19 март 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

От известно време ремон­тират община „Слатина". Мога да кажа, че това е един от малкото пъти, в които съм доволен, че данъците ми от­иват за такива проекти. Ето как изглежда сградата на общината сега, когато ре­монтът е приключил. Надя­вам се и хората в админи­страцията да станат по-при­ветливи, след като работят в такава атмосфера. Да им е честито. И нека повече упра­вляващи вземат пример от подобни инициативи.

Коментар отдолу

Анонимен: Това не е пра­вилно! Който живее в жк „Хр. Смирненски", или „Слати­на", както е известен, не мо­же да се зарадва на тия светлини. Това е като „всичката Мара втасала"... Страшна мръсотия е надолу от тези светлини. Няма нито една свястна детска площадка. Воювах години наред за тях... На кого са нужни тия светлини и то откъм буле­варда. Точно като в някаква селска къща - отпред три китки, а отзад миризливи обори. Срамота!

- Отчетохме 2008 г. Годи­ната е много добра. Реали­зирахме висок финансов ре­зултат - над 260 млн. лева. Решението на собствени­ците е той да се капитализи­ра. Впрочем, откакто сме купени от ОТП груп, ние ви­наги сме капитализирали печалбата, не сме изпла­щали досега дивидент.

Така че банката е добре капитализирана и ще има капиталова база след тази операция над милиард и петстотин милиона лева. Освен това, бих казала не само Банка ДСК, но и цяла­та група е в добро състоя­ние.

Ние сме най-ефективната банка в групата и в Бълга­рия като цяло. Не възнаме­ряваме през тази година да съкращаваме персонал, не­зависимо че се намираме в условията на глобална ико­номическа и финансова криза.

- Как върви кредитира­нето? Давате ли заеми?

-Не сме спрели кредити­рането. Разбира се, по-пре­цизни сме. Интересуваме се от финансовото състоя­ние, ако става въпрос за кредитиране на юридиче­ски лица, намеренията на фирмата, какъв бизнес раз­вива, как стои в отрасъла си, т.е. правим задълбочен фи­нансов анализ, преди да вземем решението за кре­дитиране. А що се касае за физическите лица, ние раз­полагаме с механизми, кои­то и преди са съществували, за установяване за тяхната платежоспособност. Инте­ресното е, че в момента се забелязва отдръпване и от самите клиенти. Предвид това, че все пак кризата още не е навлязла в пълна сила в България, те се въздържат от теглене на креди­ти - както потребителски, така и жилищни. Хората са притеснени дали ще имат работа, дали няма да има съкращения в тяхната фир­ма, в техния отрасъл.

За отдръпването от жи­лищните кредити най-ве­роятно причината е, че по­тенциалните клиенти очакват да паднат цените на недвижимите имоти. Това обаче не се случва, не се забелязва някакво драстично намаление на цените на недвижимите имоти. Мисля, че който има намерение да купи жили­ще, сигурно ще го направи.

- Българските банки ка­то че ли са отличниците

на Европа. На какво се дължи това?

- Причината е, че сме много добре регулирани, много контролирани от БНБ. Освен това, ако се върнем малко по-назад в исторически план, през 2005 г. ние кредитирахме бурно. Наложи се БНБ да въведе рестрикции и да ни възпира. Това се оказа до­бър подход сега. Тоест банковата общност е Мно­го дисциплинирана. И ако има някакъв проблем в която и да е финансова ин­ституция, това се забеляз­ва веднага от органа, който осъществява надзор, и съ­ответно се вземат мерки.

- От една страна, е до­бре, че нашите банки са част от големи чужди

групи. Но в условията на криза не изтеглят ли май­ките капитали от дъщер­ните си фирми?

- В края на м.г. БНБ пре­поръча финансовият ре­зултат да се капитализира и да остане в България. То­ва е разумно действие в ус­ловията на такава криза. Аз мога да кажа за нашата банка и го казах-от 2003 г., откакто сме купени от ОТП, ние винаги капитали­зираме финансовия си ре­зултат. Доколкото знам, всички банки в България ще капитализират печал­бата за 2008 година. Няма банка, която да не постъпи така.

