Производство по установяване на адм. нарушения

26. Производство по установяване на адм. нарушения

Адм. наказателното правораздаване е нормативно установено в ЗАНН, като неговата несъдебна фаза включва няколко етапа, а именно производството по установяване на адм. нарушения, производството по налагане на адм. наказания и производството по изпълнение на влезлите в сила нак. постановления и съдебни решения, свързани с тяхната законосъобразност.

1. 
   Производство по установяване на адм. нарушения – това е първата фаза от адм. наказателното правораздаване. ЗАНН изрично е определил кръга от компетентните длъжностни лица, имащи нормативно признатата възможност да установяват адм. нарушения:
   

Б/ длъжности лица, определени от ръководителите на ведомствата и организациите, на които е възложено да прилагат съответните норм. актове или да контролират тяхното изпълнение;

В/ представители на обществеността, ако са овластени за това с нормативен акт;

2. 
   Установяването на извършено адм. нарушение става чрез съставянето на съответен констативен акт. В ЗАНН се определят случаите, при които не се съставя констативен акт – тези случаи са от значение, тъй като без приложен констативен акт адм. нак преписка не се образува. Тези случаи са два:
   

Б) в случаите на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на адм. наказание

• 
  глобата по квитанция се налага до 5 лв. и се заплаща на място
  
• 
  глобата по фиш се налага до 10 лв. и се плаща в данъчното управление по местожителството на нарушителя.
  

3. 
   Актът за установяване на адм. нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и на свидетелите, които са присъствали при изавършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя в негово отсъствие. При липса на свидетели –очевидци на извършване на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, но това трябва изрично да се отбележи в акта. Когато нарушението е установено въз основа на официални документи, актът може да се състави в отсъствието на свидетели.
   
4. 
   Реквизити на констативния акт – чл. 42 ЗАНН – 10 бр.:
   

• 
  три имена на съставителя
  
• 
  дата на съставяне
  
• 
  дата и място на нарушението
  
• 
  описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено
  
• 
  законните разпоредби, които са нарушени
  
• 
  три имена, ЕГН и адрес на нарушителя
  
• 
  имена, ЕГН и адрес на свидетелите
  
• 
  обяснения или възражения на нарушителя, ако е извършил такива
  
• 
  имена, ЕГН и адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението
  
• 
  опис на писмените материали и иззетите вещи, ако има такива и кому са поверени за пазене
  

5. 
   Актът се съставя задължително в писмена форма, като задължително условие за неговата валидност е актът да е подписан от съставителя и поне от един от свидетелите и да се предявяви на нарушителя за да се запознае със съдържанието му. Това е важна гаранция за реалното осъществяване правото на защита още в тази фаза на процеса и за правилното установяване на обективната истина. Ако нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява с подписа на единия свидетел, чието име и адрес се отбелязват в акта. Ако не може да се установи от съставителя самоличността на нарушителя, тя се установява от МВР или общинската администрация. Когато акта е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща ма съответната службата, ако няма такава – на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване.
   
6. 
   Във всички случаи на подписване на акта на нарушителя се връчва и препис от него. ЗАНН е предвидил за нарушителя възможността в 3-дневен срок от връчването той да направи възражение, независимо дали при съставянето на акта е направил такова или не. Ако в тях са посочени писмени и веществени доказателства те трябва да се съберат служебно, доколкото това е възможно.
   
7. 
   Съставения констативен акт има 3 функции:
   

Б) обвинителна – обвинява лицето, посочено в акта като нарушител, в извършването на нарушението

В) сезираща – актът е своеобразно служебно донесение до адм.-наказващия орган и формален повод за този орган да разгледа случая и да издаде наказателно постановление, ако са налице законовите предпоставки за това.

27. Производство по налагане на адм. наказания

1. 
   Констативния акт заедно с възражението, събраните доказателства и другите приложения към преписката в двуседмичен срок се изпраща на адм.-наказващия орган.
   
