18. Административен акт – понятие, видове административни актове


Оспорване на индивидуални административни актове по административен ред по ЗАП



страница10/14
Дата02.11.2017
Размер1.14 Mb.
#33688
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14

30. Оспорване на индивидуални административни актове по административен ред по ЗАП



І. Ако издаденият адм. акт е утежняващ, адм. орган трябва да го връчи на адресата, за да започне неговото действие. Облагоприятстващите адм. актове започват действията си веднага след издаването си. От датата на връчването тече срок, в който адм. акт акт може да се оспори. Съгласно ЗАП има два начина за оспорване на издадени адм. актове:

  1. По административен ред;

  2. Пред съда.

Съгласно чл. 33 и 35 ЗАП адресатите сами избират ред, по който да обжалват издадените адм. актове (чл. 33, ал. 1 Административните актове могат да се обжалват по отношение на тяхната законосъобразност и пред съда; чл. 35, ал. 2 Жалба или протест до съда може да се подаде, след като е изчерпана възможността или е изтекъл срокът за обжалване по административен ред).

ІІ. Адм. актове могат да се оспорват по адм. ред от по-горестоящ адм. орган.

  1. Молители:

А/ жалби могат да се подават от заинтересованите правни субекти – граждани или организации, т. е. страните в адм. производство. Не е необходимо страната ефективно да е участвала в производството по издаване на адм. акт. Достатъчно е тя да има качеството на страна – адм. акт да създава права или да поражда задължения за нея или да засяга нейно право или законен интерес – трябва да е налице процесуален интерес от обжалването на акта.

Б/ прокурорът може да подава протест.



  1. Заинтересованата страна може да оспорва както законосъобразността, така и правилността (целесъобразността) на адм. акт.

Прокурорът може да оспорва само законосъобразността на акта – изключено е служебното начало при адм. обжалване по ЗАП.

По адм. ред може да се оспори както отказът да се издаде документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, така и съдържанието на издаден такъв документ. Тук се очертава една съществена разлика с обжалването по съдебен ред – пред съд по ЗАП може да се оспорва само законосъобразността на отказа да се издаде документ, но не и съдържанието на издаден документ (чл. 33, ал. 3 ЗАП).

Не подлежат на обжалване по адм. ред (чл. 20 ЗАП):


  • адм. актове на министрите, на ръководителите на другите ведомства, подчинени непосредствено на МС и на областните управители;

  • за които в специални закони се предвижда обжалване направо пред съд или пред особена юрисдикция.

  1. ЗАП е възприел принципът на едноинстанционното адм. обжалаване. След изчерпване на възможността за обжалаване пред непосредствено по-горестоящият адм. орган, може да се оспорва по съдебен ред само законосъобразността на ИАА, включени в обсега на този закон.

  2. Срокът за подаване на жалбата или протеста е 7-дневен и тече от деня на връчване на съобщението за издаване на адм. акт.

Мълчаливият отказ се обжалва в 2-седмичен срок от изтичане на срока, в който е трябвало да приключи адм. производство и в който адм. орган е следвало да се произнесе по направеното пред него искане или предложение.

Подадената след срока жалба се връща на подателя с/у разписка. В 7-дневен срок от връщането на жалбата може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства (тежко заболяване, продължително отсъствие и др.).

Искането за възстановяване на срока се разглежда от по-горестоящия адм. орган, компетентен да разгледа самата жалба. Ако искането е основателно, този орган нарежда да се спре изпълнението на акта и дава ход на жалбата. В противен случай жалбата се оставя без разглеждане.


  1. До изтичане на срока за обжалване адм. акт не се привежда в изпълнение, освен ако заинтересованите заявят писмено, че няма да го обжалват.

Своевременно подадената жалба или протест има двоен ефект: деволутивен и суспензивен:

  • деволутивен – по-горестоящият орган е сезиран със спора за законосъобразността или правилността на адм. акт и че този орган е длъжен да се произнесе по този въпрос;

  • суспензивен спира изпълнението на оспорения акт до произнасянето на по-горестоящият адм. орган.

Жалбата или протестът нямат суспензивен ефект, ако адм. орган, автор на акта, при условията на чл. 16 ЗАП е допуснал предварително изпълнение, както и когато адм. акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на специален нормативен акт.

  1. Жалбата се подава в писмена форма чрез адм. орган, чийто акт се обжалва. В нея се посочва органа, до който се подава; името и адресът на жалбоподателя; актът, който се обжалва; органът, който го е издал; оплакването на жалбоподателя и неговото искане. Към жалбата се прилагат и писмените доказателства, на които жалбоподателят се позовава. С нея може да се иска събирането на доказателства, на факти и обстоятелства, които не са били взети предвид при издаването на акта, или пък са настъпили след издаването му.

Жалбата се подава чрез органа, чийто акт се обжалва, за да се даде възможност на този орган да преразгледа въпроса и евентуално сам да отстрани допуснатата незаконосъобразност или неправилност. Заради това законът (чл. 26 ЗАП) предписва, че в 7-дневен срок, а когато органът е колективен – в 2-седмичен срок от получаването на жалбата или протеста, адм. орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам обжалваемия акт или да го измени, или да издаде съответен акт или документ, ако е оказал това. В тези случаи се уведомяват заинтересованите, тъй като новия адм. акт подлежи на обжалване по адм. ред на общо основание.

В едномесечен срок от съобщаването за издаване на акта може да се преразгледа, както от гледна точка на изискванията за законосъобразност, така и на правилност, и въпрос, решен с адм. акт, който не подлежи на обжалване по адм. ред.



Проверката на жалбата (протеста) представлява филтрираща функция от издателят на адм. акт – той извършва проверка по 2 направления:

  • допустимост на жалбата (протестът) – свързва се със съществуването или не на обстоятелства, които ако съществуват има забрана да се приеме жалбата (протестът):

  • просрочие;

  • липса на пряк личен интерес;

  • жалби, подадени с/у актове, които не подлежат на адм. обжалване.

  • Редовност на жалбата (протеста):

  • до кой орган се подава;

  • кой акт се оспорва;

  • съдържа ли доказателства.

Нередовността на една жалба (протест) може да е в 2 посоки:

  • неотстраними дефекти;

  • отстраними дефекти.

Когато адм. орган не намери основание за пререшаване на въпроса, той изпраща незабавно жалбата или протеста заедно с цялата преписка на компетентния по-горестоящ адм. орган. Тъй като на практика се срещат случаи на забяване изпращането на преписката, законът предвижда, че ако в 7-дневния срок от изтичане на срока за преразглеждане на жалбата (протеста) не бъдат изпратени на по-горестоящия орган, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата, а прокурорът от протеста, направо на по-горестоящия орган или да го уведоми за допуснатото забавяне. По-горестоящият адм. орган изисква преписката служебно.

  1. Компетентен да разгледа жалбата (протеста) е непосредствено по-горестоящият адм. орган, на който е подчинен органът, издал обжалвания акт:

  • Адм. актове на специализираните изпълнителни органи на общинския съвет се обжалват пред кмета на общината, а адм. актове, издавани от кметовете на кметства и на райони - пред кмета на общината.

  • Адм. актове на кметовете на общини се обжалват пред областния управител.

  1. По-горестоящият адм. орган постановява решението си, след като обсъди обясненията и възраженията на заинтересованите правни субекти. Той може да събере и нови доказателства. По-горестоящият адм. орган трябва провери законосъобразността и правилността на оспорения факт изцяло, без да се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени в жалбата или протеста.

  2. Правомощия:

  • По-горестоящият адм. орган се произнася с мотивирано решение, с което отменя изцяло или отчасти адм. акт като незаконосъобразен или неправилен, или отхвърля жалбата или протеста.

  • Когато адм. орган противозаконно е отказал да издаде адм. акт или документ, по-горестоящият адм. ого задължава да стори това, като определя и срока.

  • Когато вместо отменения незаконосъобразен или неправилен адм. акт трябва да се издаде друг акт, по-горестоящият адм. орган връща преписката на органа, който е издал отменения акт, със съответните задължителни указания. Тези указания може да са каткто по тълкуването и прилагането на закона, така и относно доизясняването на фактическата обстановка и събирането на доказателствата. И в двата случай те са задължителни за по-долустоящия адм. орган при новото разглеждане на преписката.

  • Ако въпросът е изяснен от фактическа страна, по-горестоящият адм. орган може и сам да издаде съответния акт, стига за това да няма законни пречки.

  1. Срок за произнасяне – по-горестоящият адм. орган трябва да се произнесе по жалбата или протеста в 2-седмичен срок, а когато органът е колективен – в 1-месечен срок от получаване на жалбата или протеста. Ако този орган не се произнесе в посочения срок, законосъобразността на адм. акт може да се оспори пред съда, ако актът пдлежи на обжалване по съдебен ред. С оглед на бързина и процесуална икономия, тук е създадена презумпция, че мълчанието на по-горестоящия орган през определения срок означава отрицателно влеизявление – отхвърляне на жалбата или протеста.

  2. В 3-дневен срок от постановяване на решението по-горестоящият адм. орган го съобщава на жалбоподателя, на прокурора, ако е участвувал в производството, и на другите заинтересувани граждани и организации. Съобщение не е нужно да се изпраща, когато преписката се връща за преразглеждане.





Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница