16 януари 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

„Лоши хора дръзнаха да заграбят манастира. С изма­ма сложиха ръка върху имоти на светата обител. Вече тре­та година водя битка да вър­на собствеността, но няма оправия. Поболях се от тре­воги."

Такива скръбни думи реди през сълзи игуменката на ма­настира „Рождество на Пресвета Богородица" край град Килифарево майка Юстина. В момента собственик на 9 декара от земята около ду­ховното средище е Мирос­лав Чуков. Преди няколко го­дини останал без препита­ние и приплакал пред мона­хините: „Дайте ми едно ме­стенце, където да развивам някаква дейност, за да из­хранвам семейството си."

„Смилих се над из­падналия в беда човек и на юнашко доверие му отредих парче зе­мя от 1 декар до мана­стирските порти. Чу­ков сложи метална ба­рака и я превърна в заведение „Шумата", къ­дето да предлага ястия на групите богомолци, които посещават мана­стира. Но неговата алч­ност се оказа голяма", раз­казва майка Юстина.

Под манастирските стени се вие река Белица. От води­те й е отведена вада, която задвижва мелница и тепави­ца. „Воденицата е строена през 1903 г. Перилото пък е правено преди няколко годи­ни с изричната благословия на Великотърновския митро­полит Григорий и с решение на Епархийския съвет. Ми­рослав Чуков обаче настоя­ваше да прокудим хората, които стопанисват тепавица­та, но му заявих категорично: „Да не съм чула такова нещо. Това е неморално. Ти си гле­дай твоя бизнес." Тогава Ми­рослав захванал да действа зад гърба ми", споделя"патилата си 73-годишната игуменка. Трите монахини от Килифаревския манастир смята­ли Чуков за близък човек. Той често се навъртал в све­тата обител, помагал им в техническата поддръжка на сградите и дори сядал на тра­пезата им. Неочаквано един ден Чуков им заявил, че 9 дка земи са негови и размахал пред очите на слисаните мо­нахини нотариален акт. „Като че ли гръм ме порази. Не можех да повярвам на очите си. Четях и недоумявах как така площите са откъсна­ти от манастира и са станали частна собственост. Това се оказаха терените край река­та под моста, който отвежда до храма, вадата за мелница­та, овощни градини. Някой беше харизал с лека ръка до­ри част от трапезарията и мястото под килиите. Машина­циите са станали с помощта на поземлената комисия във Велико Търново. Още на следващия ден влетях в канцелариите им. Викам на чи­новниците: „Човек убивам за това, което е сторено", спо­деля с нескрит гняв в гласа майка Юстина.

Жената в черно, която ве­че 65 години е стожер на све­тата обител, незабавно из­пратила жалба до Върховна­та касационна прокуратура. Оттам прехвърлили случая на Великотърновската районна прокуратура. Раз­поредена била проверка на Икономическа полиция. Установено било, че преди години наследниците на бив­шия жител на великотърнов­ското село Големани Минчо Минчев поискали да им бъ­дат възстановени 12,8 дека­ра земеделска земя. На 6 юни 2003 г. единият от родни­ните - Димитър Симеонов, подал молба до поземлената комисия да му бъдат дадени земи от остатъчния фонд. Искането му било уважено. Абсурдното е, че го оземли­ли с терени, които са мана­стирски, а в документите пи­ше, че се касае за пасище с храсти

На 21 август 2006 г. имотът тихомълком бил продаден на Мирослав Чуков.

„Извършено е голямо без­законие Чуков ни заяви, че през имотите му минават то­кът и водата. Каза, че иска да прави хотел, ресторант, а по реката да пусне лодки. Като чух, щях да припадна. Уда­рих с юмрук по масата и вик­нах: „Имотите на църквата не се пипат! Те са на целия бъл­гарски народ!", доверява майка Юстина.

Междувременно плъзнали слухове, че игуменката тай­но е изтъргувала земите. „Обидно ми стана. Идваше ми да се обеся, като разбрах какво е сторено зад гърба ми, а зли езици ме оклеветиха. Манастирът съществува 165 години, а сега бе присвоен", допълва монахинята.

