17 февруари 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Таван на таксите, кои­то събират съдия- из­пълнителите, ще бъ­де наложен с промени в Гражданскопроцесуалния кодекс. Така ще бъде прекратена досегашната практика парите, които взе­мат за работата си, да надви­шават дълга, който трябва да съберат.

Депутати от ГЕРБ внесоха в сряда в деловодството на Народното събрание проек­та за изменение на ГПК. В момента таксите на съдия-изпълнителите са с пропор­ционална ставка, но няма максимум. Затова не са мал­ко случаите, в които парите надвишават конкретния борч. „Идеята е да се наложи практика както при нотари­алните такси. Там също има пропорционална ставка, но е записано, че не може да над­вишава 6000 лв.", обясни един от вносителите на зако­на - Емил Радев. Какъв точно ще е таванът, ще реши Ми­нистерският съвет при при­емането на следващата на­редба за таксите на съдебните изпълнители. По думите на Радев обаче друга важна новост е, че ако осъденият внесе дължимата сума в срока за доброволно изпълне­ние, пропорционалната такса вече напълно ще се отменя. Ще бъде забранено и таксите

допълнително да се „насоляват", като например да се из­числява към тях и адвокатс­кият хонорар. „В момента

редовно към дължимото се прибавя и хонорарът на юриста и чак след това съ­дия-изпълнителите изчисля-

ват собствената си такса. Та­ка сумата нараства още пове­че", обясни Радев.

Порочната практика да се продава на тъмно конфиску­ваното имущество също ще бъде ограничена с новите промени в ГПК. Обявите за публични търгове вече ще се публикуват в интернет сайтовете на съответните район­ни съдилища, а не както до­сега - на конфискуваното жи­лище и на стената на магист­ратурата и общината. „Прак­тиката е тези бележки да се късат и само определен кръг лица да са наясно с търгове­те", обясни Емил Радев. По този начин често се проваля­ли търгове и така началната продажна цена се намалява, докато даденият имот или ве­щи не се изкупят в пъти по-евтино.

Промяна ще има и в режи­ма на завеждане на изпълни­телните дела. Ако до момен­та такъв иск може да се вне­се само в съда, където е пос­тоянният адрес на длъжни­ка, сега се връща старият ред. Според него, ако някой не ви е изплатил определен дълг, можете да заведете де­ло и по адреса на местоизпълнението.

Средният размер на изтеглените през януари ипотечни кредити е по-малък от този в предход­ните месеци. Причина за то­ва е, че купувачите предпо­читат да инвестират спесте­ните си средства в покупка на имот и имат нужда от по-малък размер банково фи­нансиране.

Случващото се в Европа даде на българските кредитополучатели разнопосочни сигнали, което ги накара да бъдат изключително пред­пазливи за наличните си па­ри, заявиха от консултантс­ката компания „Кредит Център". От една страна, неси­гурността, идваща от Запад, накара хората да потърсят сигурна инвестиция за спес­тяванията си. Затова и голя­ма част от тях решиха да пристъпят към покупка на имот, в който да вложат по-голямата част от заделените си средства. Затова и през януари е имало растящ брой сделки, финансирани със по­вече собствени средства и с малки по размер ипотечни кредити. Това е и причината средният размер на изтегле­ните заеми в първия месец от годината да е сравнително малък в сравнение с пред­ходните месеци. От друга

страна, стремежът към по­купка на имот увеличи зна­чително запитванията за ипотечни заеми, заявиха ана­лизаторите.

През първия месец на го­дината е започнала да се оформя и нова пазарна тен­денция. Увеличили са се пот­ребителите, които решават да изтеглят ипотечния си за­ем в българска валута. Това обуславя и януарския ръст в кредитите, изтеглени в лева. Докато обикновено съотно­шението евро/лева на изтег­лените с „КредитЦентър" заеми е в полза на еврото с над 90 на сто, то през първия месец на 2012 г. левовите кредити вече представляват 14% от всички.

