18 март 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Снимка на две колони - Така изглеждат вече разчистените три горни етажа от сградата на бъдещия БГ Лувър.

Столичният общински съвет отмени новото зониране на града, на базата на което бяха увеличени данък сгради и такса смет. Това стана с гласовете на съветниците от всички партии, след като ГЕРБ се съгласи решението за презонирането да бъде отменено, а не само отложено. Общинският съвет реши още, че на засегнатите от новото райониране граждани, които вече са платили, ще бъде възстановена разликата. До 30 септември обаче кметът Йорданка Фандъкова трябва да предложи нови критерии за определяне на границите на зоните, както и нова методика за такса смет. Така от догодина софиянци ще плащат повече, ако кметът остане същият или се запази мнозинството на ГЕРБ в съвета. Новата методика за определяне на такса „смет" ще е на принципа „замърсителят плаща". Това е изискване на Европейската комисия, която ще финансира строителството на завода за боклук. В момента таксата се определя на базата на данъчната оценка на жилището или офиса, а не се отчитат броят на обитателите на имота и вида на изхвърляния от тях отпадък. Съветници от ГЕРБ припомниха, че в момента таксата и местният данък се плащат върху данъчната оценка, която е много по-ниска от пазарната стойност на имотите. Не залитайте да въвеждате плащане върху пазарната цена за собственици на имоти в занемарени квартали, предупреди общинският съветник Вили Лилков (ДСБ). Все пак се налага обвързване на пазарния принцип с плащането на данъци, отговори Фандъкова. Тя даде пример с обезщетенията, които плаща общината на граждани за отчуждаване на терени, върху които ще се изграждат булеварди или метрото. Така за имот в кв. „Младост" общината е била осъдена да плати 1 млн. лв. при данъчна оценка от 50 хил. лв., а за терен от 45°° кв.м за пробива на бул. „Данаил Николаев" трябва да плати 8.5 млн. лв., а данъчната му оценка е 197 хил. лв. По-високите данъци бяха резултат от новото райониране на столицата, като някои квартали бяха причислени към по-престижни зони, където дължимите суми са по-големи. Предложението беше на зам.-кмета по финансите Минко Герджиков, който първоначално обяви, че засегнатите райони са 14 и около 91 хил. собствениците ще платят с 18% до 50% повече. Когато през февруари софиянци получиха данъчните си известия, се оказа, че районите са повече и плащанията са много по-големи. Това доведе до оставката на Герджиков (виж долу).

Шефът на фонд "Научни изследвания" Емил Хорозов подаде оставка, след като оглавявана от него комисия е проверила работата на ведомството през 2008 и 2009 г. В доклада се говори за "нарушения и практики, които са попречили на адекватното финансиране на научната дейност в България. Част от нарушенията са от много сериозен характер".

Фондът разпределя годишно между 60 млн. и 100 млн. лв. Оставката на Хорозов, който е на поста от 2010 г., беше потвърдена от министерството на образованието, а мотивът е "невъзможност да се справи с това, което му е възложено". Хорозов не беше открит за коментар. През януари в интервю за "Дневник" той заяви, че фондът е раздавал "много пари за малко постижения".

"Посочените практики са допринесли за ощетяване на българската наука със солидни суми от порядъка на милиони", установила комисията. Най-големи злоупотреби са били правени чрез рецензиите за проектите, установено е и манипулиране на конкурсите. Били са канени рецензенти от чужбина, на които са им изплащани щедри хонорари, но някои от тях дори не са имали научни степени и звания, а други не са били специалисти. Всичко това е предпоставка за корупция, пише в доклада. Като цяло от злоупотреби с рецензии са били източени 27 млн. лв., твърди комисията.

Били са финансирани проекти, които са получили ниска оценка. Например в конкурса "Развитие на научната инфраструктура" през 2009 г. от одобрените 18 проекта 7 въобще не е трябвало да бъдат класирани. "Този факт силно разклаща чувството за почтеност и справедливост в научната общност и е важно средство за манипулиране на конкурсите", смятат проверяващите.

