19 април 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Индексите останаха без съществени промени, като измерителят с най-голяма промяна бе секторният BG REIT, който загуби 1.33% и вече е 51.13 пункта. Широкият BG40 се повиши с 0.21% до 131.2 пункта, докато SOFIX и "Дневник 20" се понижиха с по четвърт процента и тяхната стойност вече е 441.59 и 64.33 пункта. Другият измерител, в който компаниите имат равно тегло - BG TR30, остана без промяна на 353.87 пункта.

С най-голяма ликвидност се отличиха "Еврохолд", който прибави 0.2% при оборот от 177 хил. лв., и "Софарма", която обаче регистрира загуба от 1.29% до 4.35 лв. за акция.

Акциите на "Оловно-цинков комплекс" продължават да губят стойност (-1.35%) и вече се търгуват на цена от 10.90 лв. за акция, след като миналата седмица загубиха над 7% от пазарната си капитализация.

Сред другите дружества с по-сериозен оборот бяха Първа инвестиционна банка и "Марицатекс", която в една сделка с 2.5 хил. лота на цена от 10 лв. направи оборот от 25 хил. лв., без да има промяна в цената за акция. Книжата на ПИБ пък поскъпна с 2.19% и достигна 3.5 лв. за акция при оборот от 107 хил.лв.

Други две банки също се отличиха с положително движение на акциите им, но при по-скромни обороти - Българо-американска кредитна банка (+4.58%) и Централна кооперативна банка (+1.55%). По-активна търговия имаше и с поименните компенсационни бонове, които при оборот от малко над 31 хил. лв. се понижиха с един процент и вече се търгуват на цена от 0.3 лв. за лот.

Фондовете за имоти в понеделник бяха също интересни за участниците на пазара, при това не само с движението на акциите си, но и с активната търговия. С над 164 хил. лв. оборот "Фонд за недвижими имоти България" стана второто най-ликвидно дружество за деня, но крайната му оценка не спечели от това и то регистрира загуба от 4.16% . На загуба затвориха и "Еларг фонд за земеделска земя" (-3.04%), "Булленд инвестмънс" (-2.47%) и "Фонд имоти" (-0.69%).

"Адванс терафонд" бе единствения фонд, завършил на зелена територия, добавяйки един процент към стойността си, затваряйки на цена от 1.5 лв. за акция.

5PET

5BN

T43

4I8

6H2

5BU

В полза на държавата ще се отнемат апартамент в Несебър, два магазина, два склада, ниви, автомобили „Порше”, „Мерцедес”, „Алфа Ромео” и „БМВ”, различни суми, които са по банкови сметки и т.н. Митьо Очите сключи няколко споразумения с прокуратурата. За последно той се призна за виновен за изпирането на 865 086 лв., придобити от престъпна дейност и ръководене на организирана престъпна група.

Първото споразумение Желязков сключи с прокуратурата през 2007 г., когато призна, че е бил ръководител на престъпна група за продажба на наркотици, и получи 4 години и половина затвор. За втори път той се призна за виновен и за участие в организираната престъпна група със същата цел на Йордан Тонов-Данчо Пръча. За това Желязков получи 4 години и 9 месеца затвор. Присъдата му за пране на пари беше най-голямата до този момент и по тази причина той излежава нея.


19.04.2011 г.,с. 6- 7
Цвета Караянчева: Хората от смесените райони са изтъргувани от БСП на ДПС
Кметствата и читалищата в Кърджалийско са затворени, използват се само по време на избори, твърди народната представителка
Аделина Делийска

Цвета Караянчева е първата жена депутат от български произход от Кърджалийския район. Тя е родена и отрасла в красивия родопски град Кърджали. По образование е машинен инженер, а след това е била и на обучение по мениджмънт в Open University в Лондон. Била е проектант, после директор на „Формопласт-Кърджали”. Тя е основател и областен лидер на ГЕРБ. Семейна е, има една дъщеря.

- Г-жо Караянчева, преди време вие заявихте, че било митологема, че Кърджали е бастион на ДПС, сега движението се тресе от вътрешни скандали и има ли шанс най-после този красив родопски град да се управлява от различна от движението партия?

