17 февруари 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Към овладяването на „Софарма" Огнян Донев и Любомир Павлов пристъпват по обичайната схема - създаване на Работническо-мениджърско дружество и запасяване с компенсаторки. Само че този път не става дума за университетска лаборатория или за общинско предприятие, ценно главно заради имотите си, а за една от гордостите на българската индустрия. Какво представлява „Софарма", след изваждането й от държавния гигант „фармахим холдинг" към края на 90-те? Според тогавашни оценки дружеството има отлични финансови резултати и солидна позиция на местния пазар. За 1998 г. печалбата на „Софарма" е 23 млн. лв., а за следващата 1999 г. - когато за първи път е приватизирана, 12 млн. лв. По сметките на предприятието са налични около 10 млн. долара. Дружеството има да получава 26 млн. долара от клиенти. В средата на 1999 г. Агенцията за приватизация сключва договор за продажбата на 67% от капитала срещу 32 млн. долара платими в брой с ирландската компания „Нова текнолъджи". Купувачът така и не успява да влезе във владение, тъй като отказва да преведе дължимата сума. От „Нова текнолъджи" обясняват причините със заповед на министъра на промишлеността Александър Божков, с която от баланса на дружеството са извадени сгради и машини, което чувствително намалява реалната цена на „Софарма". Ирландците се чувстват измамени и настояват първоначално договорената сума да бъде намалена до 23,8 млн. долара, но държавата е непреклонна. Сделката е развалена и „Софарма" пак се озовава на тезгяха. През май 2000 г. за първи път започва да се говори за интерес към повторната приватизация на фармацевтичния гигант от РМД „Софарма 2000". Според публикации във финансовата преса дружеството преговаря за заем от Общинска банка, с който да плати цената. Схемата е осуетена от непредвидено обстоятелство. В края на 1999 г. министърът на промишлеността Александър Божков е сменен с Петър Жотев, който променя условията, така че „Софарма" не може да се приватизира през РМД. Горе-долу от това време датират заканите на Любомир Павлов, изричани пред негови познати и подчинени, че ще свали Иван Костов от премиерския пост и ще работи за съставянето на ново дясно правителство. Така или иначе Павлов и Донев са принудени да изоставят схемата с РМД-то. Регистрирана е нова компания - смесеното дружество „Елфарма". него влизат контролираната от Донев „Унифарма" с 40% от дяловете и „Елек-троимпекс" на бизнесмена Борислав Дионисиев с 60% от дяловете. Интересът към повторната приватизация на „Софарма" първоначално е голям, но в крайна сметка участват само двама кандидати. На 16 юни е проведен търгът, а на 4 август се подписва договорът за приватизация на 66,9% от капитала на „Софарма" с дружеството „Елфарма". Достигнатата цена на търга е 24 млн. долара. § Забележете: това е същата сума, която първият купувач „Нова текнолъджи" настоява да плати на държавата, но сделката с него е обявена за нищожна.

Бившият областен управител на Русе Мария Димова ще трябва да отговаря пред Темида заради скандална заменка. Окръжната прокуратура вече е внесла в съда обвинителния акт срещу губернаторката, излъчена от редиците на НДСВ. „Става дума за особено тежки престъпления по служба, като наказанието достига до 10 години затвор, коментира вчера говорителката на Окръжна прокуратура-Русе, Валентина Личева. Мария Димова ще отговаря по четири обвинения. Първото от тях е престъпление по служба в особено тежки размери. Освен това бившата губернаторка е сключила неизгодна сделка, извършила е подбудителство за невярна оценка на имоти, ще отговаря и за присвояване в големи размери. Заедно с нея подсъдими са още шестима служители на областната управа, които са й помогнали в извършване на престъпленията. Става дума за скандалната заменка на правителствената резиденция „Липник" в местността Лесопарка срещу пет апартамента в комплекс „Дунав". Тя е харизала резиденцията на частната фирма „Хотел Мениджмънт" АД, като така на практика направо е подарила на покойния бизнесмен Мишо Бирата апетитния имот. Според обвинението Михов и жена му Ева харесали резиденцията и решили да направят там частен VIP хотел. Димова изтъргувала само собствеността на постройките в резиденцията, но земята под тях си останала притежание на държавния горски фонд. Според прокуратурата изобщо няма съмнение в чий интерес и с какво съзнание е действала тя. Областната управителка срещу 100 лв. накарала своя позната оценителка да занижи максимално цената на сградите в резиденцията. По този начин & крайната оценка се свила до 841 960 лв., кое-Щ то е поне с 200 000 лв. по-малко от реалната. Щетите за държавата са 630 000 лева. В момента „Липник" е извадена на търг заедно с още 64 имота на починалия Михаил Михов. Разпродажбата е заради дългове от над 10 млн. лв. към Банка ДСК.

