18 април 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура

Между 300 млн. и 500 млн. USD ще вложат в първите си съвместни проекти у нас американската компания Федерал Дивелъпмънт и Петрол холдинг, съобщи изпълнителният директор на Федерал Дивелъпмънт Джон Инфантино. Двете дружества подготвят най-мащабната инвестиция в недвижими имоти в България, която ще бъде реализирана чрез джойнт-венчъра Федерал България мениджмънт.

Тя включва ново застрояване на над 50 парцела с отпаднала необходимост за дружествата от групата на Петрол холдинг, като в рамките на следващите 10 години ще бъдат вложени 3 млрд. USD.
Начало

Първоначално двете компании ще започнат работа по шест проекта. До средата на есента те ще приключат анализите и в началото на 2009 г. ще решат в кой от трите града - Бургас, Варна или София, да започнат инвестиция. Според Джон Инфантино на този етап най-голяма готовност за строителство имат два парцела в София. Два от шестте планирани терена са край стадиони и ситуацията е сложна заради наличието на общински земи. В тези случаи ще търсим публично-частно партньорство.

Самата подготовка за строителството ще отнеме между 18 и 36 месецa. Проектите ще включват офисни и тър-говски площи, жилища и хотели.

Всеки пазар на бизнес имоти в света минава през няколко основни етапа на развитие.

- В началото, обикновено съпътствано от бърз подем на икономиката, се наблюдава липса на предлагане при нарастващо търсене на площи под наем и за продажба.

- Логичното последствие е покачването на цените, последвано от повишена предприемаческа активност. В резултат от нея на пазара се появява масов, но зле сегментиран продукт - площи с неподходящи характеристики, които не покриват специфичните нужди на наемателите.

- С натрупването на нови площи идва фазата на сегментиране - оформя се продукт с различни характеристики, съобразен с различните типове търсене от клиентите.

- Този продукт се абсорбира добре от пазара и цената му се повишава, което води отново до засилена предприемаческа активност и частично свръхпредла-

гане.

- Вследствие на това предприемачите вече съобразяват проектите си с развитието на търсенето и вече много по-внимателно позиционират продукта си като вид и време на реализация.

В България вследствие от бума през последните три години при жилищните и ваканционните имоти, който се прехвърли и при бизнес площите, тази цикличност на развитие на пазарите се прояви в много кратки времеви интервали. Ако на един развит пазар тя трае между 7 и 10 години, у нас се прояви в рамките на 3 до 5 години.

Това сви прекалено разстоянието между периодите на пикове и спадове, т.нар. up and down ефект. В момента пазарът на бизнес имоти у нас може да се опише като достигащ най-високата точка на “up” позицията си.

Това се изразява в повишено търсене и усвояване на бизнес площите и скок на ценовите нива. Този ръст води до повишено изграждане на офисни, търговски и индустриални площи с високи цени. Резултатът е повишено предлагане, последвано от рязко намаляване на абсорбирането на новоизлезлите площи, което се изразява като down позиция. Очаква се българският пазар да навлезе в тази позиция между края на 2009 и средата на 2010 г.

До края на 2011 г. на пазара на бизнес имоти само в София ще излязат над 2.13 млн. кв. м офис площи, 1.1 млн. кв. м търговски площи и 3.8 млн. кв. м индустриални имоти. Това количество ще бъде завършено и ще се предлага активно в краткия времеви отрязък между 2009 и 2011 г. През 2012 г. това ще доведе до много ниско ниво на усвояване на предлаганите площи, трайно задържане на цените и на инвеститорската активност. В резултат предприемачите ще започнат много по-внимателно да проучват тенденциите и да планират проектите си, което ще доведе до логична нормализация на пазара. Тя се изразява в не толкова резките преходи между ръст и спад на търсенето и предлагането.

Хронологично погледнато, движението на българския пазар на имоти може да се илюстрира с бумовете в определени сегменти. Първо започна масово строителство на жилища, последвани от ваканционните имоти, след това молове и накрая офиси.

Първият сигнал за спад се усети при ваканционните имоти, където основната причина бе несъразмерността между продажната цена и доходността от наеми.

