Оспорване на индивидуални административни актове пред съда по ЗАП

31. Оспорване на индивидуални административни актове пред съда по ЗАП

Инд. адм. актове се оспорват по съдебен ред по предвидения в гл. III, раздел II чл. 33 – 45 ЗАП.

1. 
   Специфичното е, че окръжните съдилища са компетентни да разглеждат инд. адм. актове по общия ред, т.е. когато специален норм. акт не предвижда друго.
   
2. 
   Пред съда може да се оспорва само законосъобразността на адм. актове. Може да се оспори и законосъобразността на отказ да се издаде документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения, но не и съдържанието на издадения такъв документ.
   

1. 
   Не само отказът да се издаде документ, но и съдържанието на издаден документ може да се оспорва по адм. ред – по реда, установен от чл. 19 – 32 ЗАП;
   
2. 
   ГПК (чл. 97, ал. 3) предвижда възможността да се предяви иск за установяване истинността или не на един документ, но това става по общия исков ред, установен в този кодекс;
   
3. 
   ГПК (чл. 436) предвижда, че когато известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и др.) и такъв документ не е съставен и не може да бъде съставен, или съставеният документ е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска от РС да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответния документ. В този случай се следва предвиденото в ГПК производство за установяване на факти.
   

3. 
   Поради изричен текст на самия ЗАП (чл. 34) не подлежат на обжалване по предвидения в този закон съдебен ред следните категории адм. актове (за тях се изисква спец. ред или изобщо липсва ред за обжалване):
   

• 
  свързани непосредствено с отбраната и сигурността на страната;
  
• 
  по Валутния закон;
  
• 
  за които със закон или указ е предвидено, че не подлежат на обжалване по съдебен ред или е определен друг ред за обжалване пред съд или пред особена юрисдикция.
  

5. Специфични са сроковете, в които може да се извърши сезирането - срокът е един и същ (14-дневен), но отправния момент е различен:

- заинтересованите граждани и организации подават жалба в 14-дневен срок от момента на узнаването (съобщаването) на инд. адм. акт;

- прокурорът подава протест в 14-дневен срок от момента на издаването на акта.

Когато е налице хипотезата на мълчалив отказ, той се обжалва в същия 14-дневен срок от момента на изтичане на срока за адм. обжалване на съотв. адм. акт. Когато се оспорва нищожността на един адм. акт жалбите и протестите могат да се подават без ограничение във времето.

Жалбата (протестът) подадени своевременно спират изпълнението на атакувания адм. акт до приключване на съдебните спорове. Изключение от този принцип - случаите на допуснато предварително изпълнение съгл. чл. 16 ЗАП и освен ако съдът разпореди друго (че не спира изпълнението на акта).

7. 
   Жалбата (протестът) се подават в писмена форма чрез органа, чийто акт се атакува, до комп. съд, като за прокурора няма пречка да подаде протест направо пред съотв. компетентен съд. Това се прави, за да се дава възможност на органа, издал акта да изрази становище по жалбата, а също и да представи допълнителни доказателства, послужили му като мотив да издаде акта. Към жалбата и протеста трябва да се приложат преписи за адм. орган, издал осопорения акт, и за заинтересованите граждани и организации, участващи в адм. производство, както и писмените доказателства.
   

Неподадената в срок жалба се връща на нейния подател, който има право в 7-дневен срок от връщането да поиска от комп. съд възстановяване на срока за обжалване, ако пропускането му се дължи на особени и непредвидени обстоятелства. В този случай окр. съд се произнася с определение, което е окончателно, т.е. не подлежи на обжалване.

8. 
   За разлика от обжалването по адм. ред, обжалването пред съда няма суспензивен ефект – жалбата и протестът не спират изпълнението на адм. акт, освен ако съдът разпореди друго.
   
9. 
   Компетентност:
   

• 
  когато обжалваният акт е издаден, одобрен или изменен от министър, ръководител на друго ведомство, непосредствено подчинено на МС, от централно ръководство на обществена организация или от областен управител, компетентен да разгледа жалбата или протеста е ВАС, а в останалите случаи - окръжният съд, като за кмета на Столичната община това е СГС. ВАС разглежда и жалбите и протестите срещу административни актове, които са били потвърдени от министър или ръководител на друго ведомство, непосредствено подчинено на МС.
  
• 
  в останалите случаи – окръжния съд, където е седалището на адм. орган, издал оспорения акт.
  

10. 
    По делото се призовават органът, който е издал оспорения акт, жалбоподателят и другите заинтересовани граждани и организации, участващи в адм. производство. Съдът разглежда жалбите (протестите) в открито заседание в 3-членен съдебен състав със задължителното участие на прокурор, независимо дали делото е образувано по протест на прокурора или по жалба.
    

1. 
   Компетентност на автора на акта – дали актът е издаден от компетентния орган;
   
2. 
   Форма, изискуема от закона;
   
3. 
   Изискване за съответствие с материалноправните норми;
   
4. 
   Съответствие с процесуалноправните норми;
   
5. 
   Изискване за съответствие с целта на закона.
   

С влизане в сила на ЗВАС бе предоставена възможност за засилване на служебното начало, съгл. чл. 24 ЗВАС в първата инстанция на съдебното производство съдът може самостоятелно, т.е. без да има искане от страните да постанови събиране на доказателства служебно, когато смята това за необходимо. Този принцип е характерен единствено и само за адм. процес и е недопустим в гражданския и нак. процес, като тази разлика може да се мотивира с факта, че единствено адм. процес е двуинстанционен.

11. Правомощия – в зависимост от основателността на жалбата или протеста – след като всестранно и пълно установи обективната истина съдът може да постанови решение, с което:

• 
  да отмени изцяло атакувания адм. акт;
  
• 
  да отмени отчасти атакувания адм. акт;
  
• 
  да го измени;
  
• 
  да отхвърли жалбата (протеста).
  

• 
  Когато въпросът не е предоставен на преценката на адм. орган, съдът решава делото по същество.
  
• 
  В останалите случаи - ако съдът отмени атакувания акт, той е длъжен да изпрати обратно преписката до съотв. адм. орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона при решаване на въпроси по същество. Дадените от съда указания са задължителни за адм. орган при повторно разглеждане на преписката.
  
• 
  В случай, че се обжалва незаконен отказ за издаването на документ, съдът задължава комп. адм. орган да го издаде, без да дава указания за съдържанието му.
  

В случай, че не бъде обжалвано и влезе в сила решението на окр. съд подлежи на изпълнение или отменително производство, като извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения в законоустановените срокове.