ПЕТЪР ГАНЕВ ИНСТИТУТ ЗА ПАЗАРНА ИКОНОМИКИ

- Занимавам се от 20 г. с инвестиционно банкиране. Всеки проект, който включва някой от компонентите му, ни е интересен и участваме.

Ако АЕЦ "Белене" стане, ще е най-големият инвестиционен проект за България. Досега не е имало авторитет с опит, който да е казал има или не икономически смисъл от него. Едната страна - руснаците и поддръжниците, казваха "ще спечелите милиарди", от другата бяха противниците, при които има повече политическо говорене.

В ядрената енергетика има не повече от 7-8 институции - инвестиционни и търговски банки, които разбират. HSBC е една от банките с най-много проекти в ядрената енергетика. В момента работи по три - в Словакия, Финландия и Англия, като в някои от тях е и заемодател. Т.е. разбира риска.

- Консултантът има интерес да каже, че проектът трябва да се прави, за да вземе комисионата си.

- Знам, че това е в главите на много хора и затова на този въпрос отговарям с друг - ако сте банка с 80 млрд. долара оперативна печалба за м.г., дали за по-малко от процент от нея ще искате да гръмне скандал около вас. За HSBC номер едно е защитата на реномето и бранда. Това е най-голямата гаранция. Ако искаме проект, независимо дали с руски, или френски инвеститор, и той е само в изгода на българската страна, другата няма да участва.

Бизнесът не е война, а да създадеш такава пица, че да има равно парче и за двете страни.

- "Белене" със сигурност не е постна пица. Има ли яснота какъв капитал ще трябва да се привлече?

- Рано е да се каже. Цифрите, които се споменават за оборудването, са различни - едната страна казва 5 млрд., другата минимум 6,3 млрд. Много зависи от това дали ще се мине на фиксирана цена, или на минимална с индексиране на инфлацията. Първата има едно преимущество - знаеш крайната цена, но обикновено тя е по-висока. При ескалацията рискът се поделя. Тогава обикновено цената е по-ниска, но не е задължително, защото никой не може да каже каква ще е инфлацията.

Анализът, който HSBC ще направи, ще даде алтернативи - ако се прави или не "Белене", какво означава това за икономиката и за енергетиката ни. Решението накрая ще е политическо. Много хора не разбират, че това, че са похарчени пари, не е основание да продължаваш. Има смисъл да се инвестират още пари в АЕЦ "Белене", не защото досега са похарчени, а ако се докаже, че има полза да се влагат. Говори се, че можело да се сложи друго оборудване на площадката. Не е възможно. Ако ще се прави, то трябва да е с руската технология.

Няма опасения за безопасността и не случайно има концептуално одобрение от "Юроатом".

- Ще бъдат ли достатъчни два месеца, за да се сглоби цялата финансова и икономическа картина?

- Цялата документация по проекта няма как да стане в този срок. Не случайно в конкурсната документация той е 18 месеца.

Най-важното е да стане ясно дали договорът за строителство отговаря на международните стандарти, дали цената на оборудването е такава, каквато трябва да бъде. Работата през тези два месеца трябва да даде основание да се вземе решение дали да се продължи, или не. Тя зависи и от това каква информация ще бъде предоставена от " Атомстройекспорт". Той трябва ' да се съгласи да вдигне клаузата за конфиденциалност. БЕХ ще поиска разрешение след подписване на договора с HSBC. Ако те се бавят, това ще е достатъчно основание тази дата да не се взема предвид.

- Защо се забави сключването на договора с HSBC? Премиерът критикува Трайков и за това.

- Договорът е сложен. И от двете страни имаше забавяния. Проблемът не е месечното забавяне, а това, че от самото начало не е по начина, по който сега започва. В момента на идейно ниво са проекти в Унгария, Чехия, ОАЕ, Англия, Китай. Всички те започват с конкурс за избор на инвестиционна банка, не на строител.

- Излиза, че сме уникални с нашия подход.

