17 май 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

-          обследване  за енергийна ефективност  и техническо обследване

Такава е мярка 123 "Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти", която подпомага предприятия от хранително-преработвателната и горската промишленост. Финансовата помощ е в размер на 50% от общите одобрени инвестиционни разходи за микро, малки и средни предприятия и 25% от общите одобрени инвестиционни разходи за междинни предприятия. Изключения правят предприятията от сектор "Мляко и млечни продукти", където финансовата помощ е в размер 60% от общите допустими разходи по проекта за микро, малки и средни предприятия и 35% за междинни предприятия. Максималният размер на общите допустими разходи за един кандидат е левовата равностойност на 4 млн. евро. Минималният размер - левовата равностойност на 10 хил. евро.

-          - модернизиране на сгради, закупуване и инсталиране на нови машини и оборудване за подобряване на производствения процес

Пристанище, товарни и разпределителни жп гари, шосеен транспорт към вътрешността на страната и към границите с Гърция и Турция, жп връзка с морски транспорт. Това е мечта на много компании, които се занимава с производство или търговия и търсят лесен достъп до широк кръг от пазари. И Русе се доближава до тази мечта, но има какво да се работи още за пълното й сбъдване. Доброто съчетание на три вида транспорт и добрата логистика е магнитът, който задържа интереса към района и продължава да привлича нови инвеститори дори и по време на кризата. И тук фирмите казват, че са имали спадове в резултатите си, но пък са оптимисти, че доброто им местоположение ще им помогне да се съвземат по-бързо. Единственият им проблем или поне този, който споменават най-често, е бюрокрацията.

Фактор 1

Колко е важно да имаш река

„Това, че фирмите от Русенска област имат достъп до речен транспорт, е голямо предимство за развитието не само на местната, а и на националната икономика", казва изпълнителният директор на „Параходство българско речно плаване" Драгомир Кочанов. По реката могат лесно да бъдат транспортирани стоки и товари с големи тонажи и това е една от основните причини, поради които австрийската фирма ЕМВ изнася производството си на компоненти от неръждаема стомана именно в Свободната зона на Русе (виж още на стр. III). През речните пристанища по принцип се изнасят не само готова продукция, а и зърно, дървен материал и малко торове, а се внасят въглища, метали, селскостопански машини и дори ветрогенератори.

Благодарение на реката се раздвижва и местната туристическа индустрия. През 2012 г. се очаква на пристанище Русе да акостират около 150 круизни кораба, казват от туристическата компания „Дунав турс" (още на стр. VIII). Реката обаче има и своите предизвикателства. Българският участък е с по-ниско ниво на водата, тъй като тя се задържа при пролома Железни врата. През миналата година корабните компании бяха принудени да преустановят работа в продължение на около 4 месеца от годината, тъй като нивото на реката спадна рекордно за последните 100 години. Проблемът със заледяването също не е за подценяване. В началото на 2012 г. р. Дунав замръзна, което не се е случвало от 1985 г. насам, а за индустрията това означаваше нови пропуснати ползи.

Фактор 2

Но трябват и по-добри железници

Заради кризата обемите на транспортираните стоки по р. Дунав са се свили, отбелязва Кочанов. Той добавя обаче, че тя ще отмине, а България трябва да се възползва максимално от предимството, че разполага с товарни пристанища на реката и конкретно в Русе. „Състоянието на речния транспорт е по-скоро задоволително - имаме и пристанища, и сравнително съвременна техника и кораби, може би единствено трябва малко повече подемна техника. Трябва обаче да се помисли за жп връзките с русенските пристанища, за модернизиране на жп мрежата и товарния състав и дори за удвояване на жп линиите Варна - Русе, за да използваме възможността за транзит на стоки през България", казва Кочанов. В момента, ако пристанището на Констанца обработва над 100 млн. т товари на година, през Варна, и то през рекордната за порта 2011 г., минават към 9 млн. т. Ако се подобри връзката Варна - Русе, този резултат може да е доста по-различен, смята Кочанов.

Фактор 3 Скоростната магистрала дo Истанбул

Русе е важен пункт и по отношение на сухопътния транспорт на стоки. Добрата новина е и че държавата оценява подобаващо местоположението и потенциала на Русе и поне на проектно ниво доказва, че има интерес за осигуряването на по-добри условия за развитието и на този вид транспорт от и до там.

В началото на май от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) обявиха, че държавата ще търси инвеститор за изграждане на скоростна магистрала от Русе през Бяла до ГКПП Капитан Андреево. Това ще е най-бързият път от Дунав мост до Истанбул, който ще облекчи и транзитния трафик от Близкия изток към Европа и обратно, коментира министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова. Предварителните разчети показват, че отсечката от около 300 км може да бъде изградена и пусната в експлоатация в рамките на 3 години.

