Касационно и отменително производство пред ВАС

34. Касационно и отменително производство пред ВАС

1. 
   Касационното обжалване във всички случаи се извършва пред ВАС. Срокът за подаване на касационна жалба, съгл. чл. 33 ЗВАС е 14-дневен от датата на получаване на обявлението (този срок е за заинтересованите лица).
   
2. 
   Инициативата за обжалване при първа инстанция имат както заинтересованите лица и организации, така и съответния прокурор. Инициатива за касационно обжалване имат заинтересованите лица и организации, а също и главният прокурор, зам. главния прокурор при ВАС и председателят на ВАС - в 6-месечен срок от момента на постановяване на решението (като председателят на ВАС отправя молба, а гл. прокурор и зам. главния прокурор при ВАС подават протест).
   

4. С подаването на касационна жалба се задейства второинстанционното производство, т.е. касационното производство по адм. дела. То се осъществява от ВАС в 3-членен и 5-членен състав в зависимост от това кой съд е разгледал като първа инстанция адм. дело:

- когато първа инстанция е бил окръжен съд - в 3-членен състав;

- когато първа инстанция е бил 3-членен с-в на ВАС - от 5-членен състав.

5. Съгласно чл. 34 ЗВАС делото се разглежда в открито заседание. Делата задължително се разглеждат с участието на прокурор от Главна прокуратура (от адм. звено на гл. прокуратура).

При двуинстанционното производство по адм. дела липсва средното звено от триинстанционното производство - апелативна инстанция.

6. Касационните основания, т.е. основанията за касационно обжалване са изрично посочени в чл. 113 ЗВАС, като са субсидиарно приложими с чл. 218 5 ГПК. Касационните основания са 3:

1. 
   Когато решението е нищожно;
   
2. 
   Когато решението е недопустимо;
   
3. 
   Когато решението е неправилно поради нарушение на материалния закон или поради нарушаване на съществени процесуални правила.
   

8. С решението си ВАС, когато действа като касационна инстанция се произнася по посочените в жалбата касац. основания. Съдът е лишен от възможността да излезе извън посочените касационни основания в жалбата, т.е. съдът не може да отмени обжалваното решение на непосочени в жалбата касац. основания!

9. Правомощия на касац. инстанция чл. 40 ал. 1 ЗВАС:

- да остави в сила атакуваното първоинстанционно решение;

- да го отмени изцяло;

- да го отмени отчасти;

- да го измени.

В касац. производство ВАС е във възможността си да върне отмененото решение за ново разглеждане от друг състав на съотв. по-долу стоящ съд само в случаите, когато решението се отменя поради съществени нарушения на процесуалните правила.

Във всички останали случаи ВАС е длъжен да реши делото по същество, т.е. вместо отмененото решение да постанови друго, с което окончателно се решава спора - предмет на делото (съгл. чл. 40 ал. 2 ЗВАС). Това е още една разлика м/у регламентацията на правомощията на касац. инстанция и касац. инстанция в гражданския процес. Съгл. чл. 218 ж ГПК в гражд. процес във всички случаи при отмяна по реда на касацията делото се връща (винаги) за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

10. Съгл. чл. 23 ЗВАС жалби и протести с/у норм. актове на МС, министри и ръководители на ведомства, пряко подчинени на МС се разглеждат от 5-членен състав на ВАС - там няма първа инстанция, има само касационна.

11. Решението на касац. инстанция, в случай, че не връща далото на първа инстанция, е окончателно и не подлежи на обжалване, т.е. ползва се със сила на присъдено нещо. Когато ВАС връща делото на първа инстанция винаги дава задължителни указания.

ІІ. Производство за отмяна на влезли в сила решения

Това е извънсъдебен способ, който се характеризира с редица особености:

1. Чрез този способ се осъществява надзор за законност на актовете и действията на по-долу стоящите съдилища;

2. Молбата (предложението) за образуване на такова производство не спират изпълнението на атакуваното решение, освен ако съдът не постанови друго (на практика няма такава хипотеза);

3. Основанията, на които може да се поиска отмяна на влезли в сила решения са изрично норм. изброени - на други основания не може да се иска преразглеждане на влязло в сила съд. решение;

4. При този способ, за разлика от останалите съдебни производства, не се събират нови доказателства и атакуваното съдебно решение се преценява единствено и само със събраните до момента доказателства.

До влизане в сила на ЗВАС извънредните способи за контрол на влезли в сила съд. решения бяха 2:

• 
  Преглед по реда на надзора;
  
• 
  Отмяна на влезли в сила съдебни решения.
  

Основанията и сроковете за образуване на производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения са норм. установени в чл. 41 ЗВАС, във връзка с чл. 231 и чл. 232 ГПК, т.е. нормата на чл. 41 ал. 1 ЗВАС е препращаща.

