16 януари 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Срещата в кметството премина ползотворно и от взаимен интерес.

Решаване на социалните им проблеми. Да се взе­мат решения, икономи­чески изгодни и за двете страни.

Министърът на от­браната постави въпро­са за подпомагане от об­щината 6 осигуряване жилища на военнослужещите в града на разумни цени. Подчерта, че арми­ята ще се освобождава само от имоти с отпад­нала необходимост. Той каза още, че има армейс­ко разпореждане воини­те да помагат на насе­лението при снегове и студове с решение на на­чалниците на гарнизони. По решение на полковник Спиров в Сливен ще се подпомагат общината и населението в града при необходимост.

Надявам се на опти­мизиране на нашите вза­имоотношения и да ре­шим проблемите от вза­имен интерес съгласно законите, благодари за разбирането кмета.


16.01.2009 г., с. 17
Воините от резерва имат свой дневен център
Във военния клуб в Сливен бе открит дневен център за воините от резерва, чле­нуващи в патриотични­те съюзи. Първият ход с белите пешки на шах направи министър Нико­лай Цонев. в своя цен­тър воините от резерва, ветераните и военноин­валидите ще могат да играят табла и шах, до­мино и карти. Да проче­тат вестници и списа­ния. Да пият чаша кафе и чай.

Аз се гордея, че съм бил офицер от БА. Искам българските офицери и днес да са горди. С чест и достойнство те вина­ги са отстоявали инте­ресите на държавата, обърна се министърът към присъстващите. Председателят на ор­ганизацията на СОСЗР

в Сливен подполковник от резерва. Красимир Александров подчерта, че министър Цонев е първият военен минис­тър от времето на пре­хода, който отделя заслужено внимание на вои­ните от резерва в града. По-късно министър

Цонев и началникът на ГЩ на БА генерал Стойков връчиха почетна кар­та на офицера с личен подпис на премиера на около четиридесет офи­цери от резерва. Те изс­лушаха внимателно проблемните въпроси на побелелите воини. Запоз­наха ги с възможностите за ползване на дома за резервисти в Ореша­ка и предвиждащите се условия за ползване услу­гите на военните болници и военнопочивните до­мове на МО. Срещата завърши с увереността, че откриването на дневния център е само нача­ло на удовлетворяване на нуждите на резервистите в града и че тези срещи ще станат регу­лярни и традиционни.

Подполковник Любомир Вачев командва почетния караул и марша на танкистите.
Снимка на две колони - Генерал Стойков връчва Почетна книжка на офицера
Снимка на две колони - Първа партия шах в дневния център
Безспорно срещате на минис­търа на отбраната и на начални­ка на ГЩ на БА като тази в Сливен са от полза както за решаване на проблемите на воините, така и за вземането на точни управленски решения. От извора се чуха въпросите, които вълнуват действащите танкис­ти. Усетени бяха болката и тъгата на офицерите от резер­ва, дали по голяма част от своя живот в служба на родината. Потърсени бяха допирни точки

за общи решения в полза на военнослужещите и гражданите на Сливен с кмета на града. Без излишна парадност и суета бяха направени, споделени и обещани неща, които ще направят службата на танкистите по-добра и живота на резервистите по-лек. Ще издигнат авторитета, на военнослужещите и армията в Сливен.


16.01.2009 г., с. 2
Обвиниха ексшефа на Пътния фонд
Софийската градска прокуратура е внесла в Софийския градски . съд обвинителен акт срещу Веселин Георгиев. В обвинението се казва, че в периода, в който Георгиев е бил изпълнителен директор на фонд "Републиканска пътна инфраструктура", не е изпълнил и е нарушил служебните си задълже­ния по в чл. 47 ал. 5 от Закона за обществените поръчки, с цел да . набави облага за брат си Емил Георгиев, за сливенската фирма "БИНДЕР" и за ГД "Инфраструктурни обекти", с водещ съдружник

"БИНДЕР" АД, както и за брат си Бойко Георгиев и "ИНМАТ ООД - Раднево, като от това са настъпи-. ли значителни вредни последици за Република България.

- Как се управлява такова голямо лечебно заведение сред днешната картина в здравеопазването, доц. Доганов?

- Благодарение на Министерството на здравеопазването получаваме средства от европейските фондове за обновяване на отделенията. Напоследък това се случва по-често - през юли м.г. създадохме нов център към Клиниката по неонатология за отглеждане на бебета с екстремно ниско тегло. Половината от тези бебета трудно се поддават на лечение, а ниското тегло води до увреждания и затова те стоят по няколко месеца тук, за да достигнат нормата. За целта се отпускат около 600 000 лв. за оборудване на отделението. Със средства от европейските фондове ще извършим ремонт и на родилната зала и на операционните на петия етаж. Ремонтирахме и ХI, всяка родилка е настанена в стая, удобна за нормален престой. Предстои ремонт и на седмия етаж за оперативните раждания, които на година са около 1000 от всички 3000. Над 400 са сложните операции. На петия етаж приемаме родилки от цяла България с други заболявания, тук е приятно да влезеш, тъй като има всичко необходимо за една пациентка.

- Пациентите вече имат възможност да избират, вие как успявате да ги привличате?

- Полагаме максимални усилия, за да ги привличаме. Освен за оборудването се грижим и за културата на обслужване. Работим с персонала, като изпращаме специалистите на обучение и правим вътрешни анкети. За хората, които работят при нас, можем да съдим по ниската смъртност, а също така и по-малкия брой следоперативни инфекции. На това държим особено много. Всеки болен, когато избира болница, трябва да се насочи към постигнатите резултати в едно болнично заведение. Болница "Токуда" тръгна от нищото, но там се наливат чужди инвестиции, а ние за три години не сме получили средства за сграден фонд от министерството. Сега сме доволни, че ще можем да подновим много от отделенията.

- Какво е в момента положението в "Майчин дом" и как виждате неговото развитие?

- Предполагам, че ще ни бъде трудно, защото са необходими много средства за подновяване на сградния фонд и за техника. Клиничните пътеки по здравната каса не отговарят на реалните потребности. Добрите ни кадри отиват да работят в развитите страни в Европа и ние трябва да избираме между такива, които не са достатъчно квалифицирани, изпускаме млади и интелигентни хора. Сега стремежът ни е да вдигаме заплатите на всички, най-вече на тези, които работят в тежките сектори.

Новото в акушерството е предродилната диагноза на плода. Това е една от брънките за борба с наследствените генетични заболявания. Тук ние сме водещо звено, при това уникално за България - Национална лаборатория по молекулярна биология. В нея работят най-добрите специалисти в тази област.

- Какво ще кажете за средствата, които правителството отпуска за процедури по пътя на инвитрото, за което напоследък много се говори?

- Тези манипулации преминаха към частните клиники и е много хубаво, че ще се отпускат средства, за да могат много семейства да имат свои деца. Не мога да приема факта, че 270 000 семейства в страната се нуждаят от инвитро и че това ще реши демографската криза. Според мен решаващ фактор са социално икономическите проблеми.

- Как ще изглежда "Майчин дом" след няколко години?

- Искам и нашите болници да достигнат нивото на европейските - да се вливат много средства и добра апаратура. Ние имаме добри специалисти, за съжаление ни липсва малко култура по отношение на чистотата и взаимоотношенията помежду ни, което се постига с повече време. (На разговора с доц. Доганов присъстваше и проф. Иван Стоилов - специалист в областта на анестезиологията, ръководител на Клиниката по анестезиология, член на борда на директорите на "Майчин дом" и председател на Дружеството по анестезиология и реанимация. Той допълни думите на доц. Доганов: "Вярвам, че с подобряването на материалната база и апаратурата ще се изравним с европейските болници и модерните тенденции. По отношение на специализацията на нашите кадри не отстъпваме от нивото на европейските. Миналата година имахме одит по линия на Европейския съюз и клиниката бе сертифицирана с право на обучение. И от различните страни от Европа могат да идват специалисти при нас да се обучават. Подготвените ни програми също отговарят на нивото на европейските").

Според новите изисква­ния на по-малко от 50 мет­ра преди кръстовище няма да се поставят билбордове. Забраната се отнася и за разстоянието от 30 метра след кръстовището, а бил­бордовете по булевардите могат да са разположени на минимално разстояние от 100 или 200 метра в зависи­мост от класа на пътя. Пре­местващите рекламни арки над уличните платна могат да се разполагат само на главните входно-изходни магистрали на столицата и булевардите от първи и вто­ри клас, както и извън четвърти градски ринг. Те трябва да са на над 150 метра от пътен знак, на ми­нимум 5,2 м височина, на 50 метра от друг рекламен еле­мент, а от друга арка раз­стоянието трябва да е меж­ду 200 и 300 метра в зави­симост от класа на булевар­да.

Всички видове премест­ваеми обекти (павилиони) трябва да се разполагат извън изходите на подлези, пешеходни пътеки, метро-станции и подходи към обществено-обслужващи обекти, като се осигурява свободна ширина за преми­наване на пешеходци от ми­нимум 2 метра.

В територията, заключена между бул. "Цар Освобо­дител", ул. "19 февруари", ул. "Московска", ул. "Малко Търново" и бул. "Княз Дон­дуков", площадите "Незави­симост", "Атанас Буров", "Народно събрание", "Алек­сандър Първи" и "Паметник Васил Левски", както и бул. "Цар Освободител" от пл. "Народно събрание" до бул. "В. Левски" не се допуска поставянето на рекламни елементи, с изключение на покривна ажурна реклама, а разполагането на преме­стваеми обекти се допуска само ако те са с кратковре­менен характер и свързани с чествания на национални празници, културни и спорт­ни прояви за срок не по-дълъг от седем дни. В центъ­ра павилионите не трябва да са по-големи от 6 кв. м.

Лепенето на агитацион­ни предизборни материали ще става само на опреде­лени места, които ще са из­вестни до два месеца преди деня на вота. След избори­те партиите трябва сами да свалят плакатите, като в противен случай ги заплаш­ва глоба от 100 до 5000 лв. За едноличните търговци санкциите ще са между 1000 и 50 000 лв.


16.01.2009 г., с. 1
Парламентът отговаря на протеста
• В закона за терито­рията ограничават реституцията у Студентски град
• В закона за горите слагат край на заменките
Народното събрание на практика отговори на про­тестиращите отвън вчера, като обсъди поправки в за­коните за устройство на те­риторията и на горите.

Първият предвижда ограничаване на реститу­цията на имоти, отредени за образователни нужди, вкл. в студентските градче­та. А вторият - прекратява­не на заменките на гори и земи от държавния фонд. С промените в двата за­кона се възприемат 90 на сто от исканията на еколо­зите и на студентите, от­правени пред шефа на На­родното събрание Георги Пирински след протеста им на 19 декември, смятат де­путати от мнозинството. Пирински и вчера изяви желание да се срещне с де­монстрантите.

В кулоарите депутати от мнозинството обясняваха, че не са излезли при проте­стиращите, защото в на­прегнатата обстановка не можело да има нормален диалог. Надявали се обаче „разумните да разберат, че исканията им са приети".

Промените в Закона за устройство на територията (ЗУТ) ограничават строе­жите на територията на об­ществени обекти на обра­зованието, здравеопазва­нето и културата. Под за­щитата попадат имотите на учебните заведения като университети и училища, включително на студент­ските общежития, обясни­ха вносители.

Изрично се забранява бъдеща реституция на имо­ти, предназначени за обек­ти на образование, здра­веопазване и култура.

Въвежда се разрешите­лен режим за реституира­ни имоти, на които не им е сменено предназначението. Промяна на статута ще може да се извършва само след съгласие на ресорния министър.

Забранява се за три го­дини строителството върху реституирани терени, на които вече е променено предназначението. Огра­ничението няма да се при­лага само ако, има одобрен проект или е издадено раз­решение за строеж. Тогава държавата ще има право да си върне собствеността, като отчужди имотите.

В Закона за горите се предвижда спиране на заменките стори и земи от горския фонд. Такива ще се допускат само ако трябва да се уреди прекратяване на съсобственост или ако се реализират общински инфраструктурни обекти.

Заради еколозите се прави и още една промяна в ЗУТ - зелени площи вече ще стават терени за строи­телство само след съгла­сие на министъра на окол­ната среда.


16.01.2009 г., с. 4
На митинг с цветя и обиски
Цветя вместо камъни за полицаите, импровизира­на седянка на еколози, бо­рещи се за „природа без бетон", нито една глава с качулка и скрито лице. И никакъв намек за ексцесии. Така премина вторият ден от протеста пред На­родното събрание. В сряда заради 50-100 ултраси и хулигани мирният митинг бе опорочен.

Около 11 ч хората започ­наха да се събират на жъл­тите павета. Тълпата беше по-рехава. Униформените също бяха по-малко. Сне­гът беше предвидливо съ­бран с минифадроми, за да няма хвърчащи снежни топки. Подвижните пътни знаци бяха отстранени, а металните заграждения бяха скачени едно за друго с масивни метални скоби. Мерките за сигурност възмутиха протестиращи­те. Оказа се, че за да вле­зеш на митинга, минаваш през полицейски „Фейсконтрол". Избирателно ченгета пребъркваха и за­писваха данни от личните карти на хората. „От 1989 г. сме по протести, такова нещо никога не е имало", гневяха се митингуващи младежи и пенсионери. Но проверките останаха до края на деня. Все пак МВР съобщи, че заради тараша са задържани още 22-ма души - едни с газов пистолет, други с боксове и сва­стики. Е това не спря една-две пиратки на протеста. Имаше и няколко „заблу­дени" снежни топки, но до­там. Момче пожела на про­веряващия го полицай ус­пех на техния протест в съ­бота. „Благодаря", зарадва се униформеният. Органи­заторите на протеста обя­виха с мегафон, че ще да­дат рамо на полицаите. Е, трети се шегуваха: „Дали да не дойдем да ви набием пред МВР?"...

Към 12 ч се присъедини­ха металурзи от „Кремиковци"" и хората на нацио­налиста Боян Расате, по­несли огромен национален флаг. Расате даже да­ваше тон за химна на Бъл­гария от мелодиите в мо­билния си телефон. Този път хората бяха по-единни в исканията си -всички крещяха „Оставка", „Червени боклуци". Еколо­зите запяха „Хубава си, моя горо". Сред протеста няколко предприемчиви българи пак завъртяха тър­говия - продаваха свирки по 1 лв. парчето. Нацио­налният флаг се котираше по 3, 5 или 7 лв. - размерът имаше значение. По обяд дясната опози­ция - СДС, ДСБ, БНД, изле­зе при хората, след като обяви това от парламен­тарната трибуна.

На паветата бе и задър­жаният ден по-рано шеф на СДС-София Борислав Бо­риславов. Протестиращи подмятаха към познатите лица: „Защо ни изоставих­те" и ходеха да обменят идеи с депутати и партийци. „Атака", ГЕРБ и движение „Напред" липсваха. Проте­стът продължи до 16 ч, въ­преки че още към 14,30 ч организаторите обявиха край. Тогава се бе появил и задържаният организатор Мирослав Джуканов оправдан за хулиганство. МВР, които бяха „пусна­ли" и доста цивилни ченгета сред хората, обявиха, че сигналът за бомба предния ден дошъл от международ­на организация. Задържан е 15-годишен младеж с 2 самоделни взривни устрой­ства. Протестиращите обаче не вярваха в никаква бомба и повечето бяха бесни на кмета Бойко Борисов, че е спрял протеста и така дал картбланш на полиция­та да го смаже. „Защо не евакуираха парламента, щом имало бомба", недоу­мяваха те. В парламента ставащото под прозорците беше ос­новна тема. МВР шефът Михаил Миков похвали хо­рата си за предния ден, а опозицията поиска остав­ката му. В кулоарите десни разнесоха протоколи, спо­ред които задържани са би­ли принуждавани да под­писват, че не искат адво­кат. Депутати зяпаха от прозорците. Накрая охра­ната ги помоли да се скрият - само дразнели хората. Всяко появило се лице на народен представител пре­дизвикваше размахване на среден пръст. Протестира­щите днес пак ще са на пло­щада от 11 ч.

Веселин Георгиев-Батко вече е клиент на Софийска градска прокуратурата, след като вчера обвинител­ният акт срещу него бе вне­сен в съда. Бившият шеф на фонд „Републиканска пътна инфраструктура" ще отгова­ря пред Темида, че е нару­шил Закона за обществени­те поръчки. Според държав­ното обвинение той е одо­брил договори между фонда и фирмите „Биндер" АД, „Инмат" ООД и Гражданско сдружение „Инфраструктурни обекти". По този начин облагодетелствал своите братя Бойко и Емил.

Щетата от действията на Георгиев е, че са прекрате­ни междинните плащания на евросредства от Кохезионния фонд, категорични са от прокуратурата.


16.01.2009 г., с. 8
Какво като разкопаеш плаж?
ОТ БЛОГОВЕТЕ

Блогърът Радислав Кондаков пише в pisalka.net за репор­таж по телевизията:

Багери са разкопали дю­ните на къмпинг „Оазис", променили са коритото на река Потурнашка и предиз­викват свлачища. Гледката от малкия екран беше по­тресаваща, а изкопът -огромен. „Тези трябва да ги глобят здраво, поне ще е ясно кой го е направил - няма как из­вършителят да е останал незабелязан предвид ма­щаба на извършената рабо­та." Това би си помислил всеки. Да, ама не. Главният архитект (мисля, че той бе­ше, да ме прощава, ако гре­ша) на Царево авторитетно заяви, че изпратилият баге­рите е все още неизвестен.