- Не мисля, че ние от ГЕРБ сме разчитали някога на това, в която и да е партия да има разрушителни процеси, та ние да спечелим. От четири години аз и моите колеги в Кърджали работим последователно и успяхме да привлечем при нас хора от различни етноси, професии, интереси. Нашият успех ще бъде резултат на нашата работа. И в никакъв случай няма да е заради противоречията, в която и да е друга политическа сила. Техните вътрешнопартийни процеси са си тяхна работа. Аз никога не съм гледала със симпатия на поговорката: „Не е важно аз да съм добре, а на Вуте да му е зле”. Като имат проблеми, им пожелавам да си ги оправят. На нас хората са ни повярвали, затова и аз съм тук, в парламента.

- Да, но градската управа в града продължава да е от ДПС?

- Така е, но това се случва в резултат на машинациите, които се правят винаги по време на избори в района. Говоря за една публична тайна, за нещо, което всички управляващи досега не са искали да разрешат. Това ме амбицира и аз затова така активно се включих в работата по изборния кодекс.

- Твърдите, че вотът в района ви е недействителен?

- Абсолютно недействителен е. Вземете ако щете липсата на условието за уседналост досега. Вече успяхме да го вкараме в кодекса. Ще ви кажа моите лични впечатления, тъй като аз много обикалям сред хората в моя район. Независимо от кой етнос са, всички твърдят, че искат да могат те с гласовете си да определят човека, хората, които ще ги управляват. А не да идват онези с автобусите и те да ни избират управата. В новия изборен кодекс успяхме да ограничим максимално голяма част от съществуващите от години изборни машинации. Имаше възможности за дописване на списъците. Даже когато изселниците не се връщаха от Турция, то кметовете на населените места имаха на разположение ЕГН-тата на тези хора и сами си ги вписваха. И пускаха бюлетини от тяхно име. Затова съм категорична, че изборите досега в този район бяха абсолютно фалшифицирани и недействителни. Хората, които живеят в Кърджалийско, са умни и добри. Години наред преживяваме в хармония и прекрасни съседски отношения. На Великден с моите съседи си разменяме яйца. А по време на Курбан Байрам те ми носят. Независимо каква дата от календара е, правим празник за всички. За мен е престъпление някоя си партия да се самоопределя като балансьор. Е, аз казвам, че никой не може да е балансьор на тези чисто човешки отношения.

- Тогава защо имате възражение срещу кметската власт в града?

- Защото в това кметство демонстрират, че не знаят какво означава „конкурсно начало”. Не се дава равна възможност за работа, няма прозрачност на общинските поръчки. От години кметството демонстрира привилегии и дава правомощия само на приближените до ДПС.

- Затова ли от Института по пазарна икономика преди дни обявиха, че Кърджали е най-корумпираният град? Или това е поръчано и стъкмено проучване?

- Кърджали наистина е най-корумпираният областен град в държавата. Убедена съм, че тук са най-много договорените обществени поръчки. Корупцията, която владее тук, е в огромни мащаби. Заразата е обхванала служителите от най-ниското до най-високото ниво. Това не е трудно да се докаже, като се проследят през годините кои са фирмите, които са се обогатили, защото непрестанно са им поверявани обществените поръчки. Аз твърдя, че в Кърджали най-много са се облажили фирмите на ДПС и БСП. Същевременно не е даван никакъв шанс на по-малките фирмички, които не са от кръговете на тези партии. Не смятам, че в държавата има нормален човек, който би приел за чиста монета факта, че една фирма, чиято дейност е ВиК, печели и търговете за поставяне на алуминиева дограма в дадено училище. Или пък че шивашка фирма победи в конкурса за пътни ремонти на общината. И какво правят според вас тези фирми?! Ами шивашката наема подизпълнител, който прави в действителност ремонтите, и си поделят парите. Ето по този начин в Кърджали не се дава шанс на много фирми, на десетки хора да работят нормално и почтено. Обогатиха се две-три дружества под крилата на БСП и ДПС.

- Социалистическата партия също от години демонстрира, че иска да вземе местната власт в Кърджали, но досега не успява, а вие откъде имате самочувствието, че ще се справите?

