19 април 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

"Всъщност милиардите евро, които текат от Брюксел за модернизиране на инфраструктурата и обществените услуги често се превръщат в източник на корупция. Компании, политици и държавни служители се сговарят да уреждат търгове, често в условията на безнаказаност.

Контролът за прилагането на закона е слаб, а избирателите са станали апатични и цинични", писа преди два дни "Икономист", визирайки и нашата държава. След поредната смяна на правилата за търговете в България ще може да се каже директно, че са и

законно манипулирани

Законодателят е на път да запише в закона, че държавните органи могат да възлагат без обществени поръчки работа на предприятия, които са 100% държавна или общинска собственост (т.нар. инхаус поръчки). Едва ли някой се съмнява, че капацитетът на неефективните държавни и общински дружества ще влезе в интензивна употреба, а няма пречка и да се регистрират нови специално за конкретните поръчки.

Така печалбата няма да излиза от тесен кръг лица. При занижения или отсътстващ контрол за качеството на изпълненията и при масовата подмяна, при която във фактурите пише едно, а в реалността се използват ресурси в пъти по-евтини, чистата печалба е гарантирана, както и възможността за многократни поръчки за едно и също нещо.

(Най-простият пример са дупките в София, а сигурно и в други места, които се запълват с такова качество, че след няма и година пак "цъфват" и отново се пълнят).

Преди няколко месеца министърът по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев уверяваше, че така нареченото вътрешно възлагане ще се прилага "едва в няколко случая – сметосъбиране и снегопочистване" и че бил готов да се откаже от този текст, "ако не се намери механизъм, който изключва всяка възможност за злоупотреба".

Към днешна дата въпросният механизъм липсва в предлагания законопроект, а и с голяма доза сигурност може да се каже, че не е и търсен. Даже още по-зле: възложителите - министри, кметове, шефове на агенции, ще могат да се намесват в работата на комисиите по избор на изпълнител под претекст, че са получили сигнал за нередности или сами са установили.

И тъй като един сигнал може да се изфабрикува по всяко време, можем да се възхитим на прекрасното хрумване със задължителни препоръки към комисиите възложителите да гарантират "бенефициента", тоест себе си.

"Творчеството" не спира дотук. Законът ще позволява на възложителя на поръчката

да "усвои" гаранцията за участие

когато кандидат оттегли заявлението или офертата си след изтичане на сроковете за тяхното подаване. Така много от кандидатите ще бъдат от кадзани въобще да участват при перспективата да загубят пари, бидейки отрано наясно накъде духа управленският вятър.

Усвояването (тази любима дума и на тези управляващи дума) наистина ще е гарантирано с разпоредба, която ни се представя за върха на законността. Става дума за възможността дори след обявяването на процедурите по обществените поръчки условията по тях да могат да се променят.

Тези промени "в крачка" са направо "шах с пешката"

Даже най-видният законотворец в ГЕРБ Емил Радев доскоро се възмущаваше как "при предходните управляващи са изменяни условията по договорите, включително цена, количество и качество на свършената работа, и резултатът е доста негативен". Сега самият Радев ни пробутва същата възможност, само че на по-ранен етап. Каква е разликата?

Новият регламент, пак по думите на министър Дончев, трябваше да съдържа правило за т.нар. corrigendum - възможност при допусната грешка възложителят да промени тръжната документация, вместо да отменя цялата процедура и да обявява нова. Крайният вариант обаче не изглежда така невинен и въобще не ограничава прилагането на опцията само при грешка.

Интелектуалните напъни, видно от "философията" на авторите на законопроекта, са как да се разтоварят от отговорност възложителите – държавни институции и общини.