Фрапиращи грешки

По разпореждане на про­куратурата били правени експертизи. Оказало се, че в плана за земеразделяне са допуснати фрапиращи грешки. Скицата била не­точна, защото я правили от самолет. За вадата като хи­дротехническо съоръже­ние е трябвало да има спе­циални планове, но такива липсват. Освен това мана­стирът с прилежащата му среда има статут на памет­ник на културата от нацио­нално значение. Всички инвестиционни проекти за намеси стават единствено след съгласуване с Нацио­налния институт за паметни­ците на културата (НИПК). Въпреки тези констатации на вещите лица преписката била прекратена. Според прокурорите планът за зе­меразделяне е изготвен през 1994 г. и поради изти­чане на давността от 10 г. виновното длъжностно ли­це няма да носи наказател­на отговорност. Така раз­следващите посъветвали трите монахини да си търсят правата по частен път, като заведат гражданско дело.

„По случая мина мащабна проверка. Уведомено беше и Министерството на земеделието. Каквито докумен­ти ни бяха поискани от про­куратурата, ги предоста­вихме", каза шефката на областната поземлена ко­мисия в старата столица Зехра Байрактар. „Митрополит Григорий лично е занимавал главния прокурор Борис Велчев с нашия проблем. Търсихме помощ от депутати. Всички обещаваха да помогнат, но няма резултат. Сега мис­лим да сезираме омбудсмана Гиньо Ганев. Ако трябва, и до Брюксел ще пишем, но няма да лесно да се отка­жем. Искам да видя имота оправен и тогава да склопя очи", категорична е майка Юстина.

„Не желаем да коменти­раме. Обвиненията, че сме присвоили с измама мана­стирска земя, са неоснова­телни. Минаха много про­верки от различни инстан­ции и не беше доказано, че сме извършили нещо не­редно. Значи сме в правото си", заяви съпругата на Ми­рослав Чуков - Ваня. Последната надежда на майка Юстина и двете се­стри от манастира е истина­та да възтържествува в съ­да. С делото, което ще вод­ят, ще настояват нотариал­ният акт за земите да бъде обявен за нищожен. „Казусът е много сложен, но ще направя всичко въз­можно манастирският имот да бъде защитен и върнат", заяви пред „Труд" адвокат­ката на монахините Пепина Петкова.
Снимка на четири колони - Заграбеният имот обхваща и трапезарията на Килифаревския манастир (виж горе). Игуменката майка Юстина 65 години вече се грижи за светата обител и не може да се примири със случилото се.
Снимка на две колони - Монахините предоставили терен на манастира, върху който по-късно било вдигнато заведението „Шумата".


16.01.2009 г., с. 14
В газовата криза Европа не ни защити
С арх. ХРИСТО ГЕНЧЕВ, градоустроител, регионалист и геополитик, разговаря Албена Бъчварова
Така че Европа не защити достатъчно добре България. Предишните няколко месеца постоянно слушахме какво трябва да направи България, колко е лоша. Но в крайна сметка висшето благо е българският народ. Ако се стигне дотам, че българите да мръзнат, да нямат работа, децата да не ходят на училище, вън от съмнение е, че първо задължение на президента и на правителството е да се погрижат това да не се случи. А ако се наложи, да пуснат и атомните блокове. Смятам, че никой няма да възрази, включително и много от европейските политици.
- Известно е, че природ­ният газ е мощно полити­ческо оръжие. Защо обаче в този момент то влезе в употреба, арх. Генчев?

- Газовата криза е само пример, че в света продължа­ва да господства произволът и да се налага правото на по-силния. Тя обаче е по-скоро симптом.

- На каква болест?

- Бяхме свидетели на голя­ма промяна, която не беше дооценена и беше предста­вена като ипотечна, финансо­ва криза. Но тя смути плавно­то, меко променящо се ста­тукво през последните 10 го­дини. Бяхме навикнали на на­растващо производство, на­растващо потребление, це­ните на имотите растяха. То­ва даваше възможност всеки да планира битието си.

Но се случи нещо, което и досега е внимателно премъл­чавано и заобикаляно. Из­чезнаха 5 хил. млрд. долара. Това е колосална сума. Не мога да си представя, че всичко това е станало, без да бъде забелязано - от големи­те банки, от МВФ, от минис­терството на финансите на САЩ, от Държавния резерв. Щом са го знаели и не са го предотвратили, те са съу­частници в нещо, което мога да нарека конспирация.

- Къде виждате връзката със спрения газ?

- Газовата криза е доста не­рвната реакция на Русия на случващото се. Първата не­рвна реакция на Москва бе­ше войната с Грузия.

- Т.е. според вас има и изпускане на нервите от страна на Русия? А не е пре­мислен, знаков ход?

