Адм. принуда – понятие, видове. Принудителни адм. мерки

23. Адм. принуда – понятие, видове. Принудителни адм. мерки.

1. 
   Адм. принуда – вид държавна принуда, която се използва в определени от правото случаи като крайно средство за обезпечаване осъществяването на различните правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.
   

1. 
   Адм. принуда в тесен смисъл на думата – система от мерки и действия на компетентните адм. органи, предназначена да осигури изпълнението на охраняваните и прилагани чрез нея правни норми.
   
2. 
   Основни белези:
   

Б/ тя е правна принуда, защото е уредена от правни норми;

В/ изразена е като вид на държавната принуда, осъществявана от държавни или приравнени на тях органи;

Г/ тя е административна, защото по правило се прилага от административни (изпълнително-разпоредителни) органи или от органи, които въз основа на специална правна норма действат като такива (съдебни, прокурорски), а по своята същност се явява като форма на изпълнително-разпоредителната дейност;

Д/ адм. принуда се осъществява във връзка с развитие на извънслужебни отношения и не е проява на някаква дисциплинарна власт, а органите, които я извършват, действат непосредствено по пътя на пряката акция, без да е необходимо да получават предварително разрешение от органи извън администрацията;

Е/ редът за осъществяването на адм. принуда (вкл. контрола върху извършените действия) е съставна част от адм. процес.

Изброените белези на адм. принуда могат да се открият във всяка нейна форма и проява, като се започне от обикновените материално-технически действия за непосредствено изпълнение на възникнали адм. правни и други задължения и се свърши с адм. наказания, налагани за допуснати адм. нарушения.

3. 
   Видове адм. принуда:
   

Б/ мерки за преустановяване (пресичане) на такива закононарушения – преустановителните ПАМ се налагат в случаите на неправомерни деяния, чието извършване е започнало, но не е било приключило в момента на вземане на мярката. Целта на тези мерки е да се пресече продължаването и довършването на конкретното правонарушение. Най-често тези мерки се използват за преустановяване на т.нар. продължени (чието изпълнение представлява трайно, продължаващо, непрекъснато осъществяване на състава) или продължавани (две или повече деяния, които осъществяват по отделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка, при еднородност на вината, и се явяват продължение на предшестващите – чл. 26 НК – отменен) закононарушения. Най-типичните случаи на преустановителни мерки: спиране работата на предприятия, които нарушават разпоредбите по опазването на околната среда; по транспорта и движението по пътищата – спиране от движение на МПС с установена попътно техническа неизправност или лош външен вид;

В/ мерки за отстраняване на вредните последици от тях – възстановителните ПАМ се прилагат в случаи на закононарушения, които са причинили вредоносни последици за някого. Предназначението на тези мерки е насочено към отстраняването (премахването) на реално настъпили, а не на въображаеми увреждания, чрез възстановяване по възможност на старото положение. Възстановителния ефект на ПАМ трябва да се насочва към материално изразените вредоносни последици, без да е необходимо те да бъдат непременно имуществени (принудително възстановяване на стена в жилище, незаконно премахната от собственика му или принудителното й събаряне). Възстановителните ПАМ, поради естеството и начина на прилагането им, не могат да бъдат взети в случаи на закононарушения, които имат характер на формални деликти, тъй като при тях не може да се установи реално непосредствено настъпване на някакъв вредоносен резултат. Възстановителните ПАМ трябва да са съобразени със защитените по закона интереси на засегнатите от нарушението правни субекти, а такива могат да бъдат както отделни ФЛ, така и държавата, различни държавни учреждения и предприятия и др. организации. Тези мерки не бива да бъдат самоцелни и формални, реално да обслужват интереса на пострадалите, нещо повече – те не трябва да увреждат дори защитени от закона интереси на самите нарушители, спрямо които се прилагат (мяркат принудително изземване на предмети, придобити от закононарушението, насочена не към връщането на собственика им, а на друго лице, което няма законно основание да ги получи);

Г/ мерки за пряко изпълнение на задължения, произтичащи от адм. норми (материални и процесуални).