Под 7% от потребителите на услугата си позволяват удоволствия като екскурзии, почивки, специални празници или покупка на дрехи. Бързи пари назаем се теглят и с образователна цел - 5,6%, сочи компанията.

В България трябва да бъде създаден катастрофичен пул, чрез който да се обезщетяват пострадалите при природни бедствия. Около това становище се обединиха зам.-председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Борислав Богоев и неговият предшественик на поста Румен Гълъбинов. Според Богоев държавата трябва да организира процеса по учредяване на подобен фонд. Преди това обаче КФН ще се заеме с проучване на общественото мнение по въпроса, за да не излезе, че се налага нов задължителен застрахователен данък и че държавата лобира за компаниите в сектора, каза Богоев. Скоро комисията ще покани различни експерти на кръгла маса за избор на конкретен модел, по който може да заработи фонът. Според Богоев катастрофичният пул в Турция е пример за успешен проект. У нас идеята за подобен фонд се обсъжда повече от 10 години. Едва 7-8% от имотите у нас са застраховани имуществено с всички включени рискове за природни бедствия, съобщи вчера Гълъбинов пред Нова телевизия. В момента полиците, които компаниите предлагат за застраховка на жилища, са на цени между 10-30 лева за година.

Сериозен спор се разрази между премиера Бойко Борисов и бившия депутат от БСП и шеф на ДАМС по времето на тройната коалиция Весела Лечева в студиото на ТВ7. Повод за раздора стана темата за построяването на зала „Арена Армеец". Лечева обяви, че е свършила 80% от работата по изграждането на многофункционалната спортна зала в София, с която се гордее сегашното правителство на ГЕРБ. Това предизвика ответна реакция от страна на Борисов, който се включи в ефир за право на отговор. „Ние оставихме на сегашните управляващи всичко готово, за да се построи зала „Арена Армеец". Свършихме 80% от работата. Направихме проекти, извадихме разрешителни, осигурихме пари - всичко. Имаше и подписан договор с изпълнителя. Просто постлахме червено килимче пред ГЕРБ, за да направят залата", коментира Лечева. Премиерът не се съгласи и заяви, че това, което е наследил, са 500 милиона лева дълг. „Получихме от предишните управляващи половин милиард лева под водата. Защо не направихте залата по ваше време?", попита Борисов. Лечева му отговори, че той в качеството си на кмет на София ги е мотал с терена, върху който да се построи залата.„Разигравахте ни като маймуни. Това бе една от причините, а и процедурите отнеха близо година и половина. Пак ще кажа, че оставихме всичко готово залата да бъде построена", отговори Лечева. Борисов контрира, че има много спортни обекти, които е направил от "а" до "я" и хората вече много ясно виждат и си дават сметка кой какво е свършил и как изпълнява обещанията си. „Парите не сте си ги вземали от джоба, а от това, което е спестил българският народ", отговори Весела Лечева. „Що за наглост е това", възмути се Бойко Борисов. „Какво ви пречеше 4 години да построите спортната зала", ядоса се премиерът и завърши: „Да слушаш комунист, е все едно да слушаш дяволът как чете евангелието." „За комунисти си говорете във вашия кръг приближени", не остана длъжна Лечева. Каква е предисторията - в началото на 2008 година правителството на Стани-шев взе решение за строеж на многофункционална зала в квартал „Слатина" до 4-ти километър. През юни 2009 година ДАМС възложи строителството на „Главболгарстрой". Правителството на Бойко Борисов промени договора за изпълнение, като цената бе свалена от 107 млн. лева на 90 млн. лева за сметка на промени в първоначалния проект. Строежът започна на 14 август 2009 година, а залата бе официално открита на 30 юли 2011 година.

