19 февруари 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Разследването в Националната агенция по приходите (НАП) обхваща данъчни подразделения в цялата страната, съобщи в сряда наблюдаващият прокурор по делото Маргарита Немска. Тя обясни, че се проверяват нарушения на служители както на високо ниво, така и на редови данъчни при извършването на ревизии и има данни за източване на ДДС. В какъв размер е източено ще се установи след експертиза, каза Немска.

Има и друга линия на разследването - за фирми, които са третирани по преференциален начин, заяви зам. главният прокурор Валери Първанов. Той обясни, че шестте фирми на Владислав Христов - мъжа, с когото бившият шеф на НАП Мария Мургина живее на съпружески начала, са "третирани по особен начин". Те са били включени в преференциален списък към дирекция "Средни данъкоплатци", но дали са прикривани нарушения на фирмите, или са били изрядни към данъчните тепърва ще изясняваме, каза Първанов.

За пореден път от прокуратурата подчертаха, че по случая няма повдигнати обвинения. За два месеца не може да се установи кои са замесените и каква е вината им, заяви прокурор Немска. Тя потвърди, че Мургина е "едно от разследваните лица". Първанов пък допълни, че "няма данни за пряка корупция" на Мургина.

Прокурорите обясниха, че ДАНС е работила три месеца по случая, използвани са и специални разузнавателни средства. Подслушването, макар и след разрешение от съдия, е извършено по време на предварителната проверка и затова не се признава за доказателство. От прокуратурата не казаха от къде е сигналът, по който е започнала разработката, но уточниха, че по случая от ДАНС не са работили Алексей Петров и Димитрина Захаринова, бивш шеф в НАП.

По разпореждане на Немска Агенцията за държавна финансова инспекция проверява и договорите за строителството на новата сграда на НАП и документацията за информационната система за приходите, в която наскоро бяха открити грешки.

Малко преди обвинителите да огласят подробности за разследването, главният прокурор Борис Велчев отрече твърденията, че заместникът му Камен Ситнилски е осуетил операция срещу Мургина. Той каза, че няма данни за изтичане на информация, но очаква нови атаки срещу Ситнилски, защото работи добре.

Междувременно лидерът на "Ред, законност и справедливост" Яне Янев внесе в прокуратурата документи и фактури, съдържащи според него данни за 15 олигарси, замесени в ДДС измами чрез офшорки. Те му били дадени от "настоящи служители на НАП". Във вторник вечерта парламентарната група на БСП изслуша ръководството на НАП и зам.-министъра на финансите Кирил Желев, които заявили, че скандалът демотивира служителите в агенцията, и поискали подкрепа. Шефът на бюджетната комисия в парламента Румен Овчаров заяви, че следващата седмица ще изслушат министъра на финансите Пламен Орешарски и ръководството на агенцията, защото "случващото се може да повлияе върху приходната част на бюджета и на мотивирането на данъкоплатците да бъдат изрядни". Депутатът от БСП Добромир Гущеров пък разпространи открито писмо, в което се обяви за жертва на скандала.

Има сериозна опасност заплатите в здравеопазването да не бъдат увеличени тази година, съобщи министър Евгений Желев. Причината за това е предложението на министъра на финансите Пламен Орешарски бюджетът на всички министерства да бъде намален с 5% заради кризата, обясни Желев. Допълнителен проблем ще е и изискването 10% от разходите на ведомствата да останат в резерва.Орешарски вече е внесъл за разглеждане в правителството искането си. Според Желев обаче все още има възможност да се водят преговори това да не се случи в здравния сектор. Той припомни, че миналата година възнагражденията на персонала в държавните болници и спешната помощ са нараснали с 30%. Става въпрос за лечебните заведения, които се финансират от здравното министерство.

В същото време новото ръководство на Българския лекарски съюз (БЛС) ще поиска от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да увеличи цените на клиничните пътеки поне с 10% от средата на 2009 г., за да се вдигнат и заплатите на лекарите. Това може да стане с анекс към рамковия договор за 2006 г., по който секторът работи вече трета година. Разговорите между съсловната организация и управителния съвет на НЗОК ще започнат на 23 февруари.

