17 май 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Бул. „България" е най-натоварената пътна отсечка в София. По него преминават по 160 автомобила в минута. Втори със 140 коли се нарежда Орлов мост, каза шефът на столичния КАТ Богдан Милчев. Той участва в заседанието на транспортната комисия в СОС заради забраната мотористи да се движат по „Цариградско шосе". Миналия август полицаите преброили за час 130 мотористи, нарушаващи забраната. Милчев настоя те да могат да се движат по „Цариградско", защото натоварвали трафика по обходните маршрути. Комисията подкрепи свалянето на забраната.

Главният архитект на София Петър Диков пък предложи да се направи допитване дали живеещите около бул. „Македония" искат да има подземен паркинг със 730 места. По-малко места за синя зона около „Ал. Невски" иска Ангел Джамбазки от ВМРО. Той предлага паркирането да е само по периферията на площада, а парламентът да плаща служебен абонамент. Джамбазки настоява НС да свали и огражденията от паркинга при бившия партиен дом. За двата паркинга със 185 места парламентът плаща 22 200 лв. месечно на общината.


17.05.2012 г., с.4
2000 лв. глоба отнесе Румен Рашев,
защото е нарушил закона при договаряне с мобилен оператор. През 2008 г. като кмет на Търново той не е провел обществена поръчка за услугата. До дни се очаква и решението на ВКС по наказателното дело срещу Рашев за облагодетелстване с незаконно право на строеж на частна фирма, донесло вреда на общината от близо 500 хил. лв. Апелативният съд даде 3 г. затвор на бившия управник и условна присъда на тогавашния главен архитект Елена Абаджиева. Двамата обжалват присъдите.


17.05.2012 г., с.5
Борисов събира на обяд колегите си от Катар и Турция
Само четирима наши министри са допуснати
Премиерът Бойко Борисов събира на обяд утре в резиденция „Евксиноград" колегите си от Катар шейх Хамад бин Джасем ал Тани и от Турция Реджеп Ердоган. Идеята е да се обсъдят възможности за съвместни проекти. Сред тях са участие на катарски инвеститори в строителството на път от Русе до Истанбул през Свиленград и строителство на язовир по българо-турската граница, с който да се реши проблемът с наводненията у съседите от български реки.

Освен Борисов в обяда ще участват министрите Николай Младенов, Мирослав Найденов, Ивайло Московски и Вежди Рашидов. Към първата част от визитата на премиера на Катар в София днес ще се присъединят и Десислава Атанасова, Нона Караджова и Делян Добрев, тъй като се очаква да подпишат споразумения с катарските си колеги за сътрудничество.

По последна информация шейх Джасем ал Тани идва с 30-членна делегация. В нея са представители на 6 катарски фирми, на които българското правителство предлага меморандуми за разбирателство за евентуални инвестиции в минния отрасъл и туризма.

Очаква се да бъде подписано и общо споразумение за 100 млн. евро, които Катар е склонен да вложи в проекти у нас за срок от година.

С турската страна засега не се предвижда подписване на никакви договори. Основното настояване на България е за изграждане на газова връзка с Турция, която да осигури алтернативни на руските газови доставки, но въпросът се точи с години и едва ли ще намери решение и на тази среща между Борисов и Ердоган. Министърът на енергетиката Добрев дори няма да присъства на обяда в „Евксиноград".


17.05.2012 г., с.7
4-и месец чакат заплати 100 работници,
назначени по програма "Развитие", в родопската община Баните. Ощетените работници най-често чистят пътищата в общината.

Местният организатор по проекта Венко Каменов заяви, че се чакат средства, за да платят януарските заплати.

Тя е за мониторинг на 99 плажа по Черноморието ни с обща площ 2830 дка. Процедурата е разделена на три - за 36 ивици от Каварна до Обзор, 30 от Елените до Созопол и 33 от Созопол до Силистар.

Прогнозната стойност на конкурса е 155 хил. лв. без ДДС, като срокът на договорите ще е до края на септември.

Според мотивите на обявената от ведомството на Лиляна Павлова процедура, тя е заради "необходимост от установяване на действителните размери на свободните площи на морски плажове, предоставени на концесия или под наем, както и на заетите от преместваеми обекти". С мониторинга ще бъде направена съпоставка на територията на активната плажна ивица спрямо общата площ.