- Може би емоционалното, реактивното е надделяло. Независимо от това смятам, че ако тази финансова криза, катастрофа, конспирация, не знам точно как да я определя

- не се беше случила, Русия щеше да действа много по-спокойно. Тя също не знае какво става, или ако знае, се страхува. И демонстрира си­ла с газовата криза. Така по­каза, че се дистанцира от за­падния свят.

- Но конфликтът е най-вече с Украйна...

- Не мога да си представя, че само заради 600 млн. до­лара, колкото дължи Украй­на на Русия, Москва ще на­прави стъпка, която я пред­ставя като непредсказуема, несигурна, опасна даже.

Опитът да се представи то­зи конфликт като търговски не е убедителен. Това е политическа демонстрация - по отношение на Украйна и на западния свят, от която по­търпевши в крайна сметка се оказахме и ние. Страхувам се от друго - че финансовата криза дестабилизира като цяло политическата обста­новка в света.

- Тепърва да очакваме ескалация на конфликти?

- На много места ще се слу­чи точно това. Вижте ивицата Газа, страхувам се, че нещо подобно може да стане и в Косово, претенциите на Гър­ция спрямо Македония може би ще придобият нова сила, Турция ще се почувства по-свободна в действията си към

кюрдите. Всички геополитически конфликти, които смя­тахме за уталожени в резул­тат на спокойното развитие и утвърждаване на доверието между силите в света, полу­чиха „основание" за активи­зиране. Газовият конфликт е част от цялостната промяна, която настъпи тази година. Големия въпрос обаче е: Къ­де отиде онова голямо богат­ство, то беше отнето от Сау­дитска Арабия, от Китай, от Русия.. Това беше и българ­ско богатство, което чрез об­хода през Русия отиде някъ­де. Но кой се домогна до него и с каква цел? - Имате ли отговор на този въпрос?

- Страхувам се, че ще по­служи за финансирането на голяма военна операция.

- От чия страна?

- От страна на онези, в кои­то отидоха парите.

- Какви прилики виждате между сегашната криза и конфликта с Грузия от ля­тото на м.г.?

- Общото е опитът на Русия да възстанови своите пози­ции - с военни средства в Гру­зия и със стопанско-икономически в Украйна. Това, с кое­то се сдобиха в Грузия, е скромно. Осетия е територия с 30 хил. души, от които 15 хил. грузинци. И тя е твърде

близо до Тбилиси.

Украйна обаче е голяма страна. Нейното пречупване би довело до създаването на проруска територия. Не знам дали това ще бъде възможно, по-скоро не. Когато Русия предяви претенции за неиз­платени средства, Украйна веднага получи 16-милиарден заем от МВФ. Русия няма как да подчини Украйна, след като ги има солидарността и помощта на западния свят. За военно подчинение въоб­ще не говорим. Това би било катастрофа,

- Може би Русия използ­ва момента, че САЩ имат проблеми, за да заяви претенции да се завърне като световна сила?

- Русия е регионална сила, тя има възможности да се за­щити - притежава атомно оръжие и нужните ресурси. Защо й е епитетът „световна сила", това е анахронизъм.

- Тлее ли нещо подобно в руския държавен елит?

- В изявите на екипа Путин-Медведев се излъчва някак­во недоволство от сегашното състояние или може би страх от утрешното. Проблемът на Русия е, че черпи от готови, невъзстановими ресурси. То­ва е опасно и обрича страна­та на без

бъдеще. Подобен процес има и в САЩ.

И те, и Русия са изправени пред необходимостта от мо­дернизация чрез интровертно развитие, с по-малко из­разходване на природни ре­сурси. Досегашният амери­кански модел на живот е неосъществим идеал за остана­лия свят. Атавистичният ком­плекс, желанието наготово да се завладяват неща - съ­здадени от други хора или от природата, трябва да се по­тисне. И САЩ, и Русия - тези константи в световната поли­тика, поради досегашното си желание за всеприсъствие, изостават в мисленето си. Светът е вече друг.

- Да се върнем към бъл­гарските измерения на кризата. Как тя ще се отра­зи на нашите отношения с Русия?

- Неблагоприятно. И преди се е случвало в нашата исто­рия Русия да изправя Бълга­рия пред катастрофа. 90-те години на м.г. от раз бяха прекъснати всички Създадени отношения и ни казаха: Оправяйте се сами. С тази си стъпка Русия сега дава храна на всички онези, които смя­тат, че тя не е сигурен съюз­ник. Действа според момент­ните си настроения, не може да се разчита на трайно и стабилно поведение. Не мо­же Путин да каже: Sorry за случилото се с България и да смята, че въпросът е уреден.