Не се забелязва прехвърляне на средства. Ос­вен това не бива да се за­бравя, че нито една майка не би искала нейната дъ­щерна банка да бъде зле. Тя има интерес, когато не­що върви, да го поддържа. А банките в България, бих казала, са най-добрите им дъщерни структурни еди­ници.

- Щом няма изнасяне на пари, защо е ограни­чено кредитирането?

- Защото външното фи­нансиране или е прекрате­но, или е много ограниче­но. Защото всички партнь­ори, с които работехме на международните пазари, до голяма степен са огра­ничили финансирането към страните от Източна Европа.

И ние трябва да си наба­вяме финансиране или ре­сурси от местния пазар, но те са ограничени. Това, което правителството ре­ши - да увеличи капитала на Българската банка за развитие, все пак е само 500 млн. лева. А тази сума, разпределена през банки­те в България, не е толкова много. Ние финансираме, но все пак не са онези тем­пове на растеж като пред­ишните години и затова се забелязва.

Клиентите ни също са притеснени и се колебаят дали да теглят кредит. Ос­вен това не трябва да се забравя, че голяма част от българското население ве­че има заеми не само към една, а към няколко банки и те трябва да се обслужват.

Ако клиентите не ги обс­лужат, ще попаднат в кре­дитния регистър като лоши платци и впоследствие много трудно ще успеят да вземат заем. В крайна сметка кризата все пак ще приключи и те отново ще имат нужда от кредити.

- Има ли такива лоши платци и при вас?

- Не бих казала. Има сиг­нали за влошаване на ка­чеството на портфейла, но в момента знаете, че БНБ прие и промяна в някои на­редби, така че да се даде възможност на банките да договарят с клиентите по-приемливи условия, да мо­гат те да обслужват спокой­но своите задължения. Различни са вариантите. Но всеки клиентски случай е необходимо да се консул­тира индивидуално. В об­щи линии според мен в мо­мента фирмите предимно ще теглят оборотни креди­ти, а не инвестиционни, за­щото в условия на криза да се извършват инвестиции носи висок риск.

От друга страна, и вътрешнофирмената задлъжнялост е доста висо­ка. Договорите, които има­ха българските фирми със страните от Западна Евро­па, са прекратени или ограничени, и клиентите на банките няма да могат да произвеждат това, което са произвеждали доскоро. Така че те трябва да се съ­образят с характера на своята дейност.

- Вашата лична прогно­за каква е - кога ще свър­ши кризата?

- Мисля, че в началото на следващата година вече нещата ще са малко по-променени. Не говоря за България. Кризата започ­на от Америка през Европа към нас и по същия начин ще започнат да идват поло­жителните отзвуци.

- Кризата ли е причина­та за оскъпяването на кредитите?

- Както знаете, суверен­ният риск на държавата е 6,60%. Като сложим към него и европейския индекс ЮРИБОР (от 1,243 до 1,923%), ще видим цената на кредита. Ние няма откъ­де да си набавяме ресурс освен от местния пазар.

Нашите депозанти искат да имат по-високи лихвени нива. Няма как да кредитираме на по-ниски лихвени равнища от тези, които им даваме по депозити. Пока­зателно е, че през януари финансовите резултати на банките са много по-ниски от предходната година, което означава, че незави­симо че лихвените нива по кредитирането са по-висо­ки, печалбите падат. Това е показателно.

- Докога ще продължа­ва тази война с лихвите по депозитите?

- През последните някол­ко месеца не съм забеляза­ла нарастване на лихвени­те проценти. Много отдав­на казах, че вече почти до­стигнахме онзи максима­лен праг, който не би след­вало да прекрачваме, за­щото това би се отразило зле както на клиентите, които ще теглят кредити, така и на самите банки. За­щото клиентите впослед­ствие няма да могат да обс­лужват добре своите за­дължения, когато те са на много висока цена. Така че разумният праг вече е до­стигнат и не смятам, че ко­легите от общността ще вдигат повече лихвения процент по депозитите.

