18 ноември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Цялото трасе на “Южен поток” ще струва 12 млрд. евро, като в тази цена ще влиза както морската част, така и сухопътната. Това заяви вчера за “Труд” в Москва вицепрезидентът на “Газпром” Александър Медведев. Досега прогнозите на различни анализатори за цената на проекта стигаха до 20-25 млрд. евро.

Работна група в Брюксел под ръководството на европейския енергиен регулатор трябва да изясни по какъв начин изискванията за либерализация на газовия пазар ще се отразят върху съществуващите трансгранични газопроводи, а също и върху новите.

Медведев беше запитан как гледа на искането на България 70% от капацитета на “Южен поток” на наша територия да бъде запазен за собствениците на тръбата - “Газпром” и Българския енергиен холдинг, а 30% за трети страни. “Въпросът е откъде ще се вземе газ за тези 30%, след като единственият производител в региона е “Газпром”, поясни Медведев.

Позицията на руската газова компания е, че ако в региона бъдат построени терминали за внос на втечнен газ, инвеститорите трябва да се погрижат и за нови тръби, по които да стигат до потребителите.

На среща с журналисти от Югоизточна Европа Медведев даде надежда на Румъния, че тя не е отпаднала от проекта “Южен поток”, макар че за неговото изпълнение в региона се създава българо-руско акционерно дружество. До края на месеца ще бъде готово технико-икономическото проучване за територията на Румъния. Резултатите ще покажат кой маршрут е най-подходящ, поясни Медведев.

По същия начин той отговори и на въпроса в коя точка тръбата на “Южен поток” ще влезе в Сърбия. Бойко Борисов и Борис Тадич се разбраха мястото да е край сръбския град Димитровград, докато “Газпром” предпочита трасето да мине значително по на север през Зайчар.

Руско-италианският газопровод “Южен поток” не е конкурент, нито алтернатива на европейския проект “Набуко”. Даже ако се направи сбор от капацитета на тръбите “Северен поток”, “Южен поток” (63 млрд. куб. метра) и “Набуко” (30 млрд. куб. м), те няма да решат проблема за обезпечаване на Европейския съюз с природен газ в периода 2020-2030 г.

Това заяви също вчера Юрий Липатов, председател на Комитета по енергетика в Държавната дума - долната камара на руския парламент. Според него още догодина ще бъдат подадени първите 27,1 млрд. куб. м газ за Западна Европа - Финландия, Швеция, Дания и Германия, по тръбата “Северен поток” по дъното на Балтийско море. Реалното строителство там е започнало през април тази година, като досега вече са изградени500 км. За сравнение морската отсечка от газопровода “Южен поток”, която трябва да свърже Черноморското крайбрежие на Русия с България, е дълга около 900 км.

Проектът “Южен поток” се изпълнява според предвидения график, отбеляза Липатов. Към днешна дата “Газпром” има двустранни договори за технико-икономически проучвания с всички страни по трасето с изключение на Австрия. Очаква се всички анализи да са готови до края на 2011 г., а реалното строителство да започне през 2013 г.

Две картини на художника Христо Стефанов откупи и дари на община Пловдив бизнесменът Георги Гергов. Благотворителният жест бе направен в понеделник при откриването на Дома на художника в Стария град.

Сградата, в която се помещава, е строена през 1939 г. Тя доскоро се рушеше, но вече е реставрирана със средства на Международния панаир. „В тези бездуховни времена е важно да се отделят средства за култура. Не знам скоро да е правен подобен жест в България", обяви художникът Христо Стефанов. Творецът показа 50 платна под мотото „Завръщане в Пловдив". Две от тях - „Закуска в Стария град" и „Вечеря в Стария град", бяха купени от Гергов. Те ще бъдат поставени в постоянната експозиция в Градската художествена галерия.

„Това завръщане в Пловдив е символично до голяма степен, защото нито вътрешно, нито физически съм го напускал. Вярно е, че живея от години в София, но доскоро ползвах ателието си под тепетата. Този град завинаги е част от мен", добави Стефанов. Кметът на града Славчо Атанасов пък обяви, че Пловдив ще кандидатства за европейска столица на културата през 2019 г.