- Няма как да се преборят с хората, с които реално са в коалиция. Нали се сещате, че гарван гарвану око не вади. Ние сме поели политическата отговорност да управляваме сами. Трудно е да носиш отговорности. Научих се да нося отговорност за решенията, които вземам във времето, когато съм била ръководител. Винаги съм поемала ангажимент, ако съм сигурна, че мога да го свърша. Без договорки и пазарлъци. Ако не мога, казвам, че няма да стане. И предпочитам такова поведение, вместо да лъжа и да се договарям. И затова сега ще се възползвам чрез вас да попитам БСП защо са толкова двулични и кога казват истината. Когато твърдят, че се борят за местната власт в Кърджали? Или когато вкарват точката за уседналостта от изборния кодекс в Конституционния съд? Тези хора едва ли са наясно колко много българи в нашия район са демотивирани да гласуват. Защото практически досега не са имали възможност да избират онези, които да ги управляват. Аз познавам десетки избиратели от района, които смятат, че няма смисъл да дават своя глас, тъй като „онези с автобусите” винаги го решават. Това е обидно и за българите и за турците.

- А какво ще стане в Джебел, където почти никой не говори български език?

- Права сте. В Джебел се вижда най-ясно абдикацията на държавата от смесените райони. Договорките на последните правителства – на БСП и НДСВ с ДПС, дадоха възможност на местните феодали да развият широка автономия. Те могат да управляват в тези райони безконтролно. Затова младите хора обръщат поглед към нас. Те знаят, че не е нормално, когато се прибереш на село, кметът да ти е запечатал помпата за водата и ти да нямаш нормална течаща вода. Можеш да я имаш само тогава, когато кметът каже. Защото той си е бил сондата в своя двор. Това е абсолютен феодализъм. Като го питаме: „Защо, бе, кмете”. Той отговаря: „Защото така казвам аз”. А знаете ли какво става със субсидиите, които се отпускат на стопаните за глава на добитък? Кметовете ги прибират и по своя преценка ги даваха на когото искат и по колкото искат. Така е и със социалните помощи. От години не са променяни списъците с нуждаещите се от подпомагане. Досега това бяха възможностите, които имаха местните – или да гласуват за ДПС, или никой не разговаря с теб и даже в джамията не те пускат.

- Познавам хора от Кърджали от турски произход, които твърдят, че каквото и да става те ще си гласуват за ДПС?

- Мисля, че е много трудно хората да бъдат убедени да не се страхуват. На предишните избори изкараха нелепия плакат „Гласуваш за Бойко, получаваш Костов”. А хората в нашия район не обичат Костов и искаха от мен гаранция, че това не е вярно. По селата пък плашеха народа, че Бойко щял да им разтури джамиите, да им смени имената и прочее глупости. Аз винаги съм казвала на хората, с които се срещам, че искам те да решат за кого да гласуват. Но да са спокойни и да не се страхуват. А както вече казах, кметовете са местните феодали в Кърджалийско. Например един човек, който живее на върха на един чукар, се бои да гласува за друга партия освен за ДПС, защото ако кметът разбере, няма да му вземе млякото. А човекът от това живее. Кметът заключва кметството, слага си печата в джоба и се разхожда напред-назад. Ако го свариш някъде, може и да ти подпечата каквото ти е нужно. Кметствата и читалищата в района са затворени, използват се само по време на избори.

- Но нали хората са си ги избрали?

- Така е, но те ги избират един път под натиск, втори път с манипулации. Как ви се струва фактът, че има села с постоянни жители по 1000 човека, а с настоящ и постоянен адрес са само 50 души.

- Един от големите проблеми на изборите е, че списъците по постоянен адрес от години не са актуализирани, така ли е при вас?

- Да, по постоянен адрес преди всичко. Хората от смесените райони са изтъргувани от БСП на ДПС.

- Как очаквате да гласуват бедните и гладни хора от вашия избирателен район? И притеснява ли ви това, че доверието в ГЕРБ пада според някои социолози?

- Моите социолози са хората и вярвам само на тях. А те наистина са много бедни. Това е голям проблем. Но аз смятам, че избирателите ни предпочитат. И разбират, когато им говорим и обясняваме постоянно защо и как се случват нещата. Повярвайте ми, перспективата наистина е ГЕРБ.
Портретна снимка на три колони – без текст


19.04.2011 г.,с. 8
Въпроси, които се задават по време на криза (ІІ)
Банчо Банов, Финансов експерт

Малката загуба е голяма печалба

В предишната статия разгледахме някои макроикономически въпроси, които се отнасят за кризата. Посочихме защо цените на петрола и златото растат. В тази статия ще слезем на микроикономическо ниво – нивото на отделния човек, малката фирма.

Микроикономически въпроси – ниво човек, малка фирма.

Въпрос: Какво означава кризата за отделния човек? Отговор: Чисто и просто повече работа за по-малко пари. Навсякъде. Дори и в университетите орязаха заплащането и вдигнаха норматива от часове, които трябва да се изработят, за да се взема заплата.