Според закона за устройство на Черноморското крайбрежие 50% от плажа трябва да са за свободно ползване. Преместваемите обекти пък трябва да заемат до 2 на сто от площта му, ако е до 40 дка, и до 1%, ако е по-голям. Санкцията за неспазване на тези разпоредби е до 10 хил. лв.

"Какао бийч" на Слънчев бряг е най-хубавият плаж в България, обяви в своя класация пък туристическият портал Beach Bulgaria. Мястото печели класацията заради хубавия пясък и многото места за купон на него. В класацията влизат още плажовете на Златни пясъци, Албена, Дюни, Приморско, Златната рибка и Смокини до Созопол, Шкорпиловци, Устието до Синеморец и Алитман до Китен.

Мъж или жена на възраст от 40 до 50 г. от голям град като София, Варна или Бургас. Кара хубава кола, живее в просторен апартамент. Това не е обява за запознанство. Такъв е най-често срещаният профил на длъжника на банка или лизингово дружество, показват данните на асоциацията на фирмите за събиране на дългове. Преди години е имал висок стандарт и е теглил голям кредит наред с ползването на редица други скъпи услуги.

С настъпването на кризата обаче му става все по-трудно да покрива всички разходи.

Хората с минимални доходи трайно са спрели да потребяват стоки и услуги, които не могат да си позволят Българите със среден доход не отчетоха намаляването на приходите си навреме и продължиха да живеят според достигнатия стандарт на ръба на своите възможности, разказват от асоциацията.

Експертите й разделят длъжниците на три категории. В първата влизат именно хората на средна възраст от голям град. Високорисково се оказва поведението на представителите на средния мениджмънт, особено в браншове, които пострадаха от кризата, каквито са търговията и строителството например.

Другата категория са жителите на Русе, където очакванията за високо потребление от търговия и туризъм доведоха до изкуствено завишаване на стандарта и хората надвишиха значително реалните си възможности.

Третата група длъжници са жителите на Северозападна България, където хората са по-бедни. Техните задължения обаче са с по-малък размер.

В 52% от случаите с проблемно плащане на кредит или лизинг причината е забавяне на заплатата, 10% са безработните, а при всички останали става въпрос за лошо планиране на разходите. Ако човек е безработен или приходите му рязко намалеят, той трайно отказва да плаща, казват събирачите на дългове. (Кои плащания отлага домакинството - виж в таблицата.)

Има и хора, които не плащат, защото не разбират продукта и ангажиментите си по него или пък не познават задълженията си по договора. Примерно напускат апартамента и не позвъняват на доставчика на кабелна телевизия да прекрати договора. "Андрешковците" са 7% - проявяват открито нежелание да плащат дълговете и подценяват последиците. Всеки втори длъжник имал повече от едно задължение. Хората с малки спестявания по-често са принудени да ги ползват за плащане на дългове или сметки за комунални услуги, както и за непредвидени важни харчове, показват пък наблюденията на банкерите. Това се потвърждава и от статистиката на БНБ, според която напоследък намаляват само депозитите до 1000 лв. През четвъртото тримесечие на 2011 г. броят им е паднал с 49 091 спрямо същия период на 2010 г. Те са близо 10 млн. броя, но в тях има едва около 1 млрд. лв. Според банкери основната причина е тегленето на сумите, с които се плащат сметки и други дългове.

Точно обратното се случва при богатите българи -депозитите над 100 000 и 200 000 лв. се увеличават чувствително. За година ръстът им е с 40% като бройка и с 44,6 на сто като сума. Увеличението при тези от 200 000 до 500 000 лв. е съответно 27,8 и 25,2%, а при тези от 500 000 до 1 млн. лв. -13 и 11,3%. По-значително е покачването при най-големите влогове. С 21,8% повече са станали депозитите над 1 млн. лв., а парите в тях са нараснали с 12,3 на сто. Към края на миналата година в тях се намират 1,3 млрд. лв., или средно по 2,4 млн. лв. във всеки от 553-те влога. Общо в тези с по над 200 000 лв. са депозирани 3,3 млрд. лв. Средно в тях има по 500 000 лв. Делът им от общата депозитна маса е 11 %. (Подробности виж в таблицата.)

ХАМЛЕТОВИЯТ въпрос като че ли е решен. Законът за конфискацията е факт, макар и в деликатната фаза между Народното събрание и преди обнародването от президента.

С това до голяма степен общественият интерес се измества от мотивите за приемането му към неговото приложение. Трудно могат да се коментират отделните детайли, преди текстът да бъде обнародван, но най-съществените въпроси вече бяха поставени, а общата картина - налице.

Законът има своя контекст. Той е правен, културен и политически.

Да, има европейски контекст - това е Стокхолмската програма, Стратегията за вътрешна сигурност, с предвидени в нея стъпки, която сочи отнемането на имущество, придобито от престъпна дейност без присъда, като средство за борба с икономическите ползи за организираната престъпност. Има и чисто националното усещане за крещяща липса на справедливост, в което идеята за такъв закон се вписва. Политически той е резултат от неспособността на България да бъде играч в европейската политика, а само субект на изглеждащия вечен натиск „на Брюксел", осъществяван чрез Механизма за наблюдение и сътрудничество. Никой не говори за това каква е позицията на България по предлаганата хармонизационна директива в тази област, а само за изискванията на Европейската комисия към нас.

Как се „случи" този закон?

Той идва като продължение на закона „Попова". Това беше законодателна инициатива, при която мнозинството в парламента бламира тогавашния министър на правосъдието.

Между двата закона се натрапват няколко паралела:

1.Сегашният закон е внесен от няколко народни представители, а процесът на неговата подготовка остана неясен и тъмен. Как, с кого и в какво се изразяваше подготовката? Как се извърши съгласуването му - не само с неправителствения сектор, но и с международни организации и държави-членки на ЕС, вероятно са разбрали малцина.

2. До второ четене законът „Попова" не стигна. Между първо и второ четене сегашният закон обрасна с текстове, които не му бяха присъщи и възстановиха модела от закона „Попова". Да не коментираме конституционно съобразно ли е, но как се случи това, какво и как мотивира отделни народни представители да внесат тези промени? Това трудно ще разберем - заседанието на водещата комисия беше закрито (защо!?), а в пленарната зала народните представители не защитаваха текстовете си.

Дали това не е законът „Сираче"?

Как и кога законът ще отговори на общественото очакване за справедливост, на европейските очаквания?

Определена трудност може да бъде и съставянето на парламентарната квота - от три парламентарни групи. Кои от петте съществуващи парламентарни групи? По какви правила ще бъде извършен изборът, кой ще предлага и по какви критерии парламентарните групи ще направят своите номинации? Ще бъде ли дадена възможност за общественото им обсъждане?

Дали няма да се повтори наскоро развилият се казус с инспектори в Инспектората към ВСС, при който задкулисно бяха направени договорки, довели до избирането на неприемливи кандидати и скандал?

Липсата на отговор на тези въпроси може да доведе до допълнително забавяне на работата на комисията. Въпросът за това как ще се извърши номинацията и по какъв критерий ще бъдат подбрани назначенията на президента и премиера също е открит.

По замисъл законът следва да отговори на общественото очакване за справедливост. До справедливост може да се достигне само по открит и ясно очертан път.

Основният извод от национално изследване на системата за почтеност, проведено през 2011 г. като част от общоевропейски изследователски проект на „Трансперънси", е, че като цяло институциите се представят под очакванията към тях, като се вземат предвид размерът на заделения за дейността им ресурс и правната рамка, в която работят. Основна причина за това са липсата на адекватна организационна култура и несъответствието между съществуващата правна рамка и нейното практическо

приложение.

Как ще бъде изградена комисията за конфискация, върху какви вътрешни правила ще работи тя, е от изключително значение. Ако законът е инструмент за дейност на тази комисия, то организационната й култура ще отговори на въпроса как той ще бъде използван.

Този въпрос следва да привлече вниманието на гражданското общество не по-малко от самия закон. Анализът на процеса в неговата динамика и резултати би могъл да допълни отговора на въпроса добър закон ли бе приет.

Това, което и ЕК е посочила в доклада си от февруари - работещ закон, на практика означава ефективно и убедително работеща комисия.

ЕК споменава на два пъти в доклада си необходимостта комисията да бъде независима в осъществяването на своята дейност. Това поставя въпроса за деликатния баланс между отчетност, откритост и контрол върху дейността й.

Контролирана комисия едва ли би била независима комисия. В този смисъл гражданският поглед върху различните аспекти в нейната дейност е повече от необходим. Такова е и мнението на британските експерти, които представяха опита, които е натрупан в приложението на аналогично законодателство на Острова. Колкото по-широк е той, толкова по-ефективен би бил. Особено в мрежата на международната антикорупционна организация „Трансперънси интернешънъл" той би могъл да придобие и международно, и наднационално измерение. Разбира се, процесът на наблюдение не следва да се схваща пасивно, а по-скоро като активен диалог, който развива и двете страни. Това е най-добрата гаранция, че този извънреден способ за гарантиране на справедливост не би бил в разрез с установения правен ред и не би отишъл отвъд общопризнатите човешки права.
Снимка на три колони - Постройки в „Митничарското селище" край язовир Ивайловград


17.05.2012 г., с.13
Кристалина Георгиева, евврокомисар:
Време е да стимулираме бизнеса, за да ограничим безработицата
Всеки лев, вложен в превенция на кризи, носи 4-7 лева от предотвратени щети
Румяна Денчева, Любомир Денов

- Какво ви плаши повече, г-жо Георгиева - природните стихии, крупни аварии, военни действия или икономическите и финансови катаклизми в света?

- Най-много ме плашат кризите, за които не сме готови. Крейг Фугейт, американският ми колега, който оглавява Федералната агенция за управление на извънредните ситуации, веднъж ми каза: "Ние знаем как да се подготвим за проблемите, които можем да предвидим, но как да се подготвим за непредвидимото?" Този въпрос тревожи и мен - и затова смятам, че във всеки аспект на управление на риска, от природния до причинения от човека, ние трябва да засилим и превантивните мерки, и готовността си да реагираме при неочаквани ситуации.

- Изнесохте любопитни данни от "Евробарометър" - оказва се, че и европейците и българите, са готови да помагат при бедствия. Готовността обаче е по-малка към финансово разхайтените държави. Имате ли обяснение на този феномен?

- "Евробарометър" действително показва нарастващата солидарност на европейците с пострадалите от бедствия и конфликти по света. През 2010 г. 79% от европейците подкрепят хуманитарната помощ, а днес въпреки кризата броят им достига 88%.

Отчасти това се дължи на високата концентрация на драматични бедствия и конфликти през тези 2 г., но е възможно също кризата да ни отрезвява и кара да мислим повече за тези, които имат значително по-малко от нас. Относително по-малката симпатия към жертвите на лошо финансово управление вероятно идва от това, че става дума не за стихии извън нашия контрол, а за грешки, към които потърпевшите имат отношение - като избиратели, данъкоплатци,участници в политиките.

- Как да накараме критиците на обединена Европа да замълчат? Дали бедствията, които могат да се преодоляват само с общи усилия, могат да са един от аргументите за това?

- Сега е модерно да се критикува Европа, но съм убедена, че тази мода ще отмине. Вместо да се борим срещу тези, които са "против" европейския проект, трябва всички, които сме "за", да кажем ясно защо сме "за".

Мнозинството от гражданите очакват от европейските институции да се изправим заедно срещу бедствията. Хората разбират, че само заедно можем да реагираме по-бързо, по-предсказуемо, по-успешно и с по-малко разходи. Моята задача е да превърна в реалност този приоритет. Надявам се, че Софийският форум за сигурност ще ни даде нови идеи как да постигнем това.

- Справя ли се България с финансовата криза?

- Хората разбират, че времето е трудно за всички. Логично е, че искат повече сигурност и по-добър живот, но не очакват чудеса. На фона на трудностите в Европа България се

справя относително добре. Въпреки сътресенията, причинени от кризата в еврозоната, страната ни запази макроикономическа стабилност. Еврофондовете - този ценен ресурс, един от малкото, които се запазиха в кризата - се усвояват все по-добре.

При растяща безработица сега е времето да помислим как да стимулираме бизнеса и чрез него - заетостта. В това отношение отлична инициатива на правителството е програмата за енергийна ефективност - особено частта за саниране на сгради. Тя насърчава малкия и средния бизнес, създава работни места, но също пести пари на хората и повишава стойността на техните домове. Пожелавам на правителството да намери и други добри идеи и възможности гражданите ни да живеят по-добре.

- Как оценявате действията на кабинета при наводнението в с. Бисер?

- Когато посетих района, видях екипна и резултатна работа в помощ на пострадалите. Хората също бяха доволни от реакцията на правителството и президента. Съдейки по доклада на кризисния щаб, армията също се е справила отлично - военните части и техника са били сред първите на мястото и са останали на разположение до пълното отстраняване на най-сериозните щети.

Правилно беше и решението на правителството да задейства Европейския механизъм за гражданска защита, чрез който страната ни получи материали за укрепване на язовирните стени и речни корита в рисковите райони.

Това наводнение ни показа, че можем да реагираме бързо и да си сътрудничим добре, но също така и че имаме още много работа - планиране, ранно предупреждение, стратегия за управление на риска, превенция, засилване на местните способности за реакция. Важно е трагедията в Бисер да се превърне в научен урок, чрез който да се подготвим по-добре за следващите рискове.

- Смятате ли, че важни държавни обекти като атомната централа са надеждно защитени? Преди няколко години вертолет на НАТО на път от Констанца за Косово прелетя по погрешка над нея, без охраната да реагира.

- След тройното бедствие в Япония - земетресение, последвано от цунами и ядрена авария, светът вдигна летвата за защита на най-важните инфраструктурни и промишлени обекти. По отношение на атомните централи се възприе необходимостта от стрес тестове за тяхната надеждност.

Първият тур, който включваше оценка на риска от бедствия за европейските ядрени централи, приключи. Предстои вторият, който ще разглежда именно готовността за реакция при евентуални инциденти.

- Една от основните теми на започващия днес Софийски форум за сигурност е превенцията. Научиха ли ни бедствията да инвестираме в превенция?

- Софийският форум за сигурност показва, че в България темата за неминуемо по-честите и разрушителни природни бедствия и необходимостта да сме готови за тях е приоритет на страната. Надявам се той да постави акцента на превенцията и това да е дългосрочен ангажимент.

Превенцията не е урок, който можем да научим веднъж. Тя е тема, по която трябва да се работи всеки ден, на местно, регионално, национално и европейско ниво. Инвестициите в превенция носят не само повече сигурност, но и имат икономически смисъл - изследвания показват, че всеки лев, вложен в това направление, ни спестява 4 до 7 лева от предотвратени щети.

Разчитам на Софийския форум за сигурност да ни даде още аргументи и да сложи началото на нови инициативи - с идеи за по-добро прилагане на законодателството, с възможности за обмен на опит, с ново сътрудничество, с преглед на успешните бизнес решения за превенция.

- Кризата сви ли ресурса, с който Европа разполага срещу бедствия?

- Ресурсът не е намалял, но бедствията стават повече и нуждите растат. С ограничени средства трябва да помагаме на все повече хора. Решението има две страни - първо, да помагаме по-ефективно, за да извличаме максимален резултат от всяко евро, което влагаме срещу бедствия. И второ, да работим за ограничаване на щетите.

- От кои държави България може да се учи?

- Всяка държава развива своята система според специфичните рискове. Така че е важно да познаваме напълно проблемите, на които сме уязвими, и местата, където сме най-застрашени. Еврокомисията в момента подготвя списък с добри практики, от който всяка страна може да черпи опит и идеи според рисковете, които я грозят.

Италия, която е в риск от от земетресения, горски пожари, наводнения и морски инциденти, е добър пример и в превенцията, и в реакцията. Великобритания има отлични практики в оценката на риска. Холандия е толкова добра в превенцията, че днес се оплакват, че спасителите им нямат достатъчно практика при бедствия. Полша и Германия да са пример за добре организирана система на гражданска защита. Но и от нас има какво да научат другите - за съпричастността по време на бедствие.

- Има ли планове за създаване на някаква регионална организация за реакция при бедствия?

- В Европа има координационна система, която обхваща 32 страни, избягва дублирането на структури и загубата на време за реакция. В нея развиват регионални инициативи според интересите и рисковете. Например в Южна Европа работи програмата за съвместно обучение и реакция при горски пожари, в Балтийския регион при аварии с фериботи. Десет държави от Югоизточна Европа си сътрудничат в рамките за превенция и подготовка за бедствия. Така че няма нужда от нови структури и организации, тези инициативи дават успешна рамка за сътрудничество и взаимопомощ.
cv

•Родена на 13 август 1953 г.

•От февруари 2010 г. е еврокомисар с ресор международно сътрудничество, хуманитарна помощ и отговор при кризи

•От 1993 г. до назначаването й за комисар работи в Световната банка. Ръководила е отдела за устойчиво развитие в банката и отдела за Русия

•През 2008 г. е избрана за вицепрезидент на Световната банка

•Завършила е икономическия университет в София, където е била преподавател с титла доцент

•Има специализации в САЩ, Лондон и др.

Омъжена, с едно дете
Снимка на три колони – без текст