Министър Желев обясни вчера, че кризата няма да попречи на инвестиционната програма на ведомството. През миналата година в здравна инфраструктура са вложени 190 млн. лв. С тях са ремонтирани сгради и е купена модерна апаратура за университетски и областни болници в Пловдив, Варна, Стара Загора и София. Тази година имаме възможност да получим 150 млн. лв. от европейските фондове, но за това трябва болниците да подготвят добри проекти, уточни Желев. Други 45 млн. лв. са предвидени за Националния център по онкология, който ще бъде основно ремонтиран, достроен и ще бъде купена апаратура. Пари има, само трябва да направим необходимото, за да ги получим, обобщи министърът.

Евгений Желев не пожела да вземе отношение за скандала между зам. здравния министър Емил Райнов и фармацевтичния дистрибутор "Търговска лига". Има компетентни органи, които са сезирани да установяват истината, каза той.
Бившият шеф на лекарския съюз ще прави събор
Бившият председател на Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Андрей Кехайов ще направи пореден опит за провеждане на отчетно-изборен събор на 20 февруари, научи "Дневник". Предишните два се оказаха неуспешни, тъй като нямаше кворум. Кехайов оспорва алтернативния събор, на който беше избрано ново ръководство на съюза, въпреки че лекарите предпочетоха да участват именно в него. До двата лекарски форума се стигна, след като районните колегии на БЛС поискаха здравният министър Желев да определи дата за провеждане на събора, след като Кехайов отказа да го направи в продължение на близо година. За целта беше променен и законът за съсловните организации.



19.02.2009 г., с.12-13
Дългата окопна война за конфликт на интереси
От Биляна Борисова

Вчера работната група от депутати, които пишат промени в Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, трябваше да внесе предложенията си и така да отпуши най-накрая пътя за прилагане на акта. След тричасовата среща, поредна през последните дни, се разбра, че текстовете ще влязат в Народното събрание, но най-рано днес. Едно от обясненията за новото забавяне е, че то е свързано със забележките на министъра по европейските въпроси Гергана Паси, която представи пред народните представители гледната точка на Брюксел.

В доклада за България от 12 февруари Европейската комисия записа, че ще следи дали има ефективен закон за конфликта на интереси. Предупреждението дойде, след като влезлият в сила нормативен акт фактически беше блокиран в парламента и съвпадна с опитите да бъде "либерализиран". Еврокомисията не за първи път поставя проблема, включително и като наложи финансови санкции. Най-известният пример по темата е случаят "Батко".

Въпреки европейските подсещания епосът със закона още не е стигнал до развръзката. На съвета на коалицията на 13 февруари финалът беше насрочен за 20 -31 март. Засега политиците не виждат основания датата пак да се отмести, но кой знае (виж хронологията). Песимизмът се подхранва от блокирането на закона скоро след влизането му в сила, което осигури на хората с власт отсрочка за подаване и проверка на декларациите им за конфликт на интереси до края май, когато ще е започнала предизборната кампания.

С промените пък беше направен опит за по-сериозен ремонт. Замисълът беше да се стесни обхватът на закона. Аргументите на защитниците на идеята - представители на БСП, ДПС, БНД и независими, бяха, че по политически причини - положителни сигнали към Брюксел, се правят юридически гафове (виж блицовете).
"Понеже прекаленият светец и Богу не е мил, а PR не е всичко, приех този кръст да ме разпнете вие", заяви пред журналисти вносителят на поправката Татяна Дончева (БСП). Подкрепи я и колегата й от БНД Николай Свинаров, според когото е популизъм да бъде оставен законът с грешки. "Със закона ми се забранява да сключа граждански брак, тъй като там е записано,че хората на публични длъжности нямат право да сключват договори с частен интерес", коментира Дончева една от "слабостите". Според нея мнозинството е направило гаф, тъй като при гласуването на закона не е огледало текстовете, които водели до "житейски абсурди".

Затова и работна група в парламента, в която участват Дончева, Христо Бисеров (ДПС), Илко Димитров (БНД) и независимата Елеонора Николова, иска "тази слабост" да бъде отстранена, като се уточни изрично, че висшите чиновници в качеството си на длъжностни лица не могат да сключват договори от частен интерес. Четиримата предлагат конфликт на интереси да декларират само тези служители в общинската, изпълнителната и съдебната власт, които имат контролни, разпоредителни и регулиращи функции. Новото, добавено вчера, гласи: администрацията, която работи по обществени поръчки ще декларира интереси.