Сякаш не стигаше, че с предишни промени кметовете бяха освободени от всякаква отговорност за сметка на глоби, само че плащани не от собствения им джоб, а много удобно – от общинските бюджети, формиран от парите на гражданите и фирмите. Очевидно не е бил достатъчен и механизмът на така наречените финансови корекции, с които злоупотребите с еврофондове от конкретни субекти бяха

прехвърлени отново на гърба на данъкоплатците

Свалянето на праговете за задължително обявяване на държавна поръчка в целия този контекст очевидно не представлява никаква гаранция за почтеност. Тази старомодна дума въобще отсъства, както в буквата, така и в духа на закона. Затова не е ясно как с подобни изменения управляващите си въобразяват, че ще променят констатациите в мониторинговите доклади на Европейската комисия от юли 2010 г. за големия брой нарушения в областта на обществените поръчки.

Миналия юли Брюксел даде препоръка да се предприемат действия за въвеждане на системен контрол на обществените поръчки, той да бъде извършван на база оценка на риска и да бъде укрепен капацитетът на контролните органи. Единственото укрепване, което прозира от поредния законопроект, е на тенденцията възложителите да правят каквото си искат, а гражданите да плащат безропотно и безалтернативно за безобразията им.

В наредба към закона допълнително ще бъдат определени задължителни минимуми за дела на рециклираните материали, обясни пред "Дневник" зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева.

През 2020 г. 70% от строителните отпадъци в страната ще трябва да се рециклират, гласи още проектозаконът.

Това е задължителна цел за всички държави в ЕС, записана в рамковата евродиректива за отпадъците и трябва да бъде постигната поетапно. До края на 2015 г. възложителите на строежи или на разрушаване на стари сгради ще трябва да осигурят рециклиране на поне 45% от отпадъците, а до края на 2017 г. - минимум 55%.

В някои западноевропейски държави и сега отпадъците от сгради се използват в новото строителство. В Германия например се оползотворяват 80% от тях. На преработване подлежи най-вече бетонът, могат да се използват още арматурата, тухлите.

Проектозаконът предвижда и затягане на контрола върху колективните организации за оползотворяване на отпадъците от опаковки, стара техника и автомобили, гуми, масла, батерии и акумулатори. За да получат разрешение за такива дейности, те вече ще трябва предварително да декларират, че разполагат с нужните площадки и техника, както и да внесат банкови гаранции.

Гаранцията достига 1 млн. лв. за организациите за опаковки, стара техника и коли и ще се използва от екоминистерството, в случай че не бъдат постигнати задължителните годишни цели за оползотворяване, гласи проектът. За фирмите, които трябва да рециклират отпадъците си, но не членуват в организация, гаранцията ще е 100 хил. лв.

В проектозакона за разлика от досегашния са разписани подробно и случаите, в които ще се отнемат разрешителни. Например, ако някое от дружествата за оползотворяване на отпадъци не си изпълнява годишните цели, декларира неверни данни за свършената работа или наруши изискването да не разпределя печалби сред членовете си, трябва да бъде лишено от право да работи.

"Размерът на гаранцията е адекватен и поносим и ние подкрепихме закона", коментира изпълнителният директор на "Екопак" Тодор Бургуджиев. Сега действащите организации ще трябва да внесат сумата до 6 месеца след приемането на закона.

Гаранцията заедно с новото изискване организациите за опаковки да работят с поне 10 общини и да покриват минимум 500 000 души население ще елиминира малките организации, посочи Манева. "В момента организациите са девет и вероятно ще се стигне до сливане на дружества", прогнозира тя. Сред дружествата с разрешения за работа има някои, които не работят. Те ще губят разрешителното си, ако една година бездействат, гласи проектозаконът.

В следващите години поетапно трябва да бъде подобрено и разделното събиране на опаковки в цветните контейнери. До края на 2015 г. поне 25% от съдържанието им трябва да се оползотворява, а до края на 2050 г. - поне 50%. По информация на "Екопак" в момента средно едва около 15% от събраното в цветните кофи става за преработване.

"Така е, защото клошарите вадят метал, хартия и стъкло от контейнерите и ги продават на пунктовете за вторични суровини. Другата причина е липсата на навици у много от гражданите за разделно изхвърляне на отпадъците", коментира Бургуджиев.

Законът въвежда и санкции за гражданите, които не изхвърлят опаковките със символ за рециклиране в съответните контейнери или ги смесват с хранителни отпадъци, правейки ги неизползваеми. Такава е масовата практика в момента. Глобата ще е от 300 до 2000 лв. Тя трябва да се налага от общинските инспекторати, които ще следят гражданите. Как точно ще се определя вината на отделния гражданин още не е изяснено.


19.04.2011 г., с. II
БДЖ избра завода в Карлово да ремонтира товарни вагони
1.44 млн. лв. ще струва поправката на 50 жп цистерни
Две от трите позиции по поръчката на превозвача обаче са прекратени
Заводът за ремонт на вагони в Карлово ще ремонтира 50 товарни вагона на холдинг "Български държавни железници" (БДЖ) за 1.44 млн. лв., показва информация в регистъра на обществените поръчки. Компанията, в която основен собственик е фирмата "Бартемекс холдинг", ще ремонтира цистерни на държавния превозвач, а срокът за изпълнение е 3 месеца.

С "Бартемекс холдинг" е свързан и друг завод за ремонт на вагони - този в Левски. И двата са печелили и преди поръчки на БДЖ.

Поръчката за ремонт на товарни вагони беше обявена още през октомври миналата година, но беше за 260 вагона, разделени на три подпозиции - 110 зърновоза, 50 цистерни и 100 циментовоза. Пет месеца по-късно има избран изпълнител само за цистерните. За останалите две позиции процедурата е прекратена.

Според информацията в регистъра на обществените поръчки конкурсът за зърновозите е спрян, тъй като и двете фирми, подали оферти - турската "Гьозайдън Мюхендислик" и българската "Вагоноремонтен завод-99" (Септември), са отстранени, защото не отговаряли на изискванията за участие.

Един от участниците за ремонт на циментовози - българската фирма "Тракция", също е декласиран, защото не отговарял на условията. Така по тази позиция останала само румънската фирма CFR SIRV, Брашов. От комисията по избора решили да спрат процедурата заради липсата на реална конкуренция. Така, за да намери фирма за ремонт на вагоните, БДЖ трябва отново да обяви поръчка за това.

Преди няколко месеца в. "Стандарт" публикува информация, според която поръчката ще бъде спечелена от румънския завод, тъй като българските участници участвали в картел и предложили много високи цени. Някои от тях като завода в Септември пък били дисквалифицирани, тъй като имали задължения към държавния бюджет, които натрупали заради забавени плащания от БДЖ.

Според информация на вестника от превозвача се опитвали да намерят начин да прекратят поръчката и да я обявят наново. Тогава от холдинга казаха пред "Дневник", че комисията все още няма решение по поръчката и не търси вариант да я прекрати.

Освен за товарните вагони БДЖ търси и фирма, която да ремонтира и около 200 пътнически вагона. И тази поръчка беше обявена в края на миналата година, но досега няма информация за избран изпълнител и сключен договор по нея.

В края на миналата година БДЖ сключи договор за около 60 млн. лв. за доставката на 30 нови спални вагона от турската фирма "Тювасаш".


19.04.2011 г., с. V
Ту Хай Минг, президент на Shanghai Hodoor Real Estatе: Имам интерес да направя български квартал в Шанхай
Ту Хай Минг е китайски предприемач. Завършил е журналистика в университета "Фудан", който е най-големият в Южен Китай. Основател и собственик на шанхайската компания за недвижими имоти Shanghai Hodoor Real Estate. Определя се като приятел на България. Част от бизнес плановете му са свързани с нашата страна.
- Инвестирал съм в строителството на над 1 млн. кв.м жилища, в които живеят около 200 хил. души

- За 20 години цените на жилищата в Шанхай са скочили 20 пъти, като квадратният метър в луксозните струва 30 хил. долара в момента

- Българската икономика ми изглежда точно както китайската преди 10 години, тъкмо си стъпва на краката

- Ако трябва да инвестирам в нещо в България, това ще е бъде старинен и добре запазен хотел

Как се насочихте към пазара на недвижими имоти?

- След като завърших магистратура по журналистика в университета "Фудан", работих 6 години във втория най-голям вестник на Шанхай – "Дзиефан Жибао". Натрупах много добър опит, който след това ми помогна в по-нататъшната ми кариера, когато започнах да се занимавам с търговия. В разцвета на кариерата си в Шанхай през 1989 г. реших да се преместя в Хонконг и там да започна нов бизнес.

Първата ми идея беше да направя списание, защото обичам журналистиката, израсъл съм с нея. Когато започнах проекта за списание в Хонконг, наех шестима души да работят за мен. По това време обаче в Хонконг имаше 584 различни издания на пазара. Конкуренцията беше огромна и ако нямаш много стабилна и финансова основа, е трудно да оцелееш на пазара.

След като издавах списанието 9 месеца, реших, че е най-добре първоначално да се захвана с бизнес, за да натрупам капитал, който да ми помогне да развия изданието. Така се захванах с търговия, за да мога да натрупам капитал. През 1992 г., когато Китай започваше отварянето си към пазарната икономика, случайно купих парче земя в Шанхай и започнах да се занимавам с изграждането на жилищно строителство.

По това време не мислех, че бизнесът ми ще се развие до такава степен. След като разработих това парче земя, развих още много проекти и през цялото това време досега се занимавах с изграждане на жилищни сгради в Шанхай. Последният ми голям проект беше строителството на чешки квартал в Шанхай. В него не живеят чехи, а китайци, но архитектурата му е чешка.

Защо точно чешка?

- Веднъж посетих Чехия и бях впечатлен от архитектурата на страната. Казах си, че ще пренеса тази архитектура в Шанхай. По този проект работиха 40 чешки архитекта за мен. Това ни отне две години, през които на чешките архитекти им обяснявахме какви са особеностите на китайското строителство и нуждите на китайските граждани.

След завършването на проекта този квартал изглеждаше като изцяло пренесен от Чехия. В момента там живеят над 30 хил. души. Целият дизайн и проектиране е дело на чешки архитекти, включително и на планировката вътре в квартала.

За тези 20 години колко жилища сте успели да построите?

- Много са, като в Шанхай реализирам един проект чрез моята компания, докато в други градове си партнирам с други китайски компании в тях. Имаме реализирани проекти в Чънду, Кунмин, Чунцин и други. Жилищата, които съм построил за тези 20 години, са с обща площ от над 1 милион кв.м. В тях живеят около 200 хил. души.

Инвестициите заедно с реинвестирането на средствата възлизат на около 4 млрд. юана (бел. ред. - около 935 млн. лв.). Цената на квадратен метър жилищна площ в Шанхай за 20 години се е увеличила около 20 пъти. В момента в Шанхай средната цена е 10 хил. долара на квадратен метър. Най-скъпите и луксозни жилищни сгради са по 30 хил. долара на квадратен метър.

Сега много хора в Шанхай не могат да си позволят жилище. Затова правителството започна да контролира цените на имотите, за да ограничи растежа им.

За тези 20 години цените на имотите в Шанхай само нагоре ли са вървели, или е имало и спадове?

- Цените на жилищата са се движили само нагоре. Спад на цени не знаем какво е. Правителството се опита да наложи контрол, за да ограничи бързия им растеж. В момента, в който правителството отслаби контрола, цените на имотите започват отново да растат бързо.

Инвестирали ли сте в Хонконг в жилищно строителство?

- Хонконг е много затворен пазар. Там трудно се допускат външни участници. Там инвестирам основно във финансовата сфера.

Какво провокира интереса ви към България?

