17 февруари 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Бурни реакции в обще­ството предизвика идеята на общината при санирането на панелните блоко­ве, незаконно остъклени­те балкони да бъдат бут­нати и на тяхно място да се сложи нова дограма. Идеята е и климатиците да бъдат пренаредени, а фасадата да е с обща визия.

„Труд" потърси за ко­ментари по темата архи­текти и общинари. Мне­нията на специалистите за терасите се разделиха. Но всички са единни, че санирането е важно и на­ложително, защото пове­чето от панелките са от 60-те години на миналия век.

„Остъкляването беше естествен етап от разви­тието на жилищата в па­нелните комплекси, тъй като квадратурите им са малки. Не е толкова фа­тално, стига балконът да е направен добре", обясни един от доайените на съ­временната ни архитек­тура арх. Лозан Лоза­нов. Преостькляването щяло да подобри визията на блоковете, но не си струвало усилията и сред­ствата. „По-важно е да се подобри топлоефективността на жилищата", смята арх. Лозанов.

Друг наш голям архи­тект - Христо Генчев, обя­ви, че санирането е шанс да се въведе ред. На места в града са създадени не­възможни архитектурни съчетания. Според него обаче организацията на промяната ще е трудна, защото хората са привър­зани към направеното от тях, дали са и пари. „Много бели са направени през го­дините, но не бива да се съгласяваме с тях. Етаж­ната собственост ще реши какво да се прави", комен­тира арх. Генчев.

„Имаме в наследство до­ста незаконни балкони. Идеята на Столичната об­щина е добра", каза глав­ният архитект на район „Искър" Добри Братков. В района е един от най-го­лемите панелни комплек­си - .Дружба". Братков обясни, че остъкляването е регламентирано и има процедура за одобряване на проекти затова. През м. г. той бил получил сигнал за незаконно затваряне на 20 тераси. И е дал разре­шение за 30 други балко­на. Реално обаче остъкле-нията са в пъти повече.

И кметът на панелния комплекс „Люлин" -Милко Младенов подкре­пи идеята за нова визия на терасите. „Нормативната уредба не ни дава право да си затваряме очите", смя­та той. „Хората трудно съ­бират пари за поддръжка на общите части и промя­ната няма да е лесна", смя­та пък кметът на район „Сердика" Тодор Кръ­стев. Според него за сани­рането трябвало да се предвидят нисколихвени кредити.
Снимка на три колони- Единственият шанс да се въведе ред в архитектурната визия на панелките е санирането, смятат наши архитекти.


17.02.2012 г., с.9
Безработицата c нов рекорд
Рекордна безработица от 11,1% сред икономически активното насе­ление отчете Агенцията по заетост­та. Само през януари в бюрата по труда са се регистрирали 50 245 ду­ши. Броят на безработните е стиг­нал 365 995, или с над 23 хиляди души повече спрямо декември м.г.

Близо половината от записаните на трудовата борса през януари са съкратени от частния сектор. Над 10 000 са били заети в индустрията. От търговията са освободени 6871 ду­ши. Мащабно намаление на персо­нал е имало и в предприятията от преработващата промишленост, строителството, селското стопанство, транспорта и недвижимите имоти. Заетите в сферата на дър­жавното управление са намалели със 7394 души. Големият брой хора, останали без работа, се допълва от наети по програми за субсидирана заетост, чиито договори са изтекли в края на м.г.

През януари частните фирми са обявили 4696 свободни места. Голя­ма част от тях са за нискоквалифи­циран труд. Най-интензивно търсе­не на кадри има в преработващата промишленост и търговията. През януари работа са започнали 12 212 безработни. Половината от тях са без квалификация .


17.02.2012 г., с.18
Защо само балконите? По-добре
Когато въпросът с хляба е окончателно решен, идва ред на естетиката... Това е един от много меките коментари във форума на „Труд". Идеята софиянци да премахнат за своя сметка незаконните остъкления на балконите и да ги изградят наново, ако искат, при санирането, описана във вчерашния брой, доведе до невиждана скоро буря. Гняв, ярост и бяс лъхат от мненията. Като изключим нецензурните фрази, има и тънки иронични обобщения:,, То пари за ракия няма, те тръгнали да санират..."

matrix: Популизъм. Не балконите, съборете ця­ла София - най-мръсния, грозен и ужасен град в Европа!

Dedich: Поредното от­вличане на вниманието! Вместо да мислим за европейския доклад на­пример, който ПАК е от­рицателен, или за нека­дърното управление на държавата, ние си хвърляме енергията за... остъклени балкони! Ще си съборя дограмата на балкона, когато ТЕ съ­борят незаконните пала­ти на мутрите!

Безпартиец: След ка­то се справиха с престъп­ността, корупцията, от­немането на имущество­то, защитата на личните права на гражданите в интернет, връзкарщината и въвеждането на да­нък „лукс", с Калинките, с незаконните цигански катуни, със заводите за отпадъци, с наркодилърите и т.н, умниците от управляващата партия решиха, че най-важният въпрос в държавата е бу­тането на остъклените балкони на пенсионери­те и нормалните безпар­тийни граждани... с цел повишаване на енергий­ната ефективност. Че­стито на всички българи! WAR: Тия от ГЕРБ май не искат да печелят по­вече на избори...

юруууш: Моментално реших да стана остъкли-тел! Голяма яма се зада­ва!

БУХАЛ от Chicago: Още отсега се вижда го­лямата плячка, която ще приберат организатори­те на санирането - 50% от еврофондовете ще бъдат откраднати от банките инвеститорите. А 50% от парите на собствениците ще напълнят гушата на „наши фирми".

Иван Попов: Изклю­чително тъпа идея! Но явно на 43% от столича­ните им допада.

Пинокио: Пак ни прав­ят на луди. Защо арх. Ка­линов ясно не отговори на въпроса кой и защо пробута навремето панелни апартаменти, практически без топлои­золация, и къде беше то­гава „Контролът по строителството", за да установи, че те се преда­ват ей-така в суматохата, с всичките дефекти, за които той говори.

След като държавата ги е пробутала на хора­та, нека сама, със свои средства, да отстрани дефектите. А не всичко

да се прехвърля на гър­ба на хората. Кога най-сетне „мълчанието на агнетата" ще свърши?

Какво като ни се пред­лагат безплатни проек­ти? Голям праз! Важно­то е да кажат защо „На­стоящата нормативна уредба не предвижда никакви процедури по тяхното признаване?" Този, който е приел уредбата, трябваше да каже защо държавата бяга от отговорност и всичко прехвърля на хо­рата. Айде стига шменти-капели!

БЯСНА: Остъклих те­расата на новия си (тога­ва) апартамент през 1986 г. Същото сториха и всич­ките ми съседи. Причина­та - енергийна ефектив­ност - вятърът не повдига покривката на масата в кухнята. Терасата е с раз­мери 135/165см, успяхме да поберем печка, хла­дилник и пералня. Кой идиот си въобразяваме сме в състояние да платим за събаряйе на тераси, плюс 6000-8000 лв. за саниране и за ново остъкля­ване? ОСТАВЕТЕ НИ НА МИРА! Грижата не е за панелките, а за фирмите, които трябва да усвоят па­рите...

Евтим: Пълна глупост. Ако общините или държа­вата искат да приведат сградите в приличен вид -да го направят за своя сметка. И да платят обез­щетения на собственици­те, които вече имат остъ­кления и изолации, зара­ди 20-годишното си мъл­чаливо съгласие с това по­ложение. Разкрасяване­то на сградите не е прио­ритет за гражданите, осо­бено при днешното им трудно финансово положение. Целта е лапачка за определени фирми и банки. Ако ГЕРБ искат все пак да имат някакви изби­ратели - да не се занима­ват с глупости.

Мошеници некадър­ни: сега се сетиха за бал­коните! Цяла София се застрои без план пред очите на главния архитект, кме­товете и г-н Калинов. Къде бяха те да осъществяват контрол? Искаме София да е хубава, но те имат за цел да притесняват и да дерат гражданите.

Джо: Кой как свари -стриже и стриже... Вълна и козина не остана на изпосталялата гърбина на българина. И то да ни стрижеха чужденци, как да е, а то българи. Докога ще търпим, е въпросът.

Да си махнем: друго какво да си махнем, Упра­вляващи ни господа! Мах­нете властта на мафията, на незаконно забогатели­те. Да погледнат палатите във всички места като Драгалевци, Бояна, Лозе­нец, митничарските села и т.н. Тогава ще има пари и за саниране, и за хубави балкони, и какво ли не! Само спрете грабежа...

Софийският районен съд (СРС) може да се окаже отново задръстен от хиляди изпълнителни дела, ако парламентът гласува поправката в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), предлагана от депутатите от ГЕРБ Емил Радев, Даниела Миткова и Ивайло Тошев. Те са внесли проект, който предвижда да се върне старата подсъдност, която важеше до 2009 г. - освен по седалището на ответника делото да може да се завежда и по местоизпълнението на задължението.

Преди три години ГПК беше променен, след като се оказа, че всички изпълнителни дела се водят в Софийския районен съд, тъй като на фирмите с множество длъжници им е по-удобно така. Това обаче създаде опасност от блокиране на съда, затова подсъдността по местоизпълнение беше отменена. Сега ГЕРБ я връща с аргумента, че "така ще улесни кредиторите и ще ги разтовари от допълнителни разходи да обикалят съдилища в различни градове" по думите на Даниела Миткова.

Председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Валентина Иванова обаче предупреди, че ситуацията отпреди 2009 г. със сигурност ще се повтори. "Големите кредитори са в София и има опасност отново всички дела да се концентрират тук", каза тя за "Капитал Daily".

Праг на таксите в полза на монополистите

Да се въведе максимален праг на таксите, които се плащат на съдебните изпълнители, предлагат още депутатите от ГЕРБ с мотива, че искат да прекратят случаите, в които пропорционалните такси надвишават половината от дълга. Те предлагат да се въведе и срок, в който съдебните изпълнители да превеждат внесените по техни сметки пари на кредиторите. Според законопроекта в 3-месечен срок от приемането му правителството трябва да актуализира тарифата за таксите.

"Законопроектът не ни е представен, но мога да кажа, че тази промяна ще засегне едва 1% от делата. Проектът е лобистки и обслужва единствено големите кредитори", коментира Валентина Иванова. В мотивите си депутатите се позовават на данни на правосъдното министерство, според които средствата, събрани от такси, растат по-бързо, отколкото събраните дългове. "Събираемостта на таксите е по-висока, защото расте броят на образуваните изпълнителни дела, а събираемостта в кризата спада", контрира Иванова.

Според Даниела Миткова обаче не били редки случаите, в които таксите към съдебните изпълнители надвишавали половината от дълга. "Така се натоварват и кредиторът, и длъжникът", обясни тя. Според нея, за да бъде направен опис на имуществото на даден длъжник, кредиторът трябва да плати предварително авансова такса. След като бъде разпродадено имуществото на търг, тогава съдебният изпълнител събира и тази авансова такса от длъжника, която се превежда на кредитора. Дължи се и пропорционална такса, която е процент от събрания дълг.

"Пропорционалната такса започва от 15% за дългове от 100 лв. и пада на 2% за суми над 100 000 лв.", обясни частният изпълнител Милен Бъзински. Неофициалното предложение на вносителите било максималната пропорционална такса да бъде до 6000 лв.

"Вносителите на законопроекта не правят разлика между авансова и пропорционална такса. Ако даден длъжник има запорирани сметки в много банки, то това увеличава авансовата такса, която се плаща първоначално от кредитора", обясни председателят на камарата на изпълнителите Валентина Иванова.

Останалите предложения

В проекта се предвижда при определяне на сумата на материалния интерес, върху която се начислява пропорционална такса от частните съдебни изпълнители, да не се включва адвокатското възнаграждение. Депутатите предлагат още да се въведе и 7-дневен срок, в който съдебните изпълнители да са длъжни да превеждат по банков път събраните суми на кредиторите. "Сега има случаи, в които парите се задържат в сметките на съдия-изпълнителите с месеци. През това време длъжникът трябва да плати лихвите, независимо че се е издължил", обясни Даниела Миткова от ГЕРБ. "Едноседмичният срок не е приложим във всички случаи. Може да има спиране на делото от съда или да чакаме справка от НАП дали длъжникът има задължения за данъци и осигуровки, за която срокът е 30 дни", коментира Валентина Иванова.

Домакинствата не са увеличили благосъстоянието си, въпреки че през миналата година доходите им са нараснали, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Според огласените в четвъртък данни за бюджетите на домакинствата през 2011 г. средно на месец едно лице е оставало с 59 лв. след покриване на разходите си, докато година по-рано сумата е била 64 лв. Изследването показва също кои са основните източници на доходи, както и основните потребителски стоки и услуги, за които домакинствата харчат.

"Всички" с по 1000 лв. - главно от заплати и пенсии

Според използваната методика данните са смятани като сума от общия доход на едно домакинство, която след това е разделена на броя членове му. По този начин през миналата година доходите на всеки българин средно са се повишили със 7.8% до 997 лв. на месец.

Близо 80% от тези средства пък идват заплатите на работещите и пенсиите в домакинствата. Средната заплата според данните е била 508 лв., с 5.7% увеличение на годишна база.

Средната пенсия също се е увеличила - от 283 на 289 лв. през 2011 г., главно заради повишението на вдовишките добавки, влязло в сила. Една от причините за това повишение, при положение че пенсиите са замразени, е вдигането на вдовишките добавки, което влезе в сила от септември.

8% от самостоятелна заетост

На трето място като източник на приходи е самостоятелната заетост - малко над 80 лв. месечно. Но като цяло тя остава с дребен дял в

доходите на домакинствата - едва 8.2%, макар и повече спрямо отчетените 5.9% за 2010 г. С този процент са осреднени доходите, които хората си докарват от допълнителна работа, хонорари, услуги или продажби на земеделска продукция в малки стопанства. Средствата от продукция на малки стопанства или услуги, извършвани в свободното време, е най-трудният за измерване показател - заради големия дял на сивата икономика, при която реалните доходи не се декларират.

В графата "други" НСИ поставя доходите от социално осигуряване и социални помощи, които са били средно 28 и 33 лв. на лице.

Разходите: Храна, сметки, здраве

Макар номинално българинът да харчи повече за храна и безалкохолни напитки (333 лв. месечно), делът на този разход в бюджета му е паднал от 36 на 35% - заради "конкуренцията" на увеличени сметки (вода, ток и парно) и по-големите разходи за здравеопазване. Последните през 2011 г. са били 54.13 лв. месечно при 43 лв. година по-рано. За комуналните услуги увеличението е от 117 на 138 лв.

Че жизненият стандарт на българите не се повишава, показват и средствата за образование, отдих и свободното време. Те спадат малко от и без това малката средна стойност от 31 на 30 лв. месечно, или общо 3.2% от доходите.

Пореден спад в потреблението

Други данни на НСИ за продажбите на дребно към края на ноември миналата година отчитат пореден спад - 5.3% на годишна база. Свиването при продажбата на дрехи е с 11.2%, при домакинската техника - с 14.2%, а по-малки спадове има при почти всички групи потребителски стоки. През ноември са нараснали оборотите само на фармацевтичните фирми - с 8.3% на годишна база.
Още 366 хил. безработни за година
За една година безработицата у нас се е увеличила с 1.31 проценти пункта, показват данните на Агенцията за заетостта. В края на януари тя вече е 11.1%, докато година по-рано е била 9.78%. Така само за една година още близо 366 хил. души са останали без работа, а само през първия месец от тази година са се регистрирали още 50 хил. безработни. Почти половината са освободени от частния сектор.

За разлика от Националния статистически институт агенцията отчита само регистриралите се в бюрата по труда.

От данните на агенцията за януари се вижда, че най-много хора са останали без работа в индустрията, следвани от държавното управление и търговията. Най-малко са се регистрирали като безработни занимаващите се с недвижимо имущество.

Чрез програмите за заетост, субсидирани от държавата, през януари е намерена работа на почти 3000 младежи до 29 години. Най-често се търси персонал за преработващата промишленост, търговията, операциите с недвижими имоти, образованието и аграрния сектор





17.02.2012 г., с.12
За три години бързите заеми са се свили с близо милиард
В края на 2011 г. обаче отново започват да нарастват, а лошите кредити спадат
Валентина Илиева

За три години т.нар. бързи заеми са се свили с 846.3 млн. лв. Така, ако в края на 2008 г., когато кризата започна да се усеща и в българската икономика, обемът им е бил близо три милиарда лева, в края на миналата година е 1.970 млрд. лв. Това показват данните на БНБ за дейността на дружествата, специализирани в кредитиране към края на 2011 г.

Това са небанковите финансови компании, които отпускат потребителски кредити, а в последната година все по-активно и жилищни и такива за дребен бизнес. Все пак годишните данни на сектора отчитат нарастване на кредитния портфейл и на тримесечна база (четвърто тримесечие спрямо трето), и на годишна база (спрямо края на 2010 г.). Освен това е отчетен и спад на необслужваните кредити за първи път от седем тримесечия насам. За последно свиване на просрочията е имало в края на 2009 г.

Лоши кредити

Подобрението в общата картина на данните за небанковите дружества може да е временно явление и обяснението да е еднократен ефект от по-голямата активност през декември и почистване на портфейлите. В корпоративния сектор разкрасяването на балансите в годишните отчети е практика. Намалението в необслужваните заеми през последното тримесечие на миналата година е с много малко - 1.8 млн. лв.

Все пак е намалял и делът им, тъй като обемът на портфейла нараства, а на необслужваните намалява. Така в края на миналата година той е 18.03% при 18.64% предходното тримесечие. На този етап обаче това е само позитивен сигнал, като по-скоро липсват устойчиви тенденции за подобрение. За такива ще са необходими поне още едно-две тримесечия.

Добри кредити

По отношение на кредитния портфейл от компаниите в бранша отчитат нарастващо потребителско търсене в този сегмент, като то обаче е при заеми с по-малък срок (до пет години) и размер. Данните на централната банка показват, че дългосрочните кредити - със срок над пет години, продължават да намаляват (837.3 млн. лв. в края на декември миналата година).

Това е показателно за отлагането на покупки или инвестиции на домакинствата за по-дълъг период. Компании в бранша коментират, че домакинствата имат все по-малко желание да купуват стоки с по-дълготрайна употреба, които са и вид инвестиция.

След започналото в началото на 2009 г. свиване на портфейла на небанковите дружества, в средата на миналата година се появи оптимистичен сигнал с покачване, което обаче не се превърна в тенденция. Така от средата на миналата година се наблюдават колебания всяко тримесечие с редуване на нетно нарастване и свиване на кредитния портфейл на дружествата. Все пак на годишна база обемът на този тип заеми нараства без промяна пет поредни тримесечия.

За интереса и ползването на този тип кредити е показателен и факта, че за една година, компаниите в сектора са се увеличили два пъти, като броят им в регистъра на БНБ е 237 и около 60-70% от тях отпускат бързи кредити. Фактор е и въздържането до преди година на банките от потребителското кредитиране, както и по-високите изисквания за получаване на банков кредит.

За какво теглят бързи заеми

Според проведено наскоро проучва на една от компаниите в този сектор - "Изи асет мениджмънт" (по-известна по името на продукта си "Изи кредит") най-честите причини за ползване на бърз кредит са ремонт на жилището - 26%, плащане на битови сметки (ток, отопление, вода, телефон, мобилни услуги, кабелна и интернет) - 21.4%, и финансиране на малък семеен бизнес - 16%. На следващо място са покупката на техника (15.8%), медицински услуги и лекарства (13.8%), ремонт на автомобила (8.6%) и обзавеждане (7.6%).

По-малко от 7 на сто от потребителите на услугата си позволяват удоволствия като екскурзии, почивки, празнуване на специален повод или покупка на дрехи и обувки. Бързи пари назаем се теглят и с образователна цел (5.6%).

Според данни на друга компания, която обаче отпуска само заеми до 400 лв. - "Нет кредит", 30% от теглещите малки бързи заеми посочват като основна причина невъзможността да си платят сметката за ток навреме. "Общо 2/3 от хората, които се възползват от онлайн кредитите, ги употребяват за плащане на битови сметки като телефон, вода, парно и интернет", посочват от компанията.


17.02.2012 г., с.12
Луик льо Пишу, изпълнителен директор на БНП "Париба лични финанси"
Тъй като нашият бизнес е силно зависим от потреблението, е трудно да се направи точна прогноза за 2012 г., защото не знаем как ще се развият икономиката и потреблението. Уверени сме, че продажбите на БНП "Париба личнифинанси" ще продължат да нарастват иочакваме, че през 2012 г. тенденцията за ръст при нас ще се запази. През тази година развитието на сектора ще бъде в посока предлагане на нови възможности за кредитиране. Проучванията ни показват, че клиентите ще търсят продукти, съобразени с техния профил, които им помагат да финансират конкретни проекти като ремонт на дома, покупка на автомобил и др. През 2011 г. ние пуснахме на пазара два специализирани финансови продукта.

За необслужваните кредити мога да говоря само за компанията ни. Към момента ситуацията се подобрява и не наблюдаваме нарастване на броя на клиентите, които срещат трудности при обслужването на заемите си. Очаквам, че тази тенденция ще се запази, тъй като взехме много сериозни мерки за ограничаване обема на необслужваните кредити като част от политиката ни за отговорно кредитиране.