19 април 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

- Каква е мисията на фестивала „Трансформ”?

- Фестивалът „Трансформ” обединява млади художници около идеята за правенето на съвременно изкуство в един регион, понякога смятан за страничен на Европа. Това е една немалка територия, която открай време гледа единствено към далечните, големи центрове на изкуството. Понякога в държавите в Югоизточна Европа забравяме, че до нас има съседи, които правят много качествено изкуство и които създават значима култура. В голяма степен сме нарушили нашите естествени контакти, взирайки се единствено към Париж, Берлин, Лондон или Ню Йорк.

- Има ли общи тенденции в развитието на художествените изкуства в Югоизточна Европа, които показва „Трансформ”?

- На първо място вече трудно се прави разлика между преподаватели и студенти. Студентът вече не е човек без права, който първо трябва да се изучи, а после да показва своето творчество. Техните работи са много интересни, защото най-младите се влияят изключително силно, при тях има много активен процес на проучване на живота около тях и на ситуацията в изкуството. По тази причина при студентите най-ясно могат да проличат настъпващиге промени на съвременната художествена сцена. Със сигурност може да се каже, че сме свидетели на една изложба, която в никакъв случай не може да се нарече учебна. В нея има демонстрация на това, което може да се определи и като „интернационален стил”. Той включва както традиционните изразни средства на живописта, скулптурата и графиката, така и изкуството на инсталацията, видеото, нещата с концептуален профил. Студентите днес се изразяват с всички възможни изразни средства, които са дошли от различни исторически епохи - от модернизма, попарта или концептуалното изкуство, и поради това е трудно да се каже, че съществува някаква формална стилова доминанта.

- Ако имаше участници от Западна Европа, дали изложбата щеше да бъде различна?

- Съмнявам се, изразните средства и мисленето са изключително изравнени. Казвам го в добър смисъл, няма големи височини и падини по отношение на качеството на образователния и културния продукт в Европа. Все пак говорим за изложба на най-престижните академии и университети в Югоизточна Европа.

- Това означава ли, че за двадесет и пет години сме извървели пътя, който западното изкуство е изминало за осемдесет?

- Да, този път изобщо не беше лесен, но ето че в крайна сметка участваме наравно с всички останали. Пред нас е изложба, в която вече няма следи от културни и политически травми или белези на изолация, нищо подобно не се вижда и в нашето изкуство.

- Успява ли НХА да възпита свободно мислещи творци?

- Не, днес не съществува никакъв диктат, студентите са напълно свободни да правят каквото си поискат. Такова е модерното художествено мислене и образование, нещата вече са напълно променени. „Трансформ” е триумфална демонстрация на либерализираното образование. НХА е старо училище и точно поради това има силата да си позволи да бъде пределно съвременно. В изложбата сме показали осем изключително талантливи млади хора с очевидно съвременно мислене. Поради ограниченото пространство те не можеха да бъдат повече. Но на два големи монитора са представени всички специалности от двата факултета.

- Какво диктуват промените в образованието и по-конкретно в художественото?

- Освен вътрешните промени в изкуството съществуват процеси извън самите академии и университети. Такъв е Болонският процес – инициативата за уеднаквяване на висшето образование в Европа. Периодично се спускат различни директиви, които променят същността на обучението, включително и в България. За жалост в момента образованието се разглежда предимно като пазар, който определя правилата. Но ние ще имаме бъдеще във все по-засилващата се конкурентна среда в Европа само ако запазим качеството на обучение. А когато става въпрос за изкуства няма строги рецепти. Учащите се от много страни ясно заявиха, че искат да бъдат разглеждани именно като студенти, а не като клиенти.

- Може ли факторът самообразование, който силно присъства в изкуството, да заплаши една стара институция като НХА?

- За да постигнат добри резултати всеки един творец, трябва много да се самообразова, но днес самодейците трудно стават част от света на изкуството. Изисква се огромна теоретична и практическа подготовка, както и едно особено дисциплиниране на мисленето. А това не се постига между другото. В това е смисълът на академиите. Без да разбираш как става, влизаш един, а излизаш различен, в най-добрия смисъл на думата.

- През последните години дигиталните медии нашумяха много, в тях ли е бъдещето на изкуството?

- Не, бъдещето е на всички медии. Не мога да си представя живописта да изчезне и да е заменена единствено и само от електронния образ. Това е абсурд. Но, от друга страна, приветствам всички експерименти с всички нови техники, те създават възможност за избор. Това е един от важните избори пред всеки един млад творец. Няма значение коя е медията, има значение кой стои зад нея. Има скучни и несполучливи произведения на дигиталните изкуства, а има и прекрасни произведения на съвременната живопис. В живописта има бъдеще точно толкова, колкото и в дигиталните изкуства. Колкото повече светът се дигитализира, толкова повече хората ще желаят да притежават реални предмети.

- Защо на ретроспективната живописна изложба в НХА определихте музейния фонд на НХА като най-енигматичната сбирка в България?

- Музеят на НХА е създаден заедно с академията през 1896 г. Още първите професори започват да правят сбирката, даряват свои творби, събират от студентите, правят изключително интересни етнографски изследвания и ценни колекции. Това е един от най-старите музеи у нас, с най-интересни, но и най-непознати сбирки, тъй като нямаме галерия за постоянна експозиция. Това, което успяхме да направим, е да публикуваме първите два каталога от музейната сбирка - първият посветен на сокайната шевица от текстилната колекция, а вторият на възрожденска дърворезба. Следващото трето издание ще излезе до два месеца и ще е посветено на живописта в музея от 1896 до четиридесетте години на двадесети век. С настоящата изложба от музея показваме точно тази част от съкровищата ни - работи на Антон Митов, Иван Мърквичка, Никола Петров, Иван Милев, Майстора, Сирак Скитник, Стоян Венев и така до Георги Попов -Джон. Тук са указът на Фердинанд, поставящ през 1896 началото на художественото образование у нас, мистрията и чукчето от сребро, които пак княза подарява десет години по-късно за първата копка на добре познатата ви червена сграда, тук са и грамотите от спечелените златни медали на международни изложби в Париж и Лондон.

- Защо Музеят на НХА няма собствено изложбено пространство?

- Това е свързано със стартирането на проекта за изграждане на нова сграда на академията. Имаме спечелен конкурс пред международно жури, но съществуват административни спънки, които пречат на бързото придвижване на проекта на архитект Стефан Добрев. Проектът предвижда огромна зала, с капацитет да поеме изложба като „Трансформ”, а отделно ще има експозиционни площи за музея и за текущи прояви.

- Отстрани изглеждаше, че разногласия в самата академия препънаха проекта за новата сграда. Вярно ли е това?