До три месеца отваря врати и реставрираната Испанска къща в Стария град, която ще бъде Дом на журналистите, а в момента се ремонтира в първоначалния вид Каблешковото училище.
Снимка на две колони-„Това мое завръщане в Пловдив е символично, защото не съм го напускал..,", каза при откриването на изложбата Христо Стефанов (в средата).


18.11.2010 г., с. 14
Такава борба с престъпност не сме виждали 20 години
• Бившият министър на отбраната Николай Цонев бе оправдан от Софийския градски съд по прочутото дело за неизгодна сделка при покупката на поточна линия за строителство на хангари за 8 млн. лв. Според съдия Мариян Марков няма доказателства, че ексвоенният министър е нарушил някоя разпоредба или закон.

• Ексшефът на Държавния фонд „Земеделие" Асен Друмев не бил виновен за сключването на неправомерни договори за отпускане на 48 млн. лв. по САПАРД. Такова решение взе вчера Софийският апелативен съд. На първа инстанция по това обвинение Друмев беше осъден на 4 години затвор.

• Прокуратурата още не е намерила достатъчно доказателства по разследването срещу вицепремиера Симеон Дянков. Обвинителите заявиха, че предоставената им справка от ДКСИ не дава категоричен отговор на въпроса изнесъл ли е финансовият министър класифицирана информация 8 свое изявление от парламентарната трибуна на 30 октомври м. г. А показанията на свидетелите й противоречат.

• Разследващите търсят очевидци за убийството на Боби Цанков на б януари, съобщиха вчера самите те. От разстрела на радиоводещият центъра на в София мина почти година вече.

• Последни сме по борба с корупцията 8 Европа, се сочи 8 тазгодишния международен анализ на Института по пазарна икономика.

• Нашенските пътни полицаи прибират месечно 100 000 подкупа, обяви Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията. От анализа се разбра, че корупцията в МВР била масова.

• Атентаторът, който взриви колата на Павел Манченко, който е шеф на митницата с обрания склад, се издирва напразно. Златото, конфискувано 8 операция „Леярите", за което от МВР съобщи, че е задигнато от склада, също го няма.

• Американският посланик Джеймс Уорлик обобщава: „Министър Цветанов и неговият екип са предприели такива мерки за борба с организираната престъпност и корупция, на каквито не сме били свидетели през последните 20 години."

- Най-лесно ми е да кажа, че нямам коментар (смее се). “Немски възпитаник” - сигурно са имали предвид, че повече от половината от образованието ми е преминало в немски говорещи държави. Да, това е факт.

- Какво мислите за класациите на богати хора?

- Това е разпространено по света. Както списание “Форбс”, така и други издания имат тираж и защото правят такива класации. Всяка една от тях е по някакви показатели, затова е условна. Зависи кой от критериите се взима и каква е границата, която се определя за богати хора. В България наличието на висока работна заплата вече по някои критерии характеризира човека като богат. Макар че той по-скоро е в средната класа. Която се опитваме да изградим в България.

- Мръсна дума ли е милионер?

- По начина, по който се използва в България - по-скоро да. Повечето у нас мислят, че не е възможно създаването на капитал по честен начин. В редица случаи те са прави, но в същото време в България е възможно и е било възможно да се прави бизнес, спазвайки законите и в интерес както на акционерите, така и на заетите. Не съм съгласен с тезата, че успехът се дължи само на прекомерната експлоатация.

- Как гледате на акциите на данъчните?

- От две различни гледни точки. От една страна, става дума до голяма степен за пиар акция. Която има за цел да подсети някои забравили да си платят данъците. И по този начин да предизвика рефлекса да го направят. От друга, това не води до желания ефект. И има съмнителен краен резултат. Данъчните вероятно са помислили, че хората доброволно ще се юрнат да си погасяват задълженията, както се случи с акциите в ресторантите по Черноморието и т. н.

- Ще настъпят ли промени в Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, откакто я оглавихте?

- Всеки човек има персонален стил. Тъй че това ще се отрази и върху работата на КРИБ. Усилията ми ще бъдат насочени към разширяване на влиянието на КРИБ като работодателска организация. А що се отнася до самите членове - да осъществяваме услуга, която да им дава сигурност, че това е правилната платформа, защитаваща техните интереси.

- На един език ли говорите с правителството и синдикатите?

