Производство по издаване на индивидуални административни актове

29. Производство по издаване на индивидуални административни актове

В самия ЗАП са посочени някои категории актове, за които неговите разпоредби изцяло не се прилагат. Това са актовете на (чл. 3 ЗАП):

• 
  президента;
  
• 
  на МС;
  
• 
  актовете по планиране на социално-икономическото развитие и по определяне на цени;
  
• 
  актовете, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта.
  

1. 
   Чл. 6 - Адм. акт се издава от овластения за това орган съобразно предоставената му компетентност. По-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от органа, овластен за неговото разглеждане и решаване, освен ако това е предвидено в друг закон. Адм. орган осъществява производството самостоятелно. Когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общинската изпълнителна власт, административният акт се издава от кмета на общината, а актовете, свързани с управление на държавна собственост, се издават от областните управители.
   
2. 
   Производство за издаване на ИАА може да започне по инициатива на (чл. 7):
   

• 
  самия компетентен да издаде акта орган;
  
• 
  по-горестоящ адм. орган;
  
• 
  молба (писмена или устна) на гражданин или организация;
  
• 
  по предложение на прокурора.
  

Адм. орган в това производство не е негова страна – това производство е едностранно и безспорно. Има само една страна – лицето, което е поискало издаването на акта.

3. 
   За започване на производството трябва да се уведомят страните в производството – гражданите и организациите, за които адм. акт би създал права или породил задължения, или би засегнал техните права и законни интереси. Обикновено уведомяването за започване на производството става чрез изпращане на специално писмено съобщение, но по изключение то би могло да стане и по друг подходящ начин. Същественото е да се даде на всяка страна реална възможност да участва в производството и да защитава своите права и законни интереси.
   
4. 
   Административнопроцесуалните действия се извършват пред органа, овластен да издаде адм. акт. Той ръководи и производството, като го осъществява самостоятелно. По-горестоящ орган не може да изземе за решаване въпрос от органа, овластен за неговото разглеждане и решаване, освен ако това е предвидено в друг закон.
   
5. 
   Не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите граждани или организации отношения, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите това длъжностно лице може да бъде отведено (отстранено) – чл. 9.
   
6. 
   Преди да се издаде адм. акт трябва да се изяснят пълно и обективно фактите и обстоятелствата от значение за случая. Кои факти и обстоятелства са от значение за конкретния случай определя органът, овластен да издаде адм. акт. Той определя и по какъв начин да се съберат необходимите доказателства.
   

Адм. орган не може да откаже приемане на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които нормативен акт не предписва доказване по определен начин или с определени средства. Той може да приеме и писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които нормативен акт предписва доказване с официален документ, когато такъв не е издаден на заявителя в определения за това срок.

7. Организациите са длъжни в определения от адм. орган срок да дадат исканите им документи, сведения, обяснения и мнения.

Гражданите са длъжни да представят исканите им документи или предмети и да дават сведения от съществено значение за решаването на въпроса, освен ако това може да увреди правата или законните им интереси или да накърни достойнството им (чл. 12).

В адм. производство по ЗАП е възприет принципът на примерното посочване на допустимите доказателствени средства – в чл. 12 са изброени документи, сведения, обяснения и мнения, но в чл. 11 се казва в по-обобщена форма, че за установяване на фактите и обстоятелствата могат да се използуват всички начини и средства, които не са забранени от закона.

8. Законодателят е предвидил къси срокове, в които производството трябва да завърши:

• 
  когато производството е започнало по молба или по предложение на прокурора, адм. акт се издава най-късно 7 дни от постъпването им;
  
• 
  когато е необходимо да се събират доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации (заинтересовани правни субекти) да се защитят, актът се издава не по-късно от 1 месец от започване на производството;
  
• 
  когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на горепосочените срокове (седмодневен, съответно едномесечен);
  
• 
  има случаи, когато за издаването на акта е необходимо да се поиска съгласието или мнението на друг орган. В тези случаи срокът за издаването на адм. акт се смята съответно продължен със срока на даване на съгласието или мнението, но не с повече от 1 месец. Срокът, в който трябва да се даде съгласието или мнението, ако не е нормативно определен, се определя от адм. орган, пред който е започнало производството, в рамките на посочения 1-месечен срок. Ако в така определения срок не бъде дадено съгласие, актът не може да бъде издаден, по-точно следва да се смята, че волеизявлението, направено в отговор на молбата или предложението за издаване на адм. акт с определено съдържание, е отрицателно, че е налице отказ да се издаде исканият акт. Ако обаче е поискано мнение за друг орган и в определения по посочения начин срок мнението не бъде съобщено, законодателят предписва, че адм. акт може да бъде издаден и без мнението. Създадена е, с оглед на бързина и процесуална икономия, презумпция, че мълчанието на органа, чието мнение е поискано през законно определения срок, е равносилно на положително волеизявление – че този орган не възразява да се издаде искания адм. акт.
  
• 
  когато издаването на акта зависи от предварителното решаване на въпрос от компетентност на друг орган, производството се спира до неговото решаване.
  

А/ отказ:

• 
  ако органът, овластен да издаде адм. акт, не се произнесе в предвидения от закона срок, се смята, че той мълчаливо отказва да издаде искания акт, т.е. мълчанието му чрез този срок означава не само отказ да се произнесе по направеното искане или предложение, но и отказ по същество – органът отказва да издаде такъв акт, какъвто е поискан от молителя, съответно предложен от прокурора;
  
• 
  изрично – чрез писмено решение.
  

В/ адм. акт се издава в писмена форма и трябва да съдържа:

• 
  наименование на органа, който го издава;
  
• 
  наименование на акта;
  
• 
  фактически и правни основания за издаване на акта (мотиви)*;
  
• 
  разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;
  
• 
  пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;
  
• 
  дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Когато органът е колективен, актът се подписва от председателя и секретаря на този орган.
  

Когато обаче с адм. акт се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни интереси на други граждани или организации, както и когато въпросът е свързан с опазване на държавна или служебна тайна, актът не се мотивира, а се посочва само правното основание за издаването му.

10. 
    В адм. акт може да се включи разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се предотвратят загуби на стопанството или да се защитят други важни държавни или обществени интереси, както и когато съществува опасност да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта (чл. 16). Включването на тази клауза е необходимо, тъй като обжалването по адм. ред има суспензивен ефект – съгл. чл. 23, ал. 2 ЗАП своевременно подадената жалба или протест до по-горестоящия адм. орган спира изпълнението на адм. акт. Именно, за да се осуети този суспензивен ефект, в адм. акт, когато са налице посочените предпоставки, се включва разпореждане за предварителното му изпълнение.
    
11. 
    Адм. акт, съответно отказът да се издаде адм. акт, се съобщава в 3-дневен срок от издаването му на заинтересовани граждани и организации, включително и на тези, които не са участвали в производството, но е следвало да участват, тъй като имат качеството на страна в производството. Съобщаването се извършва чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис, или чрез отделно съобщение. Когато адресът на някой от заинтересованите не е известен или той не живее на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления в общината, района или кметството. В тези случаи съобщаването може да се направи и по друг обичаен начин (например по радиото)(чл. 17).
    
12. 
    Преди изтичане на срока за обжалване адм. орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. Тъй като това се отразява на съдържанието на волеизявлението на органа, за нанесените промени се съобщава на страните. Очевидни фактически грешки, допуснати в адм. акт, могат да се поправят от органа, автор на акта, и след изтичане на срока за обжалване.