Румънските медии пък „благодариха" на България за инициативата, тъй като това ще улесни и достъпа на местния бизнес, а и на отделните граждани от северната ни съседка до Турция. Няколко дни по-късно бе обявено, че Катар проявява интерес към проекта и би инвестирала към 100 млн. евро. По думите на регионалния министър проектът дори е определен от катарските инвеститори като по-атрактивен от концесията на магистрала „Черно море", която ще свързва Варна и Бургас.

Според намеренията на МРРБ с европейско финансиране през следващия планов период, 2014 - 2020 г., трябва да бъде реализиран и скоростен път от Русе до Шумен. За другия приоритетен път, от Русе до Велико Търново, обаче може да се наложи да се търси инвеститор.

■ Територия - 2803 кв. км (2.5% от територията на страната)

■ Население - 230 847 души (3.1% от населението на страната)

■ БВП - 1.5 млрд. лв. (2.6% от БВП на България)

■ Средната работна заплата -

6112 лв. годишно (съвпада със средната за страната)

■ Дял на заетите с висше образование - 23.2%

■ Преки чуждестранни инвестиции - 1400 евро на глава от населението (с натрупване)

Източник: Институт за пазарна икономика
Снимка на три колони - През речните пристанища се изнасят не само готова продукция, а и зърно, дървен материал и малко торове, а се внасят въглища, метали, селскостопански машини и дори ветрогенератори
/Регионален бизнес - Русе

17.05.2012 г., с. II
Пламен Стоилов, кмет на Русе
Местенето на централни администрации тук ще увеличи заетостта и ще върне младите
Правителството има идея да премести в Русе администрацията на Агенция „Митници" и евентуално „Пристанищна инфраструктура". Кои други администрации смятате, че е подходящо да бъдат пренасочени към града?

- Смятам, че е нормално Агенция „Митници" да бъде в Русе. Тук е една от най-големите митници, която обхваща района от Видин до Силистра. Имаме кадри и можем да осигурим сграден фонд. Нормално е в Русе да дойде и една администрация, свързана с реката, защо това да не е пристанищна администрация? Няма никакъв проблем при нас да дойде и някоя от социалните агенции - за социално подпомагане или по заетостта. Но това са въпроси, които държавата трябва да реши.

Русе може да предостави нужната инфраструктура и кадри. А за нас това би бил много сериозен стимул, защото в тези агенции заетостта е голяма и работните заплати са доста над средната в Русе, което означава намаляване на процента на безработица в града, завръщане на младите хора, а по-високите заплати ще се отразят на стандарта на русенци и ще доведат до увеличаване на потреблението. Затова аз категорично съм „за" инициативата за преместване на част от администрацията извън София и колкото повече агенции дойдат в Русе, толкова по-добре.

Наскоро обявихте и идея за създаване на списък на длъжниците към общината, за да се справите с проблема със събираемостта на задълженията. Разкажете повече за нея.

- Списъкът на длъжниците е само една от целия комплекс от мерки, който планираме, за да си съберем задълженията към общината, които от 2007 г. досега са близо 7 млн. лв. Планираме да подготвим списък -топ 500 на физическите и юридическите лица, които имат дългове. Те ще бъдат поканени да ги изплатят и ако не го направят, да обявим имената им публично. И да се знае, че понеже не можем да съберем парите си от тях, не можем да ги използваме за нашите приоритетни дейности, от което страда цялата община. Смятам, че това ще има ефект и може дори да не се наложи да публикуваме списъка. Оказа се, че сред длъжниците има и общински служители, дори общински съветници и кметове на малки населени места. Те дължат местни данъци и такси, което е абсурдно.

Освен това предвиждаме да въведем като изискване пред тези хора, които искат да ползват общински услуги, да са си изплатили ангажиментите към общината. Не е нормално да искаш да ползваш детска градина или ясла, а да не си си платил данъците към общината.

Кои са основните инвестиционни проекти на община Русе през 2012

г.?

В момента работим по 14 проекта на обща стойност 22.5 млн. лв. Имаме спечелен един проект за развитие на туристическите атракции. Само той е за 4.4 млн. лв. и ще ни позволи да изградим парк зад историческия музей, т.нар. лапидариум. Ще можем да укрепим сградата на природонаучния музей и да го пуснем в експлоатация, както и да укрепим и ремонтираме частично сградата на регионалната библиотека. Договорът е подписан и в рамките на година и половина трябва да го завършим.