Въпреки съпротивата срещу обхвата на т.нар. свързани лица, засега той се запазва - съпрузи или лица, с които живеят, роднините по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен, по сватовство - до втора степен.

Вместо обаче да декларират "икономически или политически отношения, които пораждат основателни съмнения в тяхната безпристрастност и обективност", висшите чиновници ще декларират "политическа и икономическа зависимост". "Зависимостта е подкатегория на отношенията и е нещо по-конкретно", аргументира идеята Елеонора Николова. Според нея не ставало въпрос за признаване, а за доказване на зависимост. Всеки има право да подава сигнали за конфликт на интереси и определените от закона органи - парламентарната подкомисия и ресорните комисии към общинските съвети, трябва да установят дали има икономическа или политическа зависимост, иначе всеки партиен член е в отношения със съпартийците, коментира тя.

Една от причините за ремонт на закона беше масовото участие на хора от местната власт и на висши чиновници в неправителствени организации. Оттам дойде и едно от възраженията на кметове и общинари. Работната група сега предлага съответните комисии, които прилагат закона, да преценяват дали това участие е в личен или в обществен интерес и дали има конфликтна ситуация.

Председателят на подкомисията в парламента за конфликта на интереси и противник на каквито и да било промени в закона Олимпи Кътев (НДСВ) опонира, че ако някой иска да скрие "връзките на кметовете и да защити партийните си другари", трябва да поеме и политическата отговорност за това как ще бъде приет този сигнал в Брюксел. Политици коментираха, че БСП и ДПС "опъват чадър" над представителите си в общинската власт заради предстоящите избори и нуждата от средства за предизборната кампания.

"Там, където има политически конфликт в общините, ще стане още по-страшно, а и се задават избори...", смятат шефът на Асоциацията на председателите на общинските съвети Борислав Гуцанов (БСП) и кметът на Монтана Златко Живков, които започнаха акция срещу закона и чрез медиите. "Не можем да разберем дали, ако кметът предложи нещо на общинарите от неговата партия, трябва да го подкрепят. Те му се водят "свързани лица" по партийна линия", чуди се Гуцанов. Най-голям бил проблемът в малките общини, където всички са свързани. "Моята зам.-кметица има брат общинар. Шефката на една от дирекциите пък се омъжи скоро за новия председател на съвета. Как да работя?", пита кметът на община Струмяни Валентин Чиликов.

Кметовете недоволстват, че законът им забранява да участват като почетни членове в общински спортни клубове, читалища, театри. Те обаче разписват и бюджетите на тези организации. Тогава трябва да се закрие сдружението на общините, в което плащаме членски внос и реализира различни програми за нас, разсъждава Живков, който е и член и на управителния съвет на НСОРБ. "Какво има за чудене - избира дали ще е кмет или член на местната федерация по спортни танци", смята Олимпи Кътев.

В закона засега остава забраната 1 година след напускане на поста държавни служители да не могат да работят или развиват бизнес в частни организации в същата сфера. Лекарите от управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса се възпротивиха. Тъй като нямат друга професия, не могат да се върнат в болницата на работа, остава им да се регистрират като безработни, коментира Елеонора Николова.

Докато политиците, особено тези във властта, се впуснаха в дебати по темата конфликт на интереси едва след случая "Батко", то за обществото темата изобщо не е нова. Както напомня юристът във фондация "Програма достъп до информация" Фани Давидова още през 2003 г. бяха приети изменения в Закона за държавния служител, според които чиновниците се задължаваха да декларират писмено всеки търговски, финансов или друг делови интерес, който те или свързани с тях лица имат във връзка с функциите на администрацията, в която работят. И въпреки това шест години по-късно равносметката е: ефективните разпоредби все още се очакват.

В Латвия например декларации за имотно състояние трябва да подават всички държавни служители, а независим орган се грижи за това дали те са достоверни, като в крайна сметка всички биват публикувани. Чиновниците там трябва да подават и декларации за получените подаръци. Във Великобритания има списък, в който ясно се казва какво не могат да приемат висшите служители. Онези от тях, които имат отношение към обществени поръчки, трябва да представят декларации за интересите на семейството си, както и за всичките си близки приятели, всеки път, когато може да сметне, че на решението на служителя би могло да бъде повлияно. В Унгария декларации трябва да подават всички членове от семейството на високопоставения държавен служител.