- Дойдох в България за първи път преди година и половина. Това беше пътуване с опознавателна цел. Сега съм тук за втори път за 8 дни, което ми позволи да опозная по-отблизо страната ви. Впечатлението ми от тези две посещения е, че българската икономика точно както китайската преди 10 години - тъкмо си стъпва на краката.

Има много неща, които в България са по-добре в сравнение с Китай преди десетина години. На първо място това е природата ви, която е много по-добре запазена. Съхранено е и културното наследство. Имате добро урбанистично планиране. Мерките, които са взети за привличане на инвеститори от чужбина, също са на ниво.

В това отношение България тръгва от по-висока база в сравнение с Китай. В този аспект дори да дойда сам да инвестирам в България, аз няма да имам проблем. Не бих могъл да започна обаче проект с много голяма инвестиция от гледната точка на средния китайски предприемач.

Какво разбирате под голяма инвестиция за средния китайски предприемач?

- Например в Шанхай строя квартали за 10 – 20 хил. души. За да има възможност за такива големи инвестиции, трябва първо да се покаже България на китайския предприемач, за да може той да я разбере и да я почувства по-близко.

Защото само след като обикнеш едно място, може да дойдеш спокойно с капиталите си и да започнеш да реализираш един проект, както би го правил в родното си място.

В България имате ли планове да инвестирате и в кои сфери?

- През последната година и половина имах възможност да се срещна с много български приятели. Обезателно ще търся възможности да работя с България. Един от моите проекти е свързан с изграждането на български квартал в Шанхай по подобие на чешкия. Искам този квартал да бъде направен от български архитекти.

Вече имах срещи с председателя на Съюза на архитектите в България, с главния архитект на София Петър Диков. Идеята е жилищата в него да напомнят и да са базирани на българската традиционна архитектура, а магазините и ресторантите да са изцяло в български стил. Имам желание да направя и една изложбена зала, която да представя културата на България, възможностите за туризъм, за да могат китайските граждани, преди да дойдат тук, да инвестират или като туристи, да се запознаят преди това с вашата страна.

Три са основните фактора за реализацията на този проект. Първо трябва да се намери подходящият терен - той трябва да е на централно място с поток от хора, за да може изложбената зала да се посещава.

Второто условие е жилищата да са проектирани и построени така, че да привлекат китайския купувач и той да иска да живее в тях. Преди да съм намерил мястото и да съм изработил дизайна на селището, е трудно да се каже каква ще е необходимата инвестиция, която е третият фактор за реализирането на проекта.

Тъй като в София има доста китайци, как гледате на идеята да направите китайски квартал в София?

- Това не е много възможно за съжаление, защото в България има само между 3000 и 5000 китайски граждани в момента и те не са с много високи доходи. Самите европейци пък не обичат особено китайската архитектура. Досега няма осъществен такъв проект в света.

Има Чайна таун, но това е по-различно. Културата на Чайна таун не е съвременната култура на Китай. Да се отиде на обяд или вечеря в Чайна таун, за да се усети духът на стар Китай, или да се разходиш е хубаво, но да живееш там, не е особено привлекателно.

Освен българския квартал в Шанхай имате ли някакви други планове, свързани с България?

- Член съм на управителния съвет на университета "Фудан". Това е най-големият университет в Южен Китай. В него се учат над 26 000 студенти, от които около 3600 са чужденци. И е един от влиятелните международни научноизследователски центрове, като поддържа сътрудничество с повече от 200 университета и изследователски центъра от близо 30 страни.

Имам голямо желание да съдействам за установяването на по-близки отношения между университета "Фудан" и СУ "Св. Климент Охридски". Имах среща по този въпрос с ректора на софийския университет проф. Иван Илчев. Целта ни е да увеличим обмена на преподавателски кадри, на българите, които искат да правят магистратури в Китай и обратното.

