Оперативна самостоятелност /дискреционна власт/ и обвързана компетентност

19. Оперативна самостоятелност /дискреционна власт/ и обвързана компетентност

1. 
   Обвързана компетентност. Има случаи, когато правната норма сама определя точно какво решение следва да вземе органът по конкретен въпрос, кога да го вземе и по какъв начин да го изрази. Тя не дава възможност на администрацията да преценява дали, кога и как да издаде адм. акт, а направо обвързва нейните органи с точно определен по предмет, субект и време акт на държ. управление. Органът на администрацията при обвързаната компетентност (обвързаната администрация) няма никакво право на избор и може да вземе само едно законно решение – онова, което е очертано стриктно в самата правна норма. Пример: адм. актове ще са определянето на данък или такса; на задължителна застраховка; на пенсия и други.
   

2. 
   Оперативна самостоятелност (адм. съобразяване, дискреционна власт) ще бъде на лице в случаите, когато правната норма очертава една рамка /предели/ за действие, в която компетентния орган може да прояви определена по закона свобода на преценка при вземане на едно или друго решение, влизащо в кръга на неговите правомощия. Предоставената от закона тук разпоредителна власт дава възможност на органа на държ. управление за всеки конкретен случай да преценява дали да действа, кога да действа и как да действа (дали да пристъпи до принудително отчуждаване на определен имот, кога да стане; дали да извърши повикване на учебен военен сбор). Общото оправомощаване чрез очертаване на определена рамка за органа на администрацията му дава известна свобода да преценява и подбира обектите, лицата, времето и начина, които ще имат значение за неговото управленско решение. Тази свобода на действие дава възможност на адм. органи да проявяват за всеки отделен случай необходимата творческа активност, за да достигнат до най-правилното (целесъобразно, навременно, полезно, резултатно и пр.) управленско решение.
   

Вземането на решение при наличност на оперативна самостоятелност за адм. органи зависи от подготовката, професионалната квалификация и съобразителността на лицата, които действат в тези органи , а също и от техните политически, морални, естетически и др. възгледи. Поради това и не винаги е възможно за администратора във всеки конкретен случай да взема най-правилното и съответстващо на конкретната обстановка решение. От тази гледна точка издадените адм. актове при упражняване на дискреционната власт могат да бъдат повлияни от известен субективизъм в решаването, който ще доведе в някои случаи до неправилни решения. Правилните и неправилните решения на администрацията в тези случаи по принцип ще се приемат за законосъобразни, съответни на закона актове, стига да са извършени при спазване принципа на законността, да са издадени въз основа, в пределите и в преследване целите на закона.

20. Условия за редовно действие на административните актове. Законосъобразност и правилност /целесъобразност/. Изисквания за законосъобразност на административните актове

1. 
   Обикновено адм. акт влиза в сила от момента на неговото издаване. Той поначало предизвиква правен ефект, щом като е завършен и издаден. Ако обаче да издаването на акта е предвидено производство, което задължително трябва да се спази, за да стане той окончателен, е необходимо да бъде изчерпан установеният за това производство ред. Такъв е случая с издаването на инд. адм. актове по ЗАП. По смисъла на този закон адм. актове влизат в сила и подлежат на изпълнение, само ако са станали окончателни, т.е. когато те в установения от закона срок не са били оспорени или ако са били оспорени по адм. ред, жалбата или протестът са били оставени от контролния орган без уважение. Актовете на държавно управление, които по закона са окончателни, придобиват т. нар. формална правна сила и подлежат по правило на изпълнение. Само с изрична норма може да се предвиди предварително изпълнение на някои адм. актове. Спрямо адресати, на които се възлагат задължения с акта, правната му сила се проявява от деня на връчване на съобщението за издаването на акта и узаконяването му по съответния ред. При нормативните актове съобщаването се извършва чрез обявяването, публикуването им по установения за това ред в ЗНА.
   
2. 
   Правната сила на адм. акт проявява своето действие спрямо всички правни субекти, до които се отнася. Действието на адм. акт се проявява преди всичко спрямо органа, който го е създал. Това означава, че този орган е обвързан от съдържанието на акта и е задължен да обезпечи нормалното развитие на правоотношенията, които произтичат от него. Веднъж станал окончателен адм. акт повече не може да бъде оттеглян, отменян или видоизменян произволно или по желание на неговия автор – това е възможно да стане само в изрично посочени от правна норма случаи и по предвидения от нея ред. Няма значение дали адм. акт е издаден при упражняване на оперативна самостоятелност или обвързана компетентност.
   
3. 
   Действието на влезлите в сила адм. актове по време е различно в зависимост от характера и предназначението, които им се придават от правната норма. Поначало инд. адм. актове са ограничени по време поради обстоятелството, че те преустановяват своето действие до момента на реализацията на предвидените в тях правни последици (повиквателната заповед преустановява своето действие, след като военнослужещия постъпи във военното поделение). Има случаи обаче, когато адм. актове проявяват своето действие за неопределено време (например при създаване на определени статути или правни положения). Към тази категория принадлежат по правило и нормативните адм. актове, които действат за неопределено време (докато не бъдат отменени). Когато в адм. акт е определен срок за неговото действие, последното продължава до изтичането на този срок.
   