При бизнес имотите сигнали за бъдещо пренасищане показват търговските площи в големите градове - Варна, Пловдив, София. Аналогично развитие започва да се усеща и на пазара на офис площите, който засега е развит само във Варна и София. И в двата града през следващите 3 до 5 години новите проекти ще доведат до увеличаване в пъти на съществуващите площи при не толкова рязко нарастващо търсене.

Единствено пазарът на индустриални площи все още е далеч от видимо пренасищане. Това обаче не е гаранция, че бумът от нови проекти няма също да доведе до тази точка.
Снимка на три колони – Историята на българския пазар на имоти е съпътствана от строителни бумове в различни сегменти


18.04.2008 г., с. 24
Санкции
За незаконни строежи в горите глоба до 15 хил. лв.
За незаконни строежи в горите глобата вече е от 3 хил. до 15 хил. лв., реши парламентът. Досега глобата за подобно нарушение беше от 100 до 500 лв. Промените в Закона за горите предвиждат още създаване на държавни горски стопанства, които да са самостоятелни юридически лица и да бъдат със статута на държавни предприятия. Те ще стопанисват държавния горски фонд и ще охраняват горите и земите в него. Създава се и Национален фонд Българска гора.


18.04.2008 г., с. 8
Глоба до 15 000 лв. за нарушения в горския фонд
От 3000 до 15 000 лева ще бъде глобата за нарушение на реда за промяна на предназначението на горите и земите от горския фонд. Това се предвижда в приетите на второ четене от парламента вчера изменения в Закона за горите. В момента глобата за споменатия вид нарушения е от 100 до 500 лв.

Според одобрените текстове се забраняват покупко-продажбата и другите разпоредителни сделки, придобиването, транспортирането, съхраняването и преработването на дървени материали, непридружени с документи, доказващи законния им произход. Предвижда се стопанисването на държавния горски фонд и охраната на горите и земите от него да се извършва от държавни горски стопанства, които ще имат статут на държавни предприятия.

Сред тях е голямата дъщеря на Румен Овчаров Яна.Тя е собственик на „Грийн хоум" ООД. Ново­излюпената брокерка е посочила като адрес за ко­респонденция апартамента на баба си.

Същата дейност отскоро развива и синът на Емел Етем. От 15 декември 2007 г., 28-годишният Илиан Тошков е собственик на 34 процента от новорегистрираната брокерска агенция „Аве Пропърти Мениджмънт” ООД. Нейният предмет на дейност е подготовка за продажба на недвижими имоти.

Агенцията е първото бизнес начинание на завършилия икономика в УНСС Илиан Тошков. Според фирмения регистър ДАКСИ до момента Тошков няма участие в други търговски дружества. Името му се появява единствено като член на : управителния съвет на фон­дация „Пи Ем Ай Ти". Освен продажба на имоти министер­ският син работи и като шеф на логистиката във фирма за спортни обувки.

Късмета си в търговията с имоти пробва и големият син на бившия спортен министър Васил Иванов-Лучано - Лъчезар. 21-годишният наследник на жълтия депутат държи 25% от регистрираната преди година „Троян спорт". Лъчезар Иванов има участие и в рекламната агенция „Гейм бойс".

В началото на годината в ; брокерските среди навлиза и наследникът на Георги Петканов. 28-годишният правист Петър вече има консултантска фирма, но въпре­ки това решава да се включи като съдружник в „Иберия елит груп". Основният собственик в дружеството е испанецът Рафаел Хорхе Гранде. Петкановнмладши се води и управител на фир­ма за даване под наем на леки и лекотоварни автомобили.

И трите, избрани от община Георги Дамяново, фирми за извършване на ре­монтни дейности на пътищата през 2005 г. са дружества на роднини на Томов, по­казва справка в одитния доклад на Смет­ната палата и ДАКСИ. Обект на стойност 30 хил. лв. е взела „Битекс - Груп", която според ДАКСИ е собственост на сина на народния избраник Борислав. 23 200 лв. е взела и друга роднинска фирма - „Янко Янков - Деси". Най-голямата поръчка за 80 хил. лева е за „Би Ес 80". Управляващ и 100-процентов собственик на фирмата за търговия на дребно е дъщерята на народния избраник Стефка. Тя притежа­ва дялове от още няколко дружества, които се занимават със строителство на тръбопроводни инсталации, полагане на мазилки и други специализирани строи­телни дейности.

