Правораздавателен контрол в областта на администрацията – понятие, видове. Пряк и косвен правораздавателен контрол

22. Правораздавателен контрол в областта на администрацията – понятие, видове. Пряк и косвен правораздавателен контрол

1. 
   Правораздавателният надзор върху дейността на органите на държ. управление е властническа контролна функция на определени по закона органи (съдилища, адм. юрисдикции). Тя е позната в теорията и практиката като адм. правораздаване, което заедно с гражданското и наказателното правораздаване е част от единното правораздаване в РБ, което си поставя за цел еднаквото и точно прилагане на законите спрямо всички лица и организации, търсещи неговата намеса за реализиране и защита на определени права и признати от закона интереси в сферата на държ. управление.
   

А/ адм. правораздаване е изградено като самостоятелна и независима в решенията си контролна система, начело на която стои ВАС. Контролът, осъществяван в/у актовете на адм. органи, се осъществява единствено по отношение на тяхната законосъобразност!

Законността на адм. актове се преценява въз основа на 5 основни елемента, които я обуславят. Тези 5 изисквания трябва да бъдат налице кумулативно:

1. Компетентност на автора на акта;

2. Форма, изискуема от закона;

3. Изискване за съответствие с материалноправните норми;

4. Съответствие с процесуалноправните норми;

5. Изискване за съответствие с целта на закона.

• 
  адм. правораздаване, осъществявано от съдебните органи – ВАС, окръжни и районни съдилища (няма апелативни), се нарича адм. правосъдие.
  

• 
  когато адм. правораздаване се извършва от несъдебни органи (съвети, комисии, еднолични органи), става дума за упражняване на адм. юрисдикция като специална правораздавателна функция на държавата. Органите осъществяващи адм. юрисдикция по специални адм. спорове, се наричат адм. юрисдикции или особени юрисдикции в областта на администрацията. Особени адм. юрисдикции - по своя характер това са особен вид правораздавателни органи, които организационно не принадлежат към органите на съдебната власт, но функционално (по силата на норм. акт) им е предоставена възможността да решават определен кръг адм. спорове със сила на присъдено нещо. От своя страна особените адм. юрисдикции биват 2 вида:
  

• 
  наказателни - те решават изрично норм. установени спорове, свързани с производства по установяване на адм. нарушения и налагане на адм. наказания, като своята дейност те осъществяват по реда на ЗАНН. Класически пример тук е Комисията за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.
  

• 
  отменителни адм. юрисдикции на тях с норм. акт е предоставена възможност за решаване на определен кръг спорове (изрично посочени), свързани със законността на инд. адм. актове и техните решения притежават сила на присъдено нещо. Напр.: НОИ; ЦЕЛК.
  

2. 
   Функции на адм. правораздаване:
   

Б/ мярка за законност – отношението и влиянието, които адм. правораздаване има към нормалното и редовно действие на различните органи и звена на държ. управление, на техните служби и служители. Правораздавателният надзор в тази насока играе роля на мярка на законност, която би трябвало да се зачита и използва при издаването и изпълнението на различните адм. актове от компетентните органи.

Г/ охранителна и стабилизираща функция – адм. правораздаване, наред с останалите способи за обезпечаване на законността в държ. управление, оказва стабилизиращо въздействие за укрепване на законността.

3. 
   Система на адм. правораздаване – от една страна, като органи на правораздавателния надзор действат съдилищата, а от друга – административните юрисдикции.
   

Б/ другата група организационни звена, осъществяващи правораздавателни функции в областта на държ. управление, са различните адм. юрисдикции. Те влизат в системата на администрацията и обикновено са изградени като специализирани правораздавателни органи към определено ведомство, за решаване на адм. правни спорове, свързани с това ведомство (например Централна наборна комисия при МО). В организационно отношение адм. юрисдикции са подчинени на съответното ведомство и обикновено наред със специалната правораздавателна функция осъществяват и определени функции по държавното управление.

• 
  органът, който действа като юрисдикция да бъде изрично определен в закона;
  
• 
  да действа при сезиране, а не служебно;
  
• 
  да е натоварен да решава адм. спорове;
  
• 
  да е самостоятелен и независим при решаването на споровете;
  
• 
  да следва точно определено от закона елементарно състезателно производство.
  

4. 
   Видове адм. правораздаване
   

• 
  от съдилища
  
• 
  от адм. юрисдикции.
  

• 
  за отмяна (видоизменяне) на адм. актове;
  
• 
  за налагане на адм. наказания.
  

• 
  пряко и косвено:
  

• 
  пряко – в случаи когато се осъществява правораздаване, чийто предмет е спор относно законността на един адм. акт. Прякото адм. правораздаване, разглеждайки адм. правни спорове на редовно или извънредно основание, с решението си има непосредствен ефект върху съдбата на контролирания акт. При прякото адм. правораздаване контролният съд или юрисдикция разглежда дело, в което се поставя въпрос за решаване пряко съдбата на един адм. акт – последния се отменя или видоизменя, ако се устнови, че е незаконосъобразен и преустановява своето действие изобщо като редовен акт на администрацията;
  
• 
  косвено – контрония съд не е сезиран с адм. правен спор, който той е длъжен да разреши пряко, с непосредствен ефект върху оспорения адм. акт (решение). В този случай съдът или юрисдикцията, разглеждайки въпрос на едно отделно гражданско, наказателно или адм. дело, е принуден инцидентно (например по пътя на направеното възражение за незаконност) да вземе отношение по законосъобразността на един адм. акт, който е свързан с предмета на делото. Законността на съответния адм. акт съдът коментира в мотивите към решението, като тези мотиви могат да послужат като основание на заинтересованите правни субекти по реда на прекия правораздавателен контрол да поискат от съда отмяната на този акт като незаконосъобразен. Упражнявайки косвен контрол, правораздавателния орган, ако разкрие, че преценявания акт е незаконосъобразен, няма власт да въздейства пряко върху него - да го отмени или видоизмени. Той само трябва да държи сметка за факта на незаконосъобразността на акта и отказва да зачете неговото действие в конкретно разглежданото дело.
  

• 
  за разрешаване на конфликти за подведомственост (подсъдност) на адм. дела – от ВАС.
  
• 
  тълкувателно адм. правораздаване – тълкувателни решения на ВС. При решаване на адм. спорове ВС на общо основание може да издава задължителни за спазване решения и постановления по тълкуване на закона, наложено от възникнали противоречия по важни въпроси на правоприлагането.
  
• 
  контролно-отменително адм. правораздаване – неговите основни положения са уредени в ЗАП и ЗВАС. При този вид правораздаване контролния орган (съд или юрисдикция) е сезиран с искане (жалба, протест, предложение) за отменяне на един адм. акт като незаконосъобразен. Решението на контролния орган в този случай има само отменителен, респ. стабилизиращ ефект спрямо акта, без да разреши повдигнатият спор по същество. Обикновено при отмяна контролният орган връща делото за ново разглеждане от органа, който е издал акта.
  
• 
  адм. правораздаване по същество – поставя си за цел да реши пряко обвързващ материално-правен ефект един адм. спор, свързан с действието на акта на държавно управление. Например оспорена е пред РС оценката (адм. акт) на отчужден за държавна или обществена нужда имот. Тук контролният орган (съдът), след като прецени законосъобразността на акта, е длъжен да реши окончателно сам и въпроса по същество.
  

• 
  редовно – когато законът установява принципна възможност за оспорване на адм. актове по пътя на жалбите и протестите;
  
• 
  извънредно – допуска се по изключение в точно определени от закона случаи.