Има фрапиращи случаи на сливане на проекти, които нямат нищо общо помежду си, но са получили заедно пари. Например "Изследване на наномодифицирани сплави и тяхното приложение при леене" и "Изграждане на център за антитерористични интелигентни системи" са спечелили общо финансиране.

Проверката е установила, че в нарушение на Закона за обществените поръчки фондът е възложил на фирмата "Линкос" ООД да създаде онлайн портал за подаване и оценяване на научни проекти. За това фондът е платил 150 хил. лв. В последните дни на 2009 г. е сключен нов договор със същата фирма за 36 хил. лв. Средствата по този договор са изплатени незабавно след подписването му, въпреки че и до днес не е подписан приемно-предавателен протокол за извършените услуги, пише в доклада.
Портретна снимка на една колона - Емил Хорозов


18.03.2011 г.,с. 6
Наистина ще го запомнят
Българите пестят от храна и лекарства,за да оцелеят
Свиването на разходите за основни нужди в България е много тревожно, сочи доклад на Световната банка, сравняващ качеството на живот на българите през 2009 спрямо 2008 г. Според банката правителството не само не е направило достатъчно за облекчаване на ефекта от кризата, но е добавило към бремето, като е съкратило разходи за здравеопазване и образование.

Резултатът е, че 20% от домакинствата са намалили посещенията си при лекар, дори когато са били болни, а 36% са престанали да купуват предписаните им лекарства. Прогнозираните ефекти от орязаните средства в образованието пък са по-ниска квалификация и бъдеще с по-ниски доходи за сегашните ученици.

Изводите звучат като описание на развиваща се страна, а не на страна - член на Европейския съюз. И след като това е картината за 2009 г., можем да си представим какво ще е за 2010 г., в която българите стегнаха коланите още по-здраво, за да финансират строежите на спортни зали и магистрали, приоритет на правителството на ГЕРБ, които са на път още в началото на тази година да източат държавния бюджет за неотложни разходи.

Продължава и финансирането от данъкоплатците на уж европейските проекти - другата гордост на премиера Бойко Борисов, софийското метро, което трябваше да получи 3 млн. лв. по оперативна програма "Транспорт", ги губи заради куп нарушения (на www.dnevnik.bg). Което означава, че и тази "финансова корекция" ще бъде платена от данъците на гражданите.

- Въпреки упоритите негативни ефекти от кризата в региона във всичките 11 страни, в които имаме операции, годината мина предимно добре за банката. Доходът ни преди провизии достигна 20 млн. евро, а чистата печалба - 12 млн. Не отчетохме нови необслужвани кредити, така че качеството на портфейла ни се запази доста добро.

Един от основните фактори, които свидетелстват за добрата позиция на банката, беше повишаването на рейтинга ни от агенцията "Муудис" (Moody's) до А3. Още повече че това се случи в момент, в който оценките на държавите ни акционери бяха понижени. Затова и е голямо постижение за банката. Сега рейтингът ни е с четири стъпки по-висок от средния на акционерите ни.

Колко проекта финансирахте през тази година?

- Нямам конкретна разбивка по брой проекти, но мога да ви кажа стойността им. Миналата година осигурихме финансиране в размер на общо 220 млн. евро. Така портфейлът ни се увеличи с 5%.

Кой е най-големият проект, който сте подпомогнали досега?

- Най-вероятно това са два проекта с общинската управа в Истанбул за строежа на части от метрото. Общо двата бяха на стойност 80 млн. евро, което досега е и най-голямото отпуснато финансиране. Имаме обаче и много операции за по 40-50 млн. евро, което също не е за пренебрегване. Финансираме и други инфраструктурни проекти, летища, пътища, съоръжения за водоснабдяване и други.

А в България?

- В България сме финансирали 23 проекта в рамките на 11 години за общо 210 млн. евро. Най-големият, мисля, че е отпуснатият заем за Прокредит банк България (б.а. 14.5 млн. евро през 2008 г.). Също така сме финансирали построяването на две фази от "Марица-изток", както и "Кремиковци". Българската банка за развитие също ни е добър партньор, на който сме отпуснали заем. Така че имаме доста операции в България.