Година по-късно „Би Ес 80" печели и друга по-солидна поръчка в същата община. Тя се заема с изграждането на парната инсталация на Дома за хора с психични разстройства в село Говежда. При първия пробен пуск инсталацията гръмва и ранява няколко от работниците. Общо четирима души са приети в болни­ца с различни изгаряния. Инсталацията в дома се е изграждала по проект на об­щината в Георги Дамяново, финансиран със 194 хил. лв. от Социално-инвестиционния фонд към социалното министерство.

Това не е единственият проект на семейство Томови, свързан със социалната сфера. Дъщерята Стефка има участие в две фондации. Пър­вата - „фея", е със седалище в столичния комплекс „Люлин" и е регистрирана в регистъра на доставчици на социални услуги. Другата фондация „Ейнджълс" също т има такава ре­гистрация. Тя е регистрирана във Враца и има право да развива дейности, свързани със социалната рехабилитация и интеграция на възрастни, бюро за социални услуги и дом за възрастни с увреждания. Двете неправителствени организации са печелили общо

около 10 хил. долара за организиране на семинари и мероприятия, свързани с ромската декада, интеграцията и местнота самоуправление.

Според близки на Стефка Томова тя вече няма участие във врачанската фондация „Ейнджълс". Другата неправителствена организация се занимава с проблемите на ромската общност и предимно с бла­готворителност, като търси спонсори за инициативите си. Стефка не се занимавала и с управлението на строителните си фирми. С това е ангажиран съпругът й Петър Петров. Търсим поръчки в частния и държавния сектор, където успеем", поясни мъжът на Сте­фка Томова. Той е категоричен, че спечелените до момента поръчки нямат нищо общо с депутатското място на тъст му То­ма Томов.

Келепирът е повече от ясен - са­мо от евросубсидиите инвестиция­та в земя ще се изплати за няколко години.

„През тази година плащането на площ за земеделски стопани ще възлиза на 22 лева, като 14 са от Евросъюза, 8 е българ­ската субсидия. Заявки се приемат във всяка областна служба по земеделие, а плащанията ще стават в края на година­та", заяви за „168 часа" зам.-министърът на земеделието Светла Бъчварова.

Официална справка на Министерство­то на земеделието и продоволствието показва, че най-големият собственик на земеделски земи у нас е испански граж­данин.

Мануел Луис Васкес Гавира

и Мануел Алфонсо Мояно Рейес прите­жават 11 728 декара чрез фирмата си „Булком" ЕООД, която според информа­ционната система ДАКСИ е 100 процен­та собственост на испанската „Агробулгария инверсионес".

На четвърто място в класацията на собствениците е фирма „Совата" АД с управител Боряна Василева, която при­тежава 8980 декара. Тези декари, както и компанията, са 100 процента собстве­ност на двама италианци. Единият е из­вестният у нас винопроизводител Едуардо Миролио, а другия - Гуидо Занети. Двамата държат по 50 процента от ком­панията. Въпреки че Едуардо Миролио инвестира у нас основно в областта на лозарството и винопроизводството, за които не се изплащат суми от европей­ските фондове на декар обработваема земя, в случая „Совата" е компания, която според ДАКСИ ще се занимава с отглеждане на зърнени, клубеноплод-ни, технически и фуражни култури. За всичко това се полагат евросубсидии.

Според друга официална справка - та­зи за най-големите притежатели на земи - собствена плюс арендована, на четвър­то място е компанията

„Агротайм"

която е изцяло собственост на двама бъл­гарски граждани, но чрез тях е свързана с швейцарската компания „Амеропа".

Сред големите собственици и аренда­тори има и доста български турци. Сред най-известните е бившият зам.-областен управител на Разград Хамза Чакър чрез фирмата си ЕТ „Асотекс". Той притежава лично 6274 декара, а е на 7-о място сред притежателите, като собствената му земя плюс арендованата възлизат на 22 000 декара.

