Недействителност на административните актове – понятие, видове. Критерии за разграничаване на нищожни от унищожаеми административни актове

І. Случаи на недействителност

1. 
   Актове, издадени от некомпетентни органи или в превишение на предоставената компетентност /превишаване на власт/;
   
2. 
   Актове несъобразени с материалноправните изисквания на правната норма;
   
3. 
   Актове несъобразени с целта на закона;
   
4. 
   Актове, при издаването на които не са спазени предвидените от закона форми и производства.
   

1/ некомпететност или превишение на власт;

2/ незаконосъобразност по същество

3/ нецеленонасоченост по закон или превратно упражняване на власт и

4/ неспазване на законните форми и производства.

ІІ. Нищожни и унищожаеми актове на администрацията

1. Нищожни са онези актове на администрацията, които поради радикални, основни недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава, поради формата, в която се издават или съдържанието, което трябва да имат, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи. Те от гледна точка на закона не могат да породят, изменят или погасят каквито и да било правни последици. Нищожен акт ще бъде например решението на областния управител, с което се постановява развод между двама съпрузи, понеже е издаден от орган, на когото липсва изобщо материалната компетентност за решаването на такива въпроси.

2. Унищожаеми пък са актовете на администрацията, при които, макар и да е на лице някакъв порок, той не съдържа такава радикална степен на недействителност, която още на пръв поглед да ги възпрепятства да предизвиква каквито и да било правни последици. Най-често унищожаеми адм. актове ще има при превишаването на власт, при превратното упражняване на власт или при неспазване на закона по същество /пример: издадено свидетелство за правоуправление на МПС на лице, което не може да различава цветовете, или което не е положило предварително изпит/.

Правният режим, който се прилага по отношение на недействителните адм. актове е различен в зависимост от това дали те са нищожни или унищожаеми. В първия случай никой не е правно задължен и обвързан да се подчинява на издадения адм. акт, тъй като този акт не съществува за правото и не е могъл да породи каквито и да било правни последици. Това е така дори ако издаденият от орган на администрацията акт създава някаква привидност за един редовен акт. Такъв акт, ако е оспорен пред контролните органи, не е необходимо дори да се отменя или видоизменя. Достатъчно е само контролният орган да констатира неговата нищожност. Унищожаемият адм. акт, макар и временно, предизвиква визираните в правна норма последици и подлежи на изпълнение от неговите адресати. Последиците на унищожаемият акт трябва да бъдат унищожени било чрез спиране на неговото действие, било чрез неговото отменяне или видоизменяне от контролните органи. Необходимо е предизвиканите от такъв акт правни последици да бъдат заличени и то с обратно действие (ex tunc – от момента от който са възникнали, обикновено това е момента на издаването на порочния акт). Унищожаването на тези адм. актове цели да се възстанови онова положение, което е съществувало преди тяхното издаване или, ако това е невъзможно – да се стигне до обезщетяване на увредените от акта правни субекти чрез подходящи средства и заместители, предвидени в правната норма.

Всеки заинтересован правен субект и прокурорът могат да поискат от компетентния съд обявяване на нищожност на съответния адм. акт. Няма пречка да се иска обявяване на нищожност както индивидуален, така и на общ, включително и норм. адм. акт.

Искането се депозира под формата на писмена жалба, респ. протест и може да се прави без ограничение във времето - съгл. чл. 37 ЗАП. Жалбата или протестът се подават чрез органа, издал акта.

Чл. 37, ал. 2 – предвижда се възможност да се прави искане за обявяване на един адм. акт за нищожен от страна на съда – то може да се прави безсрочно, винаги е необходимо да бъде издаден един нов акт, който да отмени или видоизмени предизвиканите правни последици.

3. Недействителност на недовършените адм. актове – това са случаи, когато издаването на адм. акт като процедура за вземане на управленско решение е преминало последователно през всички необходими фази, но поради някаква причина е останало недовършено поради липса на подпис от компетентния орган или предписано от закона задължително утвърждаване.