1. 
   Когато се открият нови обстоятелства (писмени доказателства), които при решаването му не са били известни на страната;
   
2. 
   Когато се установи неистинност на показанията на свидетелите (вещите лица);
   
3. 
   Когато решението е основано на подправен документ или отменено постановление;
   
4. 
   Когато между същите страни за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи;
   
5. 
   При 2 противоречиви указания на ВКС по тълкуване и прилагане на закона по 1 и също дело;
   
6. 
   Когато страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или не е могла да се яви лично или чрез повереник поради непреодолими препятствия
   
7. 
   Когато страната е била представлявана от лица специално назначени от съда макар да е имала установено местожителство
   
8. 
   когато с решение на Евр. съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Евр. конвенция за защита правата на човека.
   

Важно е да се има предвид, че инициатива за отменителното производство имат само лицата участвали в съотв. адм. дела и спрямо които съдебните решения имат сила. Заинтересованите лица могат да сезират съда чрез молба, която се подава чрез съд постановил атакуваното решение.

Освен тях със служебна инициатива да сезира съда с отменително производство имат председателя на ВАС, главния прокурор и зам. главния прокурор при ВАС - могат да искат отмяна на влязлото в сила решение чрез предложение - до 1 год. след възникване основанието за отмяна.

Отменителното производство се разглежда от 3-членен състав на ВАС, когато атакуваното съд. решение е постановено от окр. съд и от 5-членен състав на ВАС, когато решението е постановено от 3-членен състав на ВАС.

Заседанието е открито, като страните могат да депозират само писмени становища - не и нови доказателства!

Когато намери за необходимо съдът може да отмени решението, но не може да постановява ново решение по същество, защото способа е извънреден! Тогава съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав на съотв. съд.

Отмяната на влязлото в сила решение не е инстанционно производство - то не е обжалване, защото се развива след като процесът е приключил и решението е влязло в сила. Отмяната е самостоятелно, извънинстанционно производство и е средство за защита с/у неправомерни съдебни решения, само когато тази неправомерност се дължи на някое от основанията посочени в чл. 231 ГПК.

Съгласно чл. 41 ал. 3 ЗВАС отмяна на влезли в сила решения на ВАС, постановени по повод жалба или протест с/у норм. акт, не се допускат (т.е. тук не може да има отменително производство).

35. Възобновяване ва административното производство по чл. 32 по ЗАП

І. Да се възобнови едно производство означава да се постави отново за решаване въпрос, вече разрешен в хода на приключилото производство с влязъл в сила и станал необжалваем адм. акт. В този смисъл възобновяването на производството е преодоляване на т. нар. “формална законна сила” на адм. актове. То е своеобразно “продължаване” на адм. производство, поставяне наново на материалните въпроси, които са били основен предмет на производството и са решени с издадения адм. акт.

Когато тук се говори за “издаден” адм. акт, не трябва да се разбира непременно акт, с който е уважено едно искане или казано по-обобощено – акт с положително съдържание. Може да се касае и до акт с отрицателно съдържание – отказ. Той също има белезите на ИАА. Същественото е, че производството е приключило и въпросът от материалноправно естество – негов главен, основен предмет – е решен със съответното волеизявление на компетентния адм. орган, което вече не може да бъде атакувано чрез редовно (административно или съдебно) обжалване или пък е атакувано безрезултатно.

ІІ. Първото разграничение, което прави законодателят е дали адм. акт е бил обжалван пред съда или не (чл. 32, ал. 1):

1. Влязъл в сила акт, който не е бил обжалван пред съда, може да бъде отменен или изменен при условията на чл. 231 ГПК, както и когато съществено е нарушен законът.

• 
  Тъй като чл. 231 ГПК се отнася за влязло в сила съдебно решение, в адм. производство този текст следва да се прилага съответно приспособен с оглед спецификата на това производство. Това означава, че адм. производство може да бъде възобновено и влезлият в сила ИАА може да бъде отменен или изменен:
  

• 
  Когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за адм. преписка, които при решаването на въпроса от адм. орган не са били известни на страната в адм. производство;
  
• 
  Когато по надлежен съдебен ред се установи престъпно действие на страната, на нейния представител или на адм. орган (когато е едноличен) или на член от състава му (когато е колективен), във връзка с решаването на въпроса, предмет на адм. производство (неистинност на показанията на свидетелите, вещите лица);
  
• 
  Когато адм. акт е основан на подправен документ (трябва да е установено по надлежния ред) или отменено постановление на съд или друго държ. учреждение;
  
• 
  Когато същият адм. орган, по същия материалноправен въпрос (за същото искане и на същото основание) е издал преди това по отношение на същите адресати друг влязъл в сила адм. акт, който му противоречи;
  
• 
  При 2 противоречиви указания на ВКС по тълкуване и прилагане на закона по 1 и също дело;
  
• 
  Когато страната е била лишена от възможност да участва в делото в следствие нарушаване на съответните правила или не е била надлежно представлявана или не е могла да се яви лично или чрез повереник поради непреодолими препятствия;
  
• 
  Когато страната е била представлявана от лица специално назначени от адм. орган, прилагайки по аналогия чл. 16, ал. 5 ГПК, макар да е имала установено местожителство;
  
• 
  когато с решение на Евр. съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Евр. конвенция за защита правата на човека.
  