По-голям собственик от него е разградчанинът

Айдън Велиев

Собствената му земя е 7187 декара, а заедно с арендованата - 11 370 декара. Справка в ДАКСИ показва, че Айдън Велиев участва и като собственик във фирма „Милър продукт", където осно­вен собственик с 45 процента е турският гражданин Химмет Аджар.

Едър арендатор със 7700 декара е и фирма „Елитагро", която спо­ред ДАКСИ е собственост на Семра Ахмед и Айлин Ахмед, които не са брат и сестра. Справките показват, че Семра Ахмед е сред управлява­щите на политическата партия

„Партия за възход и равенство"

Огромният интерес към българ­ските земи през последните 6 ме­сеца е вдигнал цената на хубавите площи с около 30 процента, заяви за „168 часа" Юлия Мурджева, брокер от Добрич. Търсенето през последно време е от страна на гръцки и турски фирми, които искат да инвестират в поливни и овощни площи. Те искат големи терени от над 100 декара, ко­ето все още е основна пречка, за да тръгне пазарът с пълна сила. Бъл­гарските търговци на земя се при­нуждават първо да уедряват терени­те, а после да продават. Интерес към земеделски райони има

в цялата страна

но най-вече в Добричко, Варненско и Пловдивско. Там цените са и най-високи. Според брокери хубавата земеделска земя постепенно е стиг­нала цена от 1000 лева за декар. Са­мо преди две години тя бе около 5 пъти по-евтина. За високите цени огромна заслуга има и търсенето от чужбина, което явно е продукт и на интереса към земеделските субси­дии, коментират запознати.

СВЕТОСЛАВ ЗАГОРСКИ

ИВАН БУТОВСКИ
Снимка на три колони - НА КОМБАЙНА: Министър Нихат Кабил трепери да не бъдат спрени и парите за преките пла­щания на земеделците.


18 – 24.04.2008 г., с. 14
Най-важното условие е да са регистрирани земеделски стопани
ПРЕМАХВАНЕТО на забра­ната за придобиване право на собственост върху земя от чужденци и чуждестранни юридически лица е една от шестте задължителни про­мени в конституцията, които България направи във връзка с членството в ЕС и ратифици­рането на Договора за присъе­диняване.

Това се направи с цел да се приоб­щим към принципите на Обединена Ев­ропа, както и да се стимулира развити­ето на пазара на земя. Не на последно място се използва и аргументът, че по този начин ще се създадат и по-благо­приятни условия за привличане на все повече чуждестранни инвеститори.

В договора за присъединяването са посочени две изисквания за тези лица - да са самостоятелно наети земедел­ски производители, с гражданство от страна членка на ЕС; и да желаят да се установят и да пребивават законно в България.

Още през 2005 г. парламентът реши чужденци и чуждестранни юридически лица да могат да придобиват право на собственост върху земя, гори и земи от горския фонд, както и земеделска земя при определени условия.

Граждани на ЕС или на държавите, страни по Споразумението за Евро­пейско икономическо пространство (СЕИП), както и юридически лица от Европейския съюз или от държавите, страни по СЕИП, могат да придобиват право на собственост върху земя, гори и земи от горския фонд при спазване на изискванията, установени със закон, в съответствие с условията на договора за присъединяване на България към ЕС.

С приетите промени в Закона за соб­ствеността юридическите лица могат да купуват земя в България при усло­вията на международен договор, рати­фициран от парламента с мнозинство две трети, обнародван и влязъл в сила, а чужденците - и при наследяване по закон.

Основните причини за това са вдигнатите лихви по кредитите - с около 1,5 процента на годишна база, и респективно значително увеличените месечни пога­сителни вноски.

„Спешно продавам друг имот, за да мога да редуцирам и на­маля главницата по кредита си. Лихвите станаха доста големи, а не искам да продавам това жилище. До миналата година нямах никакво намерение да продавам", заяви за „168 часа"

читател, който е принуден да се раздели с един от имотите си, за

да продължи да изплаща софийски апартамент.

„Напоследък е пълно на па­зара с ипотекирани имоти, като цената не е по-ниска от пазарна­та. Това са жилища, които са ку­пувани основно с инвестиционна цел и собственикът преценява, че вече е на загуба заради ниските наеми и заради значително по-бавното поскъпване на имотите в момента", коментира Наско Атанасов от „Виктория инвест". Според него масово се оказва, че наемите от дадено жилище вече са по-малки като стойност от месечната вноска по кредита, което означава, че този апартамент не носи ника­къв доход на собственика, а са­мо генерира загуби.

„Факт е, че в момента има много хора, които са притеснени от слуховете за финансовата криза в Европа и САЩ. Те смятат, че тя ще достигне и Бъл­гария, което означава още по-високи лихви по креди­тите. Пред тази перспек­тива някои предпочитат да продават. Има и дру­ги, които след 2-годишно изплащане осъзнават, че за тях ще е непосилно да плащат високата месечна

вноска още 28 години", обяснява ситуацията зам.-шефът на Асоциацията на търговските банки Асен Ягодин. Според банкера най-добрата тактика е да се гледа

дългосрочно

на вложението в имоти, защото след 3-5 години си­туацията ще се промени и непрекъснато увеличение на доходите ще помогне на хората да се справят зна­чително по-лесно с вноски­те по кредитите.

Друга причина за про­дажбата на ипотекирано жилище е и значително нарасналата лихва по банковите депозити. В мо­мента може да се сключи годишен левов депозит на 7,5-8 процента лихва. Това означава, че 100 000 евро от един апартамент, сло­жени на депозит, ще носят на собственика

8000 евро лихва

за година, а за същия пе­риод той би могъл да вземе около 3600-4800 евро от на­еми при 300-400 евро наем на месец. Тук не слагаме разходите по отдаването на жилище под наем.

В същото време се по­лучава омагьосан кръг. За да дадат по-висока лихва по депозита банките се принуждават да вдигат и кредитните лихви и обра­тното. Това прави креди­тите по-недостъпни, което може да доведе и до натиск върху цените на имотите в посока надолу, смятат брокери.

Именно с опасени­ето за спад в цените на имотите е свързана и третата основна причи­на за продажби на ипо­текирани жилища.

„За началото на тази го­дина

ръстът в цените

е едва 5 процента, докато за същия период на мина­лата бе 10%. В същото вре­ме трябва да се има пред­вид, че сега цените са още по-високи, като средната на панелките в София пре­мина 1000 евро", заяви за „168 часа" шефът на „Про­дажби" към „Явлена" Мла­ден Митов. Специалистът не смята, че явлението с продажба на ипотекирани жилища ще стане масово и ще застраши пазара, но отчита, че за първи път от

последните две години ве­че има коментар на цена­та в посока надолу. Нещо, което е било немислимо за 2007 г. Неимоверно

високите цени в момента и липсата на се­риозен ръст кара тези, ко­ито са купували през мина­лата година, да продават, защото е ясно, че за печалба от спекулация вече поч­ти не може да става дума, смятат брокери. Продават масово и хора, които са ку­пували преди 3-4 години, защото мислят, че пазарът е достигнал връхната си точка и рискът от срив ста­ва относително висок.

Най-ярък пример в това отношение е „Младост", където ръстът за последните месеци е 35 процента - абсолютен хит. Обяснението е растящият бизнес център, който е съсредоточил изключително голямо платежоспособно търсене в тази посока. „Пет-шест хиляди души с големи заплати, които работят и ще работят в „Младост", са изключително важен фактор за летящите цени", твърди брокерка.

