Оспорване на административни актове пред ВАС

33. Оспорване на административни актове пред ВАС

1. Подсъдността (т.е. кой е компетентния съд) се определя в зависимост от това кой е авторът на обжалвания адм. акт.

Особености на контролно-отменителното производство по обжалване на инд. адм. актове по реда на ЗАП и ЗВАС:

Подсъдността е определена в 3 норм. акта - ЗАП, ЗВАС и ЗСВ:

- ЗАП в чл. 36 регламентира компетентността на окръжните съдилища, когато става въпрос за законността на инд. адм. актове, издавани от нисшите органи на изпълнителната власт. А когато тези актове са издадени от органи на висшата администрация ЗАП ги определя като подсъдни на ВАС.

- ЗВАС и ЗСВ регламентират само компетентността на висшата инстанция на съдебното правораздаване - а именно на ВАС.

В адм. правораздаване, свързано със законността на инд. адм. актове окръжният съд действа само като първа инстанция, а неговите решения подлежат на касационно обжалване пред ВАС.

ВАС разглежда жалби с/у адм. актове, издавани от централните органи на държ. управление. Разглеждането на тези жалби като първа инстанция се извършва в състав от 3 съдии със задължително участие на прокурор.

2. В чл. 34 ЗАП и в чл. 7 ЗВАС са посочени онези адм. актове, които не подлежат на съдебен контрол по реда на тези норм. актове - най-общо това са специални актове, с които се осъществява външната политика, отбраната и сигурността, а също и тези, с които се осъществява законодателна инициатива и т.нар. вътрешноведомствени актове (с тях се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа издал акта). Също така и онези адм. актове, за които със закон е предвидено, че не подлежат на обжалване по съдебен ред.

3. Жалбата с/у адм. акт се подава чрез органа издал обжалвания акт – в 14-дневен срок, който за инд. адм. актове започва да тече от момента на узнаването им, а за общите адм. актове - от момента на разгласяването им.

Без ограничение във времето могат да се подават жалби за обявяване нищожността на адм. акт - чл. 37 ал. 1 ЗАП. От 1998г. са в сила измененията на Тарифа №1 за размера на държ. такси, събирани от съдилищата - определяне на размер на ДТ, която следва да се заплаща за воденето на адм. дела. Това изискване се налага от чл. 48 ЗВАС, с което се премахна безплатното производство по адм. дела.

4. Специфично за първоинстанционното адм. производство е, само при него (това го няма в касационното производство) съдът може да постанови събиране на доказателства и служебно, т.е. когато няма направено искане от страните - съгл. чл. 24 ЗВАС - засилва се принципът на служебното начало, който е от съществено значение за първоинстанционното производство.

Това е една възможност за съда, но не и задължение - ако съдът не упражни това свое право, то не може да се счита, че той е допуснал съществено процесуално нарушение и респ. не може да се използва като основание за касационно обжалване.

Тази особеност (да събира служебно доказателства) е характерна само за адм. право, но не и за гражданското съдопроизводство, защото гражданското производство е триинстанционно (за разлика от административното, което е двуинстанционно). Затова е необходимо при адм. право съдът да притежава по-големи правомощия за изясняване на фактическата обстановка.

5. След като е изяснил спора от факт. страна, първоинстанционният съд има правомощието:

- да отмени изцяло обжалвания адм. акт;

- да отмени отчасти обжалвания адм. акт;

- да измени обжалвания адм. акт;

- да отхвърли жалбата.

Когато въпросът не е предоставен на единствената преценка на адм. орган, съдът решава делото по същество. В противен случай, както и когато естеството на адм. акт не позволява заместването на издателя на адм. акт от съда, съдът отменя акта и изпраща преписката на съответния компетентен адм. орган за решаването на въпроса по същество със задължително указание по тълкуването и прилагането на закона.

В случаите на незаконен отказ да се издаде документ, съдът задължава адм. орган да го издаде без да дава задължително указание за съдържанието му.

6. Решението на първоинстанционния съд подлежи на касационно обжалване и предвид, че не е окончателно - на страните се изпраща обявление за постановеното решение.

1. Основанията за обжалване на такива актове са на практика 5-те изисквания, определящи законосъобразността на такива актове (посочени в чл. 12 ЗВАС).

• 
  Компетентност на автора на акта;
  
• 
  Форма, изискуема от закова;
  
• 
  Изискване за съответствие с материалноправните норми;
  
• 
  Съответствие с процесуалноправните норми;
  
• 
  Изискване за съответствие с целта на закона.
  

3. Жалбата (протестът) с/у общ адм. акт не спира изпълнението им (докато при инд. адм. актове е обратно, освен когато е допуснато предварително изпълнение по чл. 16 ЗАП и освен, ако съдът не разпореди друго - това се отнася за двата случая - включително и за общите адм. актове).

4. Жалбата (протестът) се подават чрез органа, издал адм. акт, който съответно е длъжен да изпрати цялата преписка с атакувания акт на ВАС.

5. Реквизитите, които трябва да съдържа жалбата (протестът), а също и задължителните приложения към тях са изрично норм. установени. Ако липсва някой от тези реквизити или приложения, съдът установява подателя и му дава 7-дневен срок (от съобщаването) за отстраняване на нередностите.

6. Съдът е длъжен да прецени в закрито заседание допустимостта на жалбата (протеста), т.е. задължително се произнася за подсъдността на спора - дали той му е подсъден или не.

7. Определението, с което жалбата (протестът) се оставя без разглеждане може да се обжалва в 14-дневен срок от получаване на съобщението с частна жалба пред 5-членен състав на ВАС.

8. В 1-месечен срок от разглеждането на делото съдът е длъжен да постанови своето решение, като възможностите за съдебно решение са същите като по чл. 42 ЗАП - да отхвърли жалбата, да отмени акта, да го отмени частично, да го измени.

9. Решенията на ВАС, когато действа като първа инстанция не са окончателни и подлежат на обжалване пред 5-членен състав на ВАС в законоустановените срокове.

1. Инициатива за такова производство имат всички заинтересовани правни субекти чрез жалба, а прокурорът - чрез протест.

2. Във всички случаи, когато съдът констатира, че от изхода на делото са заинтересовани и др. правни субекти, които не са страна в процеса, той задължително им изпраща съобщение за образуваното дело, като те могат да встъпят в процеса в 14-дневен срок от получаване на съобщението. Този принцип на привличане на всички заинтересовани правни субекти важи и при всички производства пред ВАС (без отменителните производства).

3. Съдът разглежда жалбата (протестът) с/у норм. адм. акт в 5-членен състав, като решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

4. Решението си по делото, съдът произнася в 1-месечен срок от разглеждането му.

5. В случай, че съдът отмени норм. адм. акт, той не се прилага от момента на постановяване на съдебното решение, а евентуално възникналите от приложението му правни последици се уреждат от органа, който го е издал.

6. Решенията на ВАС са задължителни за участващите в делото органи и лица, а когато актът бъде отменен - за всички правни субекти.

7. Диспозитивът на решението на ВАС, с който се отменя норм. акт или определението, с което се спира неговото действие задължително се обнародват в ДВ и влизат в сила в деня на обнародването му (а не от момента на постановяването му).