Образователна среда на децата с увреден слух и психично здраве

19 образователна система през последните години се полагат усилия за по-добра подкрепа от допълнителен екип специалисти (ресурсни учители, слухово-речеви рехабилитатори, психолози, преводачи).
Разработват се модерни технологии за подпомагане на комуникацията в учебната среда (Балканска,
Трошева, 2014).
Проучване на Попзлатева (2006) в първите години от практиката на интегрираното образование в България извежда различна конфигурация на защитните и рисковите фактори за психичното здраве.
Интегрираното обучение провокира специфични стресови ситуации и рискове за психичното здраве, което предполага целенасочена психопрофилактика, своевременна психодиагностика и компетентна психотерапевтична помощ.
Експериментално изследване сравнява социално-психологическите характеристики на младежи с увреден слух от специално и масово училище – общо 142, на възраст от 16 до 35 години. Използван е стандартизиран за българската популация Гийсен тест (Кокошкарова и Петров,1984). Резултати от проучването показват, че във всички подгрупи от специалните училища социалният резонанс е позитивен и това се проявява най-категорично в следучилищния период. Негативен социален резонанс се открива при обучавани в масово училище 19-21-годишни ученици. Чувството за социална отхвърляне и фрустрация слабо се редуцира в условията на по-широките социални отношения в следучилищния период на тази група. По скалата доминантност – конформизъм, резултатите също се различават съществено. Младежите от специалните училища демонстрират силна насоченост към доминиране в междуличностите взаимоотношения. Проявяват се агресивна готовност, импулсивност, стремеж към надмощие и своенравност. този тип поведение се ограничава и в следучилищния период надделява стремежът към приспособяване и съобразяване с околните, към търпимост и потискане на агресивните импулси. Интегрираните ученици се оценяват по-скоро като конформни, отстъпчиви, емоционално уравновесени, адаптивни към социалните ситуации. В следучилищният период обаче тяхното желание за самоизява в социалните групи се засилва и по-ясно се разкриват характеристики на доминантния тип ролеви взаимодействия. По отношение на основното настроение или биотонуса се установява регулирано настроение. Не се очертава депресивен тип личностно функциониране с изразени трудности в адаптацията, повишена потиснатост, склонност към интроспекция, сдържаност и самокритичност.
Вътрешният самоконтрол над ежедневното поведение и утилитарните потребности в двете основни групи (интегрирани и сегрегирани ученици) показва тенденция към понижаване във възрастов план.
Съществени различия между групите от нечуващи младежи с опит в специалното училище и тези обучавани в интегрирани условия се откриват отношение на личностностните характеристики
„Екстравертност – Итравертност”. Всички изследвани групи, свързани със специалното училище, демонстрират екстравертна ориентация в поведението. Те се описват в по-голяма степен като открити, непосредствени, доверчиви, отзивчиви, жертвоготовни, насочени в поведението си навън, към социума.
Обратен феномен се наблюдава в групите на интегрираните младежи с увреден слух. Самооценките по последната скала показват, че изследваните младежи с увреден слух имат социален потенциал да изграждат трайни и емоционално ангажирани връзки в общуването. Те изпитват сигурност в хетеросексуалните контакти, вярват в своята способност да обичат, да проявяват активност и творчество в социалните дейности. По-голямо съмнения в това се проявяват в ранната юношеска възраст на интегрираните ученици, които все още не се чувстват готови за по-близко и доверително общуване в средата на чуващите връстници и възрастни.
1.3.7. Жестов език, психосоциална идентичност и психично здраве
Въпреки дебата, дали или не, глухите хора могат да бъдат приети за културно малцинство, социокултурната парадигма за глухотата става все по-популярна. Според нея, принадлежността към уникална общност на Глухите хора, изградена от индивиди, които споделят общото чувство за

20 идентичност, общ език, организационни мрежи, ценности и норми, помогаа на глухия човек да се защити от отрицателните атитюди на доминиращата группа (Попзлатева, 2010).
Много от глухите млади хора демонстрират разпокъсаност на идентичността. Често формираната в специалното училище идентичност дава неадекватни представи за чуващия свят и те са силно стресирани в следучилищния период. Стават импулсивни или силно зависими от другите, губят автономност и самоуважение. По-успешно преодоляване на кризите се наблюдава при глухите младежи с глухи родители, което е ново доказателство, че глухотата като биологичен дефицит, не е основния фактор за личностните проблеми. Социалните фактори и тяхното специфично влияние са явно по-значими.
Поддържането на позитивен образ за себе си в общество на чуващи, по традиция негативно към глухотата, е трудно за постигане. Голяма част от глухите младежи намират своята идентичност в общността на Глухите хора, която със своите уникални традиции, език и култура отговаря в по-голяма степен на актуалните им психологически потребности. Други отричат и прикриват глухотата, като се идентифицират с чуващите, но как това рефлектира върху личността им зависи от зрелостта на конкретното общество и диспозициите към различните в него.
Изследване на Попзлатева (2010) проучва взаимовръзките между модел на социо-културна идентичност и профилите на личността в представителна извадка от 336 лица с увреден слух на възраст от 16 до 65 г.. Приложени са самооценъчен въпросник за социокултурна идентичност и стандартизиран на български вариант на популярния Пет-факторен личностен въпросник (NEO-Five Factor Inventory).
Резултатите показват, че в юношеска възраст глухите хора изгражда позитивна Аз-концепция, която се поддържа през следващите възрастови периоди чрез използване на различни копинг-стратегии за защита от психо-травмиращите ситуации в обществото на чуващото мнозинство. Специфичните за глухотата вътрешни и социални контексти обаче са в основата на различия не само спрямо чуващите, но и вътрешно групови различия в социо-културната идентификация и профилите на личностно функциониране. Установена е по-голямата сила на специфичните социални фактори (слухов статус на семейството, училищен контекст и време на приобщаване към културата на Глухите) в сравнение с вътрешно-биологичните (възраст на оглушаване и степен на слухов дефицит). Изследването проявява силен предикативен потенциал на предпочитания начин на комуникация в референтите групи при избора на модел на социо-културна идентичност. Глухите хора поддържат високо равнище на личностно самоуважение като използват различни копинг- стратегии за справяне с ежедневните психотравмиращи ситуации - бикултурна или маргинална идентичност, оттегляне към Глухия свят или прикритие на глухотата в Чуващото общество. Ефективността на стратегиите, отразени като модел социо-културна идентичност, е различна по отношение на рисковете за психичното здраве и самоактуализацията на личността.
Обобщеният личностен профил на глухите хора по дименсиите на личността „Отвореност към нов опит‖ и „Насоченост към другите‖ попада в границите на стандартните нормативи за чуващите. Това е индикатор за интелектуално любопитство, естетическа сензитивност, дивергентно мислене, склонност към нови идеи и нестандартни решения. Глухите хора са отворени към доверително общуване, с развито чувство на емпатия, склонност към съпреживяване и оказване на съдействие. Различия спрямо чуващите в обобщения профил на личността се наблюдават по завишените показатели „Невротизъм‖ и
„Екстраверсия‖ и понижени показатели по домейна „Съзнателност‖. Силно изразеният емоционален дистрес насочва към сериозни емоционални и поведенчески проблеми, за които лицата се нуждаят от компетентна професионална помощ. Глухите хора имат компенсаторно засилена потребност от общуване и са отворени към създаване на нови контакти, както с глухи, така и с чуващи хора. Заедно с това, много от тях се чувстват неуверени в собствените способности и са апатични към социалната си реализация в по-широката социална система.
В обобщение може да се посочи, че популацията на децата и възрастните се различава в количествен и качествен план по своите емоционални и поведенчески проблеми от тази на чуващите.
Глухите хора обаче не са общност, в която могат да се открият идентични за всички рискови фактори за

21 психичното здраве. Наблюдават съществени вътрешногрупови различия в проблемите свързани с психичното здраве и тяхното проучване следва да се съобрази с действието на специфичните за глухотата вътрешни и социални фактори, както и с тяхната констелация. Подобно на чуващата популация, децата и възрастните с увреден слух, а също и техните семейства, се нуждаят от превенция и подкрепа на психичното здраве. Ефективността на предлаганата образователна или клинична помощ зависи от предлагането на диференцирани стратегии. За съжаление традиционните подходи в психотерапията разчитат на флуентни комуникативни умения, чрез които да се реализира доверително общуване, както от страна на специалистите, така и от страна на пациентите. Популацията на глухите хора е ощетена в това отношение, поради липсата на общ език със специалистите. Това е важен обществен проблем, който заслужава вниманието на бъдещи научни изследвания или по-скоро на социалната практика. Много от клиничните проблеми на популацията имат социална детерминираност и могат да бъдат своевременно решавани в съответните възрастови степени

Изтегляне 1.83 Mb.

Сподели с приятели: