той не засяга само българската общност в Турция, а нашата държава", твърди пенсиониран дипломат.

МВнР отказа какъвто и да било коментар, свързан с екзархийските ни имоти в югоизточната ни съседка. Аргументът е, че нашата страна все още води съдебни спорове с Турция и всяко изказване на експерт от министерството би попречило на благоприятния развой на делата. Тази позиция лиши вестник "Атака" от възможността да получи официалното становище на Външно по въпроса. От МВнР не съобщиха и докъде са стигнали делата. Категоричен отказ получихме и на искането да ни бъде предоставен списък на имотите, за връщането на които претендира България.

Истината е, че споровете ни с Турция за имотите датират от 96 години

През 1915 г. умира екзарх Йосиф, който тогава води Българската Екзархия в Истанбул. Законите в югоизточната ни съседка са такива, че той не е можел да изпълнява функциите си, ако не е турски поданик. Точно на негово име обаче са се водили огромен брой наши имоти там. Известно е, че религиозният водач на българските християни в бившата Отоманска империя не е имал наследници. Това е дало формален повод на комшийската държава след смъртта му да сложи ръка върху недвижимостите ни и да ги обяви за собственост на турската държава.

Всъщност, какво притежава България край и отвъд Босфора? По различни поводи през годините политическите ръководители на Външно са обявявали в медиите част от имуществото ни в Турция, към което нашата страна е имала претенции. Най-често обаче става дума за българските културно-исторически паметници, които родните туристи посещават - желязната църква "Св. Стефан, сградата на Метоха, Екзархийския дом в кв. "Шишли" в Истанбул, българското гробище в кв. "Ферикьой" там, църквите "Св. Св. Константин и Елена" и "Св. Георги" в Одрин, болницата "Евлоги Георгиев" в някогашния Константинопол и бившата гимназия "Петър Берон" в Одрин.

В паметна бележка на Външно, писана през октомври 1989 г. във връзка с преговорите ни с югоизточната ни съседка около възродителния процес, с който "Атака" разполага, е описано много по-голямо българско имущество, заграбено от Турция през годините

"Заедно с това са съществували имоти с религиозно значение, ползвани от местните български православни общини. Към 1912 г. Екзархията е ръководила в Тракия, Македония и Мала Азия общо 1625 църкви, 7 митрополии, 1352 училища, читалища и други. Всички са придобити по законен път със средства от дарения и помощи от българското население и предимно от дотации на българската държава. Особеното е, че при оформянето на документите имотите са записани на името на физически лица, а не на истинския притежател - Екзархията, и нейните общини или българската държава", пише в документа неизвестен експерт от МВнР тогава.

Според бивши дипломати именно отоманските закони са причината нашите имоти да се водят на физически лица и дори на светци. По онова време в замрялата на средновековния етап на развитие "империя" не е познавала статута на юридическото лице, тъй като е прилагала законите на шериата.

Според друга паметна бележка отпреди 20 години "споменатите 1625 църкви, 7 митрополии, 1352 училища, читалища и други сгради на българите са се намирали в епархиите, числящи се в миналото към Българската Екзархия в Цариград, която е поела грижата за религиозното, просветното и социалното ръководство на българите, останали извън родината" на териториите на днешните Македония, Гърция и Турция. "Тези сгради и имоти, които са били притежание на съответните български общини, са били постепенно отнети от управлението на Екзархията в резултат на редица исторически събития - Илинденско - Преображеднското въстание през 1903 г., Балканската и Междусъюзническата война, Първата световна война и разделянето на териториите на бившата Османска империя между Балканските държави", обясняват експертите в изследването си. По онова време българските обществени постройки са били завзети и одържавени от турската държава или от общините. Впрочем, напълно неправомерно Гърция и Югославия също се включили в подялбата на имуществото ни.