Другите панелни квартали също се рад­ват на добри цени, които в София не падат под 1000 евро. На първо място е реалната квадратура. „Щом купуваш 50 квадрата - тол­кова и получаваш. При новото строителство реалната квадратура е с около 10-15 про­цента по-малка", твърди посредник. Добрите цени на панелните жилища се обясняват и с отличната инфраструктура - транспорт, су­пермаркети, детски градини, което намалява разхода за живот. Не на последно място към такъв тип квартали се насочват хората от селата, които са решили най-после да се преселят в града и имат нужните средства.
Снимка на две колони – Нагоре: Бизнес центърът в „Младост”, където е и кино „Арена”, вдигна цените в комплекса с 35 %



18 – 24.04.2008 г., с. 20 – 22 - 23
32 млн. лв. потънаха в дупките на Пловдив
Проверяват ремонтите т облигационния заем
ВСЕКИ е наясно с факта, че няма полубременни жени. Това не важи за община Пловдив.

Там много от нещата едновре­менно ги има и ги няма.

На теория през пролетта на 2008 година над 100 пловдивски улици би трябвало да са основно ремонтирани, а на практика -по всички централни булеварди в града зеят огромни кратери. Дупките, които ги няма, чупят шарнири, изкривяват джанти, пукат гуми и късат нервите на хиляди.

За по-малко от година въображаемият основен ремонт на уличната ин­фраструктура в Пловдив е погълнал повече от 32 милиона лева. До момента никой не знае как точно са изхарчени парите за него, кои улици са ремонтирани и какво е качеството на ре­монта. Парадоксалното в ситуацията е, че пловдив­чани ще плащат 50-милионния облигационен заем, с който се финансират „най-мащабните улични ремон­ти", близо 20 години.

Кратка предистория на „полубременността"

През септември 2006 годи­на община Пловдив получава 50 милиона лева облигацио­нен заем от Райфайзенбанк. Проектът предвижда парите да бъдат използвани за ос­новен ремонт на близо 220 улици и за изграждането на нови мостове и съоръжения. През февруари 2007 година местната власт в Града под тепетата е отличена с прес­тижната награда „Общински финансист на 2006 г." Като основен довод за номинацията е посочен успешният об­лигационен заем, който щял да реши инфраструктурните проблеми на Пловдив.

В началото на 2007 годи­на кметската администра­ция на Иван Чомаков изби­ра фирмите - изпълнителки на амбициозния проект. Те са общо пет: „Пи Ес Ай" АД, „Инжстрой" АД, „Пътинженеринг" АД, „Драгиев и Ко" АД и „Мостстрой" АД.

Мащабните ремонти

стартират... и всички очак­ват със затаен дъх голямото чудо - Пловдив без дупки.

По план парите от обли­гационния заем трябва да бъдат усвоени за 4 години. По онова време тогавашният кмет Иван Чомаков все още не се е отказал от идеята за трети мандат. Малко след началото на ремонтите местната власт променя първоначалния план. От фирмите изпъл­нители се изисква да усво­ят за една година финансо­вите средства, които ина­че са предвидени за две. Контролът върху фирмите изпълнители е съмните­лен според общинари. На практика никой не следи кои улици се ремонтират, и което е по-лошото, не се следи какво е качеството на извършените ремонти и дали те отговарят на заложените стандарти, твър­дят те. По-късно на много от ремонтираните улици отново ще се появят дупки. В крайна сметка юнашкото бъркане в кацата с меда не закъснява... така започват скандалите и сигналите до прокуратурата.

Кой къде бръкна

Скандал избухва още при избора на банка, която трябва да отпусне облига­ционния заем за уличните ремонти. През юли 2006 го­дина общинският съветник от ВМРО Камен Шишманов публично изказва съмнение, че кметската администра­ция не действа достатъчно

прозрачно при отсяването на офертите.

Камен Шишманов:

„Останаха съмнения, че изборът на Банка за обли­гационния заем не е бил съвсем прозрачен. Някои шефове на банки бяха привиквани в кабинета на тогавашния кмет Иван Чомаков за допълнителни разговори по предварител­ните им оферти, а други - не. Твърди се, че услови­ята на отпуснатия заем са възможно най-добрите. Не казвам, че офертата на Райфайзенбанк е лоша, казвам просто, че с тази странна избирателност

от страна на тогавашна­та кметска администра­ция така и не разбрахме дали е било възможно да се постигне по-изгодна за общината оферта."

Общинският съветник от „Коалиция за Пловдив" Николай Радев изпраща сигнал до прокуратурата. Поводът за него е изтекла информация за предлага­ни подкупи на членове на комисията, която избира офертите на банките.