-Ас малките банки как­во се случва на пазара? Много анализатори очак­ваха те да фалират или да започнат да се сливат с по-големи финансови институции?

- Не бих казала, че се случва нещо лошо. Като гледам пазарните дялове в края на миналата година, голяма част от кредитите и от депозитната база са от­ишли при малките за смет­ка на големите банки, къде­то пазарният дял пада.

Малките институции вди­гат своя пазарен дял, което всъщност е пример, че те се развиват добре. В заклю­чение мога да кажа, че бан­ковата общност е единна, има разбирателство и съ­гласие по общите ни прио­ритети.

Все повече български се­мейства изпитват проблеми да обслужват жилищните си кредити, показва стати­стиката на БНБ. През януа­ри т.г. в графата „лоши и преструктурирани" влизат ипотечни заеми на обща стойност 214,67 млн. лева. Проблемни са 2,77 на сто от общата сума на отпуснати­те ипотеки (7,74 млрд. ле­ва). Сегашното ниво на ло­ши заеми надвишава това от януари 2008 г.-125,8 млн. лв. или 2,20% от общия обем. Но все още е далеч от смятаните за опасни за ико­номиката 5-10%.

Минимум 2500 български семейства имат проблеми с месечните вноски. Според

консултанти проблеми из­питват предимно хора, те­глили кредит в последната година и половина при срав­нително високите цени на жилищата. Ако се приеме, че средният размер на зае­ма за последните 18 месеца е бил около 40 хил. евро, това означава, че 2500-3000 домакинства имат про­блем с погасяването. „Нашите данни за лошите кредити няма как да се раз­личават от статистиката на БНБ", каза Тихомир Тошев, изп. директор на „Кредит център". Все още са единич­ни случаите, в които затруд­нени клиенти се обръщат за съвет към консултант. Най-често причината е, че някой в семейството остава без работа и доходите на другите не могат да покриват ме­сечната вноска, обясни То­шев.

Куриозно е, че групите, които имат най-големи про­блеми с кредитите, са свър­зани именно с недвижимата собственост - съкратени строители и брокери на имоти. По-рано доходите им в много случаи стигаха нео­босновано високи нива, а сега има спад в сектора, който се изразява в намаля­ване на възнагражденията и съкращаване на работни­ци, коментира Тошев. „Тенденцията за съжале­ние е за увеличаване на броя на необслужваните кредити. Особено в послед­ните две седмици има от­четлив ръст на просрочията", отбеляза Борис Димитров, управител на „Кредит навигатор". По думите му в най-тежко положение са хората от браншовете „имотни посредници", „фи­нансово консултиране" и „тежка индустрия", които са пострадали от съкращения­та на работна ръка. „Възможно е в следващи­те месеци необслужваните кредити да се увеличат ле­ко, ако туристическият се­зон се окаже слаб и безра­ботицата се увеличи", прог­нозира Деян Василев, изп. директор на „Кредитланд". Но според него като цяло банковото портфолио е здравословно, тъй като по­вечето българи са теглили кредит за основно жилище и са силно мотивирани да изплащат вноските си.
Снимка на две колони - Строители, съкратени заради спада на поръчките в сектора, са сред хората с най-големи затруднения да погасяват жилищните си кредити.


19.03.2009 г., с. 16
Спасението е разсрочване, гратис или продажба
Разсрочването на жи­лищния кредит е ва­риант за закъсалите платци. Консултанти съветват хората, които са тегли­ли заем за по-къс период -например 15 години, да предоговорят срока на 25-30 г. и така да си намалят месечната вноска.

Ако клиентите са съкра­тени от работа, но очакват

скоро да си намерят нова, биха могли да поискат от банката гратисен период, в който да плащат само лихвите по кредита или 50% от дължимата месечна внос­ка. За клиенти, които се опасяват, че дългосрочно ня­ма да обслужват кредита, се препоръчва да продадат жилището и да погасят за­ема. В период на падащи цени на имотите колкото по-рано сторят това, толко­ва по-добре. Най-лошо е затрудненият клиент да не прави нищо и да чака бан­ката да му отнеме жилище­то, казват консултанти.