- Никога не можем да говорим на един език с тях. Но хубаво е да си говорим на езици, които се разбират. Естеството на тристранния диалог е такова, че всяка от страните ще дава своята позиция. Голямо изкуство е да се намира по цивилизован начин пресечната точка и диалогът да не спира. Да води до вземане на положителни решения по отношение развитието на обществото.

- Какво може да се желае от този диалог? Какво още трябва да се случи?

- Всяка от страните да се вслушва в по-голяма степен в аргументите на отстрещния. Да се старае да не иска неприемливи неща от другите участници.

- С месеци в тристранния съвет се водеха преговори по всякакви въпроси - антикризисни мерки, пенсионна, здравна реформа. Но много малко, да не кажем почти нищо, не сработи. Не е ли това пилеене на безценно сиво вещество?

- Не бих бил толкова краен в това твърдение. Знаете, че се направиха крачки за първи път в пенсионата реформа, и то в правилната посока. Друг въпрос е дали тези стъпки са достатъчни. В областта на антикризисните мерки мисля, че с правителството сме намерили разумния баланс. Що се касае до здравната реформа, то тук наистина правителството е в дълг на обществото. Надявам се, че и в тази област ще може да се осъществи напредък, и то още в рамките на настоящия мандат.

- Какво приемате от това, което прави правителството?

- Не съм човекът, който се занимава с пиара на кабинета. Но при всички положения трябва да се признаят някои постижения. Това е запазването на валутния борд и на финансовата стабилност на страната, което подчертах и от трибуната на 5-ата годишна среща на българския бизнес с правителството (б. р. - във вторник). Значителни са успехите на правителството в започналата война с престъпността. Някак си лесно забравихме, че само преди година за бизнеса в България най-голям проблем беше отвличането на хора. Да не забравяме и инфраструктурните проекти, които започнаха да се реализират, след както бяха в “точка на замръзване”.

Много дълго време нямаше напредък, затова смятам, че това в момента е секторът, който най-бързо се развива.

- А какво не одобрявате в дейността на правителството?

- Кабинетът не е предприел нещо, което да среща неодобрение. По-скоро нашите критични бележки са в липсата на динамика в осъществяването на реформите в публичния сектор. Оптимисти сме, че и в тази посока кабинетът ще намери сили да осъществява толкова необходимите промени.

- Каква характеристика ще дадете на проектобюджета на държавата, който мина на първо четене?

- В положителната част на оценката са всички тези неща, които споменах в отговор на предишния въпрос. Имам предвид финансовата стабилност,запазване почти напълно на данъчната тежест и поддържане на много оптимизъм. Разбира се, в този оптимизъм се крие и критиката, доколкото на всички нас ни се иска растежът да е от 3,6 и повече процента от българската икономика. Но, уви, никой не може да бъде сигурен дали конюнктурата ще го позволи. Това от своя страна крие рискове при неизпълнение на заложения икономически растеж да не са достатъчни и постъпленията. Което да доведе до уголемяване на дефицита.

- Какъв съвет, ако ви го поискат, бихте дали на финансовия министър Симеон Дянков за проектобюджета?

- С г-н Дянков сме колеги и не бих си позволил да давам съвети, когато не съм притежател на всичката информация,с която той разполага. Единствено му пожелавам здрави нерви и добро здраве, за да отстоява финансовата дисциплина.

- Като човек с поглед към системата на белите престилки коя е най-невралгичната точка в здравеопазването, г-н Донев?

- Винаги съм казвал, че основният проблем на българското здравеопазване и по-скоро на реформата, която очакваме да се случи в системата, е липсата на визия. Веднага подчертавам, че това не е работа на икономистите, а на цялото лекарско съсловие. Работа на икономистите е да облекчат движението от сегашното състояние, към това,което мислим да достигнем в желаните икономически параметри. В дълг на обществото са водещи лекари и специалисти, които не са му представили поглед за бъдещото състояние на здравеопазването ни.

- Нямате ли усещането, че някои лекари просто не искат да се промени статуквото?

- Самият факт, че вече 20 години нямат напредък, навежда, разбира се, на мисълта, че има група хора, които не виждат нищо добро в промяната. А тя консенсусно се желае от преобладаващата част на обществото.

- Повече от година след управлението на ГЕРБ лечебните заведения остават 414. Какъв процент от тях са “мъртви структури”? Колко болници са ни достатъчни?

- Не мога да ви отговоря на този въпрос. А и не е редно. В България е редно всеки да знае в коя научна област е специалист и когато има въпроси, касаещи други области, да се съобрази с компетентното мнение на колегите от тази сфера.

-Настъпва зима и отново актуални са противогрипните ваксини. Заради които си отиде цял здравен министър. Дали противогрипните кампании са формула компаниите да си продадат ваксините, или просто други фармацевтични фирми завиждат на приходите?

- Мога да съм неутрален по този въпрос, доколкото управляваната от мен “Софарма” АД не е производител на ваксини. Ще си позволя да споделя частно мнение - ваксините са нещо нужно за човечеството. И помагат на много хора от рисковите групи, пазят ги от усложнения. В същото време безпричинното имунизиране е дейност, която трябва да се избягва.

- Държава и каса у нас продължават да плащат най-малкия дял от цената на лекарствата в ЕС. Докато се отделят малко пари за здраве, така ли ще е?

- Всички знаят, че здравната ни система е недофинансирана. Явно силите на обществото стигат дотолкова. По-смущаващ е фактът, че не се отваря врата към притока на финансиране отвън. И се гледа с лошо, не се възприема сериозно шансът за повече конкуренция с повишаване ефективността в работата в здравната система, допускайки частния капитал.


18.11.2010 г., с. 14-15
Помним кой спечели битката за Сталинград
Брюксел мълчи, еколозите се бунтуват, а опозицията в парламента откри ловния сезон. Така може да се характеризира ситуацията около новия Закон за горите, който бе гласуван на първо четене късно вечерта във вторник в пленарната зала. На този фон управляващите някак неочаквано се озоваха в кръгова отбрана, както едно време съветската армия при Сталинград.
Георги ВЕЛИКОВ

gvelikov@trud.bg

Стръвен дебат се отвори по проектозакона за горите в парламента във вторник вечерта. Непредубедената публика се обърка - пак ли става дума за лобизъм?

Само преди месеци, в началото на годината, Еврокомисията започна процедура срещу България за нерегламентирана държавна помощ по повод 15 заменки на гори, извършени от тройната коалиция. Тогава новите управляващи от ГЕРБ обещаха, че ще прекроят закона драстично, за да прекратят злоупотребите.

Агроминистерството изпрати обяснения в Брюксел, че в случая става дума не за държавна помощ, а за престъпление, с което се занимава българският съд. От Брюксел така и не сме получили все още отговор по тази наша теза.

Прокуратурата обаче вече задвижи делото за длъжностни престъпления срещу бившия шеф на горите Пламен Юруков. Чака се да тръгне дело и срещу бившия земеделски министър Валери Цветанов

На този фон новият проект на закон за горите удари като че ли на кремък. В неделя коалицията от няколко екоорганизации „За да остане природа в България" планира да направи протестно шествие срещу проекта. В коалицията влизат организации като WWF, асоциацията на парковете, дружеството за защита на птиците, асоциацията за алтернативен туризъм, федерациите по алпинизъм и спелеология и т. н. Списъкът е огромен, за да бъдат изредени всички организации. Днес пък WWF ще внесе петиция в парламента.

Според тях проблемите в проекта са четири:

• Държавната земя под сгради и съоръжения в защитени територии ще може да става частна.

• Създава се възможност управлението на природните паркове да мине от държавата към общините.

• В горите ще могат да се строят ски писти и вятърни централи, но изсечените терени ще продължат да се водят гори на хартия.

• Някои от заменените гори ще могат да се застрояват.

Внимателният прочит на закона (a i гражданите не са длъжни да го правят) някак не дава пълна подкрепа на твърденията на екоорганизациите. ,

Първо, след като вече е построено нещо и то бъде приватизирано, на-! пълно логично е инвеститорът да иска и земята под него.

Второ, управлението на паркове от общините защо трябва непременно да е лоша идея? В Брюксел държат на децентрализацията.

Трето, строежът на ски писти и централи е малко оспорима теза. Всъщност в закона няма конкретни текстове в този смисъл. Има единствено, че държавата ще може да строи инфраструктура, което е логично. Иначе ще спрем магистралите докъдето са стигнали.