Въпрос: Добре, но как ще храня семейството, как ще посрещам разходите си? Отговор: Икономия, оптимизация, прагматичност. Вместо да ядете навън, ще сготвите вкъщи, вместо да отоплявате три стаи, ще отоплявате една и т.н. Кризата означава разновидност на военновременни лишения, без да има война.

Въпрос: Ами детето? То е ученик. Как ще му купувам най-хубавия мобилен телефон, най-хубавите дрехи, за да не изостава и да не го е срам от връстниците си? Отговор: За това не се безпокойте. Правено е изследване в САЩ, което доказва безспорно, че децата от семейства с по-ниски доходи успяват повече в живота от останалите. Печелят стипендии, учат повече, получават хъс за живота. И обратно - разглезените се провалят, вечно зависими са от родителите си и т.н. Има хубав пример и в българската литература – “Мамино детенце” от Л. Каравелов. А и още нещо, кризата много скоро ще се отрази и на останалите съученици, така че стандартът от само себе си ще се изравни.

Въпрос: Да си сменям ли работата? Отговор: Твърдо не, дори и другата да ви изглежда в началото по-примамлива. Кризата е като разразила се буря. И вие сте в заслон. Оставате там, докато не премине бурята.

Въпрос: Приходите от бизнеса намаляват. Да се разширявам ли, за да ги задържа на предишното ниво? Отговор: Отново не. Да правиш бизнес по време на криза е все едно да плуваш без плавници срещу течението на река. Първо – чудеса не чакай. Второ, много усилия, въртиш “перки” и си почти на същото място или малко напред (а и може малко назад). Друго сравнение – като платноходен кораб в открито море по време на буря. Намаляваш площта и броя на платната, за да не ги отнесе и скъса вятърът. Площта и броят на платната е площта и броят на заведенията, търговската площ, търговските обороти. Сега е време да се оцелява. По-добре сега намалете оборотите, отдайте се и малко на почивка, пък като дойде подемът, нещата ще стават с пъти по-лесно, приходите ще се вдигат неусетно.

Въпрос: Ако имам да вземам пари? Отговор: Буров, малко преди да дойде кризата в Европа, информиран какво става в САЩ по телеграфа, започва да си прибира парите. Дава отстъпки, прибира си вземанията със загуби. Но в неговите трезори “звънти и пее парàта” (т.е. златото, златните монети), както се казва в книгата на М. Топалов. И излиза от кризата дваж по-силен, отколкото е влязъл. Тук според мен важи: Малката загуба е голяма печалба.

Въпрос: Ами ако съм взел назаем? Отговор: Това е лошо. Както гласи поговорката: “Яли, пили и се веселили, а когато плащàли, плакàли.” Тук важи стандартното – ако е скъпа кола, намерете на кого да я преотстъпите да й плаща вноските, а вие си карайте старата – ама платили сте две-три вноски и ви остават “само” още 32 – дайте му я без пари, отървете се. Малката загуба е голяма печалба. Ако е вещ – преценете си. Ако е апартамент – лошо. Тогава търсите да предоговаряте вноски, обединявате се в асоциации на кредитополучателите, натискате банките за ниски лихви, скъсяване срока и т.н. И внимавайте, защото някои банки сами ви предлагат уж “загрижени” за вас предоговаряне, но в действителност искат да си докарат допълнителна печалба от вас – затова водете със себе си икономист и математик, вземете условията вкъщи, изчислете и дълги дни мислете, преди да се съгласите.

Помнете икономическата мъдрост “Безплатен обяд няма, безплатно е само сиренето в мишия капан.” При кредита за жилище ще страдате пропорционално на големината на кредита. Ако е стая и кухня – най-малко, за тристаен – повече. Добре е все пак, че сме в ЕС, там плащат повече, вярно има риск, но мъжът стяга куфарчето, жената и децата тук – мъжът на гурбет. Има и още един вариант – продажба с малка загуба, но както споменахме, малката загуба може да се окаже голяма печалба. И тук пак проверявате предварително в банката – какво става в кредита.

Повечето банки така са си опекли работата, че върнете не върнете предварително, ще трябва да върнете цялата сума, която е първоначално договорена с първоначално договорения срок – да речем 30 години. Тогава всички маневри се обезсмислят. Седите и си плащате. Вариант 3 – пускате квартиранти. Споменах за кризата като военновременни лишения. Така във ФРГ след Втората световна война заради разрушенията в някои градове в преобладаващата част от случаите на всеки две, а по-често и три домакинства се е падала една кухня. Нищо, хубавото е, че за в бъдеще ще имате едно наум да се простирате според чергата си.