Активно развиваме проекти със социално значение. В същото време очакваме одобрение на проекта за интегрираното управление на транспорта за 29 млн. лв. и този за интегрирания план за градско развитие. Очакваме с нетърпение и задвижването на трансграничния проект за ремонта на бул. „Тутракан", който е за около 6.5 млн. евро, и се надявам това да се случи от I юни. Този проект е изключително важен, тъй като касае една от входните магистрали в града - тази от Дунав мост.

Един от проектите, който русенци чакат от доста време да бъде завършен, е за спортната зала. Ще бъде ли подновено изграждането й?

- Проблемът с този проект е, че той е на принципа на публично-частното партньорство и че е разработван в съвсем други условия, когато не е имало криза. Част от акционерите сега изпитват финансови затруднения. Общината е участвала с апортна вноска - терен и част от сграда, срещу които получава дял от около 39%, но проектът е така разработен, че ние сме по-скоро пасивна страна и всичко зависи от частните инвеститори. Иначе в нашата програма тази зала е заложена като един от най-важните проекти. Запознали сме с проблема правителството и лично премиера и финансовия министър. Работим по изчистването на всички проблемни въпроси и търсим начин, по който да можем да я довършим.

Какви са проблемите и кога смятате, че могат да бъдат решени?

- Проблемът е един - нужни са 10 млн. лв. за довършването на сградата, които бизнесът не може да осигури. Ако ги имаме, сградата може да бъде довършена и открита в рамките на шест месеца. Имаме подкрепата на премиера. При последното му идване в Русе на 6 май, когато бе и празникът на града, думите му бяха: „Тази година правим стадиона в Пловдив, догодина се заемаме с Русе." За нас това е гаранция, че този проект на спортната зала ще бъде завършен.

А проектът действително е много важен за Русе, тъй като градът има изключително занемарени спортни обекти. Залата ще даде възможност на Русе да се реализира и като конгресен и културен център. По проект тя ще разполага с две игрални зали, ще побира 6500 души и ще е втората след „Арена Армеец" в София.

Румънското нашествие беше преди време, през първата година-две, след като влязохме в Европейския съюз. Идваха, пълнеха колите с храни и техника и се прибираха. Сега не са толкова много", разказва таксиметров шофьор в Русе, докато се придвижвам в града. В колата му има тесте с рекламни календарчета, на които пише, че таксиметровата компания, за която работи, предлага трансфер с такси от Русе до Букурещ.

„Сега и българите започнаха да пътуват по-активно, най-вече до летищата в Букурещ. Оттам има много повече полети на нискотарифни авиокомпании, отколкото от Варна, а е и по-близо, отколкото да ходиш до София", обяснява той. Цената на трансфера е между 80 и 100 лв. в зависимост от таксиметровата компания, така че ако в колата се комбинират повече пътници, сумата става съвсем достъпна.

Един мост и си там - у съседите. Единственото раздразнение за тръгналите на индивидуално пътуване и за хората, които преминават границата с автобуси или тежкотоварни автомобили, са таксите. И основно това, че от миналата година България намали таксата си за преминаване по Дунав мост, докато тази на влизане от Румъния остана по-висока.

Изчезнаха ли румънците

„Има румънци, които продължават да идват тук за храна, техника, за по-евтини зимни гуми и т.н. Но действително няма наплив както преди няколко години", казва Лили Ганчева,

изпълнителен директор на асоциацията „Еврорегион Данубиус" - проект на областната администрация в Русе и окръжния съвет на румънския град Гюргево, която се занимава с тран-сгранични проекти.

Но пък все още има румънци, които регистрират фирми тук заради ниските данъци, но оперират в Румъния, допълва Ганчева. Докато корпоративният данък в България е 10%, в Румъния е 16%. Румънците продължават и да купуват и регистрират коли отвъд Дунав мост заради по-ниските данъци, такси и застраховки. Ако отидете в Гюргево, ще имате чувството, че сте в Русе - почти всички регистрационни номера са русенски, коментират хората.

Интересът на румънците към недвижимите имоти обаче се оказва по-скоро мит. Сделките преди време не са били много, а сега няма никакви - „румънците не търсят много отдавна", казва Иван Иванов, който е собственик на местната агенция за недвижими имоти „Олимпия" и работи в сектора от 17 години. От 4 години е регистрирал и туристическа фирма, тъй като смята, че в тази сфера има перспектива (повече за туризма в региона виж на стр. VIII).

На шопинг в Румъния

Русенци се шегуват, че Гюргево вече е квартал на Русе заради автомобилните регистрации. А понеже има много русенци, които ходят на пазар до Букурещ, до летището на града, а все по-често и на туристическа разходка, продължението на шегата е, че Русе е започнал да се превръща в квартал на Букурещ. Разходките до столицата

на северната ни съседка са предимно заради възможността за пътуване със самолет и пазаруването от „истински" аутлети, които предлагат маркови дрехи на значително по-ниски цени. Русенци разказват, че има хора, които ходят до Гюргево или Букурещ и на „фармацевтичен туризъм" - за да си купят по-евтини лекарства. Но използването на Румъния за шопинг дестинация не е кой знае колко мащабно явление.