Според консултантите, миналият месец е демонст­рирал необичайно за начало­то на годината активизиране на ипотечния пазар. „Обик­новено през януари хората не са много активни в сключва­нето на сделки за покупка на имот с кредит. Този януари обаче е най-активният за последните 3 години", заяви изпълнителният директор на „КредитЦентър" Тихо­мир Тошев. „Активността се дължи на много и различ­ни фактори, но основните са увеличеното търсене на имо­ти, по-добрите условия по кредитите и стабилизирана­та пазарна среда у нас", до­пълни Тошев.

През януари банките са удължили промоционални-те си кампании, което трай­но е задържало интереса на кредитополучателите. Опи­тът, натрупан от потребите­лите в трудните времена, ги прави много по-прагматич­ни и ги кара добре да преце­няват възможностите си и да задлъжняват толкова, кол­кото наистина могат да си позволят, без да излагат на риск семейните финанси, обясниха анализаторите.

През първия месец на 2012 г. средният размер на изтеглените кредити в стра­ната е бил 33 228 евро. В сто­лицата размерът на изтегле­ните ипотечни кредити е по-голям спрямо останалите градове. Според консултант­ската компания той е в раз­мер на почти 40 000 евро, до­като средният размер на из­теглените ипотеки във Вар­на е 33 760 евро. В Бургас средният размер е под 30 000 евро, а в Пловдив - 25 670 ев­ро.

Най-активни остават кре­дитополучателите между 26 и 35 години. Те са представ­лявали над 45% от всички. Този показател демонстри­ра известно понижение спрямо месец ноември. Спад има и при кредитополучате­лите между 36 и 45 години -през януари те са били 34,5%, а два месеца по-рано - 38,8%. За сметка на това са се увеличили най-младите потребители на ипотечни кредити - тези между 18 и 25 години. През ноември те са били 6,3%, а през първия месец на 2012 г. са били над 9,5%.

През януари допълнител­но се е увеличил делът на ипотечните кредити на стойност между 10 000 и 30 000 евро - тези заеми са пред­ставлявали 53,5% от всич­ки. Кредитите между 30 000 и 50 000 лева представляват близо 30% от всички, изтег­лени през януари. Продъл­жава да нараства делът на ипотечните заеми за над 90 000 евро - през януари той е 2,7%.

Над 95% от ипотечните кредити през януари са били изтеглени с цел покупка на жилище. Нито един кредит не е бил изтеглен за финан­сиране на строително-монтажни работи, отчитат от компанията. Причината ве­роятно се крие в атмосфер­ните условия, които през януари не предполагаха по­добни дейности, смятат ана­лизаторите.
Снимка на две колони - През януари са се увеличили потребителите, които са предпочели ипотеката да е в родна валута.


17-23.02.2012 г., с. 26
Лек спад в цените на домовете в столицата
След като пазарът на недви­жими имоти отчете извест­но възстановяване до среда­та на месец януари, цените отново поеха надолу до средата на този месец, съ­общи Profit.bg. Най-много, с около 1 % за ме­сец, са паднали офертите за двустайните жи­лища. Така сред­ната им котировка стигна 721,11 евро за кв.м. В сегмента офертни цени над 1000 евро откриваме само в пет квартала на София центъра, „Лозенец", „Яворов" и „Иван Ва­зов".

При тристайните жилища спа­дът на предлаганите цени е в раз­мер на 0,8% до средно 724,13 евро за кв. м, в сравнение с близо 730 ев­ро преди месец. Тук броят на квар­талите с оферти от над 1000 евро е значително по-голям. Освен споме­натите при двустайните оферти за над 1000 евро за квадрат има още в „Хладилника", „Оборище", „Мо­тописта" и „Изгрев".

Едностайните жилища са единс­твените, при които няма поевтиня­ване.


