2 Петя Красимирова Ангелкова
Комуникативни и езикови компетентности в популацията на глухите деца и
Изтегляне 1.83 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ustna-rech-pri-deca-s-uvreden-sluh, dokumentite.com-syvremenni-predizvikatelstva-v-obuchenieto-i-rehabilitaciqta-pri-decata-s-uvreden-sluh, Документооборот. Движение на документите – работни процеси,, Регистрация на документите
| 1.3.4. Комуникативни и езикови компетентности в популацията на глухите деца и възрастни Комуникативните и езиковите компетентности в популацията на глухите деца безспорно са съществен фактор за реализирането на смислени и пълноценни взаимодействия със социалната среда. Основният стремеж и обществените нагласи са за постигане на оптимални компетентости на всички глухи деца в използването на устния език за посрещане на техните социални потребности. В този аспект има две важни научни постижения, които са свързани с подобрените условия за овладяване на езика като средство за комуникация, но и средство за мислене и личностна идентичност. Първото е свързано с ефектите от новата медико-технологична възможност да се осигури вход за звечащата реч чрез кохлиарна имплантация, а втората е възможностите да се подобрят условията за изграждане на билингвистични компетентности в устен и жестов език. Кохлеарната имплантация създава редица позитивни очаквания за училищна интеграция, семейната и професионална реализация в чуващия свят или най-общо за по-добро качество на живот на децата и възрастните. Адекватното използване на слуховата информацията от импланта обаче е сложен процес, който зависи от типа слухова загуба, възрастта на индивида, езиковия опит, социална среда и др. Има данни, че в момента около 25-30% от глухите деца с КИ не постигат високо равнище на комуникация чрез устен език и се нуждаят от специално обучение като глухи деца и от алтернативни комуникативни средства и способности (Spencer & Marschark, 2003, Попзлатева 2007 и др.). 17 Според Power (2005) главен източник са противоречията в позицията относно потенциала на КИ за нормализиране на глухите индивиди в личностен, социален и педагогически план. Авторът отбелязва доминиращите в момента позиции на медицинския модел, който приема че КИ лекува глухотата и отхвърля необходимостта от ползване на жестовия език, като възпрепятстващ устната реч. Привържениците на социо-културния модел остро критикуват публикации, в които глухотата се представят некоректно и е лансирана грешната концепция за имплантите като средство за превръщане на глухите хора в чуващи. Защитава се тезата, че имплантите не премахват глухотата и затова следва да се разглеждат в контекста на технологичните постижения, които подобряват качеството на живот на глухия човек, подобно на слуховите апарати. Ползите от импланта се признават, но позицията за ограничаване на жестовата комуникация и среда категорично се оспорва. Приема се, че според потребностите в развитието следва да се осигури достъп до алтернативни средства за общуване, както и контакти с други глухи хора. Това ще ограничи рисковете за психичното здраве и имплантите ще се интерпретират като помощни средства без да нарушават психо-социалната идентичност на личността. Актуална област в проблематиката на специалните потребности на хората с увреден слух е тази, която е свързана с възможностите и ролята на жестовия език и културата на Глухото общество в невропсихологическото и социоемоционалното развитие, в образованието и социализацията на личността. Краят на ХХ век се свързва с революционни научни обобщения в психолингвистиката, изведени от сравняването на жестовите и говоримите езици. Изследванията върху жестовия (знаков) език на глухите хора доказват съществуването на лингвистични системи, предавани от поколение на поколение, които не произтичащ пряко от говоримите езици. Обосновава се фактът, че жестовият и говоримият език са изключително близки на най-дълбинно равнище (Попзлатева, 2008) В сферата на образованието се предлага билингвистична концепция, която успешно се реализира в някой държави от края на ХХ и началото на ХХІ век. В нея се приема се, словесният език в неговата устна и писмена форма се овладява успешно от глухите деца само при добра компетентност в жестовия език. Много деца не се научават лесно да говорят и огромните усилия за интеграция чрез форсиране на речта често провокират опозиция. Една част от глухи тинейджъри отхвърлят слуховите средства и се насочват към обществото на глухите, освободени от напрежението и за втори път шокират своите родители. Изтегляне 1.83 Mb. Сподели с приятели:
|