2 Петя Красимирова Ангелкова
Психично здраве и класификации на психичните нарушенията в детско-юношеска
Изтегляне 1.83 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ustna-rech-pri-deca-s-uvreden-sluh, dokumentite.com-syvremenni-predizvikatelstva-v-obuchenieto-i-rehabilitaciqta-pri-decata-s-uvreden-sluh, Документооборот. Движение на документите – работни процеси,, Регистрация на документите
| 1.4. Психично здраве и класификации на психичните нарушенията в детско-юношеска възраст Проблемите на психичното здраве все повече привличат вниманието на съвременното общество, особено във връзка с развитието в детско-юношеска възраст. Конвенция за правата на детето отразява важността на този проблем както от гледна точка на благополучието на децата, така и позицията на благополучието на обществото. На базата на репрезентативни изследвания в различни региони в началото на ХХІ в. Световната здравна организация (СЗО) докладва., че психичните нарушения в детско-юношеска възраст варират между 10% и 20% (The world health report, 2001). Съвременната определение за психично здраве на СЗО е „състояние на благополучие, при което индивидът реализира своите способности, може да се справи с нормалния стрес в живота, работи продуктивно и ползотворно и е в състояние да направи принос в своята общност―. За детско-юношеската възраст, особен акцент се поставя върху уменията за приспособяване, адаптация към изискванията на заобикалящата среда. Нарушената адаптация е основен елемент при оценяване на децата с психически нарушения в развитието. Съвременните концепции обръщат все по-голямо внимание на общото функциониране и адаптивните умения, отколкото към дефицитите и неспособността на децата (Станкова, 2012). През последните 35 години научните представи за същността на психичните разстройства в детско-юношеска и зряла възраст се променят много динамично. Изследователите полагат огромни усилия да проучат техните характеристики и да ги представят в класификационна система. Опитите за класификация на психичните разстройства са всъщност и опити за дефиниция на това понятие чрез диагностични критерии. Класификацията е система, която разпределя конкретните психичните нарушения в обобщени категории - синдроми, и определя както границите, така и взаимовръзките им (Меш и Уолф, 2007). В интерпретацията и класификацията на психичните нарушения се прилагат два основни подхода – групиране на характеристики на проблемното поведение/вътрешно състояние и групиране на лица, носители на съответни признаци на нарушението. Класификациите по параметри на поведението по същество имат психологически характер. Главните измерения в този подход се извеждат чрез събиране на емпирични данни, които се подлагат на многофакторен анализ, след което се определят нормативите и диапазона на всяко измерение (Акенбах, 1998). С помощта на този тип изследвания са определени редица общи и специфични параметри на детската психопатология. Като най-обобщени са изведени категориите на интернализираните, екстернализираните и общи нарушения, които съдържат съответни субпараметри или синдроми. Интернализираните и екстернализираните разстройства се диференцират според насочеността на вредата, която те причиняват - на индивида или на обществото. Интернализираният тип е дефиниран като насочен „навътре‖, а 22 поведението се представя като отдръпване, самотност, депресивност, тревожност. Той се демонстрира на поведенческо равнище със симптоматика на твърде срамежливо поведение, често дразнене от другите, неглижиране от връстниците, депресивност, анорексични и булимистични прояви, социална отдръпнатост, с тенденции за суицидност, с неоснователни страхове и фобии, ниско самочувствие, прекомерна тревожност и панически пристъпи. Екстернализираният тип поведение се отличава със стил насочен „навън‖ и с прояви на агресия, импулсивност, насилие и неподчинение. Най честито срещаната симптоматика е нарушаване на правилата на другите, нарушаване на социалните норми и правила, чести емоционални изблици, кражби, нанасяне вреди на собственост или разрушаване на чужда собственост, враждебност или девиантност, спорове или игнориране на учителските инструкции, заплашване, физическа вреда на хора или животни, използване на ругатни или неприлични жестове, свръхактивност. (Станкова, с. 32, 2012). Психологическите изследвания са насочени към обхващане на конкретните аспекти и характеристики на емоционалната и поведенческата сфера, които биха могли да се обобщят в понятието „психично здраве― и съответно степента на неговата застрашеност. Те използват емпиричния подход в оценката, като предлагат широк набор от описателни твърдения на близки на детето възрастни хора. Оценките на родители или педагози се базират върху ежедневно общуване с детето и наблюдения върху емоционално му състояние в спонтанни комуникативни ситуации и съвместни дейности с другите. Синдромите са извлечени като групи симптоми, за които е емпирично установено, че често се появяват заедно (Схема1). Схема 1 Изтегляне 1.83 Mb. Сподели с приятели:
|