Николай Радев: „Не подкрепихме тегленето на заема не защото усло­вията му не бяха добри, а защото в медиите някои общински служители изказаха съмнение, че са водени разговори за неза­конно финансиране на членове на комисията, ко­ято подбираше офертите на банките. Потърсихме становище от прокурату­рата, но оттам ни отго­вориха, че не са открили нищо нередно.

Втората причина, пора­ди която не подкрепихме облигационния заем, е, че не беше приета идеята ни За създаване на голям об­ществен съвет, който да контролира как се харчат парите. В него трябваше да влязат общински съветници, представители на строителните гилдии и журналисти. Смята­хме, че по този начин ще има по-голяма прозрач­ност как се усвоява обли­гационният заем.

Година по-късно са из­харчени 32 милиона лева, а видими резултати, с изключение на един буле­вард, мост и два надлеза, няма."

Роднинска връзка

Вторият голям скандал избухва при избора на фирмите-изпълнители на улич­ните ремонти. Поводът е една от обществените по­ръчки, която е опорочена от роднинска връзка, според общинския съветник Ангел Петров. Става въпрос за следното: община Пловдив избира фирма, която тряб­ва да подготви условията на конкурса по възлагане на об­ществена поръчка за реконструкцията на пловдивските паважи и тротоари. Компа­нията, която определя тези условия, е „Техностройко­нтрол". Неин собственик е г-жа Калинка Драгиева. Дали е случаен фактът, че единствената фирма, която успява навреме да подгот­ви документите си за учас­тие в конкурса, е „Драгиев и Ко", която е собственост на Цанко Драгиев - съпруг на Калинка Драгиева... Об­щинският съветник Ангел Петров коментира пред вестник „168 часа", че не е нормално на един и същ ад­рес да бъдат регистрирани и изпълнителят на лота, и неговият надзорник.

Ангел Петров: Ако дадем на съпругата ви да ушие балтон, който трябва да бъде изваден на търг, то тя ще го ушие по ваша кройка, така че вие да спечелите в наддаване­то. На практика точно това се случи при избора на фирма за ремонта на паважите и тротоарите. Конкурсът за този лот се проведе в срокове, невъз­можни за другите фирми да подготвят необходи­мите документи. При­мерно иска се документ от НАП, че нямате задължения - времето за изда­ване на такъв документ е една седмица, а крайният срок за участие в конкурса е 5 дни... Остана съмне­ние, че „Драгиев и Ко" са подготвили документа­цията си предварително, Защото са знаели какви ще бъдат условията на конкурса..."

Източването

През август 2007 годи­на общинските съветници Ангел Петров и Николай

Радев сигнализират за вто­ри път прокуратурата. На Икономическа полиция е възложено да провери на­чина, по който се изразход­ват средствата за уличните ремонти. Поводът за сигна­ла е не само роднинската връзка между „Технострой­контрол" и „Драгиев и Ко", но и изтеклата информа­ция, че някои от фирмите изпълнители на лотовете, фактурират строителните материали на

тройно по-високи цени

от пазарните, според сигна­ла.

Ангел Петров: „Офертната цена на фирмата е една, а фактурата за из­вършената ремонтна дей­ност е тройно по-скъпа. Например един тротоар е обявен в офертната це­на на 20 ле., след ремонта по фактура тротоарът е отчетен пред местната власт на стойност 63 ле­ва.."

Два месеца преди местни­те избори прокуратурата и Икономическа полиция не откриват нищо нередно в начина, по който се извърш­ват уличните ремонти. По­ловин година по-късно, ко­гато и за слепите става ясно, че усвояване­то на 50-милионния заем върви със стахановски тем­пове, а улич­ните дупки не само не нама­ляват, но се увеличават, апелативни­ят прокурор Росен Димов препоръчва на местната власт спешно да провери качеството и сроковете на ремонтите.