Да издадем някои книги, свързани с България. Имам голямо желание във "Фудан" да направим център за изследване на България. Имате много хубави продукти, като особено ми хареса българското вино. Имам голямо желание да купя два контейнера българско вино, за да го представя на моите китайски приятели. Искам да видят колко хубаво вино се произвежда тук.

Срещнах се и с представители на български издателства. Желанието ми е да избера една-две хубави български книги, които да бъдат преведени и издадени в континентален Китай, Хонконг и Тайван, за да представят България от гледна точка на история, култура, възможности за туризъм и инвестиции.

Освен в Китай в чужбина инвестирали ли сте?

- Засега не съм излизал да инвестирам извън Китай. Идеята ми да дойда в България се основава на това, че, първо, аз много харесвам природата ви, а също така имам много добри приятели тук. Другото нещо, което за мен е много важно, е, че в България няма отрицателно отношение към китайския бизнес, докато в Чехия се усеща. В България има определени традиции, които са близки до китайския предприемач, и те биха дошли да инвестират тук, защото им е по-познато.

Ако китайските ви приятели харесат българското вино, може ли да решите например да купите някой завод за производство на вино в България?

- За съжаление нямам опит във винопроизводството. Ако трябва да инвестирам в България, това ще е бъде старинен и добре запазен хотел. Бих го реконструирал и превърнал в хотел за платежоспособни китайски туристи, защото съм наясно с това, от което те имат нужда.

Кои места посетихте в България?

- Бил съм на доста места в България, като Копривщица и Банско например. Копривщица много ми хареса. Много бих се радвал следващия път, като дойда в България, да посетя и Черноморието, което все още не съм успял да видя.

Как оценявате възможностите китайски туристи да идват в България?

- Имам голямо желание да помогна в това отношение. Свързах се с българска туристическа агенция. Поканих ги да дойдат в Шанхай, за да им представя най-големите туристически агенции там и да могат на място да преговарят. Надявам се, да установят добри отношения, с което да доведем колкото може повече китайски туристи в България.

С 14% са се увеличили усвоените ипотечни кредити в края на първото тримесечие на 2011 г. спрямо година по-рано. Само запитванията през март пък са били с 24% повече.

"Тенденцията е трайна и се отразява и на останалите изследвани показатели, сред които профилът на клиентите по възраст и финансови възможности", показват данните на компанията.

"В резултат на големия брой промоционални оферти на пазара и стабилността на цените на недвижимите имоти, хората, които теглят кредити за над 80% от стойността на сделката са два пъти повече", коментира изпълнителният директор на "Кредит център" Тихомир Тошев.

Това е хубаво според него, но крие и някои рискове. Ако кредитополучателите нямат достатъчно спестени средства, високият процент на финансиране може да доведе до "трудна за обслужване задлъжнялост", защото разходите за довършване на имота, когато той е купен на шпакловка и замазка, могат да бъдат значителни.

Данните сочат още, че все по-активни стават представителите на средния мениджмънт, което е обнадеждаващо за развитието на пазара. Това са домакинствата с доход между 2 хил. и 3 хил. лв., които търсят жилище на цена от 70 хил. до 90 хил. евро. Те, според банките и брокерите, са най-здравата основа на бизнеса с недвижими имоти, посочват анализаторите. Добър знак е и, че се увеличава дела на най-младите, които нямат големи спестявания, но често имат стабилни дългосрочни договори и добри перспективи.

Покрай великденските празници се очаква леко забавяне на активността, допълва Тошев. "През май обаче най-вероятно ще станем свидетели на ускоряване на темпото и по-бързи покупки, резултат от все по-голямата твърдост на продавачите по отношение на цените". Според него банките също са отворени към по-бързо одобрение на кредити, особено когато клиентите са с добра кредитоспособност.

"Вярвам, че скоростта ще бъде във фокуса на финансовите институции през следващите месеци, тъй като при сравнително изравнените лихвени условия този показател се оказва важен за някои купувачи", допълва Тошев.