Битката за недвижимостите ни започва през 1936 година

През 1936 г. Турция приема първия цивилизован закон за фондациите. Той дава право на всички малцинства да обявят имотите, с които разполагат. Поставен е и срок за това - 6 месеца след публикуването на закона. Тогава те са декларирани от епископ Климент. Няма данни за колко имота е претендирала България. Знае се само, че за наши са признати 53. "Копие от тази декларация има във Външно министерство. Става дума за недвижимости, които се ползват от българската религиозна общност", твърди бивш дипломат. Върнати са всички имоти, които не са ниви. А родната общност е притежавала земя, която е давала за обработка срещу заплащане.

"След Балканската война съществуването и ползването на т. нар. екзархийски имоти в Истанбул, Одрин и Лозенград става нежелано за османските власти. Правителството е пристъпило към изменения на вътрешното законодателства, за да ги завземе по подобие на тези на местните общини. За периода от 1912 до 1935 г. турците са заграбили много имоти, като са започнали с тези, които не се използват по своето предназначение, поради обезбългаряването на Източна Тракия", пишат в доклада от 1989 г. експертите на външното ведомство. Те обаче са си сто на сто български и не е ясно защо до днес нито едно правителство не е предявило претенции към нивите, парцелите и сградите.

След края на Втората световна война настъпва нов етап в битката на нашата държава за българските имоти в Турция. През 1945 г. обаче Българската православна църква (БПЦ) решава да се възползва от новата ситуация и предприема действия за сваляне на схизмата от Вселенската патриаршия. Тогава е подписан протокол, съгласно който българите в Турция остават в диоцеза на Вселенската патриаршия, а гърците в България - в диоцеза на БПЦ.

Според неофициални данни в този протокол нашата църква е поела странен ангажимент - всички български християнски имоти да станат собственост на Вселенската патриаршия в деня, когато бъдат върнати от турската държава, а гръцките в България - наши. Преди два месеца "Атака" отправи писмено заявление до Светия синод, с което настоява да се запознае с въпросното споразумение. До момента такъв достъп не е даден. От там твърдят, че синодът е консервативна институция и отговор едва ли може да се очаква по-рано от юли, като не е сигурно, че той ще е положителен.

Колкото и да е непредубеден човек, това обяснение оставя усещането, че най-високата ни църковна институция като че ли крие нещо. "Отношенията между Вселенската патриаршия и БПЦ са духовни, двете институции не могат да поемат ангажименти, които се отнасят за българските имоти", категоричен е бивш дипломат, запознат със споровете между България и Турция.

Истанбул: Няма екзархия, няма собственик на имотите

След споразумението между БПЦ и Вселенската патриаршия на практика нашата екзархия в Истанбул спира да съществува. Де юре обаче тя прекратява дейността си през 1953 година. Но още през 1945 г. Турция решава да се възползва от възможността да сложи ръка върху екзархийските имоти. Югоизточната ни съседка обявява: "След като Българската Екзархия като институция не съществува, следователно не може да получи и управлява българските имоти, закупувани навремето за нейните нужди".

Приемник обаче има и той е учреден още през далечната 1936 година. Тогава е създадена фондация, която се явява собственик на имуществото на българската християнска общност.

Турция измисля схема и обявява, че голяма част от имуществото не се стопанисва правилно и предприема рестриктивна политика срещу него. "Затова след обявяването на Турската република голяма част от имотите са загубени - взети от турската държава. За титуляр е обявено Министерството на финансите на югоизточната ни съседка", твърди бивш служител на Външно. По думите му не след дълго ведомството ги продава на частни лица. "Модерната държава" на Кемал Ататюрк прави това, за да отреже пътя за претенции от наша страна. И с надеждата, че когато възрастните представители от времето на българското Възраждане вече няма да са между живите, всичко ще потъне в забрава и няма да има кой да предяви претенции. Хитрият план обаче не е сработил. Нашият народ пази паметта на святото дело на 1,5-милионното българско население, останало по волята на историята и на великите сили в пределите на отоманската империя.