2. 
   Изисквания за законност на ПАМ – ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителната дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са по правило актове на държавно управление от категорията на индивидуалните адм. актове (ИАА). ПАМ винаги се налагат с нов самостоятелен адм. акт, който поражда за адресатите си отделни, самостоятелни задължения, които на свой ред подлежат на изпълнение, осъществявано по принцип чрез принуда. Обстоятелството, че ПАМ са ИАА означава, че те на общо основание трябва да бъдат подчинени на принципа на законността, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им.
   

1. 
   Мерките могат да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи (не и в друг нормативен акт). Става въпрос за изчерпателно посочване на отделните случаи на ПАМ, а не за примерно изброяване, което означава, че компетентния орган не може да ги налага произволно и по аналогия.
   
2. 
   Те могат да бъдат налагани само от точно посочените в правната норма органи на администрацията или приравнени на тях други органи. Компетентни да налагат ПАМ са по начало изпълнително-разпоредителните органи. В някои случаи, поради по-особеният характер на мярката, ИАА за нейното прилагане може да се издаде от съдебен или прокурорски орган (напр. Настаняване за принудително лечение лица, които страдат от алкохолизъм или наркомания, става с решение на съответния РС).
   

3. 
   Трябва да бъде прилагана само онази ПАМ, която по вид е точно определена в правната норма (напр. Няма да бъде законна една мярка за задържане в поделенията на МВР на водач на МПС употребил алкохол, когато правната норма предвижда само изземване и задържане на неговите документи до решаване въпроса за неговата отговорност)
   
4. 
   ПАМ трябва да бъдат налагани по начин и ред, предвиден в правната норма. Става въпрос за предвидени в закона форми и производства за издаването на ИАА, чрез който е изразена конкретната ПАМ. Обикновено този акт се издава в писмена форма и представлява мотивирана писмена заповед на конкретния орган, но има и изключения (в устна форма, когато закона го предвижда).
   

Предвиденото в закона производство за прилагане на ПАМ трябва да бъде спазвано и за извършването на материално-технически действия, вкл. за подбирането и последователното използване на различни помощни средства.

5. 
   Законосъобразност по същество. ПАМ, както всички ИАА, трябва да са предприети в съответствие с материално-правните изисквания на регулиращите ги общи и специални норми – необходимо е съобразяване на акта за налагане на ПАМ с хипотезиса на правната норма, който предвижда предпоставките и обстоятелствата, при които той следва да бъде издаден. Тези предпоставки и обстоятелства очертават обосновката (мотивировката) за налагане на мярката (субект, спрямо когото да се приложи тя; факти, които трябва да са налице за прилагането й; времетраенето й; място, където тя се прилага и др.). Отпадането на елементите от материално-правното съдържание, предвидени в нормата, води до отпадане на основанието за прилагане на мярката. Поради това органът, който я е наложил е длъжен незабавно да я отмени, като оттегли издадения от него акт (напр. Настаненото в отрезвителната стая лице за алкохолно или друго опиянение, опасно за здравето му, трябва да бъде незабавно освободено след преминаване на опиянението). Отмяната на ПАМ установена за определен срок може да бъде извършена и преди неговото изтичане, ако за това има законно основание.
   

6. 
   Целенасоченост по закона. ПАМ трябва да бъдат налагани в съответствие с целта на закона или указа, по който са предвидени. Целенасочеността в този смисъл се представя като изискване за законосъобразност, разбирано като елемент от законовия статут на адм. акт, с който се налагат. Целенасочеността по закон е необходимо условие на материално-правната норма, което е абсолютно задължително за органа, който издава акта, но има и изключения – някои от ПАМ се налагат при определена от закона свобода на преценка.