2 Петя Красимирова Ангелкова
Семейна среда и психично здраве
Изтегляне 1.83 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ustna-rech-pri-deca-s-uvreden-sluh, dokumentite.com-syvremenni-predizvikatelstva-v-obuchenieto-i-rehabilitaciqta-pri-decata-s-uvreden-sluh, Документооборот. Движение на документите – работни процеси,, Регистрация на документите
| 1.3.5. Семейна среда и психично здраве Ранната патология на слуха съществено променя променя традиционните взаимодействия между родител-дете. Това крие рискове за психотравменни ситуации, които засягат всички членове на семейството. Според Braden (1994) контекстът на развитие на глухите деца се различава не само от този на чуващите, но се наблюдават съществени вътрешно групови различия при семейства на глухи деца с чуващи родители, семейства с глухи деца с чуващи родители и друго глухо дете, семейства на глухи деца с глухи родители. Тези три условия са предпоставка за възникване на различни по характер психотравмени ситуации и диференцирани стратегии за превенция на психичното здраве. Downes (2009) посочва, че за разлика от чуващите деца, емпирична проверка на теорията за привързаността на Боулби не е организирана за глухите деца. Семейства с глухи деца често получават непоследователна консултативна подкрепа, което има неблагоприятно въздействие върху привързаността на родител-дете. Основната причина е ллипса на подходящи инструменти за изследване и диагностика. Downes (2009) адаптира „The Manchester Child Attachment Story Task (MCAST)‖ и стандартизира нов картинен метод за изследване на привързаността при глухи деца – „Deaf Child Attachment Story Task (DCAST)‖. В организираното емпирично проучване на тази изследователка с увреден слух участват 18 глухи деца на възраст 3-9 г. и установява, че при 50% от взаимодействията „глухо дете – родител‖ привързаността е в риск, а при 50% е защитена. Това се различава от нормите за чуващите деца. Сред защитните фактори са не повлиян от комуникацията семеен живот, уверено дете, 18 дете с глухи и с чуващи приятели. Като рискови фактори се появяват трудности с комуникацията и проблеми с поведението на детето. От позицията на психологически теории нарушените връзки дете-родител имат потенциал да провокират депресивна симптоматика в по-късните етапи от живота. Leigh (1989) изследва родителската връзка на глухи и чуващи студенти, за да проучи влиянието на семейния климат с депресивната симптоматика. Резултати показват, че в двете групи скалата „Грижа‖ е в негативно корелация, а скалата „Свръхпротекция‖ е в позитивна корелация с депресията. По-късно Leigh & Anthony (1999) изследват зависимости между качество на комуникацията с двамата родители и депресията в извадки от глухи студенти и клинично депресивни възрастни глухи, като използват BDI-R и Скалата за родителска връзка. Установяват, че високите стойности по Скалата за депресия са в статистически значима позитивна корелация с лоша грижа на майката или с прекомерна загриженост и на двамата родители (цит. по Попзлатева 2010). Pollard & Rendon (1999) проучват родителската компетентност в смесени семейства - чуващи родителите и глухи деца, и обратно. Описани са предизвикателствата да се отглежда дете, което е много по-различно от родителите. Изследването обобщава, че когато чуващи родители се изправят пред проблема с глухотата на детето, губят своето чувството за родителска компетентност. Безсилните родители действат с децата си обсебващо, безпомощно и пасивно. Липсата на увереност у младите хора в своята родителска роля води до дисфункция на семейната система (цит. по Попзлатева, 2010). Wallis, Musselman & MacKay (2004) фокусират отношението между език и психично здраве чрез сравняване на извадки от глухи деца на чуващи родители, които общуват със знаков език от ранно детството и глухи деца, които по-късно се докосват до този език. Проявява се силно влияние върху психичното здраве на комуникативния начин, използват през първите години от живота на детето. Между случаите на ранна експозиция на устен или знаков начин на комуникация в чуващото семейство не се откриват съществени различия между емоционалните и поведенчески профили на глухите деца. Ранната комуникация с жестов език осигурява добра защита на психичното здраве. Редица проблеми в психо- емоционалното развитие се откриват при глухите деца, които през първите години от живота няма установен начин на комуникация със своите чуващи родители (цит. по Попзлатева 2010). Според Braden (1994) наличието на две глухи деца в семейството променя семейната динамика по начин, различен от този на чуващите родители с едно глухо дете. Наблюдава се редуциране на типичните реакции за отричане на първата диагнозата от родителите. По- адекватно е приемането на глухотата като феномен, както и овладяването на отношенията родител-дете. Глухите деца с чуващи родители, но с глух брат/сестра имат по-чести възможности за позитивни и смислени социални интеракция. В глухия брат/сестра се намира подкрепа на реакциите към често враждебно настроената социална среда. Наличието на две глухи деца в семейството често е сериозен стимул да се търсят контакти с други глухи деца. Взаимната подкрепа на глухите деца в семейството облекчава психологически условия на социалните интеракции и личностното израстване. Изтегляне 1.83 Mb. Сподели с приятели:
|