- Абсолютно. Поради това колегите от Института за пазарна икономика основателно казват - къде са финансовият модел, икономическият, проучването на пазара. Няма ги. Всичките тези неща сега ще ги прави консорциумът. Лидер е HSBC, но това е един екип, в който има икономисти и финансисти, правна кантора, една от най-големите в света, и фирма, специализирана в проучвания в енергетиката. Както и моята компания, която ще е местната подкрепа. Освен това банката ще помага на правителството в преговорите.

- Лесна задача ли е да се привлече финансиране?

- При предварителния маркетинг, направен от HSBC, сред компании, които инвестират в ядрената енергетика, Отговорът е бил: АЕЦ "Белене" не е мъртъв в нашите очи като потенциален проект, но не беше структуриран и предложен по начина, по който трябва да го погледнем.

- Как ще съчетаете работата по "Белене" с предизборната кампания? НДСВ

ви номинира за кметската надпревара в София.

- Една от неточностите е, че съм подизпълнител. Такъв е компанията, в която съм съдружник, ние сме 23-ма. Ако ще ходя на кметска кампания, най-вероятно ще се занимавам само с частта, свързана с прозрачността, комуникацията с медиите. Надявам се обаче, че Даниел Вълчев ще се съгласи да бъде кандидатът на НДСВ.

- Той призна, че ако Фандъкова участва, не иска да се кандидатира, защото са приятели.

- Ако е така, значи аз ще трябва да се кандидатирам. Но имам причина да не искам. Убеден съм, че Даниел Вълчев ще се представи по-добре

Не крия, че съм изключително десен, либерален, непопулист и това е неприемливо за голяма част от хората.

Ако водя предизборна кампания, ще имам няколко ясни послания. Първо -заплащане на реалната цена за всичко. За детските градини например. Същото е за парното. На 26 април вкарвам докладна записка за стартиране на процедура за приватизация или концесиониране. Абсолютно недопустимо е с десетки милиони да се субсидира градският транспорт. Ще ме прощават пенсионерите, но ще огранича правото им да пътуват, колкото пъти искат. Списъкът е голям. Това не е много избираемо.

Даниел има по-голям потенциал, няма да говори толкова крайно. Знаем, че

който и да е от нас двамата, няма шанс, но ако направим силна кампания, ще имаме повече общински съветници. Всеки, който следи СОС, знае, че направихме много неща - прозрачност, спиране на правната възможност да има заменкии РМД, съветници да участват в бордове. Ако НДСВ не е в общинския съвет, има шанс някои позабравени корупционни практики да се върнат.

- Каква подкрепа очаквате да получи ГЕРБ?

- Определено няма да е толкова силна. Водещи общински съветници от ГЕРБ няма да се кандидатират на следващите избори, защото са разочаровани. ГЕРБ не е дясна партия. Като цяло е център-ляво. Има отделни министри с дясно мислене - Дянков, Трайков, Плевнелиев, но има и комунисти като министъра на социалните грижи. В общинския съвет е същото. Има хора, които като чуят думата приватизация, се хващат за кобурите. Каква дясна партия е това? За 4 г. в София сме продали трафопостове, апартаменти в Люлин и една фалирала строителна компания.

ВЯРА ИВАНОВА
Снимка на три колони - CV
• Роден на 31 юли 1961 г.

... Завършил е МИО в УНСС през 1986 г. и магистратура по бизнес администрация в университета в Алберта, Канада.

Бил е мениджър и главен консултант в "Кей Пи Ем Джи Баренц груп" - България. Консултирал е приватизацията на бирените, циментовите заводи, „Соди" - Девня, и др.

• От 1998 до 2000 г. е главен мениджър на постприватизационния фонд на ЕБВР

♦ Общински съветник в София от НДСВ

. Управляващ партньор на Балканска консултантска компания, която е подизпълнител на консултанта за АЕЦ "Белене" - HSBC

„Глобално поколение", @-поколение - какво опре­деление приляга на 20-годишните българи днес? Ед­ва ли се побира в етикети. Това са връстниците на „24 часа".