4. 
   Прекратяване действието на адм. акт
   

• 
  при постигане на целта, за която е издаден актът;
  
• 
  при изтичане на срока, за който е бил издаден адм. акт;
  
• 
  при изчезването на субекта (адресата) на адм. акт (например при смърт на носителя на породеното от акта право; при ликвидация на учреждението или предприятието, до което се отнася актът и т.н.);
  
• 
  отпадане на интереса на реализиране на правоотношенията, възникнали от издадения акт (например унищожаване на сградата или машината, които подлежат на задължително застраховане).
  

5. 
   Отмяна. Обикновено се извършва от висшестоящите органи на автора на акта, съществуващи в йерархията на съответната администрация и действащи по пътя на централистичния ведомствен и административен контрол. Отмяната на акта от неговия автор се нарича оттегляне. Адм. актове могат да бъдат отменяни или видоизменяни и по пътя на правораздавателния контрол – от съдилищата и адм. юрисдикции в пределите на закона и по установения от него ред (например по ЗАП). Отменяне на адм. актове по пътя по пътя на адм. контрол се извършва по правило и за законосъобразност, и за правилност (целесъобразност, навременност, ефективност и др.), докато отменянето им от правораздавателните органи може да става само за законосъобразност. Отменянето на адм. актове по пътя на адм. контрол може да стане и когато те са незаконосъобразни, понеже противоречат на закона, и когато са неправилни, понеже са нецелесъобразни, ненанвременни, неполезни и др., а отменянето им по пътя на правораздавателния контрол – само когато те са незаконосъобразни.
   

Отмяната на адм. актове ликвидира предизвиканите от тях правоотношения за в бъдеще (ex nunс) или за минало време (с обратно действие – ex tunс) в зависимост от основанията, които са я породили. Когато се отменя един редовен (законосъобразен) адм. акт, ликвидирането на правните последици се извършва за в бъдеще и обратно – когато се отменя един незаконосъобразен (нередовен, невалиден) акт, прекратяването на правните последици се извършва с обратна сила, за минало време. Отмяната на неправилни адм. актове също действа за в бъдеще, тъй като тези актове, макар да са нецелесъобразни, ненавременни, неефективни и пр. са законосъобразни – те са едни редовни адм. актове.

1. Законовият статут на адм. акт се очертава от условията (изискванията), съдържащи се в закона, на който трябва да отговаря всеки акт на държ. управление. Актовете на власт, издавани от различни органи на администрацията, се признават за нейни актове по управлението, само ако са основани на закона, не излизат от неговата рамка и преследват неговите цели. Правото признава за действителни адм. актове само онези, които са съобразени със закона (законосъобразни).

• 
  Компетнтност;
  
• 
  Спазване на установени форми и производства;
  
• 
  Съобразяване със съдържанието на закона;
  
• 
  Съобразяване с целта на закона.
  

2. 
   Целесъобразност – това е навременност, ефективност, полезност, неостарялост на издаваните адм. актове.
   

1. 
   Компетентност на автора на акта – адм. акт трябва да бъде издаден от онзи орган на администрацията, който притежава необходимата за това компетентност. Компетентността е властническо правомощие на определен по закона орган да може само той за определени случаи, в определени териториални предели и за даден период да издава предвидените актове на държ. управление. Правомощие за органа на държ. управление се представя под формата на персонална, материална, териториална и повременна негова компетентност. Предоставена по закона компетентност не може да се преотстъпва (делегира) на други органи от апарата на администрацията, освен в изрично предвидени в правната норма случаи. Органът на държ. управление, който притежава компетентността, има не само възможността да упражнява съдържащите се в нея правомощия, но е длъжен и да ги упражнява. Бездействие в такива случаи ще представлява нарушение на служебните им задължения.
   
2. 
   Спазване на установените форми и производства – издаването на адм. акт е свързано с спазването на предписани от правната норми форми или производства. Предписаната по закона форма на акта, като условие за неговата валидност, се свързва с идеята за установяване на една автоматична гаранция на законосъобразното му издаване. Роля на автоматична (формална) гаранция за законосъобразността на адм. актове играе и предвиденото в закона производство за тяхното издаване, оспорване и изпълнение. Като гаранция за законосъобразността на тези актове ЗАП предвижда издаването им да става в писмена форма.
   
3. 
   Съобразяване на акта със съдържанието на закона (материална законосъобразност) – адм. акт трябва да бъде съобразен с материалноправните изисквания на правната норма, залегнали в съдържанието на нейния хипотезис. За да може например младежът да бъде зачислен в редовете на армията, е необходимо по закона той да е годен за военна служба, тогава повиквателната заповед е законосъобразна.
   
4. 
   Съобразяване с целта на закона (целенасоченост по закон) – актът на държ. управление трябва да преследва предвидената в закона цел. Целенасочеността на адм. акт следва да се разграничава от целесъобразността, навремеността, ефективността и други качества, които той разкрива при упражняването на т. нар оперативна самостоятелност. Целесъобразността на издадения при упражняване на дискреционната власт адм. акт винаги е ориентиране към целта, която този акт трябва да преследва по закона, но тя не винаги в еднаква степен я постига. Поради това и всеки такъв акт ще е повече или по-малко постигнал тази законова цел, макар и да е насочен към нея, т.е. той ще бъде по-малко или повече целесъобразен.