19.03.2009 г., с. 24
RWE продава тръбите си
БЕРЛИН

Ваня ЕНЧЕВА Наш кореспондент

Германският концерн RWE, който ще участва при строежа на АЕЦ „Бе­лене", продава газопреносната си мрежа под натиск на Брюксел, съоб­щиха вчера от централата на енер­гийния гигант в Есен. ЕК беше заплашила RWE c ми­лиардна санкция, ако продължава да е в нарушение на картелното пра­во и да диктува цените на синьото гориво във ФРГ.

Концернът и Брюксел вчера окон­чателно се споразумяха за сделка - газопреносната мрежа се продава, а ЕК оттегля иска си за солидна санкция. RWE е собственик на газопреносна мрежа в Германия за 1 млрд. евро при обща дължина от 4200 км, което е една десета от мрежата в страната при 700 доставчици на газ. Интерес към закупуването й проявява консорциум от 36 град­ски и общински газоснабдители. След есенския концерн идва ред и на мастодонта Е.ОН. Под натиск на ЕК той също ще се раз­дели с част от енергийната си мре­жа. Концернът с централа в Мюн­хен и с пазарен дял у нас продава мрежата си за високо напрежение и една пета от енергийните си мощности в Германия.


19.03.2009 г., с. 2
ДАНС се захвана и със заменките
Прокуратурата образувала село срещу „неизвестни лица”
От Екатерина Стоилова, Павлина Желева

Екип от прокурори, следователи и агенти на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) проведе в сряда спецакция в министерството на земеделието и Държавната агенция по горите за изземване на документи по подозрения за незаконни замени, извършени след мораториума, наложен върху тези разпоредителни сделки от началото на годината.

Проверката е предизвикана по сигнал към ДАНС, че със задна дата са одобрявани и подписвани замени въпреки наложеното вето с промените в законите за горите и за собствеността и ползването на земеделските земи, приети от парламента на 16 януари т.г. "Имаме информация, че евентуално са настъпили някои манипулации в документацията и искаме да установим дали това е така", каза прокурор Николай Русинов, който наблюдава разследването.

Ден по-рано в Софийската градска прокуратура е образувано дело за длъжностно престъпление срещу неизвестни лица от министерството и агенцията. Градският прокурор Николай Кокинов обясни, че данните в обвинението са дошли от ДАНС и че става дума за съмнителни замени в цяла България, каза той и допълни, че предстоят разпити на замесените.

Министърът: Аз не съм цървул

Ръководството на министерството беше извън София, а министър Валери Цветанов заяви в Пловдив, че е "поразен", че прокуратурата не го е уведомила за акцията и не знае какво се случва в сградата. "Аз не съм цървул, нито случаен човек, аз съм нормален човек, гражданин, освен това и министър на земеделието, ако иска някой да направи нещо, във всички случаи трябва да ми се обади и да каже и аз ще му окажа съдействие. Тогава щях да тръгна веднага и да зарежа винарията (Цветанов бе в Пловдив за откриването на изложението "Винария 2009") и да отида там. В случая обаче такова нещо няма", каза министърът пред "Дарик" радио. Той обясни, че не знае за извършвани злоупотреби със заменки на земи и че ще отговаря само за лично подписаните от него 13 протокола.

През последните години природозащитните организации неуморно атакуваха със сигнали държавните институции за скандални замени с гори и земи по Черноморието и планинските курорти, но едва в края на мандата политиците прокараха дългоочакваната забрана. Еколозите настояваха да се прекрати този непазарен механизъм на "подаряване" на гори и земи от държавния фонд в близост до курортите, които доведоха до безогледното унищожаване на ценни гори и замяната им с бетонните комплекси. По техни изчисления държавата беше загубила близо 500 млн. лв. от неизгодните замени, защото новите получатели плащаха за тях само държавни такси за изключването на земите от държавния фонд и включването им в регулация. Срещу тях агенцията по горите и земеделското министерство получаваха разпокъсани парцели в Северна България, чиято цена е доста под пазарната.

Блокираните промени в закона

За пред обществеността контролираната от БСП агенция по горите на три пъти от 2004 г. досега подготвяше необходимите законови промени, които щом стигнеха до парламента, изведнъж потъваха в оспорвани дебати и бяха отлагани. Това щеше да се случи и с последните промени, приети на 16 януари т.г., ако не се намесиха еколозите. От природозащитната коалиция "Да остане природа в България" разкриха поредна уловка в закона, зад която прозираше желанието на управляващите да запазят чадъра върху замените. Еколозите разкриха, че с промените държавата ще подари на инвеститорите горите под ски пистите, като ги предостави дългосрочно на концесия и благодарение на намесата им те не минаха.

Текстовете бяха прокарани от депутати, предвождани от председателя на земеделската комисия Васил Калинов от БСП, който само месец след гласуването на закона беше пратен за посланик в Азербайджан. Не без негово съдействие мораториумът върху замените щеше да продължи до началото на март вместо през януари, защото в преходните разпоредби на закона беше оставена вратичка за чиновниците от агенцията по горите да довърши преписките по замените, депозирани преди октомври 2008 г.

Вълна от искания за замени в последния момент

Данните от самата агенция сочеха, че от август до октомври е започнало трескаво подаване на заявления за нови замени, видимо насърчавани от авторите на законовите промени, които са смятали да оставят преходен период за избутване на стари процедури. Тези скрити уловки за пореден път бяха разкрити от природозащитниците, които настояха мораториумът да се наложи от деня на обнародването на закона в Държавен вестник. В знак на протест срещу видимото нежелание на властта да спре тези сделки природозащитниците започнаха масови протести. Стигна се до намесата на председателя на парламента Георги Пирински, който обеща промените в закона да бъдат обнародвани почти веднага след приемането на закона, за да няма съмнение за злоупотреби и разписване на скандални замени.

"Това обаче не спря чиновниците от агенцията по горите да разписват заповеди със стара дата. Сигнализирахме за това отново г-н Пирински още с писмо в края на януари, но досега не сме получили отговор", обясни Стефан Аврамов от природозащитната коалиция. По повод акция на ДАНСв сряда в министерството и агенцията по горите той обясни, че не е бил търсен от разследващите органи за допълнителна информация. Колегата му Константин Дичев предположи, че спецакцията може да е предизвикана от неговия сигнал до ДАНС от 28 февруари 2009 г. по повод скандални замени в Рила. "Подадох сигнала по повод замени по проекта на бизнесмена Христо Ковачки за изграждане на ски курорта Искровете - Говедарци - Мальовица, обясни Дичев. Той също отрече да е търсен от разследващите органи по неговия сигнал.

Кметове кадрували в агенцията по горите
Държавната агенция по горите е назначила проверки в природен парк "Странджа" по сигнал на кметовете на Малко Търново и Царево Катя Куюмджиева и Петко Арнаудов, съобщиха от природозащитната организация "За да остане природа в България". Екозолите сигнализираха преди месец, че агенцията умишлено е предизвикала финансови проверки в природните паркове "Странджа", "Витоша" и "Врачански Балкан", които според тях са с цел "да докажат нарушения" в управлението и да дадат повод за уволнение на директорите. При родозащитниците заподозряха, че акцията е предизвикана от хора с бизнес интереси в трите природни парка, чиито проекти са били блокирани след намеса на тримата директори. Вчера еколозите оповестиха писмо на двамата кметове срещу директора на парк "Странджа" инж. Стефан Злата ров, депозирано в агенцията по горите на 19 януари т.г. В него те го обвиняват, че "писал отрицателни становища по проекти на общините, че строял заслони и назначавал служители в парка без съгласие на кметовете, че информирал прокуратурата за нарушения в общините". Еколозите припомниха, че благодарение на намесата на вицепремиера Меглена Плугчиева агенцията преразгледа позицията си за кадровите промени в ръководствата на трите парка.