Въпрос: Защо има толкова много нервни хора напоследък? (Включително и защо семейните отношения много често вече са обтегнати?) Отговор: Има една хубава поговорка за семейните отношения: “Когато мизерията чука на вратата, любовта бяга през комина.” Не бива да забравяме, че кризата е изпитание. Тя е нещо като икономически съд. Всички, които са се развивали нормално, правили са разумни вложения, не са били алчни, спестявали са “бели пари за черни дни”, диверсифицирали са си спестяванията, не са взимали кредит, ще изкарат по-леко, т.е. ще бъдат, както се казва, “пощадени”. (Казахме, че кризата е като зимата.

Спомнете си приказката за Щурчо и баба Мравка). И обратно, всички, които са били алчни, не са се простирали според чергата си, взимали са кредити, не са спестявали, ще бъдат наказани… Или бизнесмени, които в бясното преследване на още и още – коли, пари, жени, слава (а и власт), са правели все по-смели и дръзки удари и далавери за сметка на околните и обществото - например вземат кредит, правят далаверата, печалбата е толкова голяма, че си връщат кредита и им остават много пари. Пак завъртат колелото с още по-големи суми и още по-голям кредит, и така нататък, и на последната “врътка” идва кризата, “пресича” далаверата и те се оказват без пари, с много голям кредит – затънали до гуша.

Нормално е такива хора и техните близки да бъдат нервни и раздразнителни. Я си представете колега или началник, взел кредити, работил на две места, за да смогне – и да си покрива разходите за живот, и да изплаща кредита, я си представете от едното място го съкратили, от другото място му намалили заплатата. Ами той ще е свръхсприхав, нервен, раздразнителен, ще обвинява и ще се кара с другите за дреболии, ще “пали” от четвърт оборот. Но именно тук идват на помощ християнските ценности – да бъдем добри, да не отвръщаме на лошото с лошо и да бъдем търпеливи и прощаващи към такива хора и към кризата. Както казва християнството: “Търпен, спасен, благословен.”

Въпрос: Може ли да се извлече нещо полезно от загубата? Отговор: Да, загубата може да бъде полезна. Особено ако е малка или умерена. Тогава тя отрезвява, тогава тя пречиства. Стига да умеем да губим. А да умеем да губим означава – първо да преглътнем загубата и да не търсим сляпо реванш или отмъщение, или да търсим кого да обвиним за нея (без себе си), а да я приемем като наказание за грешки, които сме направили. Наказание логично, “свише” – дали от съдбата или от пазарните закони – няма значение.

И да потърсим грешките в себе си; както казва древната китайска мъдрост: “Търси вината в себе си.” Т.е. приемаш околния свят като съвършен с всичките му обрати и ако съдбата те плесне през ръцете, се питаш: “Къде сгреших?” Установяваш грешките, записваш ги на един лист хартия, окачваш ги на стената и гледаш да не ги повтаряш. Тогава се усъвършенстваш и вървиш напред. Печалбата е един измамник. Кара ни да сме горди, да се мислим за велики, безгрешни, да работим на едро, със замах, да рискуваме, да сме безразсъдни и… точно тогава грешим. Както се казва: “Когато печелиш, не знаеш какво губиш, когато губиш, не знаеш какво печелиш.”

Въпрос: Има ли нещо положително в тази криза? Отговор: Да, разбира се. На японски йероглифът за криза и за възможност е един и същи. Това е една възможност. Да преосмислим живота си, ценностите си. Да маркираме грешките и да тръгнем по нов път. Да се отърсим от някои заблуди. Да се отърсим например от култа към парите, към вещите, към лукса, да разберем, че истинските неща са простите неща.

Животът е в простите радости. Не кола за 20 000 евро ще ни направи щастливи, а човекът до нас. Истинската радост ще ни доставят семейството, родителите, децата. Да им обърнем внимание, да ги дарим с усмивка и добра дума. Да си помагаме, особено в брака – и малко да е, пак е нещо. Така семействата ще са по-сплотени. Да обърнем внимание на приятелите, да изпием по ракия с тях. Все обикновени житейски радости. Да не залитаме сляпо по красотата, а да търсим добротата. И… ще се оправим.