• 
  към тези основания за възобновяване на адм. производство законът (чл. 32 ЗАП) прибавя още едно: съществено нарушение на закона. Под нарушение на закона трябва да се разбира нарушаването на което и да е от петте изисквания за законосъобразност на адм. актове:
  

• 
  Компетентност на автора на акта;
  
• 
  Форма, изискуема от закова;
  
• 
  Изискване за съответствие с материалноправните норми;
  
• 
  Съответствие с процесуалноправните норми;
  
• 
  Изискване за съответствие с целта на закона.
  

Нарушението трябва да е съществено, а то е такова, когато се е отразило в/у съдържанието на акта, когато ако не бе допуснато, би могло да се стигне до друго решение на поставения пред адм. орган въпрос.

А/ Възобновяването на производството става по молба на заинтересования гражданин или организация или по предложение на прокурора. Когато основанието за възобновяване е съществено нарушение на закона, то става само по предложение на прокурора.

Б/ Заинтересованата страна трябва да подаде молбата за възобновяване в 3-месечен срок от узнаването на обстоятелството, което служи като основание за възобновяване на адм. акт, но не по-късно от 1 година от възникването на основанието за възобновяване

В/ Компетентен да се произнесе по искането, съответно по предложението за възобновяване е непосредствено по-горестоящият адм. орган, а ако няма такъв – органът, издал адм. акт. Изразът “ако такъв няма” трябва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗАП, следователно тук се имат предвид адм. актове, издадени от министрите, от ръководителите на други ведомства, подчинени непосредствено на МС и на областните управители. В тези случаи, за да не се отива до МС, законодателят постановява по въпроса за възобновяването да се произнася органът-автор на издадения адм. акт.

Г/ Издаденият нов адм. акт подлежи на административно и съдебно обжалване на общо основание. Като ИАА на такова обжалване подлежи и отказът да се допусне възобновяването.

2. Когато адм. акт е бил обжалван пред съда, прилагат се изцяло правилата на ГПК за отмяна на влязло в сила решение (чл. 231 и сл. ГПК).

ІІ. Другото важно разграничение, което законът прави, е дали от акта са придобити права или не.

1. 
   За случаите, когато поради отказ или друга причина от акта не са придобити права, е създадена по-голяма възможност за преразглеждане на въпроса, и от органа – автор на акта (чл. 32, ал. 2). Преразглеждането може да стане и без да са налице посочените в ГПК условия. Достатъчно е адм. орган да се убеди, че въпросът е бил решен от него незаконосъобразно или неправилно (нецелесъобразно – в случаите, когато е разполагал с оперативна самостоятелност). В тази хипотеза за преразглеждането не е определен срок. То може да се извърши и по инициатива на самия административен орган – автор на акта, по искане на заинтересован гражданин или организация или по указание на по-горестоящ адм. орган. Само ако актът е бил обжалван пред съда и сметнат от него за законосъобразен, не може въпросът да се пререшава – от гледна точка на законосъобразността на акта, тъй като това би означавало незачитане силата на присъдено нещо на съдебното решение.
   

И в този случай, ако при възобновяването на производството бъде издаден нов адм. акт, той подлежи на административно и съдебно обжалване.

Отказът за преразглеждане на въпроса по реда на чл. 32, ал. 2 (при облекчена процедура, която се отнася за актовете, от които не са придобити права) не подлежи на обжалване – нито по административен, нито по съдебен ред. Противното би означавало да се открие възможност за многократн и неограничени по време искания за възобновяване на производството (страната е имала възможност да обжалва по административен и съдебен ред при първото разглеждане на въпроса). Ако обаче се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение или ако възникне някое от основанията по чл. 231 ГПК или пък съществено е бил нарушен законът, може да се поиска преразглеждане, но при условията и по реда на чл. 32, ал. 1.

2. 
   Във всички случаи на възобновяване на производството при условията на чл. 32 ЗАП отменяването на адм. акт по реда на този член не може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица.
   

“Трети” са лицата, които не са участвали в адм. производство, не са имали качеството на страна в производството. “Добросъвестно” е лицето, което не е знаело за правонарушението, което дава основание за възобновяване на производството, което не е знаело за фактите и обстоятелствата, които служат като законово основание за допускане преразглеждането на въпроса при условията и по реда на чл. 32 ЗАП. Добросъвестността се предполага до доказване на противното.

Изтегляне 1.14 Mb.

Сподели с приятели: