17 февруари 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Хаосът с експулсираните руснаци не приключва само с казуса "Циганов". Преди 2 години заедно с него са изгонени и братята Роман и Офер Миретцки, които са сред най-крупните инвеститори по Черноморието. Оказва се, че родното ФБР е сгрешило с експулсирането им, разказва източник на "168 часа". През октомври миналата година в Гранд мол - Варна се провежда бирено тържество. Гостите на търговския център се забавляват с актьора Виктор Калев, който е водещ на мероприятието. Заедно с него на сцената се появява и улегнал мъж с очила. Вдига наздравица с халба бира в ръка и поздравява хората на феста. Посетителите дори не подозират, че мъжът с халбата е бизнесменът Офер Миретцки, който само преди година и половина е бил експулсиран от България със заповед на ДАНС. "Г-н Миретцки е в България, но не можем да коментираме нищо, свързано с него" - казват от офиса на бизнесмена. Офер Миретцки се завръща много скоро след експулсирането си, научи "168 часа". Той е гражданин на Израел и има валидни документи. Точно една от неговите фирми е собственик на Гранд мол във Варна, вдигнат за рекордно кратки срокове. Два месеца след като името му е замесено в заповед на ДАНС за експулсиране през 2010 г., лично настоящият президент и бивш министър на регионалното развитие Росен Плевнелиев реже лентата на грандиозния обект във Варна Офер Миретцки не попада под прожекторите, но заедно с Плевнелиев на церемонията е дясната му ръка Ели Егоси, всепризнат експерт в управлението на молове в България. По ирония на съдбата човекът, който подписва заповедта за експулсиране на чужденците - Цветлин Иовчев, днес е шеф на кабинета на новия президент. Братята Миретцки са инвестирали близо милиард в строителство, а за фирмите им работят хиляди българи. Остава загадка защо са обявени за заплаха за националната сигурност в мътното начало на 2010 година, а днес Офер Миретцки спокойно върти бизнеса си в България, влиза и излиза през границата и пътува в Европа. Той е в България от 10 години насам. Управител на десетина фирми, които са собственост на офшорни дружества Основният му бизнес е в сферата на строителството и туризма. През 2008 година лично кметът на Варна Кирил Йорданов и председателят на Общинския съвет Борислав Гуцанов правят заедно с Миретцки първа копка на модерна офис сграда в морската столица. На друг от обектите му лично присъства варненският митрополит Кирил, който освещава началото на строителството. Фирма на Миретцки е строителят и на сградата на "Порше" в София. Миретцки е известен и като дарител на социални домове и спонсор на спортни мероприятия Любопитна подробност е, че през 2010 г. заедно с него е изгонен и сънародникът му и съдружник Анатолий Дремлюг. Той обаче не успява да уреди отношенията си със службите и днес не е в България.

Снимка на три колони – ОТКРИВАНЕ:Росен Плевнелиев реже лентата на Гранд мол във Варна

Портретна снимка на една колона – НЕДОРАЗУМЕНИЕ: Циганов е експулсиран в Русия,но там никой не го търси.

Снимка на една колона – СПОМЕН: Бойко Борисов побеждава отбора на Лужков през май 2008,а долу клекнал е Константин Циганов

От второто-третото тримесечие на 2010 г. реалният обемна брутния вътрешен продукт на българската икономика започна отново да расте на годишна база, т. е. възстанови се тенденцията на растеж. И досега обаче той продължава да е слаб и може да се каже, че боксува, въпреки че за третото тримесечие на 2011 г. съвсем леко се ускори в сравнение с растежа за второто тримесечие. Най-високите предкризисни нива на основните макроикономически агрегати още не са достигнати. Последните данни на НСИ, които са до третото тримесечие на 2011 г., показват, че обемът на БВП все още има да наваксва, докато се възстанови най-високото му предкризисно ниво (от четвъртото тримесечие на 2008 г.), тъй като сега е с 4,4% под него. Достигането на предкризисния обем на БВП е вероятно да се очаква през четвъртото тримесечие на 2012 г. Или през третото, ако европейската икономика се възстанови по-бързо. При евентуално усложняване на международната обстановка то може да закъснее и да стане чак през 2013 г.

Забавянето на растежа в основните ни партньори продължава и това е водещо основание да очакваме краткосрочно забавяне и у нас - през последното тримесечие на

2011 г. и поне до средата на 2012 г. Същевременно тенденцията на балансиране на структурата на растежа продължава - приносът на промишлеността се свива за сметка на услугите, съответно намалява приносът на нетния износ, за сметка на това расте приносът на вътрешното търсене. За четвъртото тримесечие на 2011 г. растежът няма да надхвърли 2% и за годината ще е около 2%. Добавената стойност общо за икономиката е сравнително близо до най-високото си предкризисно ниво

(с 2,6% под него), но поради това, че позицията "Корективи" изостава с 15,8% от своя предкризисен максимум, БВП за третото тримесечие на 2011 г. е с 4,4% под предкризисния си максимум (четвърто тримесечие на 2008 г.).

Отделните компоненти на икономиката влязоха по различно време в кризата и излизането им ще стане в различни периоди. Първи започна да се свива сектор " Операции с недвижими имоти" (8,2% дял в БВП за 2010 г.). Най-високото предкризисно ниво на добавената стойност на сектора е от последното тримесечие на 2006 г. За третото тримесечие на 2011г.тяес16,7%под това си ниво, т.е. този сектор е доста далеч от достигането му, въпреки че през второто три-11 месечие отново се възобнови растежът му на годишна и тримесечна база. Като цяло в сектор " Операции с недвижими имоти" очакваме спад.

Втори във времето назад падна под предкризисния си максимум от четвъртото тримесечие на 2007 г. сектор " Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности". Значимостта на сектора за икономиката е сравнително ниска при дял от 4,6% от БВП (2010 г.). Очакваме, че за последното тримесечие на 2011 г. най-вероятно ще има растеж, както на годишна, така и на тримесечна база. Растеж очакваме като цяло за годината.

Индустрията, сектор "Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване" има най-голям дял в БВП (20,6% за 2010 г.)- Секторът достига своя предкризисен максимум през първото тримесечие на 2008 г. Данните показват сравнително устойчива тенденция на приближаване към този максимум от началото на 2010 г. насам, но за третото тримесечие на 2011 г? растежите на годишна база се забавят. За 2011 г. като цяло очакваме секторът да приключи с растеж, поради

по-доброто му представяне в първата половина на годината. Достигане на предкризисното ниво едва ли ще стане по-рано от края на 2012, началото на 2013 г.

Предкризисният максимум на обема на добавената стойност в аграрния сектор беше през второто тримесечие на 2008 г. Оттогава насам отдалечеността от максимума е значителна и периодично се задълбочава. За четвъртото тримесечие и за годината очакваме спад на годишна база, особено като се има предвид предварителната оценка на НСИ за около 15% по-малък реален обем на добавената стойност спрямо

2010 г.

През третото тримесечие на 2008 г. сектор "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения" постигна своя предкризисен максимум в обема на добавената стойност. Въпреки малкия си дял в БВП (4,8% за 2010 г.), този сектор се отличава сред всички останали като единствения, който вече - през третото тримесечие на 2011 г. -е надхвърлил предкризисния си максимум. Растежите на годишна и тримесечна база за второто и третото тримесечие са основание да очакваме, че секторът ще реализира растеж както през четвъртото, така и за цялата 2011 г.

2011 г. той вече е с над 30% под максимума. За последното тримесечие и за годината като цяло секторът ще завърши със спад на годишна база, макар и не така дълбок както в предходните две години.

През първото тримесечие на 2009 г. е максимумът в обема на добавената стойност на сектор "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ре-сторантьорство", последван от резки и дълбоки спадове. Макар и колебливо, секторът сравнително бързо върви към възстановяване на предкризисния си обем и през трето тримесечие е само с 4,3% под него. Има основания да се очаква, че ще регистрира растеж на годишна база.

Сектор "Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби" е с най-малка тежест в общия икономически растеж. Неговият дял в БВП за 2010 г. е едва 2%. Секторът имаше предкризисен максимум през второто тримесечие на

2009 г., а 2010 г. приключи с почти 10% годишен спад. За годината вероятно ще има растеж, но слаб, едва колкото да покрие дълбокия спад от 2010 г.

В условията на всеобщата финансова и икономическа криза незасегнат от нея у нас като че ли остана само сектор "финансови и застрахователни дейности". От 2000 до 2007 г., та дори и в самата кризисна 2009 г, той растеше с двуцифрени темпове. За 2010 г. обаче растежът му бе едва 1,2%. Делът на сектора в БВП е 6,7% (2010 г). Максималното предкризисно ниво на добавената стойност на сектора бе постигнато през първото тримесечие на 2010 г. През третото тримесечие на 2011 г. секторът е едва 2,2% под максималното си предкризисно ниво и вероятно ще го стигне отново през втората половина на 2012 г.

В края на четвъртото тримесечие на 2011 г. сключените договори за кредити със срок от 1 до 5 години са 483.9 млн. лв. и нарастват с 8.3 млн. лв. Вземанията по кредити до 1 година са 294 млн. лв. в края на декември 2011 г., като се увеличават със 17.6% (44.1 млн. лв.) спрямо същия месец на 2010 г. От данните става ясно, че все повече от клиентите предпочитат да не се обвързват задълго заради общата несигурност и възможността за промяна на условията по заемите от страна на кредитора.

Междувременно от „Изи Кредит“ съобщиха, че клиентите взимат бързите парични заеми най-често, за да покриват важни и спешни битови и семейни разходи. Всеки четвърти, който тегли подобен кредит, ползва парите за ремонт на жилището, следван от клиентите, които имат нужда от ресурс за плащането на битови сметки. Мнозина финансират с бърз кредит и малкия си семеен бизнес (16%). На следващо място са покупка на техника (15.8%), медицински услуги и лекарства (13.8%), ремонт на автомобила (8.6%) и обзавеждане (7.6%). По-малко от 7 на сто от потребителите на услугата си позволяват удоволствия като екскурзии, почивки, празнуване на специален повод или покупка на дрехи и обувки. Бързи пари назаем се теглят и с образователна цел (5.6%).

Според Неделчо Спасов, изпълнителен директор на „Изи Кредит“, бързите заеми обикновено са малки суми, които обаче имат голямо значение, защото покриват спешни и непредвидени разходи, които рядко търпят отлагане и за които трудно се намират пари. Потребителите ги предпочитат, защото се предоставят много бързо и при минимални изисквания, става ясно още от проучването.

Законопроектът на ГЕРБ за отнемане на незаконно придобитото имущество мина вчера на първо четене. Първият му вариант бе стопиран на 8 юли 2011 г., когато ГЕРБ бламира Маргарита Попова и подкрепи проекта с едва 71 гласа. В четвъртък новият министър на правосъдието Диана Ковачева защити проектозакона, като изтъкна очакванията си той да подобри съпротивителната сила на държавата към корупцията по високите етажи. После Ковачева си тръгна, без да изслуша дебатите, продължили над 4 часа.

За проекта на ГЕРБ гласуваха 121 депутати – мнозинството плюс някои от независимите и двама от Синята коалиция. „Против“ се обявиха 70, а 10 бяха „въздържал се“. По-късно мнозинството отхвърли и алтернативния проект на закон за гражданската конфискация, внесен от Христо Бисеров от ДПС.

Дебатите по двата проекта се водиха едновременно.

Законопроектът на ГЕРБ предвижда без влязла в сила присъда държавата да има право да отнема имущество на лице, което е обвиняемо по наказателно производство за множество престъпления, включително кражба, неизгодни сделки, укрити данъци. Процедурата ще тече паралелно с наказателното производство. Ще се прави проверка за 10 години назад при разлика от минимум 250 000 лв. между притежаваното и доходите.

С новия закон се закрива Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, и се създава нова. Тя ще е от петима членове, които ще се избират от парламента, и ще е с петгодишен мандат. Kомисията ще разполага и с териториални звена по места.

Социалистката Мая Манолова изтъкна, че проектът предвижда проверките да продължават и при евентуалното оневиняване на обвиняемите и дори след смъртта им. По думите й „ловът на вещиците продължава и след като вещиците са умрели".

Христо Бисеров от ДПС изрази опасения, че създаването на нова комисия с регионални звена ще създаде възможност за политически своеволия, за разправа с политици и бизнесмени по регионите.

Съпредседателят на Синята коалиция Иван Костов заяви личната си подкрепа на проекта с изключение на възможността процедурата да се стартира дори от дознатели в МВР.

Особено остър бе лидерът на „Атака“ Волен Сидеров. Според него най-сериозният пропуск на закона е, че той не визира хората от високите етажи на властта.

„Г-н Плевнелиев притежава вила и гори на Халкидики. Как ги е придобил? Дайте проверката да започне от президента“, предложи Сидеров. Той изброи като потенциални обекти за проверка редица имотни депутати и политици - председателя на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев, който имал милиони на влог и дори самолет; Искра Фидосова заради притежаваните ресторант в Монтана и почивна станция; експредседателят на СОС Андрей Иванов, който държал 30 сергии на столичен пазар и имал много имоти.

Провокиран от изказването, Красимир Велчев отговори, че си е купил самолет за едва 10 хил евро, втора ръка от Италия.