17-23.02.2012 г., с. 26
Само 8 % от къщите имат застраховка срещу бедствия
ДАРИНА КАХРАМАНОВА

Едва 7-8% от всички жилищни имоти в България имат иму­ществена застраховка с включен риск от природни бедствия. Това съобщи Ру­мен Гълъбинов, председа­тел на сдружението „Ини­циатива за национална програма за управление на катастрофични рискове". Според данни на НСИ об­щият брой на жилищата в България е 3,8 милиона. То­ва означава, че домовете, застраховани срещу земет­ресения и наводнения, са ед­ва около 304 326. „Това са предимно ипотекирани жи­лища", каза още Гълъби­нов. Застрахователи при­помнят, че домовете с иму­ществена полица, която включва и рискове от при­родни бедствия, са били значително по-малко преди 5-6 години. Техният брой обаче се повишил по време на имотния бум. Тогава много хора изтеглиха ипотечни кредити, а едно от задължи­телните изисквания на бан­ките е да бъде застрахован ипотекираният имот. Със свиването на кредитирането обаче нови имуществени по­лици почти не се сключват. Хората рядко застраховат

дома си по собствена иници­атива, коментират още от застрахователния бранш.

Около 150 лева струва имуществената полица на апартамент на стойност 100 000 лева. В тази цена влиза застраховка срещу земетре­сение и наводнение, става ясно от калкулаторите на сайта „Моите пари". Каква ще е точната стойност на . премията, зависи от сумата, за която ще бъде застрахо­ван имотът.

Представители от бранша разказват, че заради криза­та цените на имуществени­те застраховки са паднали сериозно. Така в момента могат да бъдат сключени полици дори за около 10-20 лева. Те обаче имат малък застрахователен лимит. По­лици на такава цена обикно­вено покриват щети до 2000 лева. Освен това по тях мо­гат да се изплатят пораже­нията, настъпили само по едно събитие, например по­жар или авария на водопро­водните инсталации в сгра­дата. В евтините полици обикновено не са включени и рискове като земетресе­ния и други природни бедст­вия. Според представители­те на бранша обаче хората гледат предимно цената и не се интересуват от това как­во точно покрива застрахов­ката.


17.02.2012 г., с. 3
Лечева в словесна престрелка с премиера
На остра словесна престрелка между пре­миера Бойко Борисов и бившата шефка на ДАМС Весела Лечева станаха свидетели зри­телите на ТВ7. Олим­пийската медалистка по спортна стрелба оп­роверга премиера, кой­то често обявява нова­та спортна зала „Аре­на Армеец" за един от най-големите си успехи. Според бившата спор­тна министърка 80% от заслугата за строежа на новата спортна за­ла „Арена Армеец" е нейна и на тройната ко­алиция. Лечева заяви и че като столичен кмет Борисов е разигравал

ДАМС за терена на бъ­дещата зала. „Надали някой се съмнява кой е построил спортната зала в София. От пър­вата копка до пускане­то й в експлоатациите това сме направили ние", бе отговорът на Бойко Борисов.

Спорът за „родителството" на спортното съоръжение се разра­зи на фона на актуал­ни политически теми, които двамата поотдел­но коментираха. „Бъл­гария се управлява без коалиция и ще се уп­равлява без коалиция", бе коментарът на пре­миера на въпрос дали се възражда Тройната коалиция. Според него самата дума „коалиция" значи грабеж, без по­литическа отговорност". Весела Лечева, коя­то бе два мандата де­путат от гражданската квота на КБ, от своя страна коментира обс­тановката в БСП пре­ди предстоящия парти­ен конгрес през май. „Тонът на Сергей е ря­зък по отношение на

Първанов. Това не зву­чи добре, защото Пър­ванов е съмишленик, а не опонент. Станишев да продължи като шеф на ПЕС, защото това е голямо признание", бе коментарът на Лечева, която допълни, че най-добрият ход би бил соц.-лидерът да отстъпи председателския пост в БСП на доскорошния президент.

В тази мразовита съ­бота, някъде към 4 часа падна балонът, в който можеше единствено да се тренира в така наре­чения комплекс „Бъл­гарска армия" в най-големия столичен парк. Строеното през 1978 година съоръжение не издържа под напора на мокрия сняг. За радост в час, отделен за отдих и сън. Не ми се мисли какво би се случило, ако ръждясалата конструк­ция бе поддала през деня. Само щяхме да броим жертвите. И веро­ятно щеше да се повтори историята с дискотека „Индиго". Виновните ще останат някъде в небитието за сметка на жертвите и скръбта на роднините.

Сега Свилен Нейков припомни, че за това съоръжение трябва да се грижат собствениците на ЦСКА. На футболния клуб, същите, които унищожиха най-велики­те кортове в България. Същите, които така и не искат да отидат и да подпишат договора за концесия на „Армия­та" и Панчарево. Защо? Никой не казва. Както и никой не ги попита тези хора къде е договорът на Карлос Диого, бивш играч на „Реал Мадрид", и колко е печалбата от неговата препродажба. А дали изобщо има такава, или става дума за някак­ва тиха сделка.

Но за да свърша с „Титан", само ще се со­лидаризирам с някои колеги, че следващото срутване на „Българска армия" ще е на ерозира­лата бетонна козирка. А какво става в митичната зала за баскетбол на стадиона? Може би не знаете, но босовете на ЦСКА искат невероятен наем от федерацията по баскетбол, и то без да имат документи за концесия. Затова сега върху паркета Дучето и момчетата му си пишат транспарантите и по стените през три метра може да видите КЗЛ. Срам!

За другото изобщо не става дума сега. За допинга, за липсата на селекция, за съмненията в схеми с „черно" тото. За тези неща обаче си има разследващи органи.

И нека Димитър Бо­рисов да не казва, че Бербатов се е объркал. Митко е повече от прав в твърдението си, че: „В ЦСКА толкова са се оплели в собствените си

каши, че не виждам как ще се оправят, особено в управленско отношение". Прав е и Мартин Петров: „За мен лично шефовете на ЦСКА нямат елемен­тарна организация както за трансфери, така и за всичко останало".

За капак ще припом­ним, че през последните две десетилетия собстве­ниците на клуба бяха все най-богатите бълга­ри. За това време бяха сменени седалките по настояване на УЕФА, но Илия Павлов предпочете най-евтината пластма­са. Васил Божков пък превърна, пак заради УЕФА, залата за фехтовка в пресцентър. И това е всичко, като изключим мокетите на Томов и два - три тона блажна боя, нанесена тук-там.

Столичани, които искат да санират жилищата си, няма да плащат на общината разрешението за строеж. Това е една от мерките, които предлага администрацията за популяризиране на санирането в столицата, съобщи пред "Сега" зам.-кметът по строителството Ирина Савина. Решението ще бъде предложено за гласуване в общинския съвет.

"При санирането на сгради собствениците трябва да получат разрешение за строеж, защото санирането не означава просто облепване на сградата със стиропор, а конструктивно укрепване, подобряване на топлоизолацията и топлинната мрежа и т.н.", обясни главният архитект Петър Диков.

Ако решението бъде прието, това означава, че сграда на два етажа с РЗП 454 кв. м в четвърта зона (например "Младост") ще спести над 3600 лв. от административната услуга. Сграда на три етажа с РЗП от 627 кв. м в "Средец" (втора зона) пък ще спести над 7500 лв. за строително разрешение.

Санирането ще се прави по типови проекти, които в момента се разработват от общината. Целта е фасадите на сградите да са еднакви. Не е много ясно обаче как ще се постигне тази цел, след като в столицата има вече единични санирани жилища, остъклени балкони и пр. От общината са категорични, че няма да задължават хората да премахват преустройствата. "Ще задължим хората да премахнат само тези постройки, които драстично нарушават правилата - ако някой си е направил баня на балкона, това няма как да продължи да съществува", обясни Диков. В типовите проекти ще се търси максимална възможност остъклените вече балкони да се впишат в общите фасади. За това трябва да има решение на етажните собствености, за да няма както сега в един блок остъклен балкон с алуминиева дограма, други - с винкел и т. н. Диков не даде повече подробности как ще се впишат тези балкони в проектите, но заяви, че не е задължително в една сграда всички балкони да са остъклени или всички да не са.

За да популяризира програмата, общината ще дава и пари за облагородяване на междублоковите пространства. Те обаче ще бъдат заложени в бюджета за догодина в зависимост от интереса. Блоковете, които ще се санират изцяло с пари на собствениците, също ще получат средства за обновяване на градинки и площадки.