Четвърто, това за застрояването на някои от заменените гори също не е много издържано, след като в проекта изрично пише, че за заменените гори до влизането на закона в сила не може да бъде променяно предназначението.

Но все пак еколозите не бива да бъдат критикувани заради факта, че са загрижени за горите след дивите заменки, които се правеха в последните години. Преди седмици при обществено обсъждане на закона агроминистьрът Мирослав Найденов обеща, че някои от текстовете, които природозащитниците оспорват, все пак ще бъдат променени. Ще видим какво ще се случи между първо и второ четене в парламента. И дали депутатите няма да направят така, че министърът да се окаже в небрано лозе и да излезе, че е заблудил еколозите.

Сходна теза с тях в някои отношения изказа и депутатът от „Атака" Николай Пехливанов. Според него „онези заменени 9500 дка, които попадат в сферата на.изключенията, ще могат да се застроят". От това държавата щяла да загуби между 800 млн. и 1 млрд. лв. Вероятно той визира възможността, когато влезе в сила подробен устройствен план, горските терени да могат да се застрояват. Да, ала нима трябва да се спира разрастването и развитието на населените места у нас? Или всички да се местим в София. Но иначе е прав, че държавата трябва да измисли механизъм да вземе справедливата пазарна цена за тези терени.

В крайна сметка дори под обсада от ГЕРБ надали са склонни на прекалено много отстъпки. Защото нали знаете кой печели битката при Сталинград?


18.11.2010 г., с. 15
Под меча на Темида
Внасянето на обвинителния акт срещу Валери Цветанов в съда бе отложено за неопределено време. Адвокатите на бившия земеделски министър са изпратили жалба до съда, в която настоявали прокуратурата да им разясни подробно защо е прекратила частично досъдебното производство срещу него за престъпление по служба.

„Докато съдът не се произнесе по жалбата на адвокатите на Валери Цветанов, обвинителният акт не може да бъде депозиран", обясниха магистрати. Първоначално Цветанов бе обвинен в престъпление по служба, но по-късно обвинението бе трансформирано в умишлена безстопанственост. В Софийския районен съд вече върви делото срещу бившия шеф на Държавната агенция по горите Стефан Юруков. Той е обвинен, че е нанесъл щети на държавата за 12 729 415 лева от четири неизгодни замени между 23 и 26 януари миналата година.

Липсващ пътен участък от 20,5 км не само може да блокира целия транспортен коридор № 4, но и почти да обезсмисли бъдещия Дунав мост 2 при Видин -Калафат.

Вече 6 години въпросът с неизградена отсечка между Димово и Ружинци, която е част от международен път Е-79, не намира решение. Две правителства се надпреварваха да обявяват обекта за приоритетен и затрупваха хората във Видинско с гръмки информации за предстоящото строителство на трасето. Накрая се разбра, че 20-те километра са изпаднали от всички проекти и тапата при Е-79, както я наричат, си стои и до днес.

Неволите на шофьорите

Години наред видинчани трошат нерви и коли по 'разбитите друмища. Няма нашенски или чуждестранен шофьор, който да не си е проклинал участта, ако е избрал да мине през областта.

И изведнъж хората като че ли съзряха светлина в тунела. Лъчът от нея се появи под формата на министър с лопата - Валентин Церовски, който ръководеше строителното ведомство при царското правителство. В края на април 2004 г. на шосето край град Димово тогавашният министър грабна емблематичния за всяка власт инструмент и направи първа копка на отсечката от международен път Е-79 между Видин и Монтана. С това бе даден официално стартът на ре-хабилитацията на пътя, който е подход към бъдещия втори мост на Дунав.

Строителството бе възложено на австрийския холдинг „Щрабаг", който за 18 месеца трябваше да ремонтира 73,5 км, разделени на три участъка. За работата бяха платени близо 10 млн. евро

75 на сто по програма ИС-ПА, а останалата част бе бюджетно съфинансирана. Още тогава обаче се разбра, че извън плановете остава участъкът между Димово и Ружинци. Но той според уверенията на Церовски щял да бъде включен в програма „Транзитни

пътища ".

Веселбата по първа копка мина, а с нея и голяма част от определеното време за строителство. Година по-късно Церовски вече не бе министър, а наследниците му се оплакаха, че строителството на Е-79 се бави с около 3-4 месеца. От държавните институции бяха категорични, че ако трябва, „Щрабаг" ще работи и през нощта на лампи, за да навакса.