Те прекарват повече вре­ме пред компютъра, от­колкото с гаджето си. Не помнят комунизма и се ин­тересуват повече от интернет, отколкото от полити­ците. Бъдещето

ги тревожи

най-вече с

въпросите за

доходи и кариера По-скоро са песимисти за държавата, но не и за това как ще се развие собстве­ният им живот.

Поне така излиза от проучване на „24 часа" сред 648 българи на въз­раст 20-25 години в 18 областни града.

Очаквания за

бъдещето

Недоволни от живота си са 39,5%. Но 41% смятат, че в бъдеще ще живеят по-добре. Въпросът е къде?

27 % от анкетираните об­мислят да емигрират. 31 на сто нямат планове да напу­скат страната задълго или завинаги. Други 29% пла­нират да учат или да работ­ят известно време зад гра­ница, а после да се завър­нат в родината.

Надежди за по-добър живот , анкетираните свързват със САЩ, Герма­ния, Испания, Великобри­тания, Италия.

Посоката „живот зад граница" очевидно се обез­печава с изучаване на чужд език. Всеки пети не знае друг, освен български.

42% говорят един чужд език,

30% - два, а 6 на сто и повече. Близо 3/4 твърдят, че са на ти с англий­ския, а всеки 5-и знае нем­ски.

Как си представят мла­дите бъдещия си живот?

Първо - добър доход, дори с риск от безработи­ца (60% го избират пред нископлатена, но сигурна работа). След това стар­това заплата между 500 и 1000 лв., както са подчер­тали 70% от всички учас­тници в анкетата. По­точни изчисления дават числото 946 лв.

Почти половината -45 %, мечтаят за финансо­ва независимост в момен­та. Още 30% слагат таван

- до 30 г. Дали обаче я имат?

Данните показват, че едва 23% от анкетираните се издържат сами

напълно. Общо 69,8%, или над 2/3, разчитат изця­ло или частично на фи­нансова издръжка от ро­дителите си. А общо 45% живеят при тях срещу ед­ва 12% напълно само­стоятелни.

Иначе всеки 2-и сред 20-25-годишните мечтае да живее в собствено жили­ще до 29-ата си година. Семеен живот и деца? Някъ­де около 28 години. Появи се обаче група „Не искам деца" - засега само 1,5 %, и друга - „Не искам да жи­вея с никого" - 2%, която може да е сигнал за тен­денция „Живея само за се­бе си".

Любопитно -

всеки втори иска

да живее с

половинката си

без брак

срещу 38,6% традиционалисти. Тази институция се клати в цял свят и очевидно младите българи не правят

изключение..

Въпросът за пенсионира­нето разгневи 30% от анке­тираните - някои заявиха, че никога няма да го направят -ще работят, докато могат, друга - че в момента този въпрос пред тях не стои. И донякъде с право. Мнозин­ството обаче - 56 % преценя­ват, че това ще стане в гра­ниците, определени от зако­на - 60-65 г. Малка група -едва 13% мислят за "ранно" пенсиониране - между 55 и 59 г.

Парите не са на първо мя­сто в ценностната система на младите. Но пък дали ще стигат - това е на първо мя­сто в списъка на притесне­нията им.

Кое е . най-важното в живота им? Семейството (72%), здравето (64%) и приятелите (47%). Парите са на 4-о място, а образова­нието - на 6-о.

В класацията на нещата, които притесняват млади­те, здравето и родителите са след парите, кариерата и образованието.

Над 3/4 от участниците в анкетата вярват в себе си, а

58% се чувстват

щастливи

Държава и родина са две различни неща, разбира се. 23% твърдят, че биха жертвали живота си за родината. Над два пъти повече - 53%, не биха го сторили, а всеки 4-и се въздържа от отговор.

Половината от участниците в нашето допитване изкарват повече от два часа на ден пред компютъра. Между 5 и 30 минути дневно четат вестници 50% от връстниците на „24 часа", а 40% отделят това време за списания. Над 2 ч с книга в ръка прекарват 11% от анкетираните.

2/3 от младите прекарват до 2 часа на седмица в пазаруване, 61% посвещават също толкова време на спорт, а 74% на разходки.

Няма никаква изненада в това, че всеки 2-и от това поколение прекарва свободното си време в интернет или сприятели. За 47% виртуалното пространство е място за комуникация, всеки 3-и коментира в социални мрежи и форуми, а 20% джиткат игри.

Анкетираните, за които любимото занимание в свободното време е Мрежата, са повече от тези, които предпочитат да прекарват това време с гаджето си. Още по-назад са музиката, телевизията, разговорите със семейството, спортът.

Във времето, когато се появиха„хоризонталните" протести - организирани по социални мрежи, само 2% от това поколение заявяват, че не биха участвали в някаква форма на гражданска инициатива.

Всеки 4-и би излязъл на улицата за национален протест

Силата им е обаче в онези активности, които лично ги засягат. Например всеки 3-и би съдил държавата, ако е нарушила правата му. Също толкова биха участвали в подписка. По-малко - всеки пети - в митинги или гражданско неподчинение.

Иначе 48% се обявяват за политически апатични срещу 40% заинтересовани от политиката. Точно половината от анкетираните наши връстници не симпатизират на нито една политическа сила в страната. „Не искам да бъда употребен", коментират някои.

Управляващите обаче се радват на най-голяма подкрепа -

19% са почитатели на ГЕРБ, всеки 4-и харесва Бойко Борисов. 40% не одобряват нито един политик.

Симпатии към БСП заявяват 7%, колкото и към „Атака". На въпрос „Ако застанете начело на държавата, какво бихте направили най-напред?" мнозина предлагат мерки за връщане на младите българи от чужбина, екоинициативи, „евтин ток, увеличение на заплати, пенсии", данъчни облекчения за частния сектор, борба с монополите.

Има обаче и отговори като този: „Ще затворя държавата и ще започна отначало".

- Има много работници на едно място и при социално напрежение то се пренася бързо пред Народното съ­брание. Вечно има заплахи от синдикати, че ако нещо не се изпълни, вземат ка­мионите и отиват там. Зато­ва всеки премиер гледа да е по-далече и всички навеждат комбината за нещо.

- Как си обяснявате поя­вата на 26-годишния бизнес­мен, който купи "Креми­ковци"?

- 26-годишни бизнесмени по света има доста. И Бил Гейтс, когато започва, е бил твърде млад. Истинските инвеститори са създали та­зи фирма с цел да оперират с "Кремиковци". Много по-лесно е това да стане с нова компания, необременена с истории и задължения.

- Какъв е най-удачният вариант за комбината оттук нататък?

- Част от комбината тряб­ва да си възстанови дейност­та - тази, която е без тежък добив, който замърсява околната среда, и да стане нещо като "Стомана Пер­ник" . Т.е. на базата на електростоманодобива

да се добива

директно

да не се започва от коксохимическо, доменно произ­водство. След това ком­плексът за непрекъснато разливане да произвежда сляби и те да се валцуват в стан 1700. За всичко това трябва да се направи добър разчет - за цената на елек­троенергия за инвести­циите, необходими за пус­ка. Електростоманодобивната пещ трябва да бъде съ­оръжена с електрофилтри, които да изпълнят екоизискванията. Новият опе­ратор няма комплексно разрешително, трябва да мине нелека процедура, която ще отнеме минимум 6 месеца. Ето защо първо трябва да се направи бизнес план и ако покаже, че това е най-добрият вариант, да се възстановят агрегатите.

- Каква ще е необходима­та инвестиция?

- Само за да тръгне, око­ло 4 до 5 млн. евро.

- Допускате ли вариант тази обособена част да бъде препродадена, след като за­работи?

- След като заработи, ве­че всичко може да се прави с нея. Има достатъчно заин­тересувани фирми. Зависи и от пазара - дали стоманата е във възход. В следващите години ще сме свидетели на редовните циклични етапи, но основната тенденция е повишение.

- Вече бе обявено, че има сключени договори за про­дажба на неработещите ак­тиви, вие имате ли интерес?