Бизнес на една ръка разстояние

За румънските фирми често в България се намират поевтини стоки или суровини. Така например гъбозаводът в с. Красен вече е сключил два договора с румънски фирми за доставка на ком-пост за гъби (виж долу). За румънските контрагенти на компанията сделките са изгодни, тъй като намаляват и транспортните си разходи.

От „Свинекомплекс Голямо Враново инвест" пък разказват, че в момента водят преговори с румънска компания за продажбата на свине за угояване. Изпълнителният директор Милена Димитрова разказва, че същата румънска фирма пък има възможност да им продава кюспе, зърно и шрот за изхранването на животните - 2 хил. майки и 25 хил. прасета за угояване.

Ако търсите бизнес партньор...

Последните два примера за българско-румънски бизнес контакти са реализирани с посредничеството на асоциация „Еврорегион Данубиус". На 9 май неправителствената организация отбеляза 10 години от създаването си, през които са съдействали за бизнес контактите между немалко фирми

от България и Румъния, както и за решаването на някои от пречките за бизнеса пред двете страни. Лили Ганчева изтъква, че един от големите им успехи е намаляването на таксата за преминаване на Дунав мост, и допълва, че не са се отказали от опитите си да изискват същото и от румънска страна.

Структурите, чрез които асоциацията помага на бизнеса, са две - чрез трансграничния бизнес център „Данубиус" в Гюргево и чрез българско-румънската земеделска комисия. Структурата е изградена в Румъния, тъй като запитванията оттам са повече, отколкото от България. Чрез центъра, а и чрез българското представителство на асоциацията всяка компания може да получи информация за особеностите на пазара у съседите си, да обяви, че търси доставчик на определена стока, и т.н. Центърът е инициатор и на търговски изложения на български и румънски производители и занаятчии, които се провеждат поне 2-3 пъти в годината. Особено успешно се оказва това в сферата на строителството. Според изпълнителния директор на Русенската търговско-индустриална камара Милен Добрев строителството е секторът, в който български фирми могат да имат конкурентни позиции на румънския пазар.

Земеделската комисия пък е съставена от представители на местната власт, експерти и компании, като целта й е да се провеждат заседания по актуални въпроси в сферата на селското стопанство по предложение на бизнеса - производството и преработката на рапица, производство на пчелен мед, хранително-вкусовата промишленост и др.

"Майкрософт" призна, че е впечатлен от българите, които са работили във фирмите му. Държавата да инвестира в технологии и образование, бе другият съвет на

един от най-богатите хора в света.

Икономическите показатели дават на България огромен шанс, от който непременно трябва да се възползвате, каза още Гейтс. Плевнелиев пък представи идеята за "София тех парк", какъвто има в Барселона. Президентът съобщи още, че представители на фондацията на Гейтс ще дойдат у нас във връзка с проекта "Глобални библиотеки", в който милиардерът вече е вложил 15 милиона лева.

Въпросът за язовира се обсъжда от години между София и Анкара. Има изготвен и технически проект, но досега няма решение заради липса на пари. По време на посещението на Борисов в Анкара през март обаче Ердоган отново повдигна темата. Това стана на фона на поредните наводнения, които заляха Свиленград и земите около ГКПП Капитан Андреево. Дори председателят на Червения полумесец в Одрин Метин Кърай заяви, че е възможно турски граждани да поискат от България обезщетения за наводненията.

Много е възможно построяването на язовира да бъде разменната монета, срещу която Анкара да даде зелена светлина на толкова исканата от София междусистемна газова връзка, коментираха запознати. Свързването на турската и българската газопреносни системи също беше обсъждано по време на визитата на българския премиер в Турция.

Въпреки че предварителната програма за тристранната среща предвиждаше тя да се проведе изцяло край Варна, "Стандарт" научи, че по искане на катарската страна посещението е силно съкратено. Първата част от него ще се проведе в София, където с Катар ще бъдат подписани двустранни документи в областта на културата, земеделието, здравеопазването. Вечерта гостите от Доха ще отпътуват за "Евксиноград", където в петък ще е тристранната среща с Ердоган и негови министри. Турският премиер ще се включи през втория ден от срещата.

Заради високопоставената визита днес центърът на София ще е отцепен за автомобили почти през целия ден. Строги мерки за сигурност ще има и във Варна, тъй като може да се очакват провокации от партия "Атака". Вчера зам.-шефът на партията Десислав Чуколов разпространи в социалната мрежа призив против посещението на турския премиер.