Последното, разбира се, не се случи, но затова пък междувременно строителите явно минаха успешен курс в някоя бомбардировъчна авиобаза. Пак през пролетта, но годината вече бе 2006-а, ремонтиран участък от Е-79 край Димово започна да се гъне и тръгна да пропада. По ирония на съдбата - на броени

метри от някогашната първа копка на министерската лопата. За отрицателно време цепнатините от 30-40 см достигнаха завидна дълбочина от над 3 метра, а кратерите се разпростряха нашироко. Участъкът веднага бе затворен за движение, тъй като се оказа непроходим дори и пеша. Като капак към злините над Видинско по същото време невиждано водно бедствие удари региона. Дунав тръгна и заля другото алтернативно шосе, свързващо града със страната.

И докато Видин бе отцепен от България, скандалите около пропадналото шосе се разгоряха. Държавници, експерти, строители се хванаха за гушите: Кой е виновен!? След геоложко проучване бе съобщено, че районът не е бил предварително проучен и не са отчетени свлачищните процеси. От „Щрабаг" обявиха, че не са виновни, а и проектантът не бил врачка. Така сформирана експертна комисия прие, че пропадането не е по вина на фирмата или от лошо изпълнение на ремонтните работи. Затова и неустойки нямаше. Вместо това се прие вариантът да се изгради ново трасе - в близост до разцепения път. Неговото строителство отново бе поверено на австрийската фирма.

И още докато се проправяше наново шосе през нищото, през октомври 2006 г. държавници резнаха тържествено лентата на участъка Ружинци - Монтана и път Е-79 бе открит. Навръх настъпването на новата 2007 г. бял свят видя и 800-метрово трасе, заменило кратерите при Димово. За ударния си труд пътните работници получиха по бутилка червено вино. Иначе парите, платени за новото шосе, останаха в тайна.

Не път, а магистрала

Мъките по рехабилитацията на Е-79 свършиха, но пътят така и не стана международен, нито пък използван от шофьорите. Трасето пресича жп линии,

минава през няколко населени места, включително и през паветата на главната улица „Георги Димитров" на Димово. На места шосето е изключително тясно с опасни завои, по които коли, автобуси и тирове пъплят с по 30-40 км/час. Достойна скорост за пътни средства с животинска тяга.

Изграждането на липсващата отсечка от 20 км между Димово и Ружинци си остана само на хартия. През 2006 г. трасето бе обявено за приоритетен инвестиционен проект от национално значение с уверението, че през 2007 г. ще започне реалното строителство на пътя и той ще бъде завършен в срока на изграждане на Дунав мост 2. Година след тази откровена лъжа от тогавашната областна управа обявиха друго - пътят ще е четирилентов, тип магистрален: „В ход е предпроектирането на нов 4-лентов път, с дължина 20,5 км, в участъка Димово- Ружинци. Строителството ще

започне в началото на 2008 г. и ще бъде завършено в рамките на срока за изграждане на Дунав мост 2 и прилежащата му инфраструктура", обясняваха от държавната администрация.

И докато обещания се въргаляха едно през друго, Е-79 „отговори" на още международни изисквания, след като се сдоби и с „легнали полицаи" в участъка при Димово. Тамошните жители изразиха недоволството си от денонощния трафик и шум от тежкотоварни автомобили по главната улица - международно трасе. Нетърпимо е, надигнаха глас след Димово и жители от селище извън трасето на Е-79 - видинското село Симеоново. Там къщите почнаха да се пукат от трафика. Накрая шофьорите изоставиха Е-79 и продължиха да използват алтернативното второкласно шосе 11-11 за Монтана и София, минаващо и през Симеоново.

Преди месец на среща в транспортното министерство кметът на Видин Румен Видов и губернаторът Пламен Стефанов поискаха спешно решаване на проблема с липсващия участък от Е-79. По незнайни причини от обявяван за приоритетен през годините назад, в крайна сметка обектът е бил отложен по оперативна програма „Транспорт" за проектиране през 2012 г.

„Това не устройва нито общината, нито областта, а мисля и държавата като цяло. Транспортен коридор № 4 на практика е неизползваем", коментира Румен Видов.