Какъв беше най-лошият ефект от кризата за ЧБТР?

- Най-лошият резултат от кризата бяха няколко болезнени преструктурирания, които заедно с някои от клиентите си трябваше да направим. Това се отрази на нивото ни на провизии. Досега успяваме да избегнем необслужвани заеми, но за целта трябваше да преструктурираме.

Може би другият ефект беше по-скоро психологически. Някои от партньорите ни, които не са напълно запознати с дейността на банката, започнаха да ни сравняват с гръцките банки и ситуацията в страната. Вярно е, че там е централата ни, но ние не сме част от гръцката банкова система, не ни регулира гръцката централна банка. Ние сме независима институция с акционери 11 страни, което ни различава съществено от другите.

Подобрява ли се вече ситуацията?

- На първо място, както казах, ефектът беше по-скоро психологически, така че не беше толкова лош. Приключихме годината на печалба, което е и шестата поредна година с положителен финансов резултат. Вярно е, че се наложи да преструктурираме, но това не доведе до необслужвани кредити. Увеличихме кредитирането, открихме нови проекти. Така че годината беше доста добра.

Различават ли се политиките, които водите в отделните страни?

- Не. Предлагаме широк набор от продукти за много сектори. Няма някакви определени разлики. Това, което се опитваме да направим, е да сме сигурни в ефекта на проектите, които финансираме. Затова и няма разлики за отделните страни, а предложенията ни са много, за да могат клиентите сами да изберат кой е най-добрият за тях.

Всъщност как преценявате кои проекти заслужават финансиране?

- Критериите за това са много. Първо, искаме да сме сигурни, че влиянието на проекта ще е в посока развитие за страната, в която ще бъде изпълнен. След това трябва да има добър бизнес план, стъпил на стабилни икономически основи. Отчетите на клиента трябва да са одитирани - особено важно е за нас да знаем в какво финансово състояние е фирмата. Това са, бих казал, предварителните критерии. След това започваме да работим по проекта и навлизаме в много повече детайли. Така се започва.

Има ли нови проекти, които планирате в България?

- Да. Но ще спомена само секторите, не и компаниите, преди да подпишем. Имаме няколко добри идеи, проекти в областта на енергетиката - вецове по-конкретно. Преговаряме и с нови финансови посредници в България - вече имаме няколко такива и ще продължи дискусиите и с други. Инвестирали сме и в три фонда за дялов капитал, които покриват България, и имаме и още предложения за участие и в други фондове, особено за инвестиции в малки и средни предприятия.

Пречат ли на бизнеса на банката различията между страните, в които оперира, чиито интереси понякога са дори противоположни?

- Различията зависят от икономическите условия в съответната страна. В България виждаме, че те се подобряват - не силно, но доста бързо. Миналата година отчетените данни бяха добри, а тази година изглеждат да бъдат още по-впечатляващи. Имам предвид растежа, нивата на инфлация, бюджетен дефицит и правителствен дълг. Взети заедно, тези фактори предполагат едно добро възстановяване.

Какви са очакванията ви за тази година?

- Надяваме се, че тя ще бъде много по-добра от предишната. Очакваме 12% ръст в портфейла, както и по-голяма печалба. Планирали сме също и получаване на оценка от втора рейтингова компания, защото в момента работим само с "Муудис". Това трябва да стане към средата на май. Така че ни очакват много интересни събития, а през втората половина на годината планираме и втора емисия на облигации. Така ще заздравим финансовата си база и ще можем да предоставяме повече средства на клиентите си.

А за региона на България и Гърция?

- За България очакванията ни са като тези на правителството. Те прогнозират 3.5-3.6% растеж за тази година, което според нас е реалистично и постижимо. В Гърция ситуацията ще бъде малко по-трудна. Икономиката все още се свива и се въвеждат строги бюджетни мерки. Ако до 2013 г. правителството се придържа стриктно към тези структурни реформи, може и да видим сигнали за растеж в Гърция. Може и да звучи малко по-оптимистично, но това са нашите очаквания.