А/ липса на подпис означава, че липсва и необходимото според закона властническо волеизявление, което води до липса на самия адм. акт – последният остава само един проект на администрацията, който не може да има никакви правни последици. Ако въпреки това администрацията или някой от заинтересованите се опита да черпи права от такъв акт, ще е налице един нищожен адм. акт, който не може да обвърже в юридически смисъл никого.

Б/ когато адм. акт не е утвърден от висшестоящ орган, а правната норма предвижда такова утвърждаване.

В/ за разлика от недействителните адм. актове, недовършените адм. актове не са порочни актове. Тяхното оформяне е станало точно според предписанията на правната норма, но им липсват някакви завършителни действия или форми, за да станат перфектни – за да се превърнат в адм. актове. Без това тези актове остават само проекти, които не могат да имат никаква правна сила. Ако органите на администрацията се опитат да ги прокарат в практиката в този незавършен вид, тогава тези актове се превръщат в недействителни адм. актове.

ІІІ. Критерии за разграничаване на нищожни от унищоаеми адм. актове – за всеки акт на държавното управление /както и за останалите актове на държ. органи/ съществува предположение (презумпция), че е съобразен със закон – презумпция за законност. В случай на съмнение относно порока на един адм. акт – нищожност или унищожаемост, този акт се смята за унищожаем, а не за нищожен. Съмнението ще бъде в полза на по-малкия по степен порок. Разграничаването м/у нищожни и унищожаеми актове на администрацията е доста трудно поради липса на изрични правни норми.

Основанията за обявяване на нищожност са свързани с хипотезите, определящи условията за законност на адм. актове - в този смисъл следва да се има предвид и Тълкувателно решение №2 на общото събрание на ВС по някои въпроси, относно нищожността на адм. актове.

При преценка на нищожността на адм. акт съдът е длъжен да разгледа и прецени всички условия, определящи законността на адм. акт:

1. 
   Има случаи, когато правната норма не оставя никакво съмнение, че издаденият акт от органите на държ. управление е нищожен. Например: чл. 16 НК – наказват се лицата, които се подчиняват на разпореждане, което предписва извършването на едно явно престъпление.
   

В посочените случаи става въпрос за забрана на изпълнение на адм. актове, които според закона са абсолютно недействителни, нищожни за правото.

2. Актът е нищожен, ако липсва орган, който може да издаде адм. акт. Например: актове, издадени от уволнени служители; или от лица, които нямат нищо общо с учрежденията, които издават такива актове; от колегиални органи, които са взели решението си липса на кворум. Когато съдът прецени, че липсва компетентност на автора на акта, той обявява неговата нищожност - във всички случаи на нарушение на компетентността на автора - по степен, по място и т.н.

3. 
   Нищожност ще има и когато адресатът, към който адм. акт е отправен не съществува или обектът, до който се отнася липсва. Например: данъчно облагане на гражданин, който е починал.
   
4. 
   Когато на адресатът се нарежда да извърши нещо невъзможно или противоестествено адм. акт също ще е нищожен. Например: регистрация на брак м/у две лица от еднакъв пол.
   
5. 
   Нищожност та акта ще има и когато не е спазена предвидена от закона съществена форма. Липсата на предписани по закона форми или производства поначало не води до нищожност на засегнатия от нея акт. Има случаи, обаче когато предвидената от закона форма обуславя самото съществуване на адм. актове, поради което нейната липса винаги ще доведе до нищожността им. Например: нак. постановление, което не е изготвено в писмена форма.
   

7. Несъответствие с материалноправните норми – тук хипотезите са няколко:

• 
  при неспазване на обвързаната компетентност на органа – когато той е действал извън пределите на обвързаната компетентност;
  
• 
  когато като основание за волеизявлението е посочена материалноправна норма, която е била отменена и на практика липсва основание за основание на акта;
  
• 
  при неправилно тълкуване на приложимата материалноправна норма;
  
• 
  когато актът се основава на друг адм. акт, който в последствие е бил отменен или изменен.
  

Компетентността на съда се определя от условията за подсъдност. В случай, че съда констатира нищожността, той е длъжен да я обяви със своето решение, което е достатъчно условие да не се прилага съотв. адм. акт.