Е, пак ли? Големи, но не­видими машини, копали дни наред, работещи в mute ре­жим (от англ. език, „без звук"). Да! С такава аван­гардна техника разполага само България... Коментари отдолу: Делян Делчев: Ще ви­диш как прокуратурата ще предяви обвинение срещу неизвестен извършител, макар в селото зиме да има 500 души и всички да знаят всичко, и после ще глоби кмета с потресаващата су­ма от 200 лв.

Тома Белев: Не сте раз­брали, виновникът е ясен. Кметът на Царево Петко Ар­наудов заяви, че виновни са... еколозите!
Снимка на две колони - В разгара на лятото южните плажове по Черноморието, като този в Царево, почерняват от народ. Въпросът е: Докога ще има плажове?


16.01.2009 г., с. 12-13
Роми приютиха самотна старица
Ирена НИКОЛОВА

„Господ ме спаси, не знам защо. След него ме спаси Асен. Ако не беше той, ня­маше да преживея това чу­до", говори на пресекулки 92-годишната плевенчанка Марийка Конова. На 2 януари призори тя оцеля при пожар в дома си.

Пламъците обаче овъглиха 76-годишната й съквартирантка Величка Блажева. Оттогава баба Мара не е стъпвала в дома си от страх пред смъртта и самотата. Двете жени не са роднини, но живели над 20 г. в съседни стаи на общин­ски наем. Може би на старата жена

е помогнала и... астмата. Във фаталната сутрин Ма­рийка се събужда от лютив дим, който се процежда от стаята на Величка. Със сет­ни сили успява да излезе на стълбите и да вика, макар и слабо, за помощ. Дочуват я съседите роми, чиито про­зорци са точно срещу къ­щата й. 50-годишният Асен Петров веднага скача да спасява съседките си.

„Марийка беше в шок, не знаеше на кой свят е - раз­казва той. - Заведохме я у нас. Синът се обади на по­жарната, аз тръгнах да раз­бивам вратата на Вела, но горещата вълна ме отхвър­ли по стълбите надолу..." Отвътре се чувал пукот, ве­роятно от електрическата инсталация. Синът на Асен и друг комшия също идват, но вода за гасене няма, за­щото всички са зазимили външните чешми, за да не замръзнат. Огнеборците пристигат бързо и за мину­ти потушават огъня.

Но сред обгорялата по­къщнина намират тялото на баба Вела. Пожарът тръгнал от печката с реотани, с която тя се отоплявала. Баба Мара също се топлила с такава печка, защото няма пари за дърва - пенсията й е 150 ле­ва. Нейната стая е невредима, но старицата се страхува да се прибере. Приютяват я съседите й и оттогава живее при тях. „Не съм направил нищо особено, това е просто човещина. Може ли да оста­виш човек на улицата", смя­та Асен. Всъщност домът му е тесен и за него и семей­ствата на синовете му - общо седем души в три стаички. Както всички на стръмна­та уличка „Лайка" на Бейски баир в Плевен, Асен е наемател на „Жилфонд" повече от 20 г. Тоалетната е на двора, а вода няма от три месеца за­ради неразбории с обитате­лите на друга къща, с която са на общ водомер.

„Ние сме й единствените близки. Нищо, че тя е бъл­гарка, а ние - роми. Че тя на истинските си роднини даже телефон няма. Къде да иде?", казва Асен, който е майстор строител, но през зимата няма работа. За ня­колко месеца разчита на па­рите, които му праща жена му, гурбетчийка в Гърция. Всички се тревожат за ба­ба Мара, защото почти не яде, а болките в сърцето и астмата се изострили. Сна­хата на Асен - Петя, която е поела грижите за Марийка, й купува лекарствата и я пере. Старицата още не може да прежали загиналата си приятелка. „Е, карахме се от време на време, но си жи­веехме добре - говори тихо баба Мара. - Онази вечер Вела пристигна с шише по­ловинка ракия и вика да се почерпим, но на мен ми бе­ше зле и си легнах рано..." И двете нямат деца, останали отдавна вдовици.

92-годишната жена труд­но се придвижва по снега с бастунчето си, но е намисли­ла да иде до „Жилфонд" и да пита може ли да дадат стая­та на баба Величка на Петя. „Ще дойдат младите с дечи­цата при мен - и за тях ще е по-широко, и за мен ще е по-добре", мечтае бабата.