- Това ме учудва. Който и да е купувачът, той е купил един голям чувал и не се знае какво има в него. Сега трябва да започне да го от­варя и да види. Сигурно има котка. Какъв ще е размерът й, не се знае. Може чу­валът да е много голям, а котката малка. Това е из­годна сделка за купувача, но не ми се вярва да има готови договори. Може би има проведени предвари­телни разговори. Активи­те, които могат да се прода­дат, не са много. Към агро-машините никой няма да прояви интерес, батериите са унищожени, химически­ят завод е стар. Топлоелек­трическата централа не е изгодна, ако няма техноло­гични газове, които да по­евтинят горивната база.

- Може би се има предвид продажба на части, които да се нарежат на скрап.

- Скрап не може да се до­бие така лесно. Металният фонд в "Кремиковци" е го­лям, но половината от него, над 40%, е под земята, във фундаменти. Този скрап не може да бъде добит никога. Съоръженията над земята пък са разположени така, че първо трябва да се на­правят проекти за демон­таж, да бъдат обезопасени.

Това е процес, който ще е против интереса на купува­ча, защото лихвата, която ще му тече, е значителна.

- Вие обмисляхте ли да участвате в търговете?

- Изграждаме нова инве­стиция в този район, в тръбопрокатния завод - за травлене на горещо-валцувани рулони. След това инстала­ция за студено валцуване с прокатен стан и за термообработка. Евентуално и ли­ния за поцинковане. До ста­на за студено валцуване всичко е доставено.

- Ще се конкурирате с "Кремиковци"?

- Не, ако заработи, ще е дотам, откъдето ние започ­ваме.

- Тогава бихте могли да работите заедно.

- Да, бихме могли. Сигур­но ще направим разчети за инсталацията за поцинко­ване на "Кремиковци". Тя е доста стара. Постоянните й производствени разходи са по-високи, отколкото на една нова. Сигурно ще се обърнем към купувача за отделни съоръжения.

- Как се стигна дотук, за­що фалира комбинатът?

- Комбинатът беше в съ­щото положение, когато ние го взехме. Не го купих­ме за 1 долар, а за 683 млн. лв. - толкова бяха задълже­нията. Два месеца след при­ватизацията станаха 850 млн. заради скрити дълго­ве. В договора имаше клау­за, че ако има скрити задъл­жения до 5 млн., държавата ще предостави нейния дял от 25%. Когато поискахме да ни се прехвърли, срещ­нахме мълчалив отказ. След това

започна чисто

политическа

война

- Юпита ли ви помогнаха да намерите купувача?

- Не. Тогавашните юпита искаха да го вземат и пре­продадат. Получих сигнал, че едно от го питата е разго­варяло в Ню Йорк и е пред­лагало завода на амери­канска фирма. Тогава те казаха, че няма такова не­що. А Прамод Митал ми беше представен от г-н То­мов.

След като купихме ком­бината, започнахме ведна­га изпълнение на инвести­ционната програма. Спо­ред договора за инвестипия се считат всички средства за закупуване на нови акти­ви и възстановяване на старите. От 2000 до 2005 г. ин­вестициите ни по смисъла на приватизационния дого­вор бяха 316 млн. долара. Когато си правихме отче­тите и включихме ремон­тите, агенцията за прива­тизация ги отхвърли. Заве­де дела и на първа инстан­ция спечелихме. За съжа­ление по това време вече продадохме " Кремиков­ци ". Новият собственик не беше изплатил хонорара на адвоката, той не се явил на следващото дело и така бе загубено. Новият соб­ственик започна да работи доста амбициозно. За съ­жаление се получи голямо недоразумение в менидж­мънта му и направи някол­ко съществени грешки.

- Всъщност той ли ги на­прави?

- Поне с негово съгласие е било. Не знам дали са ми­нали всички решения през борда. Спомням си един от директорите - Вилас Джамнис, който напусна страната, без дори да уве­доми Митал. Беше полу­чил заплахи за живота си.

- Заради интереси за при­добиване на комбината от някой друг?

- Не мога да твърдя със сигурност. Разговаряли сме много пъти с Прамод Митал, приятели сме, и той ми е казвал, че е допуснал най-голямата грешка в живота си. Не че е купил "Кремиковци", а по-нататък - с ЦСКА, с менидж­мънта и т.н.

- Публично не стана ясно откъде дойде разнобоят му с мениджмънта. В един мо­мент се появи друг купувач -Константин Жеваго, а Ми­тал явно не знаеше».

- Не знаеше.

- После се чу, че друга схе­ма се разиграва от хора на политическо равнище с цел да обявят комбината във фалит.

- Точно така. Нямаше нужда комбинатът да се обявява в несъстоятелност. Направи го малка фирма, която е една хилядна от "Кремиковци", и то за смешни пари - за 1-2 млн. лв. Комбинатът можеше да продължи да работи и да бъ­де намерен точният инве­ститор. Договорът за ишлеме беше грешен, даваше възможност на ответната страна да го прекрати, кога­то иска. Комбинатът бе оставен без суровина и спря. Това стана по времето на синдика. Той можеше да продължи да оперира с ком­бината, да търси оздравява­не, да контактува с кредито­рите. Това не се случи.

- Вие защо бързахте да продадете комбината?

- Имахме създадена пра­вителствена и парламентар­на комисия. Тази намеса в

дейността на една частна фирма не водеше към нищо добро. Смятах, че ако дойде чужд инвеститор, няма да смеят да се намесят, но за жалост се получи същото. ' Бяхте казали в едно ин­тервю, че Ахмед Доган ви е заплашвал, че ще фалира завода. Защо?

- Да, истина е. Може би нарушени интереси. Пре­кратихме договорите и да­лаверите на много фирми. Почти всички български фирми, които работеха с комбината, ги извадихме, останаха тези, които бяха наистина прозрачни.

- Но в публичното про­странство върху "Креми­ковци " остава емблемата за източване.

- Източване може да е имало до приватизацията. Когато ние влязохме, успях­ме да създадем доверие в ЕК и подписахме споразуме­ние, с което поехме ангажи­мент да не продаваме под себестойност и под опреде­лени цени. Мониторинговият период беше 5 г. и на все­ки три месеца имахме стриктни проверки. Много хора не го знаят и говорят за източване. Не беше въз­можно при това строго на­блюдение.

- С Томов говорите ли си?

- Не, спрях в края на 2005 г.

- По ваше време Дамбовците...

- Не, не работеха за "Кре­миковци". После започна­ха. Спомням си, че им аре­стуваха един камион със скрап, в който имаше и мно­го шлака. Около 2 г. стоя арестуван от полицията.

- Но пък сте работили с Алексей Петров.

- Да, беше съветник по си­гурността и си изпълни за­дълженията, за които го бяхме наели.

- Явно сте имали притес­нения заради всички инте­реси, включително и от гру­пировки, за да имате специа­лен отговорник.

- Точно това беше задача­та на Алексей - да ни предпа­зи от тези групировки, и той я изпълни.

- В момента имате про­блеми с ОЦК-Кърджали, и спиране на част от оловното му производство.

- Там ситуацията е съща­та.

Продължава войната между ДПС и нас

Никога не сме твърдели, че ОЦК не обгазява, но ви­наги сме казвали, че има и други замърсители.

Старото екоминистерство постави ОЦК в тежка позиция - когато внесохме проекта за ОВОС за цинко­во производство, първото решение бе положително. Сключихме договор за кре­дит за оборудването. След 6 месеца получихме писмо от министъра, че се назначава втори експертен съвет. Ре­шението бе отрицателно. Поискахме мораториум-за кредита, дадоха ни 18 месе­ца, които сега изтичат. Като сложим и кризата, ОЦК из­падна в тежка финансова ситуация.

Сега казват, че нищо не правим с инвестициите. Не е вярно, цялото оборудване е купено, строителните рабо­ти вървят. Очевидно тези хора не желаят да разберат, че правим инвестиция за 80 млн. евро. Около 55-60 млн. евро са вече усвоени. В ход е и инвестицията за оловно производство, но бяхме при­нудени да я спрем. В дъното на нещата са политически причини и може би една син­дикална организация.