Според общинския съвет­ник Ангел Петров източва­нето на облигационния за­ем е ставало и по напълно законен път. Списъкът с обектите, които трябва да

се ремонтират, е съставен така, че да бъдат асфалти­рани улици и булеварди, чиято твърда настилка под асфалта е сравнително здрава. Общината плаща за цялостна рехабилитация, а на практика фир­мите полагат само асфалт, без да подменят основата. По този начин изпълните­лите спестяват много пари от материали и труд, а им се плаща за цялостен ре­монт.

Ангел Петров: „Убеден съм, че е имало масово надписване в квадрату­рите на положения ас­фалт, имало е печалби в колосални размери. Не е нормално настилка на 7 месеца да е вече цяла­та на дупки. Така и не разбрах защо миналата година прокуратурата не прие предложението ни експерти от ВИАС да проверят качеството и количеството на положения асфалт."

Николай Радев: „Ста­новището от Камарата на строителите беше недвусмислено: цените по договорите са завише­ни до три пъти в срав­нение с пазарните стойности на строителните материали. Освен това като общински съветник получих сигнали от служители на ВиК, които ме уведомиха, че когато след авария се наложило да разкопават улици с новоположен асфалт, констатирали, че слоят му е много по-тънък, отколкото трябва да бъде. Икономическа полиция Започна проверка, но в крайна сметка не бяха взети извадки от улици­те и сигналът ни остана без последствия."

Камен Шишманов: „Наистина никой не си напра­ви труда да провери как се харчат парите на пловдичани. Съвсем фор­мално беше създадена комисия, начело с бив­шия заместник-кмет Атанас Славов, но тя Заседава само два пъти и на практика никаква работа не успя да свър­ши. Предстояха местни избори и отговорността се разми. В районните кметства вече има множество сигнали за нека­чествено свършени ре­монти. Например в ра­йон „Северен" и „Южен" са недоволни от работа­та на фирма „Пи Ес Ай" АД. Положената от нея асфалтова настилка е некачествена."

Защо местната власт бързаше да изхарчи парите

Две трети от 50-те мили­она лева, които трябваше да послужат за цялостния ремонт на 220 пловдивски улици, са вече изхарчени. Това се е случило за по-малко от година. Бързане­то е едно от възможните обяснения за некачестве­но извършените работи според общинарите. През пролетта на 2007 година Иван Чомаков все още не се е отказал от надпре­варата за трети кметски мандат.

Камен Шишманов: „Логично е. Всяка една власт в края на мандата си иска да покаже колко много ра­бота е свършила. По тази причина се форсираха строително-монтажните дейности, без някой да си направи труда да ги контролира."

Една хипотеза

Мнозина пловдивчани вече се питат къде отидо­ха 32-та милиона лева от облигационния заем. Об­щинският съветник Ангел Петров има своя версия.

Ангел Петров: „Сигу­рен съм, че актуваните квадратури на ремонти­раните улични участъ­ци са неверни. Ще има драстично разминаване между написаното по до­кументите и реално из­вършената работа. Ако хипотетично приемем, че на асфалтова настил­ка с дебелина 4 санти­метра е спестен санти­метър и половина, това е 40 процента по-малко асфалт, вътре има и 10% печалба - излиза, че поне половината от парите са изтекли в нечий джоб. Направете сметка колко прави това на 32 мили­она лева..."

В началото на месец ап­рил настоящият кмет на Пловдив Славчо Атанасов съобщи, че вече е издал заповед за създаването на комисия, която да провери качеството на уличните ре­монти, извършени с пари­те от облигационния заем. В мониторинга

ще участват външни за общината експерти

Седмица след това нер­вите на пловдивския кмет не издържаха и той заяви, че му било писнало да но­си отговорност за чужди грешки. Според Славчо Атанасов главни виновни­ци за зле свършената рабо­та по запълването на улич­ните дупки са районните кметове. Това е неговото обяснение за петмесечното следизборно бездействие на местната власт в Града под тепетата. Все пак оста­ват още 18 милиона за ус­вояване. Не е късно някои грешки да бъдат частично поправени.

Бившият кмет Иван Чо­маков не отговаряше на телефона си за коментар по темата. Чомаков не от­говори и на изпратения му от журналист на „168 часа" sms c поставени въ­проси.