2. 
   Административнонаказващи органи: чл. 47-51 ЗАНН
   

а) ръководителите на ведомствата и организациите и областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение;

б) длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ;

в) съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи.

Административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. Когато не може точно да се определи местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е административнонаказващият орган, в чийто район се намира местожителството на дееца, или органът, в района на който най-напред е било образувано производството.

Когато сезираният административнонаказващ орган намери, че производството е от компетентност на друг орган, той го изпраща незабавно на този орган.

- Споровете за компетентност по административнонаказателни производства между органи на едно и също ведомство или организация се решават от ръководителя на съответното ведомство или организация, а между органи от различни ведомства или организации - от окръжния съд, в чийто район се намира седалището на органа, който е съставил акта.

- Не може да участвува в разглеждането на административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление длъжностно лице, което:

а) е пострадало от нарушението или е съпруг или роднина на нарушителя или пострадалия по права линия без ограничение и по съребрена линия - до четвърта степен;

б) е съставило акта за нарушението или е свидетел по него;

в) е заинтересувано от изхода на административното производство или има с нарушителя или пострадалия особени отношения, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие.

При наличието на някои от посочените основания длъжностното лице трябва да се отведе.

3. 
   След като провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и прецени възраженията и събраните доказателства и щом установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, наказващия орган издава наказателно постановление, с което се налага на нарушителя съответното адм. наказание. Наказателно постановление се издава и когато е допусната някаква формална нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността и вината на нарушителя.
   

4. 
   Не се издава наказателно постановление в маловажни случаи на адм. нарушения – наказващия орган може да не наложи наказание, а само да предупреди нарушителя, че при повторно извършване ще му бъде наложено адм. наказание.
   

Наказателно постановление не се издава и когато наказващия орган установи, че деянието съставлява фактически състав на престъпление – тогава той е длъжен да препрати преписката на прокурор за образуване на наказателна производство.

Наказателно постановление не се издава когато нарушението не може да се вмени по вина на нарушителя.

Наказателно постановление не се издава при смърт или изпадане в продължително разстройство на съзнанието на нарушителя.

5. 
   До издаване на наказателното постановление пострадалият от нарушението може да направи искане пред наказващия орган за обезщетяване на причинените му вреди.
   
6. 
   Във всички останали случаи наказателно постановление се съставя, като в него се определя както размера на наказанието, така и евентуалния размер на обезщетението при претърпени имуществени вреди. Когато с нарушението са причинени вреди на държавата наказващия орган се произнася по обезщетението и без да е предявено искане. Наказателното постановление в срок от един месец от получаване на преписката, но не по-късно от 6 месеца от съставянето на констативния акт.
   
7. 
   Реквизити
   

• 
  3 имена и длъжността на лицето, което го е издало;
  
• 
  датата на издаването и номерата на постановлението;
  
• 
  датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя;
  
• 
  3 имена, ЕГН и адрес на нарушителя;
  
• 
  описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават;
  
• 
  законните разпоредби, които са били нарушени виновно;
  
• 
  вида и размера на наказанието;
  
• 
  вещите, които се отнемат в полза на държавата;
  
• 
  размера на обезщетението и на кого следва да се заплати;
  
• 
  дали наказателното постановление подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд.
  
• 
  наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало.
  

8. 
   Препис от наказателното постановление се връчва на нарушителя и на поискалия обезщетения за евентуални имуществени вреди.
   
9. 
   Производството може да се прекрати с резолюция към делото. Тя трябва да има мотиви. Резолюцията прекратява производството, но не създава правно положение на влязъл в сила акт.
   
10. 
    По своето естество наказателното постановление е акт с двойствена природа. От една страна той е адм. акт, а от друга е правораздавателен акт т.е. ползва се с сила на присъдено нещо – в частта си, в която се установява по безспорен начин извършването на адм. нарушение. А е адм. акт подлежащ на обжалване в частта му относно размера на наложеното наказание и размера на евентуално определеното обезщетение.