Сривът в цените на имотите логично се отрази и на техните наеми. Заради липсата на интерес все повече собственици свалят цените на офисите в стремежа си да привлекат клиенти. Така със 183 евро на кв.м годишен наем в централната бизнес зона на столицата България се нарежда на 61-во място в световната класация за наемите на офисите през м.г, изготвена от Cushman&Wakefield. След нас са единствено Южна Африка и Еквадор. Първото място е за Хонконг, където годишният наем на квадрат излиза над 2000 евро.

Докладът на световната компания бе представен в страната ни от стратегическия й партньор за България, Македония, Сърбия и Косово Forton International. Данните представят т.нар. "общ разход за наем", който включва цената за наемане плюс допълнителните разходи за неговото използване. "В условията на затруднено финансиране и ограничен брой нови качествени проекти на добри локации е логично този сегмент да се справя сравнително добре", коментира Владислав Кайзеров, мениджър на отдел "Офис площи" във Forton International.


17.02.2012 г., с. 9-13
За какво ни е държава, като си имаме ГЕРБ
Сметната палата разреши на партиите да бъдат касички - някой им дарява нещо, после те даряват на друг. Утре ще си купят депутати, футболни клубове, банки...
Петьо Цеков

Странно или не, но Сметната палата огъна до безобразие закона, като разреши на политическа партия ГЕРБ да използва държавната субсидия, за да прави дарения. На това народът му вика "с чужда пита помен прави". Това решение на Сметната палата тотално омъглява партийния живот в България.

За какво става дума

Държавата директно налива милиони (от нашите пари, на данъкоплатците) в партийните каси по силата на т.нар. партийна субсидия. После - след шумни PR акции партиите даряват част от тези пари на болни деца или на потопени села. Телевизиите показват скърбящи пенсионери... Цветан Цветанов идва при тях, облечен с екип на спасител, и свойски им шепти: "Снощи... решение... ПП ГЕРБ... 1 милион!" "Всичко ще се оправи. ГЕРБ мисли за хората". Партия благодетел! Старецът с издавените прасета просълзено благодари на Цветанов, не на министъра на вътрешните работи.

Само ГЕРБ дарява, само ГЕРБ мисли за хората

Тук няма държава, но има Партия. ГЕРБ!

На всички упреци умните глави от ГЕРБ ревнаха хорово: "Нима е лошо да се даряват пари на нещастните хора?" Разбира се, подобен въпрос няма нищо общо с повдигната тема. Никой не пречеше на ГЕРБ да обяви кампания сред милионите си симпатизанти, които за ден-два да съберат огромни суми за каквато и да е добра кауза. Кой пречи на Бойко Борисов и Цветан Цветанов да дарят на село Бисер 5 милиона от членския внос на ГЕРБ примерно? Никой. Но да правиш дарения веднъж на три месеца (когато идва държавната ти субсидия), и то за неща, които правителството, което си излъчил, е трябвало да направи, но не е, това вече не звучи никак благородно. Звучи като евтин популизъм. Проблемът е, че това не е и никак законно.

Точно на обратното мнение обаче е Сметната палата. Нейният шеф Валери Димитров издаде писмо индулгенция на ГЕРБ, в което има няколко твърде скандални постановки.

Първата е свързана с обясненията на Димитров, че държавните пари, т.е. нашите пари, престават да бъдат наши, след като влязат като субсидия в партийната каса. Според Димитров това влизане в партийните каси води до две последици - първо, ние вече нямаме право да се интересуваме как се харчат тези пари и второ, партията може да си ги харчи "за своите си цели в политическия процес".

С тези "партийни цели" Димитров въвежда ново понятие. Законът за политическите партии (ЗПП) не борави с такова. Чл. 29 от ЗПП урежда за какво могат да се харчат партийните пари: "За присъщи за дейността на партията разходи". Законът изброява няколко присъщи партийни дейности - за подготовка и участие в избори, за осигуряване работата на партийните структури, за организационни разходи по провеждане на мероприятия. От същия член става ясно, че партията може да купува и продава недвижими имоти. Нали е ясна огромната разлика между: "за своите цели" и "за присъщи разходи". Заличавайки тази разлика, Димитров дава право на партиите да вършат куп други подобни безобразия. Примерно, да даряват друг депутат (те и сега го правят с независимите депутати). От камбанарията на Димитров това е напълно нормално, тъй като

купуването на депутат е... политическа дейност, нали?