- От позиция на силата се действа може би?

- Да, но в такъв случай чо­век не другарува с мечоци.

- Какви са алтернативите ни? Оказахме се в безпо­мощно състояние...

- Не е точно така. Не бих казал, че е безпомощно съ­стояние. Държавата продъл­жава да живее, намира ре­зерви, сравнително бързо се пренастройва. Макар че по­лучихме хубав урок. Ако тази или следващата година ни донесат още изпитания, ще знаем кои са слабите звена в цялата ни система - стопанска, снабдителна, военна.

Трябва да се замислим над нова жизнена доктрина -тази на баланса между автаркия (самозадоволяващо се сто­панство - б.р.) и глобализъм. Земеделските традиции на

българина трябва да бъ­дат пробуде­ни за нов жи­вот.

- Доколко газовата криза може да застраши стабилност­та на кабине­та?

- Тя показа, че не само то­зи кабинет, но и доста лич­ности в мина­лото са подготвяли терена за подобна зависимост.

Волно или невол­но?

- Трудно ми е да ви отгово­ря. Но да взе­мем отказа да се включим към средноевропейската газопреносна система, отказ от 1998-99 г, подаряването на „Нефтохим" на „Лукойл". Индиректно всичко това дава основание да се смята, че има недалновидност и/или користолюбие в доста широки среди на то­ва, което някои наричат по­литическа класа. Не можем да виним само това прави­телство, въпреки че то проя­ви наивност. След три години на власт можеха да се пред­отвратят някои събития.

Тези три години видяхме само как изпълнявахме иска­нията на руснаци и гърци, и то не в полза на нашата само­стоятелност. Ако гърците на­пример искат да имат петро­лен терминал в Дедеагач, не­ка ние да поискаме там газов терминал. Наблюдавахме

неумения да се формулират насрещни искания, липса на опитност и някак ограничен поглед, дребни цели.

- Отново се заговори за отварянето на 3-и и 4-и блок на АЕЦ „Козлодуй"? Доколко реалистично е то­ва в момента?

- Договорите са за това да бъдат спазвани. Иначе цяла­та световна система би се разпаднала. Но всеки дого­вор е сключен при някакви обстоятелства. В случая това е хипотезата, че Европа се развива спокойно, че е до­статъчно силна, за да защити страните членки. Когато тези условия се променят, догово­рът се поставя на преоценка.

България делегира част от суверенните си права, но су­веренът (в случая ЕС) е длъ­жен да защити името, честта и собствеността на този, кой­то му е делегирал права.

- Получихме ли в тази криза нужната помощ от Европа?

- Не, тя не ни защити. Евро­па предпочете два-три дни да говори, че става дума за търговски спор между Русия и Украйна. Барозу даже ни отпрати да си търсим права­та в съда. Кризата още не е завършила. Ако продължи още две-три седмици, ще оз­начава, че Европа е безпо­мощна, на дело ни е изоста­вила. Не е убедително пове­дението на еврокомисаря Пиебалгс, който всеки ден се обаждал по телефона да пи­та как сме. Имам чувство, че мнозина схващат ЕС като на­метало, под което да про­веждат егонационалните си интереси. Сега тази криза ще послужи малко да се из­яснят отношенията -до каква степен може да делегираме част от нашия суверенитет и при какви условия. Ставащо­то е пример, ако не за без­душно, то поне за безпомощ­но поведение. Ние сме граж­дани на Европа и искаме тя да откликва, когато имаме проблеми, а не само да ни поучава.

Наред с тежката газова криза, обхванала страната ни, и кървавите мелета пред парламента на мрачното небе над София блесна лъч светлина. Онлайн изданието на брюкселския седмичник European voice съобщи изненадващо, че България може да си върне замразените 115 млн. EUR по програма ИСПА за изграждане на магистрала Люлин. Средствата бяха замразени през юли 2008 г. заради корупционния скандал с тогавашния шеф на Национална агенция Пътна инфраструктура Веселин Георгиев.

Размразяването на европейските средства обаче ще е доста по-трудно от спирането им. Много сложно е да спечелиш доверие, когато веднъж си го изгубил, още повече когато тъй наречените реформи са по-скоро пожелателни, отколкото факт. И държавниците за пореден път се опитват по-скоро да надхитрят еврочиновниците, отколкото да им покажат, че наистина са готови да направят необходимите промени и да започнат да действат по европейски.