Собственик на два парцела, които проформа се водят на децата му, се оказа доскорошни­ят вицепрезидент Ангел Марин. Терените се намират в родния на вицето на Първанов Батак, като върху единия се извисява луксоз­на вила с голям двор, включващ и барбекю.

Върху лепенка на елтаблото е изписано името на сина на Марин - Симеон, чиято трудова дейност, подобно на тази на баща му, не предполага доходи от десетки и дори стотици хиляди левове, ко­ито са били нужни за издигането на къщата. Марин-младши е био­лог и екоактивист. Той работи за организацията„3елени Балкани". Справка от декларациите на Ма­рин, скандалите около когото на­последък не стихват, пък показа, че през последните десет години, през които заемаше поста, той е обявил единствено доходи от заплатата си на,Дондуков"2. Съг­ражданите му обаче са катего­рични, че парите, с които синът му и дъщеря му - Стоянка, са вдиг­нали палата в тузарския Нов квартал на Батак, не са техни,аса от „спестявания" на татко им.

От проверка в сайта на държав­ните одитори пък стана ясно, че единственият терен в Батак, който е декларирал Марин, е дворно място и жилищен етаж от 62 квадрата, получени по наследст­во. Имотът дори не фигурира в Агенцията по вписванията, къде­то са вписани други два, а именно терени от 291 кв. м и 556 квадрата, чиито собственици според ин­формацията са именно синът и щерката на Марин. Първият пар­цел бил закупен през 2006-а за 820,50 лева. Дотогава е бил на

двама възрастни братя - Петър и Стефан Паунови, далечни родни­ни на червения кмет на града Пе­тър Паунов. Година по-късно се­мейството получава право на строеж, след което изниква пала­тът с барбекюто, в който често пъ­ти през уикендите си почива дос­корошното вице на Георги Първа­нов. Сделката за втория имот, който се намира в близост до къщата с 6арбекюто,е регистрирана през декември 2005 г. Той се води

на на ул. „Иван Вазов"20. Любопитен факт е, че на същия адрес в Агенцията по вписванията са за­ведени други парцели, собстве­ност на Стоян Стоянов, съпруг на шефката на кабинета на Марин -Светла Тошкова. Върху тях в мо­мента също се кипри палат, пред който местните често пъти вижда­ли Тошкова да премита. Според информациите в публичното пространство Марин и секретар­ката му, както я наричат жителите награда, са били в далеч по-близ­ки отношения от тези, които пред­полага работният процес на.Дондуков" 2. Въпреки че и трите пар­цела се водят на един и същи ад­рес, има разлика в площите им и в номерата, под които са записани в устройствения план на Батак.

Ангел Марин и близки около не­го хора са окупирали целия Нов квартал на Батак, стана ясно от справка в Агенцията по вписвани­ята. Оказа се, че фамилията е от­купила терен от Атанас Ненов и Лили Божикова, свързвани от местните жители с вицепрези­дента. Съпругът на секретарката на вицето Светла Тошкова-Стоян Стоянов, който откупил имота си в Батак от наследници на рода на червения кмет Петър Паунов, пък се задължил, издигайки къ­ща, да им построи и гараж. Към палата, който се издига днес на мястото, има цели три.
Данните за парцелите в общината различни
Данните за имотите, в които се ширят Марини в община Батак, се различават от тези в Агенцията по вписванията. Според тях синът на Ангел Марин - Симеон, притежава един парцел в града. На въпрос чий е палатът на „Иван Вазов" 20 обаче кметът Петър Паунов само обясни, че къщата е на съпруга на секретарката на Марин Светла Тошкова-Стоян Стоянов. Заместникът му с ресор хуманитарни дейности Георги Харизанов потвърди, че според документите в общината Стоянов действително има нотариален акт ;;.". за къщата. Придобил парцел от 628 квадрата на ул. „Иван Вазов” 20 през 2004 г. за 1214 лв. На негово име е и разрешителното за строеж от средата на 2005 г. Дали се припокриват парцелите в съседство обаче, от общината не можаха да обяснят.