Сигурен съм, че съвсем скоро ще бъде поставен въпросът за стопанската дейност на партиите. Щом даряването е "за целите на партията", защо една партия да не си отвори банка? Защо да няма футболен отбор? Защо при положение, че всичко това тя ще направи "за своите цели". Вече бяхме свидетели на полет на Бойко Борисов до Мадрид - за мач между "Реал" и Барса", който полет бе представен като партийно мероприятие, финансирано с 13 бона през държавната субсидията. Ама той се видял на трибуната с евросъпартийците си Аснар и Рахой, моля ви се...

Няма закон, в който да е упоменато, а и едва ли е редно, че партията може да дарява. Напротив - ЗПП е изтъкан от текстове, които уточняват ролята на партията като дарено лице, а не като дарител. Партията получава дарения - от кой, как, защо, как да ги осчетоводява и т.н. - това пише в ЗПП. С писмото си Сметната палата превръща политическите партии в субекти, които хем биват дарявани, хем даряват. Партиите са сведени до касички, през които се претакат едни пари.

Разбира се, Димитров е прав, когато разграничава партията от публичните институции - държавни или общински. Това е така - партията е по-скоро вид неправителствена организация, отколкото държавна структура. Но партията е особен вид НПО, ако не беше така, тя нямаше да се нуждае от специално законодателство - в този смисъл логиката на Димитров, че "щом не е държавна структура, значи може да прави дарение", е твърде фриволна. Тя е нещо от рода на: "Щом имате аквариум, значи сте гей". ЗПП препраща към закона за юридическите лица с нестопанска цел, но Димитров не бива да забравя и за миг, че партията, точно като публичните институции, се финансира през държавата! Точно като комисията на Димитров, партиите са на бюджетна издръжка, а всички, които чакат пари от държавата, трябва да отчитат за какво ги харчат. А не "щом са влезнали в касата им, да правят каквото искат".

Между другото - щом има толкова пари, че ги харчи и за непартийни цели, то е редно

партията да връща част от субсидията, която не може да похарчи,

във фиска. Така правят всички структури, които се финансират с нашите пари през държавата. Пък и криза е, стягаме коланите. Спестяваме, за да строим спортни зали, магистрали... Или още по-просто казано - моля, всяка година партиите да даряват всички български граждани с непохарчените през годината пари от субсидията си, като ги върнат в бюджета, за да могат те да се използват за по-смислени и неотложни нужди. А може и директно да се намали държавната субсидия - видно от отчетите е, че на партиите не им трябват толкова много пари - те отлежават на влогове, трупат лихви, харчат се за имоти и разходки зад граница.

И в крайна сметка - това ли е финансовият контрол върху дейността на политическите партии и управлението на предоставеното им имущество, който по закон трябва да осъществява Сметната палата? Като обнародва тълкувателни писъмца? Аман от подобни тълкуватели на закони, които така ги огъват, че и законотворецът не може да ги познае. Само преди 3-4 месеца някои хора така огънаха избирателния закон, че накрая излезе нормално едни и същи хора хем да се кандидатират, хем да се разхождат с чували с бюлетини. Не е ли редно, например, днес някой от Сметната палата да излезе от ролята на обикновен деловодител и да разгледа по-подробно годишния финансов отчет за миналата година на политическа партия ГЕРБ и да види дали в него има ред за дарения? И ще вдигне ли някой мъглата около т.нар. разходи в графа "и други" на отчетите, в която са отчетени 70% от похарчените пари?

---

P.S. Когато се въвеждаше държавната субсидия за политическите партии - по германски модел - повечето анализатори и политолози подкрепиха идеята. Тя беше ясна - щом държавата дава парите, тя ще въведе по-строг контрол на партийните каси, които вече няма да се пълнят с постъпления от подкупи и контрабанда. Това обаче не се случи. Кой да знае, че ще се появи Валери Димитров и ще разреши на партиите да правят каквото си искат.